в съботното движение с едно момче, вече ентусиаст
Модератори: mitaka7, Общи модератори
18 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
- t060
- ентусиаст
-
- Мнения: 1390
- Регистриран на: 13.02.2008
- Местоположение: Кауфланд Варна
- Пол: Мъж
- Кара: Без книжка.
- Мечтае да кара: Тунинг Голф 2-ка с PK номер.
- Детайли за колата: Ускорител на елементарни частици.
в съботното движение с едно момче, вече ентусиаст
Това е третата част от историята за Асен Иванов, ENJOY
Когато влетя в 320-ката си като отвързан пес в колбасарски склад, Иванов внимателно остави букета на седалката до шофьора, сложи си колана и по навик посегна да запали. Да де ама не беше гасил колата! Ухили се “така е като слушам жици рано сутрин”, помисли си той и угаси радиото. Единствената музика в купето беше редовата симфония на шестте цигулара под предния капак, които видимо недоволстваха от ниските обороти, но не за дълго. Последва добре изпитаната комбинация от първа с газ, втора с много газ и трета с повече газ, при което редовия двигател зазвуча така както Иванов обичаше и беше свикнал да го слуша, над 5500 оборота. За съжаление светофарът отпред беше червен и след изестни усилия бимата спря. На Иванов не му се рискуваше да минава на червено, дали защото напът за цветарницата се размина с две патрулки, първата на косъм, или нещо друго, но инстинкта му го накара да спре и той го направи. В този момент забеляза че водачът на колата от дясната му страна се е показал почти целия през прозареца и му говори нещо. Иванов свали джама и погледна тази личност и неопределим пол (заради прическата тип селска пачавра и огромния брой накити по ушите), която се криеше зад големи слънчеви очила с още по-голям надпис на тях “наш’те RACING”. Очевидно индивидът, беше от мъжки пол заради тембъра на гласа и огромното количество псувни които изричаше, имаше мноние за себе си като непобедим рали състезател и завърши речта си с “... не мож ме спреш с тоя кораб, же скивиш къф тюринг съм си прайл кат ми прата каруцата за моргата!”. Посочи среден пръст на Иванов, прибра се в колата си и наду песен на поредния циганин, който пееше нещо на родния си език под фона на неописуем калъбалък от звуци, уж музика. Това се изливаше от сваления прозарец на машината с неопределима марка, разкривени брони, ужасно жълт цвят, голям стикер V16 очевидно обозначаващ двигателя и двойка тръби от печка за ауспуси, които стърчаха поне на две педи зад задната броня. Иванов спокойно си затвори десния прозорец, който нежно изсъска и поледна улицата пред тях, пуста и спокойна. След 400-500 метра имаше друго кръстовище със светофар, той в лявата лента, невероятния селски рицар в средната и най-дясната беше свободна. В нея след 150-200 метра имаше автобус чаврдар, който не си знаеше годините, но стоеше на това място поне от три и нямаше изгледи да го извлекат в някое гробише скоро. Погледна чудото на автомобилостронето до себе си или каквото беше останало от него след намесата на фирма “наш’те RACING ” чиито представител явно беше въпросното возило, което в момента форсираше някакво подобие на двигател, но защо ли се чуваше само дрънчене и то откъм тръбите за печка под или по-скоро зад задната броня? Картинката се допълваше от светофара с таймер, който отмерваше с червени цифри 8,7,6,5,4...Иванов си помисли “Боже, колко простотия има в тоя до мене, боже. Само да не му изпадне некой чарк от колата че ни утрепа и двамата!”
Още миг и симфонията изпълнявана от талантливия шестцилиндров мусикант под капака на бимата заглуши всичко останало. След три-четири секунди Иванов тъкмо минаваше покрай спрелия чавдар, когато едно движение в дясното му огледало го заинтригува. Беше патрулка, нагло скрила се зад автобуса, която с вой потегляше след него и се престрои в средната лента. Голяма грешка! Там видния представител на “наш’те RACING” и селската състезателна мисъл тъкмо се канеше да включи на трета, когато се вряза в в бялата астра, представляваща органите на реда и по-специално гл. сержант К. Маринов известен с това че три години поред печелеше боксовото първенство на МВР и мразеше уличните гонки от всякакъв тип.
