Виж темата - Твърде млад с неизлечима болест ( бензин в кръвта)

от **zvezdo88** » 20 Май 2008, 9:49

Добро утро на всички колеги,
Искам да споделя какво ми се случва в последните няколко години...
Едва на 17 години семейството ми се сдоби с представител на любимата марка , а именно е39 2.5 ТДС. Научих за новата придобивка когато бях ученик в щатите. Един приятел там караше Е28 което не ми правеше толкова голямо впечатление. И така дойде време да се прибирам в родината и още на летището се запознах с красотата на семейната ценност. Стоеше на паркинга измита, с 17ките които допринасяха за чара и, след 17 часов полет и 10 часа висене по летищата , на предната седалка се чуствах като в детска кошарка готов за сън. Бях изумен как може да съществува толкова прекрасна машина която да кара всички други коли на паркинга да изглеждат толкова измислени... След няколко дни баща ми ме помоли да намеря отговор на въпрос свързан с покупката на ксенон за колата... и тогава намерих нашият форум... и ето 1вото мнение...2рото , стана ми навик, на училище ставах абстинентен от желание да чета и да се ровя. Усетих че едва на 17 се разболявам от нелечима болест , болест с прилив на душевен оргазъм, болест караща ме да се чуствам член на едно общество , едно семейство което винаги ще ти помогне не само в проблемите с автомобила, но и в личния ти живот... Дойде и този момент... взех книжка... почна се търсене на кола ... обикаляне... обикаляне... ден след ден, стотици коли... докато не видях черната ми е36 която ме плени от пръв поглед... Е36 1.6 '94 година... казах си това е моята кола...неисках да поглеждам нищо повече ...само тази кола ми се въртеше в главата.... след 2 дни беше на пътна помощ и пътуваше към кат. Сигурен съм , че всички сте го изпитвали това чуство ... беше моята кола... (разбира се подарък от родителите ми , но кола регистрирана на мое име за мен означаваше много). След няколко часа тя беше вече пред нас в най -големия си блясък.. Следваше четене на теми като кандидатстудентски учебник...спестяване на всеки изкаран лев за нова част от М-ковия пъзел... но за жалост дойде и времето да замина за Холандия без нея...останах само с вас които ми помагахте да преудолея мъката...няколко дни преди прибирането ми в България за 2 седмици майка ми ми съобщи , че колата ми е разбита , прибрах се и за първи път изпитах нещо неописуемо, тъга за това че съм наранил най скъпото ми нещо, че съм позволил на някой да и посегне... чуствах се ужасно... винаги когато се прибирах първото нещо което правех беше да се кача в нея и просто да и се оттдам да ме кара на някъде, да бъдем двамата...След няколко дни в болницата Дару и смяна на някои консумативи тя беше отново в пълния си блясък...и тогава реших , че ще я взема с мен в Холандия... за някои не толкова добра идея кола закупена от Германия , да пътува пак натам , но аз немога без нея, мъката е неописуема.Да гледаш как мароканците чупят стойки в тУнингованите си БМВ-та и да неможеш да им покажеш красота си е болка. Сега отново съм в Холандия и чакам да дойде момента да се прибера при нея и да я подготвя за нашето пътешествие... Колеги никога не съм си мислил ,че тази марка може да причини това на един човек, а именно да стане по скъпа от собственото му семейство... едва на 19 години се разболях и неискам да се лекувам , неискам никакви лекарства ,искам да боледувам дълго и тежко. Някои ще кажат не си ли малък ...? И аз това се питам, защо толкова рано ме тръшна но... факт....

Мерси че ме изслушахте, просто сега станах и пак съм в сектата, споделяйки какво се случва с мен.

от **Anthony_J** » 20 Май 2008, 9:53

Колега, страхотно написано, но заглавието на темата ти ме стресира. Не предизвиквай съдбата. Помислих, че ще трябва да помагаме и да спасяваме някой

Едит: Браво, така е по-добре

от **zvezdo88** » 20 Май 2008, 10:04

Anthony_J написа:Колега, страхотно написано, но заглавието на темата ти ме стресира. Не предизвиквай съдбата. Помислих, че ще трябва да помагаме и да спасяваме някой

Оправих го , че и баща ми се обади да ме пита дали съм добре

от **pLaM3N** » 20 Май 2008, 12:45

Страхотно !
Звучи ми познато ! :uups:

Пожелавам ти Успех.

от **Asmatika** » 20 Май 2008, 12:59

Много добре разказано

от **BoqnZubarev** » 20 Май 2008, 13:05

Май и аз почвам да се поболявам :mhihi:

от **pandev22** » 20 Май 2008, 13:25

обикаляне... ден след ден, стотици коли... докато не видях червената ми е36 която ме плени от пръв поглед... Е36 2.5тд '94 година... казах си това е моята кола...неисках да поглеждам нищо повече ...само тази кола ми се въртеше в главата....

и 3 месеца мислих какво да открадна,за да намера прари докато ми отпуснат заем :uups:

от **bobi_maxo** » 20 Май 2008, 14:10

Евала! Аз мисля че 90% от хората тук са с твоята диагноза :mhihi:

от **pLaM3N** » 20 Май 2008, 15:18

bobi_maxo написа:Евала! Аз мисля че 90% от хората тук са с твоята диагноза

Може и повече от 90 %

от **hemicharger** » 20 Май 2008, 18:22

Доста сме блоните в тоз форум!

от **Satanans4o** » 20 Май 2008, 21:10

И на мене е 36 ми беше детска мечта,е се радвам че си я усъществиих

от **Christoff** » 20 Май 2008, 22:08

Много е сладка и опияняваща тая болест, само бензина се опитва да ни излеквува :mhihi:

от **pistata9889** » 20 Май 2008, 22:48

Почти всички сме болни от този форум.Аз преди две години се качих за първи път на БМВ,и то на моито,на др не се бях качвал до този момент.И как стана всичко.Имах фиат на Калояново му прецаках коляновия вал,направих му ремонт и после реших да го продам,и с пазарлък с наще,че спирам с испалненията се разбрахме да ми вземат друга кола.Обикалях малко по салоните и си харесах ауди80 за 6000лв,на следващия ден отиваме с баща ми да го взимаме,обаче какво се получи в тоя момент.Още на влизане в салона,и гледам три БМВта докарани в сащия ден,направо моито ми взе очите и си казах че ще го пробвам.Така и направих качих се и не слезох повече от него,просто разбрах че това е марката,и че това е моята кола.До аудито дори и не отидох.Тази кола не е чувствам като пренадлежност а като част от мен.Сега съм в Гърция и естествено съм с него тука,тази кола ми деиства по добре от жена(без жена мога без колата не)А от когато открих и форума,нещата се наредиха още по добре,преди се сам се мъчех да си го подържам и нямах никаква информация,а сега всичко е мн лесно.Може би и сега е момента да благодаря на създателите на форума.И така БМВ ми стана любимата марка и никога няма да е сменя,само моделите че 316 вече ми е мн малко като мотор.

Събирам парички за Е46 поне 2к да е мотора

от **2shae** » 21 Май 2008, 7:21

Колко смисъл придават на живота тия три букви!

от **hemicharger** » 21 Май 2008, 8:16

Satanans4o написа:И на мене е 36 ми беше детска мечта,е се радвам че си я усъществиих

Аз помня далечната 95, сестра ми имаше едно гадже караше 36ца кабрио, от тогава си казах че един ден ще си взема такава кола и мина не мина 12 г :mhihi:

тръгнах на лов за е39ка, но като видях 36цата как се припича на един плац и набързо забравих за 5ци

Виж темата - Твърде млад с неизлечима болест ( бензин в кръвта)

Официален форум

Твърде млад с неизлечима болест ( бензин в кръвта)

Твърде млад с неизлечима болест ( бензин в кръвта)

Re: Твърде млад с неизлечима болест ( бензин в кръвта)

Кой е на линия