съботата на едно момче, вече ентусиаст

[t060 Профил ICQ]

Това е обещаното продължение на “историята на едно момче, вече ентусиаст”

Иванов са стресна от пискливия, металически звук, заглушаващ всичко. Дори мотора на BMW-то му!? Не, това не беше истина и той се събуди със странното усещане, че всичко което му се случи предния ден бе сън, плод на неговото въображение.

“Жалко - каза си той - аз наистина харесвам тази кола, но чак да я карам с вратите напред? ... А всъщност, ... защо не!” и в този момент, пробуденото му съзнание започна да го залива с подробности, случки и информация от вчера, която нямаше как да е измислица. “Или не?” Реши да провери и извади сакото си, същото с което бе вчера и което бе пропито с неочаквано добрата миризма на отработен бензин, изгоряла автомобилна гума, кожен салон и адреналин. “Не вчера не беше сън, беше истина и аз станах част от нещо голямо!” все още унесен в тези мисли Иванов чу телефона и машинално го вдигна, отсреща – строгия глас на шефа изтласка, макар и за момент, колата по-назад в главата му. “Днес не е ли събота? Не съм на работа, какво иска?” мислеше си Иванов и отговорът моментално дойде в слушалката:
-Как върви проекта, с който ви гласувах доверие? Идеи!?
-Да разбира се, смятам да започнем ... – каза Иванов и изтърси първото което му дойде наум, после продължи като си измисляше в движение и гледаше да не се изхвърля много.
-Много добре! Очаквам подробен доклад рано сутринта в понеделник! Не забравяйте, че разчитам на вас! – каза шефа му и прекъсна. “А свирка не искаш ли!?” кресна Иванов в празната линия и постави спокойно слушалката на мястото и. Нямаше смисъл да я тряска, пак той щеше да я ползва после. В този момент видя и листчето, което намери на вратата си вечерта и си каза: “В средата на месеца и тия какво ли искат, ма то като се е почнало...”, вдигна го, прочете какво пишеше на него и остана като гръмнат: “Елеонора 0899/90-60-90 обади ми се!!!”
Замиси се и след малко мисълта му включи на скорост и набра обороти като любимата кола. Елеонора, това е едно момиче с “разтопяваща” усмивка от съседния вход, бяха се виждали един-два пъти и май че вчера имаха уговорка за кафе? Да определено беше за вчера! “Е нищо, ще и се обадя, пък каквото стане!” С тези думи той набра номера и и чу мекия и глас, който галеше слуха му като двигател на 4500 оборота. Оказа се, че няма проблем за вчера, а и днес била свободна, но той обеща да се реваншира, щеше да я вземе от тях (съседния вход) след два часа. Приведе се в приличен вид и осъзна че мисли за Елеонора по същия начин, както и за колата си!
-Май съм влюбен, или поне би трябвало, защото определено обичам 320-ката! – опита се да вкара логика той, после се отказа и се разсмя, някои неща не подлежаха на логично обяснение. БМВ-то и новите му приятели от клуба бяха живо доказателство за това. След това се замисли: “А къде ще я изведа?” не беше излизал от две-три години, само работа-работа-работа, да се купи гарсониерката, да се докаже, после кола и то каква кола наистина! Трябваше да отидат на място където да е удобно, да няма много хора, но да не е изолирано и т.н.т. и т.н.т., беше започнал да изпада в паника, защото и нещо дребно трябва да и купи, цвете например би свършило работа, а цветарници наблизо нямаше. И тъкмо щеше да се предаде, когато нещо проблясна пред погледа му – ключовете за колата, небрежно захвърлени след вчерашния ден.
-Бимата и любимата! – ухили се той - хубава римичка. Е какво пък ще я изведа с колата.

