история за една кола, човек и още нещо (част 4-та)
Модератори: mitaka7, Общи модератори
9 мнения
• Страница 1 от 1
- t060
- ентусиаст
-
- Мнения: 1390
- Регистриран на: 13.02.2008
- Местоположение: Кауфланд Варна
- Пол: Мъж
- Кара: Без книжка.
- Мечтае да кара: Тунинг Голф 2-ка с PK номер.
- Детайли за колата: Ускорител на елементарни частици.
история за една кола, човек и още нещо (част 4-та)
от t060 » 11 Апр 2008, 15:37
Божидар вдигна ролетната врата на сервиза, готов за всичко, но само той така си мислеше! Гледката която завари вътре беше такава, че той в първия момент си помисли дали не е сбъркал мястото. Погледна през рамо, не не беше объркал адреса. Тогава какво ставаше тук?
Остатъците от 320-ката на Иванов бяха разглобени и подредени в единия край на помещението, а “новата” 316, която купи сутринта бе качена на централния стенд и около нея се суетяха 7-8 човека в работни дрехи, които оживено дискутираха нещо.
-Какво става тук, кои сте вие и защо ми пипате по колата? – провикна се Божидар и с две бързи крачки се озова с гръб към стената и метална тръба в ръката. 1/4 цол около половин метър с коляно в другия край и намотан пърцал в този. Много удобна за неканени гости. – Някой няма ли да каже нещо, това е нахлуване в частна собственост! – крещеше той на опулените им физиономии и решил че няма да получи отговор се запъти към най-близкия от тях. Те бяха толкова изненадани от реакцията му, че не се сещаха да помръднат, а той смяташе да се възползва от това. Верен на проверения на бойното поле метод “всички да са на земята, ще разпитваш последния останал в съзнание.” Божидар с все сила замахна към първия, който все още не загряваше какво става и точно преди да му се изясни всичко, по болезнения начин, се чу здрав метлен звън и една огромна ръка, въоръжена с набързо грабнат strut brace спря нападението му на по-малко от десет сантиметра от десните ребра на целта, който панически се изнесе няколко метра в ляво и започна да преглъща стреса си, тежко на малки порции. Това изненада Божидар и той почти не изпусна тръбата при неочаквания, но твърд отпор. Машинално продължи да натиска и няколко секунди само звукът на Бон Джови, които звучаха през десетината колони из сервиза, подсказваше че времето не е спряло.
-Айде сега...всички да се успокоят...да поислят...поне десетина секунди..преди да правят нещо! – каза рокерът, като се задъхваше и погледна Божидар – Ти ако продължаваш да натискаш така, ще вземеш да го изкривиш, що не отпуснеш малко, а?
-А вие какво си мислите, че правите? – каза той, след като се окопити, но без да отпуска натиска.
-Ами намерих това и повиках, няколко приятелчета да ти помогнем да го стегнеш и по едно време изгубихме търпение та почнахме без теб! – каза другият, като посочи една надраската с тебешир маса, която стоеше изправена и част от редовете бяха зачертани. На същата, Божидар в изблик на вдъхновение си беше написал част от плановете как да вдъхне на колата нов живот, по подобаващ начин. – И ако се бях забавил малко сега щеше да обясняваш защо си пребил единствения спец по ел. системи, който имаме! Пусни това желязо, че почвам да се изнервям в такива ситуации, пък и ще изкривиш strut-а, а той ще ти трябва!
-Не помня да съм поръчвал strut brace! – каза Божидар и отпусна тръбата.
-Бе ти и турбо не си, ама тука има две турбинки, дето много искат да се запознаят с двигателя. – контрира го някой от другите. Последва всеобщ смях и десетина минути запознаване и шеги. Оказа се, че моториста, който работеше в НСО се опитал да проучи Божидар и след като отвсякъде стигнал до гриф “секретно” дошъл да поговорят. Точно когато той излизаше. А като видял “плановете”, написани на масата, решил да повика няколко приятели и да помогнат.