Иванов имаше свои проблеми в този момент изразяващи се в една дума ВРЕМЕ или по-скоро липсата му. Премина кръстовището и продължи напред към заветната цел, когато видя че пред него имаше лека катастрофа,но блокираща всички ленти за движение. Започна трескаво да търси изход и го видя – между най-лявата кола и тротоара май имаше място, колкото да мине една кола, а после движението се разделяше. И тя мина, със 170 километра в час. Оттам нататък нещата бяха лесни, Иванов нави волана, за да не мине в насрещното и колата есествено се унесе, но той я изправи е продължи напред проправяйки си път през започналия да излиза трафик. Още два километра и беше там. Погледна чесовника, една минута, а може би само няколко секунди? Бутна пета и стъпи с два крака на педала, така че усещаше пода на колата през него. Време да погледне скоростта нямаше, имаше завой, деведесет градуса и се влизаше в лясната пресечка за блока. Иванов се молеше да няма коли там, защото газта май беше заяла от здравото натискане, или крака му беше изтръпнал, не можа да определи точно и не го интересуваше. Влетя в завоя като с левия натискаше съединителя и спирачката, а десния с мъка премести от газ-та “добре че проблема не беше в педала” мина му през ума и отново го натисна, все едно беше спукан кръвоносен съд. С периферното си зрение мерна място за паркиране точно пред входа на Елеонора и с помощта на ръчната успя да закове баварката на него. Грабна букета, излезе, заобиколи колата и тръгна към блока, по пътя забеляза че нищо не издава досегашното му занимание, освен двете следи от гума, завиващи от пътя и свършващи под задните колела на зелената 320-ка металик от която слезе, а и малките облачета дим показващи че са пресни.
Погелдна си телефона, имаше още минута-две, чесовника на БМВ-то избързваше. Сякаш нещо се счупи в него в този момент. Не беше закъснял, беше успял навреме. Почувства се леко, като че ли не колата него, а той нея бе мъкнал на гръб тези километри. В този момент едно нещо го накара да забрави кой е, какъв е и откъде е.
През входа на блока излизаше видение, което тръгна право към него. След малко я позна, беше Елеонора, изглеждаща по начин, който може да бъде описан само с една дума – неописуемо. Иванов зяпна от очудване и след малко разбра, че трябва да затвори устата си, но така и не намери сили за това.
П.С. and the beat goes on
Когато влетя в 320-ката си като отвързан пес в колбасарски склад, Иванов внимателно остави букета на седалката до шофьора, сложи си колана и по навик посегна да запали. Да де ама не беше гасил колата! Ухили се “така е като слушам жици рано сутрин”, помисли си той и угаси радиото. Единствената музика в купето беше редовата симфония на шестте цигулара под предния капак, които видимо недоволстваха от ниските обороти, но не за дълго. Последва добре изпитаната комбинация от първа с газ, втора с много газ и трета с повече газ, при което редовия двигател зазвуча така както Иванов обичаше и беше свикнал да го слуша, над 5500 оборота. За съжаление светофарът отпред беше червен и след изестни усилия бимата спря. На Иванов не му се рискуваше да минава на червено, дали защото напът за цветарницата се размина с две патрулки, първата на косъм, или нещо друго, но инстинкта му го накара да спре и той го направи. В този момент забеляза че водачът на колата от дясната му страна се е показал почти целия през прозареца и му говори нещо. Иванов свали джама и погледна тази личност и неопределим пол (заради прическата тип селска пачавра и огромния брой накити по ушите), която се криеше зад големи слънчеви очила с още по-голям надпис на тях “наш’те RACING”. Очевидно индивидът, беше от мъжки пол заради тембъра на гласа и огромното количество псувни които изричаше, имаше мноние за себе си като непобедим рали състезател и завърши речта си с “... не мож ме спреш с тоя кораб, же скивиш къф тюринг съм си прайл кат ми прата каруцата за моргата!”