Когато разбираш смисъла на живота или не съвсем.. (част 5)
Модератори: mitaka7, Общи модератори
35 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
- Spit-Fire
- Scrapyard user
-
- Мнения: 1599
- Регистриран на: 8.09.2006
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: Peugeot 3008 + Yamaha MT-09
Когато разбираш смисъла на живота или не съвсем.. (част 5)
от Spit-Fire » 01 Ное 2008, 0:02
Част 1-ва: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114160
Част 2-ра: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114313
Част 3-та: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114484
Част 4-та: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114905
Слънчевите лъчи нежно погалиха Боби по лицето и лека по лека го разбудиха. Той се надигна, протегна се, прозина се и седна на ръба на леглото. " Ех каква нощ беше" мислеше си той. След което стана и се изми и облече. Последва лека закуска и Боби беше готов за старт. Наметна небрежно леко есенно якенце, грабна кючовете с вдълбана в тях емблема на БМВ ///М и излезе. След като прекоси улицата той се качи в черната красавица и потегли по пътя към новото си работно място. Той шофираше спокойно из града под звуците на ACDC , така, че ако някой се надява на екшън и този път ще трябва да го разочаровам.
Сутрин в града винаги се усещаше напрежение и бързане. Навсякъде шареха забързани пешеходци и шофьори. От време на време се чуваше някой клаксон или добродушен поздрав за майката на някой. Но Боби въобще не обръщаше внимание на това и съвсем спокойно си караше по неговия маршрут. На 2 пъти го засякоха, но това също не успя ни най-малко да развали настроението му.
След 30 мин. вече беше пред огромната постройка и с натискане на един бутон от дистанционното голямата гаражна врата се отвори пред него. "Сезам, отвори се" каза си той и се захили, след което на полусъединител се придвижи до вътрешността на гаража. А вътре в него отдавна беше настъпило утрото. Обстановката беше доста оживена. Едни бързаха , други спореха, трети заваряха и тн. Боби паркира до матовата перла на Асен и излезе от колата. Всеки го поздравяваше с добро утро и честит първи работен ден. Боби се качи по стълбите и точно преди да стигне до кабинета си срещна Асен.
- Аааа, ето те и теб, Боби! Добро утро!
- хехе добро да е. Как сме днес?
- Ами щом всичко е по мястото си вече значи всичко е екстра.
- Мдам. Днес трябва да видя с какво ще се захващам.
- Споко, Боби. Сега се нанеси и се запознай с новите си колеги, пък аз по-късно ще мина да ти обясня това онова.
- Разчитам на теб тогава. Хайде аз да се качвам, за да не си кажат още от първия ден, че съм несериозен.
- Няма проблеми. Ако има нещо аз съм долу. Хайде, успех!
- Мерси, до после.
Боби се качи и отвори вратата на офиса си. Той застана на прага и огледа хубаво целия кабинет. "Това сега е само мое, леле колко съм радостен, а предишния ми шеф дори не ми даваше собствен кабинет, та дори и малък" - мислеше си Боби.
Той влезе, закачи якето си на закачалката, остави куфарчето си на бюрото и седна на удобното си кресло. Беше точно като малките деца - облегнат се въртеше на него и се радваше. Както си се въртеше, той чу чукане. На вратата стоеше Мария, която се опитваше по не особено сполучлив начин да скрие това, че се смее.
- Хей, добро утро. Как си?
- Ъмммм, добре съм, а ти ?
- Ами вече и аз съм добре. Какво ще правиш днес, първия работен ден ти е, не вярвам да работиш.
- Ами май така излиза, нямам планове за деня.
- Знам едно добра закусвалня на три преки, какво ще кажеш да отидем там, тъй като аз също нямам работа.
- Ами добре - каза Боби, след което стана, взе своето яке и беше готов за потегляне.
Двамата с Мария слязоха по стълбите и веднага след като стигнаха на приземния етаж Боби се запъти към черната М-ка.
- Хей какво правиш? - попита го Мария.
- Ами ще се качвам в колата, ти какво си мислиш ?
- Стига с тея коли, само на три преки е, нека да се разходим.
