Когато разбираш смисъла на живота или не съвсем.. (част 3)
Модератори: mitaka7, Общи модератори
30 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
- Spit-Fire
- Scrapyard user
-
- Мнения: 1599
- Регистриран на: 8.09.2006
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: Peugeot 3008 + Yamaha MT-09
Когато разбираш смисъла на живота или не съвсем.. (част 3)
от Spit-Fire » 25 Окт 2008, 22:28
Част 1-ва: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114160
Част 2-ра: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114313
Това, което се разкриваше пред Боби сякъш изглеждаше като забавен каданс от филм. Асен бавно издърпваше брезента, който се свличаше по перфектно изваяното купе както сатенено бельо следва извивките на неописуемо красива жена ( естествено като го събуваме
) Само, че това което се откри под брезента пред Боби, беше много по-хубаво от всичките модели на Плейбой по света. Той седеше вцепенен като дърво, с увиснало чене, течащи лиги, и с онзи специфечен, наркомански поглед, който притежава всеки един ентусиаст, знаещ какво запълва лявата или дясната камера на сърцето му.
Тъмно червен металик, 21 цола джанти 13J, 3 пръста над земята - пред Боби се беше показало хищното купе на БМВ М1 2008 (concept). "но как" мислеше си той, "та тази кола съм я виждал само на рисунки.
Боби беше стоял с часове пред своя компютър, гледайки замечтано скиците на този автомобил, запленен от него до безкрайност. Но нищо не можеше да опише изражението му пред истинската и красота.
Двата баварски бъбрека сякъш душеха земята за да проследят своята жертва по миризмата и, смръщения й поглед навяваше страх и удивление едновременно. Четирите хромирани гърнета сякъш чакаха да бъдат запалени и да бълват огън от ада.
- Но как е възможно това? - попита Боби - Тази кола никога нямаше да бъде произведена и щеше да остане само виртуално изображение в нашите умове.
- Истината е, че в света има само 5 бройки. Една от тях е при мен, както виждаш. Какво ще кажеш ?
- Какво мога да кажа според теб...
Асен се доближи до колата и с леко движение отвори вратата. Отвътре тя приличаше меко казано на изтребител.
- Е, няма ли да я разгледаш?
Боби се приближи без да каже и дума, и плахо седна на шофьорската седалка. Тялото му беше обвито като в прегръдка от кожената седалка. Ръката му нежно се плъзна по волана, а другата по скоростния лост. Прехапал устни, Боби плъзгаше ръцете си нежно, все едно докосваше голо женско тяло.
- Я виж ти какво имам в джоба си ! - каза Асен и извади ключ, който подаде на Боби.
Боби пое ключа и нежно го пъхна в стартера.
- Е, хайде! подкани го Асен - запали я!
Боби натисна съединителя и даде на контакт, след което завъртя ключа до крайната му позиция. След по-малко от секунда двигателя вече мъркаше на 900 оборота. Звукът му напомняше досущ на Ламборджини Контач. Боби плахо плъзна стъпалото си по газта и леко я припомпа до 2000-2500 оборота.
- Само толкова ли ? - попита го Асен
Боби само това и чакаше. Когато той ритна педала на газта, оборотомера показваше 8000 оборота. В празната зала сякъш гладен лъв изръмжа с пълна сила.
- Боби, разгледа ли я достатъчно добре ?
- Мисля, че да... поне до колкото да не бъда нахален, инъче бих заживял в нея.
- Значи си готов?
- За какво?
Асен не каза нищо. Отиде до една голяма врата, набра отново код и пред него се отвори голяма метална врата.
Боби седеше на шофьорското място и беше загубил ума и дума. Асен се върна при колата, седна на дясната седалка и препаса своя колан.
- Е, Боби, ти няма ли да сложиш колана си?
Боби недоумяваше какво се случва с него. С поглед на зомби той препаса своя колан.
- Хайде да тръгваме! - подкани го Асен.
- За къде? Къде ще ходим?
- Боби, това беше моята изненада за теб. Сега ти ме изненадай с маршрута който ще избереш.
Боби очакваше да чуе точно това. Вкара първа скорост. Боботещият, лошо гледащ звяр бавно излезе от леговището си и се включи в движението. Боби плахо караше с 40 км/ч. Той още не беше опознал напълно автомобила. А може би изпитваше респект или страхопочитание от него?
