Виж темата - Рона

от **klintan66** » 24 Апр 2008, 1:04

Животните по много особен начин ни привързват към себе си....съжалявам ,колега ....

от **saarak** » 24 Апр 2008, 10:28

Преди 2 години почина и моето куче и от тогава се зарекох - повече никъкви домашни любимци. Просто не мога да го понеса това отново. С времето тъгата отминава и остават само хубавите спомени, обаче от тогава в къщи не е същото просто :cry:

от **D3BEP** » 24 Апр 2008, 12:05

Съболезнования, човек... Напълно те разбирам.
Все пак, както го описваш, може би е по - добре така, отколкото просто да й удължаваш мъките със средства, болки и нерви. Сигурно звучи вулгарно, но съм бил близо до неизлечимо болно куче, дългогодишен спътник и имам представа... Видях и докъде я докара с всичките лечения. Ако правилно те разбирам, случаят е бил сходен...
Никой не може да замени верен приятел, но пък се надявам, че в следващият ти домашен приятел(какъвто си мисля, че ще имаш) ще откриеш поне част от това, което си получавал от Рона.
Върви, поразходи се малко, остави форума....

Поздрави!

от **sonny** » 24 Апр 2008, 12:15

saarak написа:Преди 2 години почина и моето куче и от тогава се зарекох - повече никъкви домашни любимци. Просто не мога да го понеса това отново. С времето тъгата отминава и остават само хубавите спомени, обаче от тогава в къщи не е същото просто

Цял живот съм гледал кучета и котки на едно, преди 7-8 години ми изчезна една котка, предполагам, че са я изяли кучетата, тогава се зарекох, котка да не взимам повече, но татко много ги обичаше и преди 5 години си взех пак котка, ей няма такъв кеф. Разказвам това, за да те наведана мисълта, че е по-разумно да си вземеш отново животинка и, че ще се чувстваш много по-добре

от **Малкия** » 24 Апр 2008, 13:10

Искренно съчуствие :bcry:

И аз преди година загубих моя :bcry:

Тези животинки стават част от теб от семеиството и липсата им се усеща

Живота е твърде лош понякога

от **! Алекс** » 24 Апр 2008, 13:10

съжалявам колега

макар и домашен любимец моя рот го имам като член от семейството,и рано или късно знам че ще дойде и този момент но до тогава ще му давам всичко което е необходимо за да е щастливо

от **DanielzZz** » 24 Апр 2008, 14:02

Съжалявам колега,знам какво е да изгубиш животинка :confused:

от **hemicharger** » 24 Апр 2008, 14:13

Знам какво ти е. Имах куче 17 години, като го приспахме, цялото семейство не беше на себе си.... сестра ми се върна с първия полет от дубай за да го види за последно.

от **Nucl3arDru1D** » 24 Апр 2008, 19:19

Благодаря на всички за проявеното съчувствие

от **h4ckED** » 24 Апр 2008, 20:02

Съжелявам много ... :cry:

от **ditko1** » 24 Апр 2008, 20:38

Съжалявам

От старост ли си замина или ? защото и мойта на там тръгна на 12г. е и от вчера почна да му става нещо, днес му биха 3 ваксини и живна малко

от **titto** » 24 Апр 2008, 21:36

Overburner - NX написа:Съжалявам колега,знам какво е да изгубиш животинка

от **Azidaha** » 24 Апр 2008, 23:22

Приятелю, искам само да ти кажа, че има и по-лоши моменти. Имах куче, което беше с една година по-голямо от мен самият, и когато бях на 16 се наложи ние сами да сложим край на мъките му. Овчарката беше страхотна, обичах си я като братче..Помагаше ми във всяко едно отношение, но в един момент, тя започна да не вижда - ослепя. Лапичките и отказаха - не можеше да ходи и само лежеше. В един момент започна и да колабира често...мина през сума ти му и доктори - и нищо..никой не успя да и помогне.
Дойде най-отвратителният момент, в който всички чакаха аз да се съглася да сложим край на мъките му...Е тогава ми беше просто отвратително, но след години, когато започнах да мисля малко по-зряло, установих, че съм взел правилното решение, вместо да умира бавно и мъчително..

Почивай в мир, Ринти :confused:

от **///MapTo** » 24 Апр 2008, 23:36

Не мога да си представя как ще го преживея,когато ми дойде до главата това нещо :confused:

от **bam-bam** » 25 Апр 2008, 0:28

РИП

Виж темата - Рона

Официален форум

Рона

Кой е на линия