. Посочи среден пръст на Иванов, прибра се в колата си и наду песен на поредния циганин, който пееше нещо на родния си език под фона на неописуем калъбалък от звуци, уж музика. Това се изливаше от сваления прозарец на машината с неопределима марка, разкривени брони, ужасно жълт цвят, голям стикер V16 очевидно обозначаващ двигателя и двойка тръби от печка за ауспуси, които стърчаха поне на две педи зад задната броня. Иванов спокойно си затвори десния прозорец, който нежно изсъска и поледна улицата пред тях, пуста и спокойна. След 400-500 метра имаше друго кръстовище със светофар, той в лявата лента, невероятния селски рицар в средната и най-дясната беше свободна. В нея след 150-200 метра имаше автобус чаврдар, който не си знаеше годините, но стоеше на това място поне от три и нямаше изгледи да го извлекат в някое гробише скоро. Погледна чудото на автомобилостронето до себе си или каквото беше останало от него след намесата на фирма “наш’те RACING ” чиито представител явно беше въпросното возило, което в момента форсираше някакво подобие на двигател, но защо ли се чуваше само дрънчене и то откъм тръбите за печка под или по-скоро зад задната броня? Картинката се допълваше от светофара с таймер, който отмерваше с червени цифри 8,7,6,5,4...Иванов си помисли “Боже, колко простотия има в тоя до мене, боже. Само да не му изпадне некой чарк от колата че ни утрепа и двамата!”
Още миг и симфонията изпълнявана от талантливия шестцилиндров мусикант под капака на бимата заглуши всичко останало. След три-четири секунди Иванов тъкмо минаваше покрай спрелия чавдар, когато едно движение в дясното му огледало го заинтригува. Беше патрулка, нагло скрила се зад автобуса, която с вой потегляше след него и се престрои в средната лента. Голяма грешка! Там видния представител на “наш’те RACING” и селската състезателна мисъл тъкмо се канеше да включи на трета, когато се вряза в в бялата астра, представляваща органите на реда и по-специално гл. сержант К. Маринов известен с това че три години поред печелеше боксовото първенство на МВР и мразеше уличните гонки от всякакъв тип.
Иванов имаше свои проблеми в този момент изразяващи се в една дума ВРЕМЕ или по-скоро липсата му. Премина кръстовището и продължи напред към заветната цел, когато видя че пред него имаше лека катастрофа,но блокираща всички ленти за движение. Започна трескаво да търси изход и го видя – между най-лявата кола и тротоара май имаше място, колкото да мине една кола, а после движението се разделяше. И тя мина, със 170 километра в час. Оттам нататък нещата бяха лесни, Иванов нави волана, за да не мине в насрещното и колата есествено се унесе, но той я изправи е продължи напред проправяйки си път през започналия да излиза трафик. Още два километра и беше там. Погледна чесовника, една минута, а може би само няколко секунди? Бутна пета и стъпи с два крака на педала, така че усещаше пода на колата през него. Време да погледне скоростта нямаше, имаше завой, деведесет градуса и се влизаше в лясната пресечка за блока. Иванов се молеше да няма коли там, защото газта май беше заяла от здравото натискане, или крака му беше изтръпнал, не можа да определи точно и не го интересуваше. Влетя в завоя като с левия натискаше съединителя и спирачката, а десния с мъка премести от газ-та “добре че проблема не беше в педала” мина му през ума и отново го натисна, все едно беше спукан кръвоносен съд. С периферното си зрение мерна място за паркиране точно пред входа на Елеонора и с помощта на ръчната успя да закове баварката на него. Грабна букета, излезе, заобиколи колата и тръгна към блока, по пътя забеляза че нищо не издава досегашното му занимание, освен двете следи от гума, завиващи от пътя и свършващи под задните колела на зелената 320-ка металик от която слезе, а и малките облачета дим показващи че са пресни.
Погелдна си телефона, имаше още минута-две, чесовника на БМВ-то избързваше. Сякаш нещо се счупи в него в този момент. Не беше закъснял, беше успял навреме. Почувства се леко, като че ли не колата него, а той нея бе мъкнал на гръб тези километри. В този момент едно нещо го накара да забрави кой е, какъв е и откъде е.
През входа на блока излизаше видение, което тръгна право към него. След малко я позна, беше Елеонора, изглеждаща по начин, който може да бъде описан само с една дума – неописуемо. Иванов зяпна от очудване и след малко разбра, че трябва да затвори устата си, но така и не намери сили за това.
П.С. and the beat goes on