Още 5 преки ги деляха от целта на Боби а именно магистралата! Там щеше да усети истинската мощ на звяра.
След 5 мин. вече бяха там. С десен мигач Боби се престрои и чинно излезе на магистралата. Вкара 3-та скорост и последваха 3 рязки ластика. Боби уплашено върна газта. Той никога не беше карал толкова мощен автомобил.
- Колко коня е това чудо ? попита Боби
- Пробвай да познаеш. - отвърна лукаво Асен
- 600 ?
- Умножи го по две и ще получиш своя отговор.
А отговора на Боби беше именно 6 литров V12 мотор с 4 клапана на цилиндър, twin-turbo, приблизителна мощност 1200 конски сили.
Боби натисна плавно газта, стрелката на оборотомера сочеше 5000 оборота а скоростта беше 170 км/ч. Смени на 4-та скорост. През това време Асен вкючи радиото. Може би песента която пуснаха точно в този момент накара Боби да направи онази усмихната физиономия, която правят психично болните убийци-психопати преди да убият своята жертва.
Боби рязко свали на 3-та скорост и натисна газта до дупка. Чу се нервен прекъсвач и последва 4-та скорост. Скоростта вече беше около 250 километра, а извратената усмивка на Боби ставаше все по-голяма и по-голяма.
Тъмно червеният звяр сякъш се носеше плавно над пътя. Стрелката на километража сочеше 350 км/ч а оборотите бяха едва 4500 на 6-та скорост. Светването на лампичката за гориво насочи вниманието на Боби към таблото. Той намали скоростта до 120 км/ч докато стигнат до някоя крайпътна бензиностанция.
Кратка почивка за минерална вода и сандвич, както и гориво, и те отново бяха в колата. Боби бавно излезе от бензиностанцията и изведнъж спря в аварийната лента. В този момент бих казал, че гледането на много екшъни с коли е вредно.
Боби смачка газта. 4000-6000-8000 - стрелката на оборотите играеше своя танц.
Последва първа скорост и рязко отпускане на съединителя. В този момент Боби не можеше да разбере кое е по-силно - силата, която караше тялото му да се сплесква или силата, която караше задните гуми да се въртят толкова бясно, че чак да хвърлят парчета асфалт доста назад. Колата се изстреля като коршум от пистолет. Боби беше залепнал за седалката и усещаше как сърцето му се блъскаше в гърдите, търсейки своя път да излезе навън. Последваха 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та, и 6-та скорост. Пред Боби се откри чудесна, права отсечка без никакви коли.
- Хайде да я видим сега - каза Боби на Асен, който също беше с 24 каратова усмивка.
Последва чудовищна цедка. Скоростта беше 430 километра а оборотомера беше заковал на 7900 оборота. Наближаваше техния изход от магистралата. Боби намали на 100 км/ч. Влязоха в града и се отправиха отново към сервиза. Асен отвори входната врата с натискане на едно копче от дистанционното и те влязоха отново в бялото помещение. Двамата слязоха от колата и се спогледаха. Последва бурен смях все едно бяха опънали от благ холандец
- Асене, виж, виж, краката ти треперят като кашкавалени, каза Боби превивайки се от смях.
- Само моите ли, я погледни твойте, все едно са направени от гума.
След около 5 минути двамата се бяха успокоили.
- Е, Боби, хареса ли ти ?
- Човече, ти направи деня ми !
- Хехе радвам се, че съм успял да помогна. Ела да ти покажа още нещо.
Двамата влязоха в една по малка стая. Асен цъкна лампата. В стаята бяха наредени поне 10 комплекта М-техник 2 за БМВ Е30, раздути калници и брони за Е30 М3, и куп други шукарии.
- Боби, ето с какво ще оправим колата ти ! Ще притежаваш Е30 М3 комби - каза шеговито Асен. - Но ще се наложи да я оставиш за няколко дни при нас.
- А какво ще карам през това време?
- Остави това на мен, ела сега да се качим в офиса.
...
- Ето тук е твоят офис. Харесва ли ти ?
Те се намираха в голям кабинет, с 2 70 инчови плазмени телевизора, страшно голямо бюро с няколко компютъра на него, секции с много папки и скици и специално бюро за чертане и рисуване.
- Тук ще твориш, надявам се все качествени неща.