-Малко комично се получи, за да се извиня ще отида за бира, а вие си помислете какво ви се яде, за вечеря, минава девет все пак. Като се върна ще се доизясним – каза Божидар и се запъти към вратата.
-Ти да не дойдеш с някъв танк, че то ще се избистри съвсем! – добави ел. специалиста и последва неистов изблик на добро настроение. Все още смеещ се, Божидар стигна до денонощния магазин и с “неочаквани гости” обясни на шашнатата продавачка защо му трябват две каси бира по това време. Прибра ги под мищница и тежко и весело се запъти към сервиза. Очертаваше се интересна вечер. След около пет минути и триста-триста и петдесет метра, тъкмо се чудеше как да се провре с двете каси през вратата, когато чу:
-Ей домакина си идва, някой да му отвори и другото крило, че както се е натоварил.
-Що не идеш ти, балансирам задната дясна, тоя сблъсък я е позивадил от джантата.
-Ми щото съм целия омазан в масло до ушите, ако искаш да си пиеш бирата със сламка от пода ще ида.
Накрая някой му отвори отвъте и той влезе, като цар през входа.
-Решихте ли в крайна сметка, какво ще вечеряме?
-По това време: пица или китайско, друго няма.
-Аз кучета няма да ям. – заяви рокера
-Е те предлагат и зеленчуци, ма то по-зле.
-Добре, добре – намеси се Божидар – ще взема шест фамилни пици.
-Много бе, ше ‘артисат! – ухили се единия
-Кат’ мериш бар-овете на турбото или градусите на ракийката се малко ти се вижда, сега “ше ‘артиса”.
-Отскоро се познаваме, дай да се направя на културен, бе!
-Те културтрегерите не влизат тука. – заключи рокера
И пак последва вълна от добро настроение, подсилвана от бира и истории с участието на присъстващите. Като се случеше Божидар да вземе думата, всички го слушаха внимателно и не го прекъсваха с “тъпи включвания”. В началото някои си мислеха, че ги будалка, но като донесе двете пурпурни сърца, който стояха закачени в рамка на една стена отзад, показа че не е така. По някое време дойдоха пиците, платиха на момчето, дадоха му една бира бакшиш и го пратиха да си ходи. Тъкмо се бяха надъхали да поставят турбините и единодушно оставиха вечерята за закуска. След час, час и нещо всичко беше поставено и вързано както си му е реда. Сглобяваха двигателя извън колата, направо на масата. Просто горяха от ентусиазъм да го изпробват и не искаха да губят време, за да го слагат в 316-ката. Пък и място трябваше да му се направи, все неща които им се виждаха маловажни в момента. Най-сетне дойде заветния момент, в който Божидар подаде ток към стартера и звукът от шестцилиндровия редови огласи помещението, под бурните възгласи на всички, напомняйки че е още жив. Но този път към хармоничния звук на цилиндрите, се присъединиха две добре работещи на 1,1 бара турбини, акомпанирани от ванос-а, който всъщност си беше там и преди и новия спортен филтър, добавен за фасон. Решиха, че е време да започнат окомплектоването на колата и чак тогава им светна, че за да запазят духа на проекта, ще трябва да сменят стандартния диференциал на новото купе със спортния на старото, който като по чудо беше назасегнат от зверския сблъсък. Това щеше да им отвори още работа и седнаха да починат, вечерят и обсъдят как най-добре да го направят. Един поглед през прозореца им показа, че навън скоро ще започне да се развиделява, но това нямаше значение. Бяха твърдо решени да приключат, преди да се тръгнат.
-Абе то хубаво ще го сложим този диф, ама като гледам числата по него, много късичък ми се види.
-Нали затова е правен, да е къс!
-Бе да не се подлъжеш по него, пък и максималната скорост ще падне.
-220-230 км/ч са ми напълно достатъчни и не се тревожи, книжката съм я взел на шестлитров V8. Разрешиха ми да карам курса с моята кола, защото работех за правителството.
-Ти си можел да караш преди да вземеш книжка, това ясно. Я кажи какво стана с тамошната машинка?
-“Фирмена” беше, а не моя и си остана там! Да ти кажа честно звука на тази по ме радва, само не ме питай защо, че и аз не знам. – В този момент Божидар погледна тъм двигателя и видя, че единия го ръчка нещо. – Първо диф-а ще слагаме, чакай малко! – ухили се той.
-Абе да надуя още малко турбото, че малко ми се вижда.
-Е де, спри се, започне ли да ни избива на екстремизъм, нещата отиват на зле!
-Прав си, ма да проверя връзките, че 1.1 не е малко и идвам. – каза другия. И докато той беше зает с това, всички останали си разпределиха работата и доста бързо успяха да подменят диференциала.
-Я да го видя, какво прави толкова – каза рокера и отиде до другия край на сервиза, да нагледа как върви с турбото, след малко се върна ухилен, като спечелил от тотото – Добре ги беше направил.
-А къде е, защо се хилиш?
-Заспал докато проверявал последната и го преместих, да не лигави чарковете поне!
-Като гледам не само той има нужда от почивка. – допълни някой и всички се съгласиха. Тъкмо си правех планове как да се приберат по най-бързия начин, когато чуха шум откъм другия край и видяха доскоро спящия си приятел да тича към вратата с всички сили.
-Къде ‘ръгна, ей?
-Имам среща в девет – чу се отвън и той изчезна.
-Дали ще успее да иде?
-Вече закъснява с една, оп две минути.
-Е може да му прости.
-Като цъфне в тоя вид, миришещ на масло и бензин, ли? Я ми покажи една такава и ще се оженя за нея!
-Между другото си прав.
-Че ще се женя ли?
-Че имаме нужда от сън. Божидаре, ние ще тръгваме, а ти по-добре ‘земи да се наспиш преди да продължиш.
-Бе ще легна за час-два. – каза Божидар, докато ги изпращаше до вратата и после силата му стигна само да си настрои алармата за дванайсет, преди да се стовари на кушетката и да заспи.
Събуди се, като се очуди, защо не чуваше алармата и стана и я погледна, беше четири следобяд! ”А легнах само за час-два” помисли си той. Стана, изми се и отиде да види, вече на “ясна” глава, каква я бяха свършили през нощта. Оказа се, че бяха отметнали по-голамата част от работата. Диф-а беше паснал перфектно, както и турбинките, “ЕВАЛА на пича, дано му е провървяло с мацката!” замисли се той и смехът сам излезе от него. Трябваше само да вкара двигателя, заедно с всичките “шукарийки” отпред в купето. По лесно да се каже, отколкото да се направи, но макар и бавно имаше прогрес в тази насока и това бе важното. Когато най-накрая успя и вече завиваше последната гайка на strut brace-а се сети, че така и не я беше палил, откакто започна да работи. Обзет от паранията, че нещо все се е прецакало, той грабна ключовете и с треперещи ръце завъртя, за да чуе само миг по-късно...
