Когато разбираш смисъла на живота или не съвсем.. (част 2)

[Spit-Fire]

http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114160 - ЧАСТ 1-ВА





Нервния звук на будилника, досущ като звук от пробито гърне на опел, не прощаваше на Боби, и най-накрая го събуди от сън. Той измънка нещо под нос, протегна се и се обърна на лявата си страна, сви устни все едно приготвени за целувка, но напразно... там нямаше никой... Отново изражението на Боби придоби тъжено-унил вид. Той стана и докато проверяваше дали кесиите му са на мястото си, се огледа в огледалото.
- Да му се невиди, излязал съм от форма - каза си Боби, гледайки издутия си тумбак. Последва сутрешното ходене до тоалетна. След това той се отправи към кухнята за да си направи кафе и закуска. Когато всичко беше готово той седна на масата, и взе да чете вчерашния вестник. Докато отпиваше кафе той прочете в вестника "Жестока катастрофа на път Е72, 3-ма загинали..." По-надолу той прочете новината, и видя, че става въпрос за нещо за което той знаеше. Веднага се сети за Асен. Боби изпи кафето си, облече се, потърси телефона на Асен и му се обади.
- Ало, Асен ли е?
- Да, кой се обажда?
- Здравей, аз съм Боби от снощи.
- Ааа ти ли си приятел, здравей, как е хавата?
- Ами чат-пат.. сетих се за теб и рекох да ти звънна.
- Ще го видим това чат-пат... Днес ще се видим ли, да видиш сервиза и това което правим, пък и днес пристига нещо интересно - може да ти хареса.
- Ами така се разбрахме вечра - да се видим! Само, че аз имам малко работа преди обяд така, че към 3 съм свободен, удобно ли ти е ?
- Разбира се, хайде да се срещнем пред кафе "*****" ?
- Супер, тогава до после, 3 часа пред *****.
- Да, хайде дочуване, Боби!
- Чао чао, до после !
Боби затвори телефона с трепереща ръка. Беше развалнуван, че може би щеше да получи част от живота си обратно, а и нещо го глождеше отвътре какво ще да е това интересно нещо, което пристига днес.
Той се облече, грабна ключовете и телефона си и излезе.
Той излезе на улицата, и за части от секундата усмивката му се обърна на 180 градуса. Гледката която той видя го накара да изпита смесени чувства като гняв, ярост, болка, объркване. Там на паркинга срещу него беше неговата любима кола, но тя сякъш нямаше този агресивен, хищен баварски поглед, а по-скоро гледаше тъжно тъжно с четирите си котешки оченца. Най-точното описание за нея в момента можеше да бъде, че прилича на консервна кутия.
Боби се приближи плахо към бимата. Калниците и бяха нагънати като алуминиево фолио, прозорците изпочупени, цялата боя беше зверски надрана а броните бяха все едно гърмяни от ловджийска пушка.
- К'во да го е*а е ставало тука бе ! - рече си Боби и стискаше зъби и юмруци - Е*асси майкатаааааа.....
За няколко секунди Боби все едно беше изпаднал в транс. Той не знаеше нито какво се е случило, нито защо, защо точно на неговата кола... не знаеше нищо и беше адски объркан.
От една тераса се показа момче на видима възраст 18 години, съсед на Боби.
- Аз го видях, Боби, едно момче с гола глава слезе от бяло БМВ и причини всичко това на колата ти, после отпраши все едно нищо не е станало. Да не си се забъркал с някой ?
Боби стоеше като вцепенен и не знаеше какво да отговори. След 5 мин. момчето вече беше долу при него, и двамата гледаха жално колата.
- Не знам, Викторчо, не знам... не съм се забърквал в нещо за което поне аз да знам.... Я чакай! Момче с гола глава и бяло БМВ ли каза?
- Ами да, слезе, извади един 10 килограмов чук от багажника и за 5 минути колата вече беше в сегашното и състояние...
- Е как бе, мама му стара, никой ли не го видя ?
- Бай Гошо тъкмо излизаше на улицата с ловджийската си пушка с викове " Ела бе серсемин, коли ще трошиш, а ? Ела да поздравя майка ти лично с послание от олово на задника ти ! " , но момчето се качи в колата си и подпали гумите.
Боби беше буквално като ударен от гръм. Момчето с гола глава и бяло БМВ беше най-добрият му приятел - Методи. Поне до вчера, когато той го свари в едно легло с бившата си приятелка.
- Методи, методи... какъв човек си ти...
- Какъв Методи? Добре ли си Боби?
- Не се притеснявай, няма значение... прибирай се, аз ще се оправя тук.
- ОК, Боби, ако имаш проблеми свиркай, както мога ще помагам!
- Мерси Викторчо, довиждане.
Виктор прекоси улицата и се скри в входа на кооперацията, а Боби остана сам на паркинга, седящ като пребит пред потрошената си кола. В главата му се блъскаха какви ли не мисли. Колкото повече мислеше, толкова повече се объркваше, затова той почна бавно да разчиства стъклата по седалките.
Минаха се два часа и Боби беше успял да изчисти проклетите стъкла. Сега той седеше в колата си, слушайки диск с кодово име "Балади" и беше видимо замислен. Не беше тайна, че той си мислеше за отмъщение, дори двойно. А струваше ли си? Има ли смисъл? Дали това е най-правилното нещо, което трябва да направи? Самия той не знаеше. Единствено знаеше колко го болеше в сърцето, онази специфична болка която всеки от нас е изпитвал - не, не тази която изпитваме при раздяла с обичан човек, а онази горчивата, която буквално ти стиска сърцето на менгеме, докато стане на пихтия. Часовете минаваха, а Боби все така седеше на седалката. Телефонът му отново иззвъня, но за пореден път той натисна червеното копче без дори да погледне кой е.
Не какво да е, а звук на шест цилиндров двигател извади Боби от хипнозата му. Той надигна глава и видя пред себе си бяло БМВ, от което се подаваше мазна гологлава мутра с ехидна усмивка.
Точно в този момент Боби се почувства като лъв, готвещ се да атакува беззащитна антилопа Гну.