- Ще се постарая ! - отвърна Боби.
В този момент в кабинета влезе слабо момиче с кестенява коса, високо около 1.70. Тя държеше няколко папки и скици.
- Ааааа, здравей Мария - каза Асен. - Нека да те запозная с новия ти шеф. Боби, това е Мария, Мария.. Боби !
- Хей, здравей, много ми е приятно ! - Каза Мария.
Няма да се очудите ако в този момент ви кажа, че Боби беше загубил ума и дума, гледайки вцепенен в нейното лице, не знаещ какво да каже. Не се притеснявайте, няма да ви го кажа, вие само ще го разберете.
- Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... здравей, аз съм Боби - измънка той под носа си от срам.
Асен видя погледите на двамата и разбра, че тук може да стане нещо и имайки предвид положението на Боби усети кой е най-удачния вариант - да се изнася от кабинета.
- Е, Боби, ще ви оставя да си поговорите, аз ще съм долу. Като си тръгваш обади ми се.
Асен излезе от стаята и Боби и Мария останаха насаме.
- Е, значи с теб ще работя от сега нататък - каза Мария.
- Ами така изглежда - отново измънка Боби.
- Хей, защо ме гледаш така, отпусни се, още не е регистриран случай да съм изяла някой - усмихнато каза тя.
- Хехе извинявай, просто... много си красива.
Ако ви кажа да си представите главата на Боби като гигантски домат няма да сбъркам. Той се изчерви за секунди.
- Благодаря ти, ти пък си много любезен и...
- И какво?
- Нищо, няма значение за сега.
- ОК, аз обаче трябва да тръгвам защото стана късно и трябва да поемам към нас. Беше ми приятно да се запознаем. Ще се видим пак ! Хайде чао, лека вечер !
- Чао, и на мен ми бе приятно, лека вечер.
Когато Боби излезе от офиса, бе почти невъзможно да не отбележим усмивката, която зееше на лицето на Мария и как тя го проследи с поглед чак докато той изчезна от полезрението и.
...
- Е, Асене, мисля че трябва да се прибирам. Но след като колата ми остава тук как ще го направя?
- Ела с мен.
Двамата влязоха в помещението от където влязаха първоначално.
- Кой е любимия ти цвят, Боби?
- Ъммммм, черно?
- Нека да видим... не този.. не този... а ето го, заповядай!
Асен подаде на Боби ключ и дистанционно вързано към него. Боби любопитно натисна копченцето с отключено катинарче. Нещо изписука в помещеноето - черно М3 Е46.
- Е, Боби, това е твоят превоз за тези дни, а ако ти хареса може би и за повече.
Боби не знаеше какво да каже, но успя да изкопчи от усните си думичката благодаря.
- Аз ще тръгвам тогава. Благодаря ти и за днес, хайде до утре !
- Чао, Боби, и на мен ми беше много приятно днес, до утре!
Боби се качи в черната М-ка, бавно излезе от сервиза, като свирна за чао, и се изгуби из мъгливите улици.
Всичко отново стана толкова тихо и спокойно. Единственото нещо което смущаваше цялото спокойствие беше парата, излизаща от уличните шахти и лая на заблудени пумияри из улиците. Настъпи поредната обикновена и спокойна нощ в града... но дали беше толкова обикновена колкото изглеждаше?
Край на част 3-та... естествено
hope u like it
part 4 comming soon
Част 2-ра: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114313
Това, което се разкриваше пред Боби сякъш изглеждаше като забавен каданс от филм. Асен бавно издърпваше брезента, който се свличаше по перфектно изваяното купе както сатенено бельо следва извивките на неописуемо красива жена ( естествено като го събуваме
) Само, че това което се откри под брезента пред Боби, беше много по-хубаво от всичките модели на Плейбой по света. Той седеше вцепенен като дърво, с увиснало чене, течащи лиги, и с онзи специфечен, наркомански поглед, който притежава всеки един ентусиаст, знаещ какво запълва лявата или дясната камера на сърцето му.
Тъмно червен металик, 21 цола джанти 13J, 3 пръста над земята - пред Боби се беше показало хищното купе на БМВ М1 2008 (concept). "но как" мислеше си той, "та тази кола съм я виждал само на рисунки.
Боби беше стоял с часове пред своя компютър, гледайки замечтано скиците на този автомобил, запленен от него до безкрайност. Но нищо не можеше да опише изражението му пред истинската и красота.