След кратка преценка на ситуацията Боби се съгласи, пък и нямаше да му навреди да подиша малко чист въздух рано сутрин. Двамата с Мария излязоха и потеглиха по тротоара.
- Е, значи ти ще бъдеш новия главен дизайнер. Би следвало да ти кажа, че аз ще бъда твой помощник дизайнер.
- Това е нещо ново за мен, не го знаех до сега, но ще се радвам да е така.
- Как се запозна с Асен между другото?
- Оооо това е дълга история.. може да ти я разкажа някой път. - усмихнато каза той.
- Ще го запомня това, в случай, че ти забравиш.
унесени в сладки приказки и закачки те стигнаха до закусвалнята, влязаха вътре и удобно се настаниха на една маса, след което поръчаха.
- Е, Боби, разкажи ми нещо повече за себе си.
- Ами какво толкова да ти разкажа, обикновено момче съм. Обичам БМВ, обичам музиката, обичам дизайна и още куп неща.
- И си скромен на всичкото отгоре, а?
- Хехе, ами такъв съм си аз. Разкажи ми нещо за себе си ти тогава.
- Ами какво да ти кажа. Обичам дизайна, музиката, колите и още куп неща.
- Е, хайде сега, ще се имитираме ли ? - усмихнато каза Боби.
- Да се имитираме ли ? По-скоро се опознаваме ако питаш мен.
- Шегувах се, не се впрягай толкова бързо.
В този момент телефонът на Мария звънна и след кратък разговор тя каза на Боби, че трябва да се връща към работата си. Двамата поеха по обратния път към сервиза.
Още с влизането Асен забеляза Боби и веднага се затича към него.
- Хей, Боби, стига зарибява колежките си, ела да ти покажа нещо.
Двамата тръгнаха към една отделена част на сервиза, от където се чуваха заварки, карбофлекси, и тем подобни звуци. Те влязаха в голямо помещение, което кипеше от работа. От някъде се чуха викове:
- Хей, Асене, ела да ти покажа какво сътворихме !!! След секунди пред двамата изскочи Стеф, който вече познавахме. Боби не можеше да повярва на очите си.
- Ама ти тук ли работиш? - попита Боби
- Охооо кой е тук - отвърна усмихнато Стеф. - Аз работя тук да, а ти какво правиш ?
- Ами от днес значи официално сме колеги.
- Супер, радвам се, че имам такива луди колеги.
В този момент Асен се намеси.
- За какво говорите, момчета? Някой ще ме светне ли, от къде се познавате и за какво става въпрос?
Стеф отговори.
- Снощи с твоето момче си покарахме доста добре и си дигнахме адреналина, пък и душите високо - каза Стеф като се изсмя.
Боби веднага се изчерви.
- Я разправяйте за какво става въпрос по-точно? - каза Асен.
- Доста дълга история е, за начало можеш да погледнеш задните гуми на колите ни. Пък цялата история ще ти я разкажем някой друг път.
Стеф се приближи до един брезент с който очевидно беше покрита кола и каза:
- Е, Асене, да ти покажа ли какво сътворихме все пак?
- Давай, дърпай брезента !
Стеф издърпа брезента и пред него се показа консервната кутия. Само, чеееееее сега комбито беще в пълния си блясък ! Изящно изваяните раздути калници перфектно се комбинираха с М3 стайл бронята. Нова екстра беше и тъмно черните фарове хела комбинирани с затъмнени мигачи и халогени. Боби седеше като ударен с мокър парцал пред тази гледка. Той се чудеше как това е възможно.
- Защо гледаш така, Боби? Харесва ли ти? - попита го Стеф.
Асен разбра, че Боби не е способен да говори и отговори вместо него.
- Тази кола е на Боби. Може би за това я гледа така.
- Е как, черната М3-ка не е ли негова?
- Ами не знам, попитай него, след като излезе от транса.
- Ехо, тук ли си, Боби? - попита го Стеф.
- Ъммммммммммм почти съм тук, какво има?
- Черната М3-ка не е ли твоя?
- Не съм сигурен... каза Боби и погледна Асен. Асен гледаше усмихнато Боби и кимаше удобрително.
- Негова е! - каза Асен.
