история за една кола, човек и още нещо (част 2-ра)

[t060 Профил ICQ]

Божидар стигна до сервиза, угаси служебната тойота, взе частите и влезе видимо доволен от свършеното. Виждайки самодоволната физиономия, шефа му попита:
-Какво? Да не ти е бутнал някоя “изключително рядка сделка”, а?
-Ще видиш, след малко.
-В какъв смисъл?
-Имам предчувствие, че ще го видим днес малкия мазник.
-Нали знаеш, че каквото и да си взел си се набутал?
-Ъхъ – усмихна се Божидар – взех една “леко чукната красавица”, според него.
-То сигурно два болта един до друг няма, ти тъп ли си? Тук да не ти е Америка, всеки гледа да те метне, ти от него кола ще взимаш!
-Е аз точно тази исках!
-Що бе, на Горубляне няма ли трошляци? Или тази е уникат нещо? Специална серия, произведена само в един брой, нещо? Верно те цепи съчмата, ама чак толкоз не вярвам. И с ремонта златна ще ти излезе.
-Беше на един приятел!...Нали се оплакваше, че не можеш да намериш нощен пазач за срвиза?
-И това какво общо има?
-Ще си я оправям тука, след като привършим с колите на клиентите.
-И кога смяташ да спиш? На работа ли? Шеф съм ти, не го забравяй!
-Нали няма да ти искам пари за нощен труд! Трай си, горе има кушетка. Друго не ми трябва!
-Е добре де – примири се шефа му и добави на себе си – след няколко дни друга песен ще запееш, ама да ти обяснявам няма смисъл. И се разсмя. Това не му пречеше. Напротив, осигуряваше му добър механик, мотивиран да работи и безплатна нощна охрана, а му се струваше че Божидар се е измъквал от не една и две напечени ситуации.

Някъде към 10:00 без 10, пред сервиза се чу продължителното и пронизително натискане на клаксон. Божидар излезе и видя как четири човека стовариха бимата на Иванов, не неговата бима, пред входа и единия се запъти към него, а другите се изпокриха някъде. Беше собственика на моргата, който си искаше парите:
-Ей я само една боя и трябва и като нова! – каза той – дай кинтите, че бързам. – изръмжа после и грабна банкнотите от ръката на Божидар.
-Касова бележка, няма ли да ми дадеш – пошегува се той.
-Веднага, ей дайте един бон на човека, ще ви чакам в колата – каза собственика на моргата и с неподозирана бързина се шмугна в камиончето, с което докараха БМВ-то.
Божидар се зачуди на реакцията му и обяснението дойде скоро след това, във вида на три здрави момчета, които решителнонастъпваха към него с недвусмислени физиономии. Той свали горната част на работната си куртка и я уви около ръцете си.
“Момчета, не може ли да го обсъдим по-спокойно, например на по биричка” и се наведе под лявото круше на единия. “Явно не” допълни наум и оплете дясната му ръка в импровизираното въже между ръцете си, след което с бърза серия от колена в корема и саблен удар по врата онзи падна тежко на земята и не изглеждаше че ще стане скоро. Божидар се обърна към другите двама и веднага се наведе, се да избегне неочаквано дълъг прав, но третия се възползва от това и го заобиколи в гръб, от където се вхърли върху него, като го съботи на земята с тежестта на тялото си. Разбрал на къде отиват нещата, Божидар направи всичко възможно да се свие на топка и да прикрие важните органи на тялото си от зверските ритници, които се изсипваха върху него в следвашите четири-пет минути. По някое време онези се отказаха и го оставиха на мира. Той с мъка се изправи на крака и олюлявайки се влезе в сервиза:
-Записа ли номера на камиона? – едвам прошепна той и отговорът сви сърцето му
-Нищо не съм видял, що се отнася до мен ти сам си се въргалял отпред!
-Ама и ти си един образ, просто нямам думи!
-Стар съм за тия неща вече. Ако не искаш да ти се случи нещо по-лошо те съветвам да се откажеш.
-Ще го обмисля. – каза Божидар и отиде да се измие. За щастие нямаше нищо счупено, само охлузвания и няколко натъртвания. Реши да обмисли следващия си ход и дали ще има такъв. Ако бяха двама щеще да се справи и сега да дава обяснения пред полицията, а не да си промива раните. Явно не им беше за пръв път. Най-вероятно нямаше да ги потърси. Този урок за българската реалност го научи по трудиня начин.

След като се изми отиде да огледа колата. Купето беше неузнаваемо. Но всичко, което го интересуваше се намираше пред мястото, където някъде е седяло предното стъкло. С помощта на ракета, малко сила и лост успя да отвори предния капак и остана изъмен. Всичко си беше непокътнато и си стоеше по местата, все едно преди малко е спряло да работи. Трябваше да направи диагностика на двигателя, но първо щеще да го извади от смачканата консервена кутия, в която стоеше сега. Но това трябваше да изчака до края на работния ден.

Няколко часа по-късно, Божидар с удоволствие затвори ролетната врата на сервиза, от вътрешната страна и погледна стенд-а с блясък в очите. На него стоеше зелената 320-ка, която си купи по-рано през деня. Огледа я внимателно и разбра, че колата беше станала на нищо, е някои части можеха да се продадат, ако се изчистят от кръвта е мръсотията, но не много. Явно ще трябва да си търси нова платформа за двигателя. Като се сети за двигателя, трябваше да го извади и тества. След неколкочасови усилия и много изрязани и огънати ламарини, сърцето на колата седеше бесмълвно на плота на работната маса. Погледна чесовника 3:42. Трябваше да разчисти и да поспи. Утре му предстоеше натоварен ден. Реши да премести кушетката, защото не му се спеше сврян в ъгъла при толкова свободно място и я издърпа с един-два метра. После се изми и легна на нея. Намести се по-удобно и погледна напред. Виждаше един добре поддържан и модифициран шестцилиндров, редови мотор, който също като него беше видял много и сега се радваше на заслужена почивка. Постепенно умората надделя и Божидар бавно затвори очи. Имаше чувството че нещо се е променило в него.


RESPECT

by t060

[toto_ Профил]

Много ми харесват историйките, чета ги с интерес
Продължавай в същия дух
Само недей дано и Божидар не умре

[Mr_Spirit Профил Уеб-сайт]

Продължавай в същия дух

[RSxRacer]

t060 бате е заредих 2 пакета чипс,кило и половина кола и почнах... ама тоя път много късичко.Съветвам те да ги постваш когато стане като цяла глава,така си е по-подредено.Иначе чакам продължението ама чипса нема да успее по извинтелни причини

[uricatoli]

човек имаш страхотен стил на писане.. Мноого ме кефят историите ти.. Евала и чакам продължението...

[Elisant Профил]

Мисля са прави колегите от предходните постове - хубав изказ. Чакаме линията на сюжета да видим накъде ще е.

[Turboman Профил Уеб-сайтICQ]

Много обичам такива тъжни истории

[Чанев Профил Уеб-сайт]

Браво браво,с голям интерес прочетох продължението.Чакам с нетърпение следващата част

[hemicharger Профил]

Тоше, кога излиза следващия епизод....да не би да стачкуваш като в холивуд

[bmw maniqk ivo bmw Профил Уеб-сайтICQ]

Браво добра история интересна ми беше! Сега почвам да чета другите продължения