Невероятният рев, на форсиран перфектно работещ шестак, подпомаган активно от двете турбини. Почувства се невероятно щастлив. Изфорсира я още един път и махна кракът си от газта, оставяйки я да работи. Седеше вътре и просто слушаше този звук, неспособен да мръдне от вълнение и задоволство. След малко, оборотомера привлече вниманието му, стрелката беше на 1500 при свободни обороти. Той се паникьоса, но само за миг, после се сети, че таблото, а и всичко останало, без сегашните доработки беше от четирицилондрова кола, на че за салона имаше някакво значение де. Реши да излезе и да я огледа. Отвън нищо не подсказваше какво се крие в тази кола. Погледна надписа 316 на задния капак и се усмихна на идеята да го остави там, както и да не сменя таблото, тъкмо като мерне оборотомера и ще връща газта. Беше му смешно само като си помисли за реакцията на околните. Идеята избиваше малко на селения, но му хареса по една основна причина, караше го да се смее, въобще всичко в тази кола повдигаше духа му и го караше да се чувства добре. Затвори предния капак и се погледна в отражението на лъскавата бяла боя, нареди в багажника крик, аптечка и всичко необходимо, провери задния strut brace, почти го беше забравил, би един шут на задната дясна гума, където се мъдреха осемнайсет цоловите джанти с новите мушелинки, завет от купето на Иванов, както и двигателя, диф-а и някои други неща. Колата беше готова уптореба, но щеше да е друг път. Сега беше твърде уморен за да шофира, само я изгаси. Разчисти сервиза от всякакви следи от дейността си, като натрупа останалите части отзад, можеше да се полезни, все пак поправяха коли тук. Заключи и си отиде вкъщи. Утре се връщаше шефа му от сватбата и беше на работа. Трябваше добре да си почине, защото имаше планове за утре вечер.
RESPECT
by t060
Остатъците от 320-ката на Иванов бяха разглобени и подредени в единия край на помещението, а “новата” 316, която купи сутринта бе качена на централния стенд и около нея се суетяха 7-8 човека в работни дрехи, които оживено дискутираха нещо.
-Какво става тук, кои сте вие и защо ми пипате по колата? – провикна се Божидар и с две бързи крачки се озова с гръб към стената и метална тръба в ръката. 1/4 цол около половин метър с коляно в другия край и намотан пърцал в този. Много удобна за неканени гости. – Някой няма ли да каже нещо, това е нахлуване в частна собственост! – крещеше той на опулените им физиономии и решил че няма да получи отговор се запъти към най-близкия от тях. Те бяха толкова изненадани от реакцията му, че не се сещаха да помръднат, а той смяташе да се възползва от това. Верен на проверения на бойното поле метод “всички да са на земята, ще разпитваш последния останал в съзнание.” Божидар с все сила замахна към първия, който все още не загряваше какво става и точно преди да му се изясни всичко, по болезнения начин, се чу здрав метлен звън и една огромна ръка, въоръжена с набързо грабнат strut brace спря нападението му на по-малко от десет сантиметра от десните ребра на целта, който панически се изнесе няколко метра в ляво и започна да преглъща стреса си, тежко на малки порции. Това изненада Божидар и той почти не изпусна тръбата при неочаквания, но твърд отпор. Машинално продължи да натиска и няколко секунди само звукът на Бон Джови, които звучаха през десетината колони из сервиза, подсказваше че времето не е спряло.
-Айде сега...всички да се успокоят...да поислят...поне десетина секунди..преди да правят нещо! – каза рокерът, като се задъхваше и погледна Божидар – Ти ако продължаваш да натискаш така, ще вземеш да го изкривиш, що не отпуснеш малко, а?
-А вие какво си мислите, че правите? – каза той, след като се окопити, но без да отпуска натиска.
-Ами намерих това и повиках, няколко приятелчета да ти помогнем да го стегнеш и по едно време изгубихме търпение та почнахме без теб! – каза другият, като посочи една надраската с тебешир маса, която стоеше изправена и част от редовете бяха зачертани. На същата, Божидар в изблик на вдъхновение си беше написал част от плановете как да вдъхне на колата нов живот, по подобаващ начин. – И ако се бях забавил малко сега щеше да обясняваш защо си пребил единствения спец по ел. системи, който имаме! Пусни това желязо, че почвам да се изнервям в такива ситуации, пък и ще изкривиш strut-а, а той ще ти трябва!
-Не помня да съм поръчвал strut brace! – каза Божидар и отпусна тръбата.
-Бе ти и турбо не си, ама тука има две турбинки, дето много искат да се запознаят с двигателя. – контрира го някой от другите. Последва всеобщ смях и десетина минути запознаване и шеги. Оказа се, че моториста, който работеше в НСО се опитал да проучи Божидар и след като отвсякъде стигнал до гриф “секретно” дошъл да поговорят. Точно когато той излизаше. А като видял “плановете”, написани на масата, решил да повика няколко приятели и да помогнат.
-Малко комично се получи, за да се извиня ще отида за бира, а вие си помислете какво ви се яде, за вечеря, минава девет все пак. Като се върна ще се доизясним – каза Божидар и се запъти към вратата.
-Ти да не дойдеш с някъв танк, че то ще се избистри съвсем! – добави ел. специалиста и последва неистов изблик на добро настроение. Все още смеещ се, Божидар стигна до денонощния магазин и с “неочаквани гости” обясни на шашнатата продавачка защо му трябват две каси бира по това време. Прибра ги под мищница и тежко и весело се запъти към сервиза. Очертаваше се интересна вечер. След около пет минути и триста-триста и петдесет метра, тъкмо се чудеше как да се провре с двете каси през вратата, когато чу:
-Ей домакина си идва, някой да му отвори и другото крило, че както се е натоварил.
-Що не идеш ти, балансирам задната дясна, тоя сблъсък я е позивадил от джантата.
-Ми щото съм целия омазан в масло до ушите, ако искаш да си пиеш бирата със сламка от пода ще ида.
Накрая някой му отвори отвъте и той влезе, като цар през входа.
-Решихте ли в крайна сметка, какво ще вечеряме?
-По това време: пица или китайско, друго няма.
-Аз кучета няма да ям. – заяви рокера
-Е те предлагат и зеленчуци, ма то по-зле.
-Добре, добре – намеси се Божидар – ще взема шест фамилни пици.
-Много бе, ше ‘артисат! – ухили се единия
-Кат’ мериш бар-овете на турбото или градусите на ракийката се малко ти се вижда, сега “ше ‘артиса”.
-Отскоро се познаваме, дай да се направя на културен, бе!
-Те културтрегерите не влизат тука. – заключи рокера
И пак последва вълна от добро настроение, подсилвана от бира и истории с участието на присъстващите. Като се случеше Божидар да вземе думата, всички го слушаха внимателно и не го прекъсваха с “тъпи включвания”. В началото някои си мислеха, че ги будалка, но като донесе двете пурпурни сърца, който стояха закачени в рамка на една стена отзад, показа че не е така. По някое време дойдоха пиците, платиха на момчето, дадоха му една бира бакшиш и го пратиха да си ходи. Тъкмо се бяха надъхали да поставят турбините и единодушно оставиха вечерята за закуска. След час, час и нещо всичко беше поставено и вързано както си му е реда. Сглобяваха двигателя извън колата, направо на масата. Просто горяха от ентусиазъм да го изпробват и не искаха да губят време, за да го слагат в 316-ката. Пък и място трябваше да му се направи, все неща които им се виждаха маловажни в момента. Най-сетне дойде заветния момент, в който Божидар подаде ток към стартера и звукът от шестцилиндровия редови огласи помещението, под бурните възгласи на всички, напомняйки че е още жив. Но този път към хармоничния звук на цилиндрите, се присъединиха две добре работещи на 1,1 бара турбини, акомпанирани от ванос-а, който всъщност си беше там и преди и новия спортен филтър, добавен за фасон. Решиха, че е време да започнат окомплектоването на колата и чак тогава им светна, че за да запазят духа на проекта, ще трябва да сменят стандартния диференциал на новото купе със спортния на старото, който като по чудо беше назасегнат от зверския сблъсък. Това щеше да им отвори още работа и седнаха да починат, вечерят и обсъдят как най-добре да го направят. Един поглед през прозореца им показа, че навън скоро ще започне да се развиделява, но това нямаше значение. Бяха твърдо решени да приключат, преди да се тръгнат.
-Абе то хубаво ще го сложим този диф, ама като гледам числата по него, много късичък ми се види.
-Нали затова е правен, да е къс!
-Бе да не се подлъжеш по него, пък и максималната скорост ще падне.
-220-230 км/ч са ми напълно достатъчни и не се тревожи, книжката съм я взел на шестлитров V8. Разрешиха ми да карам курса с моята кола, защото работех за правителството.
-Ти си можел да караш преди да вземеш книжка, това ясно. Я кажи какво стана с тамошната машинка?
-“Фирмена” беше, а не моя и си остана там! Да ти кажа честно звука на тази по ме радва, само не ме питай защо, че и аз не знам. – В този момент Божидар погледна тъм двигателя и видя, че единия го ръчка нещо. – Първо диф-а ще слагаме, чакай малко! – ухили се той.
-Абе да надуя още малко турбото, че малко ми се вижда.
-Е де, спри се, започне ли да ни избива на екстремизъм, нещата отиват на зле!
-Прав си, ма да проверя връзките, че 1.1 не е малко и идвам. – каза другия. И докато той беше зает с това, всички останали си разпределиха работата и доста бързо успяха да подменят диференциала.
-Я да го видя, какво прави толкова – каза рокера и отиде до другия край на сервиза, да нагледа как върви с турбото, след малко се върна ухилен, като спечелил от тотото – Добре ги беше направил.
-А къде е, защо се хилиш?
-Заспал докато проверявал последната и го преместих, да не лигави чарковете поне!
-Като гледам не само той има нужда от почивка. – допълни някой и всички се съгласиха. Тъкмо си правех планове как да се приберат по най-бързия начин, когато чуха шум откъм другия край и видяха доскоро спящия си приятел да тича към вратата с всички сили.
-Къде ‘ръгна, ей?
-Имам среща в девет – чу се отвън и той изчезна.
-Дали ще успее да иде?
-Вече закъснява с една, оп две минути.
-Е може да му прости.
-Като цъфне в тоя вид, миришещ на масло и бензин, ли? Я ми покажи една такава и ще се оженя за нея!
-Между другото си прав.
-Че ще се женя ли?
-Че имаме нужда от сън. Божидаре, ние ще тръгваме, а ти по-добре ‘земи да се наспиш преди да продължиш.
-Бе ще легна за час-два. – каза Божидар, докато ги изпращаше до вратата и после силата му стигна само да си настрои алармата за дванайсет, преди да се стовари на кушетката и да заспи.
Събуди се, като се очуди, защо не чуваше алармата и стана и я погледна, беше четири следобяд! ”А легнах само за час-два” помисли си той. Стана, изми се и отиде да види, вече на “ясна” глава, каква я бяха свършили през нощта. Оказа се, че бяха отметнали по-голамата част от работата. Диф-а беше паснал перфектно, както и турбинките, “ЕВАЛА на пича, дано му е провървяло с мацката!” замисли се той и смехът сам излезе от него. Трябваше само да вкара двигателя, заедно с всичките “шукарийки” отпред в купето. По лесно да се каже, отколкото да се направи, но макар и бавно имаше прогрес в тази насока и това бе важното. Когато най-накрая успя и вече завиваше последната гайка на strut brace-а се сети, че така и не я беше палил, откакто започна да работи. Обзет от паранията, че нещо все се е прецакало, той грабна ключовете и с треперещи ръце завъртя, за да чуе само миг по-късно...
Невероятният рев, на форсиран перфектно работещ шестак, подпомаган активно от двете турбини. Почувства се невероятно щастлив. Изфорсира я още един път и махна кракът си от газта, оставяйки я да работи. Седеше вътре и просто слушаше този звук, неспособен да мръдне от вълнение и задоволство. След малко, оборотомера привлече вниманието му, стрелката беше на 1500 при свободни обороти. Той се паникьоса, но само за миг, после се сети, че таблото, а и всичко останало, без сегашните доработки беше от четирицилондрова кола, на че за салона имаше някакво значение де. Реши да излезе и да я огледа. Отвън нищо не подсказваше какво се крие в тази кола. Погледна надписа 316 на задния капак и се усмихна на идеята да го остави там, както и да не сменя таблото, тъкмо като мерне оборотомера и ще връща газта. Беше му смешно само като си помисли за реакцията на околните. Идеята избиваше малко на селения, но му хареса по една основна причина, караше го да се смее, въобще всичко в тази кола повдигаше духа му и го караше да се чувства добре. Затвори предния капак и се погледна в отражението на лъскавата бяла боя, нареди в багажника крик, аптечка и всичко необходимо, провери задния strut brace, почти го беше забравил, би един шут на задната дясна гума, където се мъдреха осемнайсет цоловите джанти с новите мушелинки, завет от купето на Иванов, както и двигателя, диф-а и някои други неща. Колата беше готова уптореба, но щеше да е друг път. Сега беше твърде уморен за да шофира, само я изгаси. Разчисти сервиза от всякакви следи от дейността си, като натрупа останалите части отзад, можеше да се полезни, все пак поправяха коли тук. Заключи и си отиде вкъщи. Утре се връщаше шефа му от сватбата и беше на работа. Трябваше добре да си почине, защото имаше планове за утре вечер.
RESPECT
by t060
Последна промяна t060 на 09 Ное 2008, 13:50, променена общо 2 пъти
от Elisant » 11 Апр 2008, 22:00
Леле, как ни подмамваш към "щастливата" развръзка!!! Добър изказ, всеки случай.
БМВ с душата на път...
- BMWPetar
- BMWPhotographer
-
- Мнения: 1672
- Регистриран на: 27.12.2004
- Местоположение: Sofia city
- Пол: Мъж
- Кара: F10 530d xdrive LCI
- Мечтае да кара: Все по-хубави 5 серии
от BMWPetar » 14 Апр 2008, 23:33
"Когато пътят стана мокър, Audi quattro-то беше по-бързо в завоите, но просто някакси усмивката на лицето на шофьора на BMW-то беше доста по-голяма..." Джереми Кларксън, сравнение между Audi RS6 и BMW M5, Top gear
BMW Navi Doctor - ъпдейт на навигационни карти и ремонт на всички видове навигационни системи BMW
****F10 530d+ xdrive M-sport 2014
Gone, but not forgotten:
*E60 525d+ LCI M-sport 2008
*E60 530d+ 2004
*E39 540iA Individual 1998
*E39 523i 1997
*E34 520i M20 1990
BMW Navi Doctor - ъпдейт на навигационни карти и ремонт на всички видове навигационни системи BMW
****F10 530d+ xdrive M-sport 2014
Gone, but not forgotten:
*E60 525d+ LCI M-sport 2008
*E60 530d+ 2004
*E39 540iA Individual 1998
*E39 523i 1997
*E34 520i M20 1990
- bmw maniqk ivo bmw
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2757
- Регистриран на: 17.11.2003
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Мечтае да кара: Е30 М3, E46 M3, E92 M3, E92 325i
от bmw maniqk ivo bmw » 29 Апр 2008, 16:34
То като сценарий на филм 
евала баце супер ти е историята. 
Чакам продължението 
евала баце супер ти е историята. Чакам продължението 
- Чанев
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 483
- Регистриран на: 4.06.2007
- Местоположение: Iceland
- Пол: Мъж
- Кара: ше за стария E36 Team Sofia
- Мечтае да кара: M3 E36
от Чанев » 16 Май 2008, 1:16
Късно е...аз искам да прочета поредната БМВ история..попадам на тази,и с любопитство се зачитам,сещам се за историята а нейното продължение още по-хубаво от предното,очаквайки скоро продължение си лягам спокоен...Браво колега продължавай в същия дух 
9 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани
Последни теми
Facebook