По лицето на Боби грейна усмивка разпъната почти до двете му уши.
- Мога ли да изкарам комбито от тук след като е говото ? - попита Боби.
- Мисля, че да! - каза Стеф.
Боби се качи в колата си и лека по лека я придвижи и спря точно до другата си нова кола. Паркинга беше придобил доста очарователен вид. От ляво на дясно наредени последователно можехме да видим Е24 M635csi, M5 E28, Albina B6, Alpina B12, M3 E30, E34 540i и M5, 3 броя M3 E36, E30 Touring, M3 E46, M3 E36 turbo и още куп прелести.
Боби излезе от колата, огледа целия паркинг и с видима усмивка измърмори нещо под носа си. След това с Асен и Стеф се качиха в офиса на Боби за да обсъдят задачите му и за да си поговорят. Времето минаваше и постепенно навън падаше нощта. Така мина и първият работен ден на Боби. В 9 часа всички започнаха да си тръгват. Останаха само те 3-мата и Мария, която усърдно работеше. Но дойде и тяхния ред да запразняват. Въпреки това, че бяха улисани в приказки, те трябваше да се прибират и бавно слязоха по стълбите докато се озоват на приземния етаж. И 3-мата се запътиха към колите си и след като бяха готови да потеглят се запътиха към вратата. Три баварци в редица пърпореха из тъмните улички, докато дойде време да се разделят. С присвяткане на фарове и аварийни един по един се разделяха, докато накрая остана само Боби. Той спокойно пое към неговият дом. Когато пристигна той направи обичайната процедура - паркира на обичайното място, закючи колата и й се полюбува 5 минути. Боби тъкмо тръгна да пресича улицата , когато чу че някой се затичва зад него и точно когато се обърна някаква жена се нахвърли върху него и почна да го целува. Беше Мария. Боби не се и опитваше да разбере какво става. Двамата се разгорещиха за минути и целувайки се се въргаляха по стълбището в опити да стигнат до апартамента на Боби. Все пак успяха да стигнат, независимо от бурните страсти. Боби отключи вратата и те влязоха вътре, с доста по-малко дрехи отколкото носеха преди минути...
Утре част 6
Мисля, че тоя път липсата на време и влиянието на няколко бири не ми помогнаха да стане добра история, за това оставям интересното за утре или неделя - за да компенсирам
Съжалявам за правописа ама съм на няколко бири и така се получава. Надявам се да не е доста тъпа историята този път, тея бири не помагат за креативността.
Част 2-ра: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114313
Част 3-та: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114484
Част 4-та: http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=114905
Слънчевите лъчи нежно погалиха Боби по лицето и лека по лека го разбудиха. Той се надигна, протегна се, прозина се и седна на ръба на леглото. " Ех каква нощ беше" мислеше си той. След което стана и се изми и облече. Последва лека закуска и Боби беше готов за старт. Наметна небрежно леко есенно якенце, грабна кючовете с вдълбана в тях емблема на БМВ ///М и излезе. След като прекоси улицата той се качи в черната красавица и потегли по пътя към новото си работно място. Той шофираше спокойно из града под звуците на ACDC , така, че ако някой се надява на екшън и този път ще трябва да го разочаровам.
Сутрин в града винаги се усещаше напрежение и бързане. Навсякъде шареха забързани пешеходци и шофьори. От време на време се чуваше някой клаксон или добродушен поздрав за майката на някой. Но Боби въобще не обръщаше внимание на това и съвсем спокойно си караше по неговия маршрут. На 2 пъти го засякоха, но това също не успя ни най-малко да развали настроението му.
След 30 мин. вече беше пред огромната постройка и с натискане на един бутон от дистанционното голямата гаражна врата се отвори пред него. "Сезам, отвори се" каза си той и се захили, след което на полусъединител се придвижи до вътрешността на гаража. А вътре в него отдавна беше настъпило утрото. Обстановката беше доста оживена. Едни бързаха , други спореха, трети заваряха и тн. Боби паркира до матовата перла на Асен и излезе от колата. Всеки го поздравяваше с добро утро и честит първи работен ден. Боби се качи по стълбите и точно преди да стигне до кабинета си срещна Асен.