Двата баварски бъбрека сякъш душеха земята за да проследят своята жертва по миризмата и, смръщения й поглед навяваше страх и удивление едновременно. Четирите хромирани гърнета сякъш чакаха да бъдат запалени и да бълват огън от ада.
- Но как е възможно това? - попита Боби - Тази кола никога нямаше да бъде произведена и щеше да остане само виртуално изображение в нашите умове.
- Истината е, че в света има само 5 бройки. Една от тях е при мен, както виждаш. Какво ще кажеш ?
- Какво мога да кажа според теб...
Асен се доближи до колата и с леко движение отвори вратата. Отвътре тя приличаше меко казано на изтребител.
- Е, няма ли да я разгледаш?
Боби се приближи без да каже и дума, и плахо седна на шофьорската седалка. Тялото му беше обвито като в прегръдка от кожената седалка. Ръката му нежно се плъзна по волана, а другата по скоростния лост. Прехапал устни, Боби плъзгаше ръцете си нежно, все едно докосваше голо женско тяло.
- Я виж ти какво имам в джоба си ! - каза Асен и извади ключ, който подаде на Боби.
Боби пое ключа и нежно го пъхна в стартера.
- Е, хайде! подкани го Асен - запали я!
Боби натисна съединителя и даде на контакт, след което завъртя ключа до крайната му позиция. След по-малко от секунда двигателя вече мъркаше на 900 оборота. Звукът му напомняше досущ на Ламборджини Контач. Боби плахо плъзна стъпалото си по газта и леко я припомпа до 2000-2500 оборота.
- Само толкова ли ? - попита го Асен
Боби само това и чакаше. Когато той ритна педала на газта, оборотомера показваше 8000 оборота. В празната зала сякъш гладен лъв изръмжа с пълна сила.
- Боби, разгледа ли я достатъчно добре ?
- Мисля, че да... поне до колкото да не бъда нахален, инъче бих заживял в нея.
- Значи си готов?
- За какво?
Асен не каза нищо. Отиде до една голяма врата, набра отново код и пред него се отвори голяма метална врата.
Боби седеше на шофьорското място и беше загубил ума и дума. Асен се върна при колата, седна на дясната седалка и препаса своя колан.
- Е, Боби, ти няма ли да сложиш колана си?
Боби недоумяваше какво се случва с него. С поглед на зомби той препаса своя колан.
- Хайде да тръгваме! - подкани го Асен.
- За къде? Къде ще ходим?
- Боби, това беше моята изненада за теб. Сега ти ме изненадай с маршрута който ще избереш.
Боби очакваше да чуе точно това. Вкара първа скорост. Боботещият, лошо гледащ звяр бавно излезе от леговището си и се включи в движението. Боби плахо караше с 40 км/ч. Той още не беше опознал напълно автомобила. А може би изпитваше респект или страхопочитание от него?
Още 5 преки ги деляха от целта на Боби а именно магистралата! Там щеше да усети истинската мощ на звяра.
След 5 мин. вече бяха там. С десен мигач Боби се престрои и чинно излезе на магистралата. Вкара 3-та скорост и последваха 3 рязки ластика. Боби уплашено върна газта. Той никога не беше карал толкова мощен автомобил.
- Колко коня е това чудо ? попита Боби
- Пробвай да познаеш. - отвърна лукаво Асен
- 600 ?
- Умножи го по две и ще получиш своя отговор.
А отговора на Боби беше именно 6 литров V12 мотор с 4 клапана на цилиндър, twin-turbo, приблизителна мощност 1200 конски сили.
Боби натисна плавно газта, стрелката на оборотомера сочеше 5000 оборота а скоростта беше 170 км/ч. Смени на 4-та скорост. През това време Асен вкючи радиото. Може би песента която пуснаха точно в този момент накара Боби да направи онази усмихната физиономия, която правят психично болните убийци-психопати преди да убият своята жертва.
Боби рязко свали на 3-та скорост и натисна газта до дупка. Чу се нервен прекъсвач и последва 4-та скорост. Скоростта вече беше около 250 километра, а извратената усмивка на Боби ставаше все по-голяма и по-голяма.
Тъмно червеният звяр сякъш се носеше плавно над пътя. Стрелката на километража сочеше 350 км/ч а оборотите бяха едва 4500 на 6-та скорост. Светването на лампичката за гориво насочи вниманието на Боби към таблото. Той намали скоростта до 120 км/ч докато стигнат до някоя крайпътна бензиностанция.
Кратка почивка за минерална вода и сандвич, както и гориво, и те отново бяха в колата. Боби бавно излезе от бензиностанцията и изведнъж спря в аварийната лента. В този момент бих казал, че гледането на много екшъни с коли е вредно.
Боби смачка газта. 4000-6000-8000 - стрелката на оборотите играеше своя танц.
Последва първа скорост и рязко отпускане на съединителя. В този момент Боби не можеше да разбере кое е по-силно - силата, която караше тялото му да се сплесква или силата, която караше задните гуми да се въртят толкова бясно, че чак да хвърлят парчета асфалт доста назад. Колата се изстреля като коршум от пистолет. Боби беше залепнал за седалката и усещаше как сърцето му се блъскаше в гърдите, търсейки своя път да излезе навън. Последваха 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та, и 6-та скорост. Пред Боби се откри чудесна, права отсечка без никакви коли.
- Хайде да я видим сега - каза Боби на Асен, който също беше с 24 каратова усмивка.
Последва чудовищна цедка. Скоростта беше 430 километра а оборотомера беше заковал на 7900 оборота. Наближаваше техния изход от магистралата. Боби намали на 100 км/ч. Влязоха в града и се отправиха отново към сервиза. Асен отвори входната врата с натискане на едно копче от дистанционното и те влязоха отново в бялото помещение. Двамата слязоха от колата и се спогледаха. Последва бурен смях все едно бяха опънали от благ холандец
- Асене, виж, виж, краката ти треперят като кашкавалени, каза Боби превивайки се от смях.
- Само моите ли, я погледни твойте, все едно са направени от гума.
След около 5 минути двамата се бяха успокоили.
- Е, Боби, хареса ли ти ?
- Човече, ти направи деня ми !
- Хехе радвам се, че съм успял да помогна. Ела да ти покажа още нещо.
Двамата влязоха в една по малка стая. Асен цъкна лампата. В стаята бяха наредени поне 10 комплекта М-техник 2 за БМВ Е30, раздути калници и брони за Е30 М3, и куп други шукарии.
- Боби, ето с какво ще оправим колата ти ! Ще притежаваш Е30 М3 комби - каза шеговито Асен. - Но ще се наложи да я оставиш за няколко дни при нас.
- А какво ще карам през това време?
- Остави това на мен, ела сега да се качим в офиса.
...
- Ето тук е твоят офис. Харесва ли ти ?
Те се намираха в голям кабинет, с 2 70 инчови плазмени телевизора, страшно голямо бюро с няколко компютъра на него, секции с много папки и скици и специално бюро за чертане и рисуване.
- Тук ще твориш, надявам се все качествени неща.
- Ще се постарая ! - отвърна Боби.
В този момент в кабинета влезе слабо момиче с кестенява коса, високо около 1.70. Тя държеше няколко папки и скици.
- Ааааа, здравей Мария - каза Асен. - Нека да те запозная с новия ти шеф. Боби, това е Мария, Мария.. Боби !
- Хей, здравей, много ми е приятно ! - Каза Мария.
Няма да се очудите ако в този момент ви кажа, че Боби беше загубил ума и дума, гледайки вцепенен в нейното лице, не знаещ какво да каже. Не се притеснявайте, няма да ви го кажа, вие само ще го разберете.
- Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... здравей, аз съм Боби - измънка той под носа си от срам.
Асен видя погледите на двамата и разбра, че тук може да стане нещо и имайки предвид положението на Боби усети кой е най-удачния вариант - да се изнася от кабинета.
- Е, Боби, ще ви оставя да си поговорите, аз ще съм долу. Като си тръгваш обади ми се.
Асен излезе от стаята и Боби и Мария останаха насаме.
- Е, значи с теб ще работя от сега нататък - каза Мария.
- Ами така изглежда - отново измънка Боби.
- Хей, защо ме гледаш така, отпусни се, още не е регистриран случай да съм изяла някой - усмихнато каза тя.
- Хехе извинявай, просто... много си красива.
Ако ви кажа да си представите главата на Боби като гигантски домат няма да сбъркам. Той се изчерви за секунди.
- Благодаря ти, ти пък си много любезен и...
- И какво?
- Нищо, няма значение за сега.
- ОК, аз обаче трябва да тръгвам защото стана късно и трябва да поемам към нас. Беше ми приятно да се запознаем. Ще се видим пак ! Хайде чао, лека вечер !
- Чао, и на мен ми бе приятно, лека вечер.
Когато Боби излезе от офиса, бе почти невъзможно да не отбележим усмивката, която зееше на лицето на Мария и как тя го проследи с поглед чак докато той изчезна от полезрението и.
...
- Е, Асене, мисля че трябва да се прибирам. Но след като колата ми остава тук как ще го направя?
- Ела с мен.
Двамата влязоха в помещението от където влязаха първоначално.
- Кой е любимия ти цвят, Боби?
- Ъммммм, черно?
- Нека да видим... не този.. не този... а ето го, заповядай!
Асен подаде на Боби ключ и дистанционно вързано към него. Боби любопитно натисна копченцето с отключено катинарче. Нещо изписука в помещеноето - черно М3 Е46.
- Е, Боби, това е твоят превоз за тези дни, а ако ти хареса може би и за повече.
Боби не знаеше какво да каже, но успя да изкопчи от усните си думичката благодаря.
- Аз ще тръгвам тогава. Благодаря ти и за днес, хайде до утре !
- Чао, Боби, и на мен ми беше много приятно днес, до утре!
Боби се качи в черната М-ка, бавно излезе от сервиза, като свирна за чао, и се изгуби из мъгливите улици.
Всичко отново стана толкова тихо и спокойно. Единственото нещо което смущаваше цялото спокойствие беше парата, излизаща от уличните шахти и лая на заблудени пумияри из улиците. Настъпи поредната обикновена и спокойна нощ в града... но дали беше толкова обикновена колкото изглеждаше?
Край на част 3-та... естествено
hope u like it
part 4 comming soon
The person who risks nothing, does nothing, has nothing, is nothing, and becomes nothing. He may avoid suffering and sorrow, but he simply cannot learn, feel, change, grow or love. Chained by his certitude, he is a slave; he has forfeited his freedom. Only the person who risks is truly free.
- _BmW_™
- Шами
-
- Мнения: 1121
- Регистриран на: 19.09.2007
- Местоположение: София Княжево СИТИ :)
- Пол: Мъж
- Кара: с 240 бавно из града
- Мечтае да кара: Е36 с V10....
- Детайли за колата: Много бързо V10
- 6per40
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 259
- Регистриран на: 7.08.2008
- Местоположение: Благоевград
- Пол: Мъж
- Кара: "пъргава" 316-ка
- Мечтае да кара: IS-ka
- t060
- ентусиаст
-
- Мнения: 1390
- Регистриран на: 13.02.2008
- Местоположение: Кауфланд Варна
- Пол: Мъж
- Кара: Без книжка.
- Мечтае да кара: Тунинг Голф 2-ка с PK номер.
- Детайли за колата: Ускорител на елементарни частици.
от t060 » 25 Окт 2008, 22:57
Той поета го е казал, няма защо да се мъча аз да го мисля:
To add a little spice to the life you've been through
Everyone exaggerates a tiny little bit
To make that shit sound more gangster than it really is
You cant appear weak man
We wanna hear street
Wanna hear you spit your thug over this here beat
Dont take it as sarcastic
I can't get enough
Im telling you
You can call my bluff
If it's not rough, then I really don't need it
I'm not even ashamed
I got too much reality thats filling up my brain
so sell me on that chronic, I'm addicted to the game
Suck it up like a cigarette, light it up
Аз ще добавя, че историите ти имат малката капка брутален реализъм, чиято миризма пропива навсякъде и ме кара да се чувствам истински жив, докато чета написаните думи, ред след ред с изцъклен поглед.
П.С. Не си помисляй да спираш да пишеш
RESPECT
by t060
To add a little spice to the life you've been through
Everyone exaggerates a tiny little bit
To make that shit sound more gangster than it really is
You cant appear weak man
We wanna hear street
Wanna hear you spit your thug over this here beat
Dont take it as sarcastic
I can't get enough
Im telling you
You can call my bluff
If it's not rough, then I really don't need it
I'm not even ashamed
I got too much reality thats filling up my brain
so sell me on that chronic, I'm addicted to the game
Suck it up like a cigarette, light it up
Аз ще добавя, че историите ти имат малката капка брутален реализъм, чиято миризма пропива навсякъде и ме кара да се чувствам истински жив, докато чета написаните думи, ред след ред с изцъклен поглед.
П.С. Не си помисляй да спираш да пишеш
RESPECT
by t060
От тогава русото не е на мода.
- Mishel_Vaian
- ИС-пушил ентусиаст
-
- Мнения: 1241
- Регистриран на: 3.09.2006
- Местоположение: BlacK Sea
- Кара: С 601 Трабант И С БМВ 318
- Мечтае да кара: Ферари ф 40
- Детайли за колата: Малко е счупена , но и предстои реставрация
от Mishel_Vaian » 25 Окт 2008, 23:11
My life is all I have ...
Не е важно какво БМВ караш а доколко си ентусиаст ...
Не е важно какво БМВ караш а доколко си ентусиаст ...
- n3v3rsayn3v3r
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 79
- Регистриран на: 21.10.2008
- Местоположение: Студент
- Пол: Мъж
- Кара: Тротинетка :(
- Мечтае да кара: BMW
от n3v3rsayn3v3r » 25 Окт 2008, 23:18
Мале.. и 3те части на 1 дъх.. това до сега не ми се е случвало 
Много добра историйка продължавай в същия дух
Браво
Много добра историйка продължавай в същия дух
Браво
от Loop » 25 Окт 2008, 23:34
Тъкмо мислех към 11 часа да си лягам..ама се сетих, че каза, че ще има продължение тази вечер и викам да изчакам да видя историята..хубаво, че сега не донаписа историята за "спокойната нощ", че както ключовете на колата са ми на лесно ....
Поздрави и утре чакаме част 4
Поздрави и утре чакаме част 4
- klintan66
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1786
- Регистриран на: 13.03.2006
- Местоположение: София Пазарджик
- Пол: Мъж
- Кара: E34TDS , CL 500, Е65
- Mecho
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 645
- Регистриран на: 27.05.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Мечтае да кара: по улици без дупки
- Детайли за колата: E36 m50b20
E36 M52B28
E39 M52B28
- cucko
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1688
- Регистриран на: 19.02.2008
- Местоположение: Павликени
- Пол: Мъж
- Кара: E39 530d touring
- lubaka_320
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 375
- Регистриран на: 11.02.2008
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: 2001 e46 325i;е36 Touring
- Мечтае да кара: S50/52
- ///M3-E36
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 769
- Регистриран на: 7.09.2004
- Местоположение: Bulgaria | Cyprus
- Пол: Мъж
- Кара: Third E36 :)
- Мечтае да кара: E30 M3
- Детайли за колата: За тез пари...
от ///M3-E36 » 26 Окт 2008, 15:32
Ъъъъъ, давай 4 част да видим ко става с Боби и Марийка
п.п
СТРАШЕН СИ!!!
п.п
СТРАШЕН СИ!!!
Vlados написа:Ебати гадните коли, тея и да ми ги подаряват... пак ще ги купя
- Spit-Fire
- Scrapyard user
-
- Мнения: 1599
- Регистриран на: 8.09.2006
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: Peugeot 3008 + Yamaha MT-09
от Spit-Fire » 26 Окт 2008, 18:04
За жалост днес няма да има 4-та част щото цял ден имах много работа и сега съм като пребита мастия
The person who risks nothing, does nothing, has nothing, is nothing, and becomes nothing. He may avoid suffering and sorrow, but he simply cannot learn, feel, change, grow or love. Chained by his certitude, he is a slave; he has forfeited his freedom. Only the person who risks is truly free.
- Mecho
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 645
- Регистриран на: 27.05.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Мечтае да кара: по улици без дупки
- Детайли за колата: E36 m50b20
E36 M52B28
E39 M52B28
от Mecho » 26 Окт 2008, 18:20
Spit-Fire написа:За жалост днес няма да има 4-та част щото цял ден имах много работа и сега съм като пребита мастия
ееее стига де сега няма да мога да си легна без да прочета продължението
- bmw318_94
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 414
- Регистриран на: 9.07.2007
- Местоположение: Велико Търново
- Пол: Мъж
- Кара: хората да го гледат тъпо
30 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани
Последни теми
Facebook
