Съдбата на един младеж

[RSxRacer]

Беше приятна пролетна вечер около 22:30,той излезе на терасата,запали цигара,а дима от тежкото боро изпълни устата му.Навън е толкова спокойно каза си той,а в главата му се въртяха хилядите проблеми от работата,университета и най-вече от нея.Замислен над поредния скандал бе готов да се разплаче като малко дете,защото нещо в нея го караше да се чувства жив,но леко и неразбираемо я губеше.Тогава погледна на паркинга и нещо привлече вниманието му.Луната така леко и нежно озаряваше капака на черния металик и го караше да изглежда така прекрасно.Сети се,че ключовете са в него а още не бе свикнал с тях,имаше я едва от 3 дни и не я беше изпитал както той си знаеше.Приятелката му я мразеше,изглеждаше и грозна през деня а вечер като чудовище гладно за пореднатата си жертва. Може би тук е момента да се спомене,че именно тази красива е30-ка бе причината за поредната свада.След всичко това дойде момента на истината,нея я нямаше вече и не му пукаше от нищо.Облече се и слезе,натисна копчето и алармата светквавично го поздрави,а машинките на централното щракнаха.Качи се вътре,но не бе сигурен дали иска да направи това което бе намислил.Чувствата в него бушуваха и усети как коженото рекаро го прегърна,неволно завъртя ключа и чу симфонията на шестака.Отпусна се,знаеше че това удоволствие никоя жена неможе да му го достави и леко се усмихна.Вкара на първа и леко излезе от паркинга,караше из града и чакаше момента когато стрелката ще отиде в средно положение,а се дразнеше не от друго а от голф 3ката която само го тормозеше отзад."Писна ми" каза си той и настъпа газта,ускорението го залепи на седалката,а мотора запя дивата си песен.На едно кръстовище забеляза патрулката и реши да намали,но бе късно те чакаха точно тях.Сирени,светлини и спирачки прекратиха спокойствието на квартала,а той спря отбивайки в дясно пред голф-а.Един униформен се доближи до колата и го помоли да излезе и отиде с документите си при колегите му.Излезе от колата и се запъти към астрата от която излезе един униформен.
-Кво правите вие бе?
-Нищо г-н Полицай,кара ме.
-А защо не спирате,когато ви гонят?
-Гонят ли ни?Кой,защо,аз даже и не съм разбрал.
-Е как да разбереш като колегата ви гони от кръговото,а ти в един завой не си влезнал като хората?
-Ми... Съжелявам.
-Нема кво да съжеляваш сега,като ти зема и кръщелното ще съжеляваш.
В този момент пристигна 3-та патрулка и от нея слизат 2-ма добре облечени цивилни.
-Кво става ве малкия?
-Ми нищо бате,тука се захапах с голф-чето и стана мармалад.
-Аре земай си документите и се радвай,че баща ти ми е приятел
-Ами голфаджията?
-Кво за него?
-Ми нема ли да го пуснете?
-Е пука ли ти?Приятел ли ти е?
-Ами не,даже и не го познавам ама и двамата сме в кюпа
-Добре ще го пусна малко само да му се накарам,а ти заминавай
-Ок,чао и лека вечер.
-Лека,само карай по леко,че така нема да си умреш увас в леглото.
-Е знаеш как е,а и аз ви знам изпълненията на мойте години с дъртия.
-Бе така е ама леко
-Ок

Ухилен до уши се качи в колата и запали.Преди да тръгне искаше да чуе най-красивото същество и да се извини,но така и не стана.От всичко най-много мразеше да чува как телефона на аботната бил на майка му п..ката и се вбеси.Запали гумите на е30-ката и пое извън града.Карайки усети как светлините на града свършват и започва полето му за изява.Пусна си любимия за такива моменти Сандсторм на Даруъд и наби 3та.Оборотомера пощуря и отиде на лошите 5000 оборота,ксеноните осветиха идвашите завой и той се приготви.Започна да ги взема все едно е на рали и всеки един пилот от рода на Макинен или Грионхолм би му завидял.Излизайки от поредния завой видя заек на 10-тина метра пред него и се стресна,рязко счупи волана и колата пощуря.Погледна километража за стотни и видя 130,а колата продължаваше да се пързаля,но някак си примерено сякаш той умишлено я мъчеше.Адреналина блъскаше в тялото му и точно преди да вкара с вратите напред звяра за пореден път се появи кола.Няма проблем помисли си той,лекично през тревата и готово.Да ама не.Чу се ужасен тътен,а колата излетя от пътя и влезе в нивите.След малко той се събуди,от ударът в колонката бе изгубил съзнание.Огледа се и си помисли "И по-страшни съм имал" и погледна луната.Взе телефона си и набра номера,искаше да я чуе,да и каже че я обича,защото имаше чувстото че ще е за последно и докато слушаше поредния свободен сигнал отново загуби съзнание.

3 дена по-късно

Той се събуди и първата му мисъл бе "Боже,боже как може да сънувам такива глупости",но тогава осъзна че това не е неговата стая,не е дори неговия апартамент или може би беше,но поне нямаше спомени да има системи около леглото си.Тогава чу гласове и осъзна всичко.

п.п Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна или неволна,кошмара продължава.

[h4ckED Профил]

поучително

[Чанев Профил Уеб-сайт]

Много красива и трогваща история, с нетърпение чакам продължението да чуем съдбата на младежа момичето и Е30ката

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Браво, трябва да има повече такива историйки !

[cucko Профил]

[Satanans4o Профил]

[///vlado Профил ICQ]

..... много красиво е написана историята

[Jim Beam Профил]

Много ми хареса, само една малка забележка - съжАлявам.

[Bavarcho]

Евала!Страшна е ! Много е получителна!

[RSxRacer]

Много ми хареса, само една малка забележка - съжАлявам.

принципно ти приемам критиката,но тук съжелявам просто е разговорно а и е в диалога а и я писах след цял ден бачкане и около 400 гр Jim Beam

[320iPower]

еи ще излезе човек от тебе
браво добра историика

[t060 Профил ICQ]

[RSxRacer]

:P Като почнах да я чета тази тема бях гладен (ама зверски, от 30 часа не съм ял) и докато стигнах до края вече не мислех за храна. Тук било пълно с лит. таланти!

П.С. Я кажи кой е пича в болницата, че май не е съвсем измислено и дали може да се помогне с нещо

Айде на л.с да не се разваляме сюжета