- Аааа, ето те и теб, Боби! Добро утро!
- хехе добро да е. Как сме днес?
- Ами щом всичко е по мястото си вече значи всичко е екстра.
- Мдам. Днес трябва да видя с какво ще се захващам.
- Споко, Боби. Сега се нанеси и се запознай с новите си колеги, пък аз по-късно ще мина да ти обясня това онова.
- Разчитам на теб тогава. Хайде аз да се качвам, за да не си кажат още от първия ден, че съм несериозен.
- Няма проблеми. Ако има нещо аз съм долу. Хайде, успех!
- Мерси, до после.
Боби се качи и отвори вратата на офиса си. Той застана на прага и огледа хубаво целия кабинет. "Това сега е само мое, леле колко съм радостен, а предишния ми шеф дори не ми даваше собствен кабинет, та дори и малък" - мислеше си Боби.
Той влезе, закачи якето си на закачалката, остави куфарчето си на бюрото и седна на удобното си кресло. Беше точно като малките деца - облегнат се въртеше на него и се радваше. Както си се въртеше, той чу чукане. На вратата стоеше Мария, която се опитваше по не особено сполучлив начин да скрие това, че се смее.
- Хей, добро утро. Как си?
- Ъмммм, добре съм, а ти ?
- Ами вече и аз съм добре. Какво ще правиш днес, първия работен ден ти е, не вярвам да работиш.
- Ами май така излиза, нямам планове за деня.
- Знам едно добра закусвалня на три преки, какво ще кажеш да отидем там, тъй като аз също нямам работа.
- Ами добре - каза Боби, след което стана, взе своето яке и беше готов за потегляне.
Двамата с Мария слязоха по стълбите и веднага след като стигнаха на приземния етаж Боби се запъти към черната М-ка.
- Хей какво правиш? - попита го Мария.
- Ами ще се качвам в колата, ти какво си мислиш ?
- Стига с тея коли, само на три преки е, нека да се разходим.
След кратка преценка на ситуацията Боби се съгласи, пък и нямаше да му навреди да подиша малко чист въздух рано сутрин. Двамата с Мария излязоха и потеглиха по тротоара.
- Е, значи ти ще бъдеш новия главен дизайнер. Би следвало да ти кажа, че аз ще бъда твой помощник дизайнер.
- Това е нещо ново за мен, не го знаех до сега, но ще се радвам да е така.
- Как се запозна с Асен между другото?
- Оооо това е дълга история.. може да ти я разкажа някой път. - усмихнато каза той.
- Ще го запомня това, в случай, че ти забравиш.
унесени в сладки приказки и закачки те стигнаха до закусвалнята, влязаха вътре и удобно се настаниха на една маса, след което поръчаха.
- Е, Боби, разкажи ми нещо повече за себе си.
- Ами какво толкова да ти разкажа, обикновено момче съм. Обичам БМВ, обичам музиката, обичам дизайна и още куп неща.
- И си скромен на всичкото отгоре, а?
- Хехе, ами такъв съм си аз. Разкажи ми нещо за себе си ти тогава.
- Ами какво да ти кажа. Обичам дизайна, музиката, колите и още куп неща.
- Е, хайде сега, ще се имитираме ли ? - усмихнато каза Боби.
- Да се имитираме ли ? По-скоро се опознаваме ако питаш мен.
- Шегувах се, не се впрягай толкова бързо.
В този момент телефонът на Мария звънна и след кратък разговор тя каза на Боби, че трябва да се връща към работата си. Двамата поеха по обратния път към сервиза.
Още с влизането Асен забеляза Боби и веднага се затича към него.
- Хей, Боби, стига зарибява колежките си, ела да ти покажа нещо.
Двамата тръгнаха към една отделена част на сервиза, от където се чуваха заварки, карбофлекси, и тем подобни звуци. Те влязаха в голямо помещение, което кипеше от работа. От някъде се чуха викове:
- Хей, Асене, ела да ти покажа какво сътворихме !!! След секунди пред двамата изскочи Стеф, който вече познавахме. Боби не можеше да повярва на очите си.