(Тук е момента да вмъкна телосложението на Боби - Приятен младеж, висок около 1.75 с гръдна обиколка 160 и бицепс 47 сантиметра.)

Злобата примесена с приток на адреналин и загуба на разум извади Боби за секунди от колата. Тук е трудно да опиша нещото което се случи за секунди, ако има малки деца да не четат. Той буквално хвана за врата гологлавото същество и го извади през прозореца на колата му. Последваха няколко стабилни удара в областта на лицето и корема както и няколко ритника на различни места по торса на Методи. Той лежеше безпомощен в локва от кръв, няколко от зъбите му се търкаляха около него.
Нямащ какво друго да направи, Боби изпсува няколко пъти, и се качи отново в колата си. Тъй като тя и без това не приличаше на нищо, Боби я запали и с пълна газ излезе на улицата, като мина странично през предницата на бялото БМВ, след това отпраши на някъде. Телефонът му пак звънна, този път Боби видя, че го търси Асен, видя също и, че часът е 16:30...
- Здравей, Боби, къде се губиш, всичко наред ли е ?
- Ами не точно, извинявай, дълго е за обяснение...
- Какво има бе човек, къде си в момента?
- Още там където имахме среща ли си ? Ей сега ще дойда.
- Добре, айде чакам те.
След 15 минути Боби вече беше на въпросното място. Първото нещо което той видя като слезе от колата е недоумяващата физиономия на Асен, гледащ втренчено в колата.
- Какво е ставало тук бе, да не си бил на война? ... Каква е тази кръв по ръцете ти, добре ли си, да не катастрофира някъде?
- Не... дълга история е.
- Хайде да седнем да изпием по едно кафе, тъкмо да се успокоиш и да ми разкажеш, но първо отиди се измий !
Боби и Асен влязаха в кафенето, а на паркинга останаха едно до друго матовото Е36 и черната консервна кутия...
...
- Две дълги кафета моля! ... Успокои ли се вече, приятел, какво се случи?
- Накратко един гологлав плужек, който до вчера се броеше за мой най-добър приятел си е поиграл с 10 килограмовия чук върху моята бимба, аз пък точно преди 30 мин. си поиграх върху главата му, за това имах кръв по ръцете.
- Ееее, споко бе приятел, всичко е наред, ако имаш още проблеми с този тип само се обади, познавам доста точни хора за такива пумияри...
- Хех, благодаря ти, но мисля че няма повече да се е*ава с мен, освен ако не иска да носи зъбни протези още от младини.
- Споко, ще оправим колата за нула време, изобщо не се притеснявай. Хайда си изпием кафето и да палим към сервиза.
След 30 минути те се намираха пред адски голяма бяла сграда на която гордо беше изписан надписа "****** Tuning"
Пред тях се отвори голяма гаражна врата и те влязоха с колите през нея.
Още с излизането от колата си, Боби оплези език като жадно куче. На пръв поглед той видя 2 броя М5 Е60, 3 Е46 М3, 850csi и легендата М1 (разбира се не броим множеството други БМВ-та). Той търсеше думи да опише това, което вижда, но така и не успя.
- Е, какво ще кажеш - попита го Асен с усмивка.
- Ами какво мога да кажа - зяпаше изумен Боби - Май се намирам в страната на чудесата.
- Още не си видял нищо. Но хайде първо малко работа да свършим. Ела да ти покажа къде са събрани дизайнерите.
Те се качиха четири етажа по-нагоре и влязаха в огромна зала, пълна с компютри, макети на автомобили, скици, и каквото друго можеше да си пожелае един автомобилен дизайнер.