От тогава русото не е на мода.
- Andronoff
- триногата
-
- Мнения: 2001
- Регистриран на: 10.01.2007
- Местоположение: BMW Drink Team Bulgaria
- Пол: Мъж
- t060
- ентусиаст
-
- Мнения: 1390
- Регистриран на: 13.02.2008
- Местоположение: Кауфланд Варна
- Пол: Мъж
- Кара: Без книжка.
- Мечтае да кара: Тунинг Голф 2-ка с PK номер.
- Детайли за колата: Ускорител на елементарни частици.
Re: a
pinko_23 написа:бате супер ама каде е втората част, че изведнъж и елеонора се появи.
http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=83343
тука си е


П.С. Благодарско на колегата st.George
От тогава русото не е на мода.
- st.George
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 255
- Регистриран на: 11.10.2007
- Местоположение: Горна Оряховица
- Пол: Мъж
- Кара: BMW E46 Ci
Re: a
t060 написа:.....
С позволението на колегата @t060 реших да популяризирам малко разказа... Все пак да не бъдем егоисти, нека всички му се порадват....
http://forum.deepseek.net/index.php?showtopic=158
E46 Ci
E46 318i m43b19
SOLD!
E36 318i m40b18
SOLD!

E46 318i m43b19

E36 318i m40b18

- paparazzo
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 163
- Регистриран на: 15.11.2007
- Местоположение: София-Павлово
- Пол: Мъж
- ///MapTo
-
-
- Мнения: 5133
- Регистриран на: 15.05.2003
- Местоположение: Herefordshire,Ledbury
- Пол: Мъж
- Кара: акцизни М-паркети от острова
- Мечтае да кара: много неща
- cod-cdbp
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 8775
- Регистриран на: 18.12.2006
- Местоположение: село Кестеново
- Пол: Мъж
- Кара: мфили
- Pitbull_Germany
- ентусиаст
-
- Мнения: 1023
- Регистриран на: 13.06.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: само черни класики!!!
Евала, t060, евала Иванов
Много добро разказче...въобще цялата поредица. Очакваме продължението...и не си мисли, че можеш да го бавиш много време
И все пак да задам един въпрос - каква е баварката - е36 или е46...или може би е30? Или нарочно си го оставил така, та всеки да си представя неговата си машинка
П.С.- Дай описание на Елеонора...така де, не оставяй всичко само на мръсното ни подсъзнание!


И все пак да задам един въпрос - каква е баварката - е36 или е46...или може би е30? Или нарочно си го оставил така, та всеки да си представя неговата си машинка



П.С.- Дай описание на Елеонора...така де, не оставяй всичко само на мръсното ни подсъзнание!
--------------------------------------------------------
Fuck the Cola, fuck the pizza...all you need is 6 v redica!!!
--------------------------------------------------------
Хубава кола, която не върви, е като хубава жена, която не прави секс!!!
--------------------------------------------------------
http://www.metacafe.com/watch/181257/bmw_from_hell_2/
Fuck the Cola, fuck the pizza...all you need is 6 v redica!!!
--------------------------------------------------------
Хубава кола, която не върви, е като хубава жена, която не прави секс!!!
--------------------------------------------------------
http://www.metacafe.com/watch/181257/bmw_from_hell_2/
- kozela
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 358
- Регистриран на: 5.11.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: лоша F30-ка
- t060
- ентусиаст
-
- Мнения: 1390
- Регистриран на: 13.02.2008
- Местоположение: Кауфланд Варна
- Пол: Мъж
- Кара: Без книжка.
- Мечтае да кара: Тунинг Голф 2-ка с PK номер.
- Детайли за колата: Ускорител на елементарни частици.
Кой не може да ги намери:
първа част
http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=82806
втора част
http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=83343
За продължението ще чакате, щото откакто почнах да пиша купето в галерията е все по сервизи
и като се оправи и се повозя тогава
първа част
http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=82806
втора част
http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=83343
За продължението ще чакате, щото откакто почнах да пиша купето в галерията е все по сервизи


От тогава русото не е на мода.
18 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани