Сбогом на оръжията!!!

[Гост]

И аз имам хубави спомени от така наречената военна служба, и знам че мойто не е нищо в сравнение с батковците ми ама...
Бях против премахването и защото именно от там започва човек да прилича на такъв

От както взеха да приемат кадър-мадами,направо еб..а ма..та на казармата!Ужас!!!

ние имахме мацки.....!! на първата година от 20 парчета-15 беха глътнали глобусите,до края останаха 5 ,а са мисля,че ги нема и тех вече в редиците! то покрай казарма и от въздуха хваща.....! много сперматозоиди се веят покрай поделенията....!

[POL_Starshi Профил]

И аз имам хубави спомени от така наречената военна служба, и знам че мойто не е нищо в сравнение с батковците ми ама...
Бях против премахването и защото именно от там започва човек да прилича на такъв

От както взеха да приемат кадър-мадами,направо еб..а ма..та на казармата!Ужас!!!

ние имахме мацки.....!! на първата година от 20 парчета-15 беха глътнали глобусите,до края останаха 5 ,а са мисля,че ги нема и тех вече в редиците! то покрай казарма и от въздуха хваща.....! много сперматозоиди се веят покрай поделенията....!

Мда,както казва един приятел-мадамите в армията разведоха тез които бяха жененни,а ергените ги ожениха.

[amd Профил ICQ]

Евала, предпочитам си у нас Който му е много тъжно може да се запише като професионален войник, места вярвам, че има.

[vld]

О да определено има хубави моменти,има и лоши,но лошите се забравят остава само спомена за доброто
Имам 95 караула за 365 дни и почти толкова отпуски,а по едно време си ходех като на работа давам наряд и после вкъщи в продължение на два месеца,най добрите от службата.
Като се замисля има хора дет не знаят от коя страна се държи автомата дет се вика за стрелбите и ученията няма какво да говорим полезни са.
Има и хубаво има и лошо.
Но като че ли хептен без армия не е добре
Определено там се изграждат личностни качества и отговорности.

SKISA ,каква е тая казарма от тебе
Военно училище ли си завършил та е толкова дълго 5 години

[Гост]

.......има нещо такова!

[eddiebg Профил]

Аз няма да забравя никога стрелбите на Николаево на -23 градуса

Охо, колега... и аз така, при минус 18 имаше за Родину

[euroto Профил]

Бях бях 1 година плътно

[EBEEMVACIA Профил Уеб-сайт]

ПЪлЕН блЯК 18 месеца видин русе софеа видин бацил..като предната година погребах брат ми....

[///peter Профил]

Аз няма да забравя никога стрелбите на Николаево на -23 градуса

Охо, колега... и аз така, при минус 18 имаше за Родину

Адски ме кефеше сутринта в 5 и нещо строени до караулното в Плевен, чакахме камионите, беше много тихо... чак ушите те боляха, чуваха се само звуците на кубинки стъпващи в снега.
Строихме се и след малко в далечината се чу грохот на камионите, през мъглата едва маждукаха фаровете, подяволите как ми липсва този момент, искам да съм малко там... просто за един ден като онзи
Чувствах се като немец заминаващ на руския фронт, невероятно!
Не съжалявам, за мен не беше изгубено време

[eddiebg Профил]

Чувството да се мяташ като картоф в каросерията на Прага-та, докато шофьора настъпва до дупка, беше неповторимо

Чехите определено са знаели как да правят камиони, на преклонна възраст, ама вървяха мамка им и бараки....

[///peter Профил]

Аз бях със ЗИЛ 131, къртаччччч

[err0r]

Сега се сетих... В Долна Митрополия, събота, 21:00ч, вечерен строй. Старшината, дежурен по поделение, командва "Знамето... снеми!" и... припада... заради количеството алкохол, което е изпил с дежурния по автопарк. З роти чакат команда за прибиране в корпуса, но тя (командата) така и не се чува. Решаваме самоиниациативно да се махаме от плаца, че снега започва да ни навалява стабилно. На другата сутрин дежурният се държи странно, гузно му е... а най-гадно му е, че не знае защо му е гузно...

[BFM Профил ICQ]

Не съм ходил и ми е много ГОТ

[cod-cdbp Профил]

а бре вече има Сървайвър - който иска отива и се трепе
верно няма униформа и пагони а само некфи парцали ама пак си е кочина

[павката Профил]

в казармата се вижда кои са на мама синчетата,дето циврят за отпуски,щот не са виждали мама,тате,ала-бала...
освен,че си разбих здравето и психиката,търпях унижението,мизерията,простотията,несправидловостта....
ок,повиквателна и влизаш с очакването да се калиш като мъж,нали това е схващането на повечето!на мен ми беше смешно,като гледах толкова момчета така изплашени...
получаваш дрехи,естествено доста по-големи,щот на старшинката не му се търси,ти си добитък за него..
никой не ти обяснява какво се прави,какво се изисква от тебе,учиш се в движение,а очакваш тука да има ред...уж!и така минават седмици,преди да си усмислил,каква е същността на службата до 45-я ден-да се научиш да маршируваш за пустата клетва...
или адска жега,та чак асфалта се топи,или студа блокира мозъка и оттам всяко едно движение(плац с размерите на игрище,накои се досещат...
храна никаква,мизерия,вечер мишките пълзяха по главите ни,докато спим,топла вода(кво е тва за мъжа бе...поливаш се посред март месец със ледено-студена,чак ти реже голата глава,щот не си мизерник и искаш да си чист!някои не се къпеха десетки дни-адска воня беше
ефрейторите-от най-дълбоката провинция,избиват си комплксите,че са нещатстници и задръстеняци и се правят на велики,тормозят слабите,използват страхът ти от непознатото..
турците,говорещи само на техен си език,с пренебрежение и омраза към българите,правят каквото си искат,щот началниците ги пазят,да няма дискриминация,имат повече права от българите в българската армия
старшината не му пука за нищо,гледа да врътне далаверка с уж откраднати неща,собственост на батареята..
навсякъде разруха,а те ще ми говорят за дълг към родината-къв дълг,като съм гладен,жаден,недоспал,че тва да не е по време на война,не е,просто се краде отвсякъде и никой не прави нищо за подобряване условията на живот в казармата!
даваш клетва,няма отпуска,щот връзкарчетата са много..после и първия караул-питаш се на стойката в 00ч,в адския студ,в тъмнината,абе какво правя тука,какво пазя,къде е смисъла????няма кой да отговори,това е дълг към родината,да пазиш порутени складове с боклуци,щот това е бг армията,в която нищо не се променя в годините и затова се е запазила и оцеляла
и така хубавита моменти,просто се изгубват в полето от всичката тая простотия и мизерия..
идва време за разпределението,всеки впряга връзки,да е по-близо до родното си място,до родителите си,приятелите си..някои успяват,други не...в новото поделение всичко от начало,пак незнание кое как се прави,никакво човешко отношение,слабите се толерират за сметка на силните и можещите..
управляват те хора с много ниска култура,незнаещи български,такива ,които навън в сравнение с теб са просто незабележими,скрити в техните дупки..
наркоманчетата,връзкарчетата и мамините лигльовци,ебават останалата част от войската,не дават наряди,не поемат отговорни задачи за изпълнение,само се дънят и я карат лабаво..
и ти се каляваш,психиката ти е пред разпад,защото нищо не можеш да промениш,само ги броиш дните,които остават и си правиш сметки,как по-бързо ще отминат и ще дойде така чаканото уволнение...ще оставиш шапкарите в кочината им,в техният измислен свят-от 08ч до 17ч,ще поемеш по пътя ,който искаш да вървиш,а не този,който ти показва ефрейторчето с мазната си коса и жълтите зъбки,свиркай си някаква долна песничка(чалгарска....
постоянно ти се набива в главата да не искаш отпуска,че тя е за женчовците,а ти си мъж,а истинския мъж не мрънка,а стиска зъби и търпи-стои на студено,гладен,мокър и зъзнещ,умиращ за сън в 02ч,на някой шибан баир,където някой шибан военен е решил да направи склад за боеприпаси..
а разказите за гръмналите се войничета,за пострадалите по време на служба,за останалите инвалиди...по вина на шибаните военни,които ги тормозят като се напият и невъзможността на редовия войник да се оттърве от този ад....това ли е дългът към родината,да отгледаш син и някой боклук да го затрие,защото се е помислил за Господ в тази шибана казарма
остават малко месеци,ти си чакаш редът,но трябва да се ходи на учение с чуждо участие,теб те избират,защото виждат някаква сигурност,че няма да има издънки!отиваш и отново се сблъскваш с гадната реалност-къде си ти и къде са развитите държави,че при тях има ред,има база,има храна,вода,баня...има право на избор при тях,а ти си против волята си там и търпиш,ли търпиш!!
с мтлб-то те транспортират навътре в планината,оставят ти палатка,брадва,чувал хляб, консерви и един сдухан старшина,да те командва...вдигаш си палатката,цял ден ходищ за дърва,щото е октомври,търсиш някакъв ручей да налееш вода,щото тубата от 20л свършва,като се потиш при цепенето и подреждането..и така седмица,докато дойде смяната,чуеш ревът на мтлб-то да раздира баирите с неговия в8-к и слизайки долу до повръщаш от возенето отзад..стъпвайки в корпуса си като победител със самия себе си,10 дена без да се къпиш,бръсниш,глад и мизерия,в банята си като цар,търкаш мръсотията и за миг забравяш по-големия ад..до другата седмица,когато си пак напът със скапания старшина от накакво гадно село,отново палатката,чувала с хляб и консерви..
търпиш всяка прищявка на старшината,щото той носи разнообразна храна от вкъщи,която се разпределя за всеки ден,според трайността си..ти пак си в безизходица и право на мнение,и се радваш,ако се объркат някои ловджии и минат покрай вас,да удариш малко лаф(а снарядите свирят над главата ти)какво животно ще стои и ще чака,освен чакалите,нощно време,които ровят до палатката в боклука ти и не те оставят да спиш,а ти си уморен от мъкнене на дърва през деня...но идва ден,в който на военният му омръзва,дотяга,дострашява и иска смяна по станцията,болен е уж и не може повече,а краят наближава..а времето се разваля,сменят го иидва нов,арабия,но дъждът не спира вече 2-и ден,печката не се чисти,водата е 4-5 пръста,а ние чакаме края,чакаме на късмет..или-или...
свършва учението,прибираш се в поделението след месец и половина,виждаш всички и някак са ти мили,но разбираш,че за един празник в Сливница,където е било събитието,на връщане с новата Сетра,по магистралата един турчин заспива на волана на камиона си и помита едвам пърхащият рейс,туко излазъл от ремонт(несполучлив)пълен със заспали и уморени от маршируване войничета...смачкани мантинели,разлята нафта и масло,рейса в канафката,пълен ужас разминал се без смъртни случаи....наградата-2 дена повече отпуск,за потушаване на напрежението,а ти пак чакаш и търпиш,отдавна ти е все едно,доказал си на себе си,че си МЪЖ!
и така се нижат дните,трупаш награди,пазиш ги за накрая,но лека издънка на поста,заспал си в студа-и хоп взимат от наградите,щото няма кой да дава наряд,ако те вкарат в ареста...
вече си в отпуска,Джака наближава,но ти звънят у вас приятели и ти казват,че върнеш ли се и влизаш в ареста,шапкарите са разбрали за някои твои действия,които ги дразнят..ок,вечерта преди увото се събираме,вилнеем по заведенията,на сутринта си горд,че ще те вкарат в ареста,другите ще те видят и ще се чудят какво става...но ти си знаеш,че не си се дал на шибаните военни!
лежиш ден,два,скучаеш,студуваш,разнообразяваш си дните с чистене на столовата в караулното,смееш се на въпроса на някой новобранка на колко служба си-това му е от първите караули,тъпата му физиономия,когато разбира,че си с два дена надсрочил службата
идва деня да те разкарват вече,че всички набори са си тръгнали,сдаваш дрехите и си обличаш твоите си,които ти си избрал да носиш,оправяш си косата и когато шибаните военни ти оправят книжката и казват:видя ли г-н ефрейтор,вкарахме те,ако си беше мълчал,нямаше да се уволниш сам и ти отговаряш:по-добре лъв в клетка,отколкото овца на полето!
резултатът след година мъчения и лишения:разбираш,че си МЪЖ,истински ,кален,държащ на думата си,макар и болен,нервен..
много интерсни истории има от казармата,но си платил със здравето си,за да ги изживееш и се питаш,дали си заслужава