- Ама ти тук ли работиш? - попита Боби
- Охооо кой е тук - отвърна усмихнато Стеф. - Аз работя тук да, а ти какво правиш ?
- Ами от днес значи официално сме колеги.
- Супер, радвам се, че имам такива луди колеги.
В този момент Асен се намеси.
- За какво говорите, момчета? Някой ще ме светне ли, от къде се познавате и за какво става въпрос?
Стеф отговори.
- Снощи с твоето момче си покарахме доста добре и си дигнахме адреналина, пък и душите високо - каза Стеф като се изсмя.
Боби веднага се изчерви.
- Я разправяйте за какво става въпрос по-точно? - каза Асен.
- Доста дълга история е, за начало можеш да погледнеш задните гуми на колите ни. Пък цялата история ще ти я разкажем някой друг път.
Стеф се приближи до един брезент с който очевидно беше покрита кола и каза:
- Е, Асене, да ти покажа ли какво сътворихме все пак?
- Давай, дърпай брезента !
Стеф издърпа брезента и пред него се показа консервната кутия. Само, чеееееее сега комбито беще в пълния си блясък ! Изящно изваяните раздути калници перфектно се комбинираха с М3 стайл бронята. Нова екстра беше и тъмно черните фарове хела комбинирани с затъмнени мигачи и халогени. Боби седеше като ударен с мокър парцал пред тази гледка. Той се чудеше как това е възможно.
- Защо гледаш така, Боби? Харесва ли ти? - попита го Стеф.
Асен разбра, че Боби не е способен да говори и отговори вместо него.
- Тази кола е на Боби. Може би за това я гледа така.
- Е как, черната М3-ка не е ли негова?
- Ами не знам, попитай него, след като излезе от транса.
- Ехо, тук ли си, Боби? - попита го Стеф.
- Ъммммммммммм почти съм тук, какво има?
- Черната М3-ка не е ли твоя?
- Не съм сигурен... каза Боби и погледна Асен. Асен гледаше усмихнато Боби и кимаше удобрително.
- Негова е! - каза Асен.
По лицето на Боби грейна усмивка разпъната почти до двете му уши.
- Мога ли да изкарам комбито от тук след като е говото ? - попита Боби.
- Мисля, че да! - каза Стеф.
Боби се качи в колата си и лека по лека я придвижи и спря точно до другата си нова кола. Паркинга беше придобил доста очарователен вид. От ляво на дясно наредени последователно можехме да видим Е24 M635csi, M5 E28, Albina B6, Alpina B12, M3 E30, E34 540i и M5, 3 броя M3 E36, E30 Touring, M3 E46, M3 E36 turbo и още куп прелести.
Боби излезе от колата, огледа целия паркинг и с видима усмивка измърмори нещо под носа си. След това с Асен и Стеф се качиха в офиса на Боби за да обсъдят задачите му и за да си поговорят. Времето минаваше и постепенно навън падаше нощта. Така мина и първият работен ден на Боби. В 9 часа всички започнаха да си тръгват. Останаха само те 3-мата и Мария, която усърдно работеше. Но дойде и тяхния ред да запразняват. Въпреки това, че бяха улисани в приказки, те трябваше да се прибират и бавно слязоха по стълбите докато се озоват на приземния етаж. И 3-мата се запътиха към колите си и след като бяха готови да потеглят се запътиха към вратата. Три баварци в редица пърпореха из тъмните улички, докато дойде време да се разделят. С присвяткане на фарове и аварийни един по един се разделяха, докато накрая остана само Боби. Той спокойно пое към неговият дом. Когато пристигна той направи обичайната процедура - паркира на обичайното място, закючи колата и й се полюбува 5 минути. Боби тъкмо тръгна да пресича улицата , когато чу че някой се затичва зад него и точно когато се обърна някаква жена се нахвърли върху него и почна да го целува. Беше Мария. Боби не се и опитваше да разбере какво става. Двамата се разгорещиха за минути и целувайки се се въргаляха по стълбището в опити да стигнат до апартамента на Боби. Все пак успяха да стигнат, независимо от бурните страсти. Боби отключи вратата и те влязоха вътре, с доста по-малко дрехи отколкото носеха преди минути...