Още недообмислил идеята си или по-точно детайла време, Иванов се юрна надолу по стълбите, всемайки по три стъпала наведнъж, защото не му се чакаше асансьора. След малко видя агресивния силует на 32-ката, който стопли душата му, но с ужас видя че грайфер на задните гуми почти нямаше, то гуми едвам имаше та камо ли грайфер! Виж предните бяха почти нови, само по прахоляка личеше, че са използвани.
-Що не ги смениш? Предните-отзад, а задните-отпред, нали са еднакви? – беше съседа му, тъкмо излизащ за работа (работеше на двеста метра надолу по улицата. Голяма гъзария, излизаш от вас и след малко си на работа, но това е една друга история )
-Може, ако удариш едно рамо, пък после ще почерпя!
-Готово пич. – и след петдесетина минути усилена работа, колата на Иванов имаше почти нови задни гуми, а предните? Те ще издържат, не бяха чак толкова износени както изглеждаха на пръв поглед.
-Доскоро и умната.
-Ако не русата! – добави Иванов и се качи. Знаеше че няма начин да отиде и да се върне навреме, ако кара умно. Затова му трябваше подходяща музика, освен тази на редовия шестак отпред. Цъкна радиото – чалга, пфу..., цък – мазен, бавен рап, не-не-не..., цък – ЖИЦА-А-А!, е става. Я маслото е загряло, газ – първа, втора, излезе от паркинга, газ трета. На кръстовището залено, а трябва десен завой – няма проблем, завъртя колата, без да излезе от своята лента и се размина с патрулка в насрещното, отново газ и изчезна преди шашнатите полицаи да разберат какво става.
Митко тъкмо беше станал, когато телефона му иззвъня, беше един колега от клуба:
-Ало.
-Абе Митак, тоя от вчера май е малко луд!
-Кой бе? ... Асен ли? ... Що?
-Излизам аз да видя служебната кошница да не я е откраднал някой по погрешка и виждам, или по-скоро чувам здрав форсаж на шестак. Викам си некой от наш’те бърза за некъде, сега ще се укроти в града, ама не!
-И к’во?
-Ми виждам зеленото на Асен-чо: зима на дрифт кръстовището, пили гуми на булеварда, нахълта в паркинга, ряз ръчната, 270 градуса завой и преди да се е слегнал праха, излиза той с три метров скок, спринт до цветарницата, зема един букет, скочи в клата и отлетя на некъде. И всичкото това за има няма половин минута!
-Каза че е взел букет, има повод значи.
-Да второто най-приятно нещо!
-Бе те при мене са на кантар!
-И при мене, ама да се кара така?
-Еми бърза човека, ти като бързаш к’во? Нормално ли караш?
-Е не, ама в града сме все пак.
-Кажи му го другия път, като се съберем.
-Дали ще дойде?
-Ти би ли пропуснал? ... Не нали? Той също!
Докато купуваше букет за Елеонора, Иванов видя, че имаше още само петнайсетина минути, петнайсет минути за десет-дванайсет километра в града? Нямаше да е лесно, но той си обеща че няма да закъснее, не и с любимата кола.

П.С. Обмисля се продължение

[hemicharger Профил]

Супер историйка! Сега ако някой колега режисиор направи и филма.....и догодина по това време на оскарите

[Benedetto Профил]

Добра е историята, но тоз човек малко залюпен ми се вижда за 32 годишен. Но и ти си го наричаш момче, да не е 22 годишен?

Иначе си е супер разказчето

[Feanor Профил]

[Nukem Профил]

Браво пич ставаш все по добър! !С удоволствие го прочетох,виждам че си зел под внимание савета ми да влючиш и мацки!Чакам с нетърпение следващата част!

[Stoyan7777 Профил]

това описание направо ме разби:
"...извади сакото си, същото с което бе вчера и което бе пропито с неочаквано добрата миризма на .... и адреналин."

Браво

[Plamen_335i Профил]

Много добре се получава
За продължението според мен е логично мацката да е силно впечатлена от колата и да иска пича да я вози по-често в нея. Може и на събора да я заведе даже

[DanielzZz Профил]

Страхотна историйка ! Ама наистина става за филм

[! Алекс]

Страхотно е
Евала колега

[Andronoff]

[Lafera Профил]

Супер е направо мога цял ден да ти чета историите Браво имаш талант...а между другото това за тоя човек истина ли е или ги измисляш тези истории

[vlado666 Профил ICQ]

Прочетох ги и двете на един дъх и мога да кажа само ... продължавай да пишеш по бързо !!!
Много добре ! Браво

[///MapTo Профил]

Има хляб в теб...

[Reportera Профил Уеб-сайтICQ]

може да стане и трилогия

[hemicharger Профил]

Кво стана с шофер Иванов? Че от Лукас Филмс се обаждат за фул райтс