- Ето тук е "работилницата", а там в дъното е кабинетът на баш майстора. Носиш ли някакви твой скици и произведения да видим на какво си способен?
- Ами да, разбира се, ето я флашката - избери си къде да я прегледаш.
" - ИЗВЪНРЕДНО СЪОБЩЕНИЕ: ЦЕЛИЯТ ДИЗАЙНЕРСКИ ЕКИП ДА БЪДЕ СЛЕД 5 МИНУТИ В ЗАЛА НОМЕР 3"
- Впечатляващо! - каза Асен - мисля, че имаме всички налични причини да те вземем на работа, въпросът е ти приемаш ли?
Боби още беше като ментално болен, при вида на всички тези баварци.
- Ами мисля, че отговорът ми е ясен! Естествено, че да !
- Супер ! Хора, това е новият ви началник, от сега нататък ще отговаряте пред него, а той пред мен!
Ръкопляскания нарушиха инъче спокойната обстановка в залата.
...
- Сега, Боби, е момента да ти покажа нещо много специално, нещо което много малко хора на света са виждали.
Двамата слязоха на партера и се запътиха към една врата на която имаше табела "DO NOT ENTER"
Асен вкара своя код и вратата се отвори. Пред тях се откри огромна, чисто бяла зала - точно като на сън. А в средата се очертаваше силует на нещо, покрито старателно с брезент. Асен и Боби се приближиха...
- Боби, това е нещо което е свръх секретно. Не казвай на никой, че някога си го виждал. Не се знае дори някой друг освен теб ще го види някога.
Асен бавно взе да дърпа единия край на брезента. Пред погледа на боби се откри част от джанта, може би 21 цола, ако не и повече с борд поне педя и половина. В комбинация с перфектно хромираната джанта, пред погледа на Боби се откри съвсем малка част от броня - тъмно червен металик.
- Готов ли си да я видиш, Боби?
Боби тръпнеше в очакване, както девственик пред първата си п****. Той имаше чувството, че му се ходи по малка и голяма нужда едновременно.
- Давай! - каза Боби...



Край на част 2-ра. Ако псувате много, псувайте мен, не майка ми ако може !
Дано да ви е интересно, за да знам да пиша ли част 3-та.

[nelim]

Пиши де пиши

Супер е, продължавай

[t060 Профил ICQ]

Да го резнеш, на най-интересното място, мръсник
Давай 3-тата част, че имам слаби нерви, после ще ти тежа на съвестта

RESPECT

by t060

[pandev22 Профил]

бате аиде пиши и 3та 4аст,4е не мога да заспа.може ли на наи-интересното да го прекъснеш.

[Loop Профил]

Бахти като някой сериал е... точно, като дойде наи-интересно - РЕКЛАМА

[pandev22 Профил]

Бахти като някой сериал е... точно, като дойде наи-интересно - РЕКЛАМА

или край,какво се слу4ва по на такък гледаите утре

[Spit-Fire]

Очаквайте "бла бла бла" утре по същото време

[pandev22 Профил]

аиде кои 4ел 4ел.утре пове4е.то сериалите в нета излизат веднъж седми4но ама тук нали сме с привилегии-всеки ден

[///M3-E36 Профил]

Велик сиииии!!!

Определено ще си принтирам страхотните истории, надявам се вие (творците) да нямате нищо против

[oTECa Профил]

Груб си колега. Верно го праиш кат сериал. Дави 3-тата част.

[Nikol4000 Профил]

Е наистна как можа на най-интересното да отрежеш разказа?
Браво много добре се справяш

[uricatoli]

Следя историята като баба - дързост и красота... давай човече давай

[klintan66 Профил]

Някой пак не спи .... Много интригуващо . Наистина ....

[Mecho]

пиши пиши

[VT5602AK Профил]

след рекламите