Утре част 6
Мисля, че тоя път липсата на време и влиянието на няколко бири не ми помогнаха да стане добра история, за това оставям интересното за утре или неделя - за да компенсирам
Съжалявам за правописа ама съм на няколко бири и така се получава. Надявам се да не е доста тъпа историята този път, тея бири не помагат за креативността.
Последна промяна Spit-Fire на 01 Ное 2008, 0:22, променена общо 1 път
The person who risks nothing, does nothing, has nothing, is nothing, and becomes nothing. He may avoid suffering and sorrow, but he simply cannot learn, feel, change, grow or love. Chained by his certitude, he is a slave; he has forfeited his freedom. Only the person who risks is truly free.
- nelim
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 447
- Регистриран на: 9.04.2007
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: ше: '95 E36 M43B18 Lim
- Мечтае да кара: //M Power :)
- n3v3rsayn3v3r
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 79
- Регистриран на: 21.10.2008
- Местоположение: Студент
- Пол: Мъж
- Кара: Тротинетка :(
- Мечтае да кара: BMW
от n3v3rsayn3v3r » 01 Ное 2008, 0:22
А бе интересна си е историята...
Браво колега ... Велик си.. и 5те части са много силни за сега
Продължавай в същия дух...
Браво колега ... Велик си.. и 5те части са много силни за сега
Продължавай в същия дух...
от Xpyc_xpyc » 01 Ное 2008, 0:24
Колежката нещо много загоряла ми се струва. 
6-та част!Този разказ ме подлудява човече велик си.
6-та част!Този разказ ме подлудява човече велик си.
от Стани » 01 Ное 2008, 0:29
Май не само аз ще давам рефреш утре цял ден на раздела Страхотни истории
от NStorm » 01 Ное 2008, 1:55
Много яка тая история, хайде да видим как ще опишеш случващото се в апартамента...
Между другото, тая история в кой град се развива?
Между другото, тая история в кой град се развива?
21/02/08...speechless
__________________
Продава се парцел в регулация в Бургаско, инфо на ЛС
__________________
Продава се парцел в регулация в Бургаско, инфо на ЛС
- _BmW_™
- Шами
-
- Мнения: 1121
- Регистриран на: 19.09.2007
- Местоположение: София Княжево СИТИ :)
- Пол: Мъж
- Кара: с 240 бавно из града
- Мечтае да кара: Е36 с V10....
- Детайли за колата: Много бързо V10
- alpina-ma6inata
-
'2002' fanatic
-
- Мнения: 3722
- Регистриран на: 2.02.2003
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: '08 Swift Sport, '73 BMW 2002tii
от alpina-ma6inata » 01 Ное 2008, 11:29
'73 2002 tii Golf #2719550
2x Alpine white E30's
-------------------------------------
The BMW 2002 tii VIN 2719550 was manufactured on July 3rd, 1973 and delivered the same day to the BMW dealer Zeiss & Schwärzel in Mannheim. The original colour was Golf, paint code 070.
-------------------------------------
The BMW 320i touring VIN EA91537 was manufactured on September 14th, 1990 and delivered on September 19th, 1990 to the BMW dealer Autohaus Bärwald in Lampertheim (Germany). The original colour was Alpinweiß 2 (Alpine White), paint code 218.
-------------------------------------
2x Alpine white E30's
-------------------------------------
The BMW 2002 tii VIN 2719550 was manufactured on July 3rd, 1973 and delivered the same day to the BMW dealer Zeiss & Schwärzel in Mannheim. The original colour was Golf, paint code 070.
-------------------------------------
The BMW 320i touring VIN EA91537 was manufactured on September 14th, 1990 and delivered on September 19th, 1990 to the BMW dealer Autohaus Bärwald in Lampertheim (Germany). The original colour was Alpinweiß 2 (Alpine White), paint code 218.
-------------------------------------
- vesko06
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1631
- Регистриран на: 2.09.2007
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: F90 M5
- Mecho
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 645
- Регистриран на: 27.05.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Мечтае да кара: по улици без дупки
- Детайли за колата: E36 m50b20
E36 M52B28
E39 M52B28
35 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot]
Последни теми
Facebook
