Когато разбираш смисъла на живота или не съвсем.. (част 4)

[Spit-Fire]

Част 1-ва: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114160
Част 2-ра: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114313
Част 3-та: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114484




Часът беше 23:10, целия град изглеждаше толкова пуст. По улиците се разхождаха само самотни песове или окъснял пияница, залитащ и подпиращ се по стените. Булевардите бяха пусти, а луната се оглеждаше в огледално гладния асфалт. Но това беше само утопия. Дълбоката пелена от дим, ревът на прекъсвач и четирите хищни котешки оченца разкъсаха нощта. След буквално излизане с вратите напред от една малка квартална уличка, последваха 3 пируета на 360 градуса и сякъш черният звяр се катапултира по булеварда. След миг спокойно можеше да се забележи охиления фейс на Боби, седящ зад волана. Какво можеше да спре комбинацията от човек с кръгло сърце от четири камери, М3 Е46 и перфектно празните градски улици? НИЩО!
След няколко завоя с вратите напред Боби се оказа на перфекното място в перфекното време. Единствено табелата с зачеркнато име на града можеше да ни го подскаже. Боби спря и пусна аварийни светлини. Слезе от колата, облегна се на предния капак и запали цигара.
- Ех, какво нещо е живота. Една вечер седиш на този път с сълзи в очите, а след 2 дни си пак на него с усмивка на уста... - мислеше си Боби. Той жадно гледаше незнайно на къде, а в очите му мъждукаше онова дяволито пламъче...
След като изпуши фаса Боби отново се качи в колата и пусна в Си Ди плейъра диск. Песента на Слави Трифонов - И без теб се изписа на дисплея. Боби препаса своя колан и пое нагоре. И ето ги първите завой. 3-та скорост на 6000 оборота, последва 2-ра и задните колела блокираха. Рязко навит волан на ляво и звук на прекъсвач. Боби отпусна плавно газта и контрира напълно волана след което отново вкара оборотомера в лютеницата. Последва 3-та, 4-та и ръчна спирачка след което отново 3-та. В задните си огледала Боби виждаше само пушек от гуми и нищо друго. Следваше права. Боби спокойно се понесе по нея. Изведнъж нещо освети отзад Боби и той погледна в своето огледало. На 100 метра зад него с голяма скорост приближаваха 2 кренонови оченца. След 10 секунди те вече бяха зад бронята на Боби. Той се уплаши за миг. Даде газ с цел да пробва да избяга. Но очите отзад за миг му присветнаха къси-дълги. Е какво пък, Боби счете това за приятелско намигане. Предстоеше завой. Боби рязко дръпна ръчната спирачка и натисна съединителя след което ритна педала на газта до дупка. Колата се понесе плавно настрани. На сантиметри от Нея се носеше и непознатият почитател на дрифта отзад. Ако гледахме от хеликоптер тази гледка може би щяхме да видим нещо много красиво - танца на две баварски чеда. Две дрезгави гърла раздираха нощното спокойствие в своя танц. След още няколко завоя последва отново прав участък. В този момент Боби видя в лявото огледало как тъмно син звяр се катапултира в облаци от дим и минавайки с вратите настрани покрай него след перфектно завъртане на 360 градуса се озова пред черната перла. Тъмно синьо М3 Е92 и М3 Е46 пореха нощната тишина и тъмнина. Какви ли мисли не минаваха през главата на Боби.
" - Кой ли е този мъж, защо кара с мен, какво ли иска..."
Но адреналина беше сто пъти по висок и притъпяваше дори и най-малката мисъл. Последваха още няколко завоя, изписани досущ като на японското дрифт шоу Формула Д. И ето, че стигнаха крайната точка на пътя. Боби пусна аварийни светлини след което и ляв мигач и паркира на познато от нас място - там, където се запознаха с Асен. Изглежда това място беше повратно за запознанства. След 1 минута бавно се приближи и тъмно синьото Е92 и паркира точно до Боби. Вратата се отвори и навън се показа средно високо момче облечено с широк анцуг и широка тениска с голяма емблема на БМВ и надпис БМВ Клуб България.
- Здравей, добре си покарахме, а ? - усмихнато каза момчето.
- Мдам, така е! - каза Боби с още треперещ глас.
- Хубаво е когато усетиш истинската магия на тези могъщи машини, точно на мястото за което са направени.
- Е, аз усещам тази магия всеки път когато седна зад волана, независимо дали отивам до магазина или да покарам, както сега.
- Туше, затапи ме! - каза усмихнато момчето.
- Хехе не съм го имал за цел. Теб какво те поведе така след мен?
- АМи както си карах спокойно из града видях задницата ти да изпреварва предницата и реших, че не е случайно. След това реших да те проследя и да си направим малко весело, хаха.
- Весело стана, ама аз в началото се уплаших леко защото кой би ме следил в тези късни часове без причина.
- Не съм проблемен човек, не се притеснявай. И аз като теб просто търся приток на адреналин - все пак не карам тази красавица да отида на кафе или диско и да се прибера.
- Радвам се, дано има повече хора като теб, че почти се изгубихме.
...
- А теб какво те води насам?
- Ами реших да се порадвам на тази черна красавица и да се убедя на какво е способна.
- Е, как е, доволен ли си?
- Погледни ми колената! - Боби посочи с пръст колената си, които още трепереха.
- Хахаха, това е достатъчен отговор ! ... Абе ние ще си кажем болките още малко , пък не си знаем имената ! Аз съм Стеф, Стефан. Както си избереш ми викай.
- Аз тогава съм Боб, Боби, и ти както си избереш.
- Виждам, че си приличаме, искаш ли да пробваме нещо? Ако отговора ти ще бъде да, чакам те в колата.
Ще ви разочаровам ако сте останали с убеждение, че това ще е поредната сладникава история в която Боби ще е безобиден и безгрешен човек. Е да, ама не!
Боби отвори пасажерската врата и седна на меката седалка.
- Е, какво ще правим?
- Значи се нави, дори без да знаеш! Харесваш ми, само за теб нещо специално.
Стеф извади от жабката една кутийка цигари, от която извади една зелена 120-ка. Запали я и си дръпна два пъти, след което подаде на Боби. В първите секунди Боби гледаше нерешително, но не му трябваше да мисли още дълго.
" - Е, какво пък!" - мислеше си той
Пое цигарата и жадно опъна след което вдиша. След 5-6 дръпки двамата бяха коренно различни. Споглеждаха се един друг и се хилеха без видима причина.
...
Последва един безинетерес час, който беше изпълнен с много смях.
- Е, Боби, какво ще кажеш да палим към града и да отидем да пием по някоя бира?
- Съгласен съм, давай да тръгваме.
...
СЛед 20 минути двамата вече бяха в града. Нощният режим на светофарите все още не беше включен и ги хвана червено на едно кръстовище. БМВ драйвър + М3 + трева + червен светофар = ??? БЪРНАУТ!!!
След секунди две баварски гърла крещяха безмилостно а задните гуми яростно мятаха парченца гума навсякъде. Четири хищни очи покрити в кълбета от дим седяха едно до друго, сякъш се криеха от своята жертва. Секунди ги деляха от зелената светлина, и изведнъж зад тях се чу сирена. Бърз поглед в огледалото - О не! - каза си Боби - шибаните куки. Двамата с Стеф се спогледаха през прозорците, и всичко беше ясно. двете дяволски машини се изстреляха едновременно а след тях през облаците от дим се показаха четири полицейски коли. Започна яростно преследване. Като по учебник 2-те М3-ки се движеха плътно една до друга с огромна скорост, а на десетки метри след тях бяха и полицаите. След около 20 минути с вратите напред из тесните градски улички Боби и Стеф отново се оказаха един до друг с още по-голяма компания отзад. Бяха излезли на един от най-големите булеварди в града и решиха да покажат на куките какво значи баварска мощ на прав път. Скоростта беше около 230 км/ч а 2-те пантери се движеха все така една до друга, докато синьо-червените лампи отзад изоставаха все повече и повече.
Сякъш от нищото падна мъгла. Скоростта беше все още около 250 км/ч. Какви ли не мисли минаваха през главата на Боби: " - Ами ако ни хванат? Ще ми вземат книжката за мнооооооого дълго време. Ами ако сега някой излезе внезапно пред нас? "
За жалост Боби се оказа пророк. Изведнъж през мъглата взеха да се показват множество полицейски сирени. Фактите не бяха в полза на Боби - движеха се с не по-малко от 250 км/ч , пътят беше мокър и хлъзгав а на не повече от 500 метра пред тях имаше полицейска блокада. Боби се паникьоса и мозъкът му блокира. Беше хванал здраво волана и сякъш беше в един от онези моменти, в който ужким виждаме живота си на лента. Той почти се беше прекръстил като за последно, когато чу свирене на клаксон. Беше Стеф. Боби за секунди извъртя главата си и го видя как правеше неясни знаци към него, но Боби не успяваше да разбере...
Секунди преди сблъсъка.....














ебавам се, тва не е мелодрама











Секунди преди сблъсака Боби беше разбрал къде точно се намират. Той рязко завъртя лек ляв, опъна ръчната спирачка и завъртя пълен десен. Редом до него беше и Стеф. Последваха 3 завъртания на 360 градуса сиреч едно на 1080 градуса и двете коли успяха да спрат буквално на метри от полицейската блокада. Мръсна газ, 1-ва, 2-ра, изключване на всякакви светлини по колата, 3-та, прекъсвач, 4-та, и двамата се изгубиха в нощната тъмнина. След около 10 минути се намираха в един от крайните квартали на града, където се предполагаше, че ще е по-спокойно за момента. За всеки случай те паркираха далеч от улицата.
Двамата слязоха от колите и се спогледаха. Цялата тениска на Боби беше вир вода, но и Стеф не оставаше по-назад. Двамата се гледаха един друг и никой не посмяваше да обели и дума. Всъщност дори и да искаха не можеха да кажат нищо защото едвам си поемаха въздух.
- Леле! За миг си помислих, че си заминахме !!! - каза Боби на срички.
- Какво ти стана бе човек, защо се паникьоса? Така ме накара и аз да го направя.
- Ами не знам какво ми стана изведнъж... просто за миг си помислих, че няма да успея да намаля, още повече пък да спра.
- Можеш да се успокоиш вече.
- Дам.. обаче мисля, че варианта за бирата днес по-добре да отпадне.
- Ами след толкова премеждия наистина е по-добре.
- Хайде тогава да потегляме към къщите си.
- Мисля, че така ще е най-добре за днес. Хайде чао, Боби, беше ми много приятно да покараме заедно.
- И на мен, Стеф, лека вечер или нощ - каза усмихнато Боби.
Двамата се качиха по колите си и лека по лека се отправиха всеки по своя път.
- Да му се невиди! - възкликна Боби - забравих да го питам за телефона му. Но вече беше твърде късно да се върне обратно. Той пое своя път по тъмните градски улички, за да е по-сигурен, че няма да има нови
срещи с господата полицаи. Когато стигна до своя блок той паркира, слезе и заключи колата, след това докосна емблемата на БМВ сякъш за лека нощ. След секунди Боби се скри в входа, а навън остана пусто. Единсвтвено многобройните звездици се оглеждаха суетно в черната пелерина на вече заспиващият звяр.......





Айде, палете свещите, лъжичките, спринцовките, вените...
приятно четене

[Sesko Профил]

[M2PR Профил]

Е*авам се вика, тва не е мелодрама...изби рибата ей

ъъъ, кога излиза на пазара 5та част викаш?

[Loop Профил]

Е*авам се вика, тва не е мелодрама...изби рибата ей

[Mishel_Vaian Профил]

шшш оставете ама трябва да направим книга ... Историите от БМВ форума аз ще си я купя

[Mecho]

давай 5-ти епизодец.....и този го прочетох на един дъх Евала

[n3v3rsayn3v3r Профил]

Е*авам се вика, тва не е мелодрама...изби рибата ей

ъъъ, кога излиза на пазара 5та част викаш?

Евала ... чакаме 5та част Ще ти основа фен клуб (само някой да ми каже как )

[Totogada Профил Уеб-сайт]

Не е истина просто... страшна 4-та част.Пешооо изби китове брат с тоя разказ.
Ако с такъв интерес си четох и уроците на времето 6+++++ щях да имам

[NStorm Профил]

Е*авам се вика, тва не е мелодрама...изби рибата ей

[BMWPetio Профил]

ти си моя идол

[pandev22 Профил]

[nelim]

Чакаме 5-та част, аз да си кажа чесно в първия момент помислих че след него е мацката, кво става с нея м/у другото ?

[Spit-Fire]

Е стига де, умния писател винаги държи по няколко коз-а ( каквото значение искайте приемете за думата ) в ръкава за да потдържа интерес към своето произведение

[Xpyc_xpyc Профил Уеб-сайт]

5-та част кога излиза.Ще колко левчета ще е билета за първите места в киното?

[HuKoTuH40 Профил]

Ти си най-ВЕЛИКИЯ мн ме кефиш и ти и историите ти
очаквам 5-та 4аст с нетърпение