история за една кола, човек и още нещо (част 1-ва)
Модератори: mitaka7, Общи модератори
16 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
- t060
- ентусиаст
-
- Мнения: 1390
- Регистриран на: 13.02.2008
- Местоположение: Кауфланд Варна
- Пол: Мъж
- Кара: Без книжка.
- Мечтае да кара: Тунинг Голф 2-ка с PK номер.
- Детайли за колата: Ускорител на елементарни частици.
история за една кола, човек и още нещо (част 1-ва)
от t060 » 22 Мар 2008, 14:22
Ако модераторите преценят, че темата е неподходяща, нека я изтрият
Той прескочи един клон, но после кракът му пропадна в някаква дупка и падна. Надигна се, отърси се от мръсотията и погледна назад, където преследвачите му, бавно и методично претърсваха джунглата. “Едва ли просто ще ми кажат ЗДРАСТИ!” помисли си и проехтелия изстрел му напомни за реалността.
Преди по-малко от час беше взривил хасиендата наедин от най-могъщите наркобарони, а онзи беше вътре по това време. Добрата новина беше, че не смяташе да се занимава повече с такива неща. И трябваше само да прекоси още около пет километра до евакуационната точка, през непознат терен, гонен от неизвестен брой преследвачи, които едва ли биха се отказали. Е не беше като на излет, но не винаги имаш избор. НЕ той нямаше да умре на това безименно място, вършейки черната работа на неизвестни хора, за държава, която не значше нищо за него. Решил, че така ще стане, той се изправи и тръгна напред. Изстрелите бяха зачестили, значи е само въпрос на време “зомбираните копеленца” (така наричаше наемниците на картела) да го пипнат. Пробивайки си път напред, по някое време му направи впечатление, че изстрелите бяха престанали. “Едва ли съм се измъкнал, а това може да значи само едно.” Бяха открили логистичната група. Стигна до евакуационната зона, активира маяк-а и го закачи на колана си. Отвори сандъка с провизии, взе аптечката и погледна оръжието: М19А1 – с оптика, лазерен прицел, огнегасител и неговото любимо – подцевен гранатомет. Взе я, заедно с два резервни пълнителя и десетина гранати, удобно разположени на ремък. Остави храната непокътната. Нямаше време да яде, не беше гладен, пък и не планираше да живее толкова дълго, че това да е проблем. Мислеше само как “зомбираните копеленца” превръщат приятелите му в кървава каша. А тази мисъл не беше от най-приятните. Заради тази му решителност, известна още като “БЪЛГАРСКИ ИНАТ”, колегите от управлението му дадоха прякора Zaraki – the god of war. Източна философия, примесена с тъп английски – ужасно и точно в техен стил. Едно българско име не могат да запомнят, а такива простотии им раждат главите. Пълни идиоти! Мислеше си той и “летеше” през джунглата към все по-ясно чуващите се “бойни действия”. Погледна координатите на маяк-а и си припомни картата в брифинг залата – щеще да излезе в гръб на логистичната група, гадно но какво да се прави. След няколко минути изскочи на малка полянка и веднага се хвърли в ниския окоп, за да избегне неприятната среща с автоматичен откос.
-Who’s in charge here! – попита той – Where’s the support team? – последваха два взрива и чу отговор зад гърба си:
-You see the six corpses in standard uniforms – that’s the support team and the red dot next to them used to be the C.O. And who are you, fucker?
Той показа маяк-а на колана си и получи едновременен отговор от няколко гърла “Yes, sir!” Погледна навън и видя шест трупа, както и червена пихтия малко по-напред. Явно резултат контра-атака, засечена с миномет и картечно гнездо. Беше най-старши, врагът настъпваше, а той се беше набутал сам в лайната. “И за това се иска талант” – помисли си той. После се обърна към четиримата оцелели:
-Any minute they’ll come here. So we strike first. Form a line and hold your position no matter what. No mother-fucker kills our friends and lives, not if I have something to say about it.
И изскочи от окопа, последван от другите. Откриха пушечна стрелба, почти от упор, по прокрадващите се противници. Контра-атаката ги завари неподготвени и те се огънаха. Точно когато нещата отиваха на добре, проехтя силен самотен изстрел. “Снайперист!” помисли си той и се хвърли на замята, още един изстрел и нещо, доскоро някой падна върху него. Последва нов изстрел и пак и пак, после затишие. “Защо не идват! Жив ли ме искат?” мислеше си той, когато чу насечения звук на хеликоптерно витло. Погледна маяк-а – той светеше. “Играта свърши” ухили се и се сгъна под още топния труп. След малко двайсет милиметровите картечници на трите loach-a превърнаха всичко живо наоколо в неодушевен предмет и той помествайки трупа от себе си, чу:
-Zaraki, you alive asshole! Get your shitheaded, dickless self over here!
-Nice to see you too, captain! – Каза той и се засмя, беше свършило, беше оцелял, за малко, но за последно. “Shit!” – прекъсна мислите му капитана. Той също чу изсвирването, но беше късно, мината вече падаше неумолимо и взриви единия loach.
Божидар се събуди с крясък в леглото си, беше потен и разтреперен, дори две години след акцията кошмарите не му даваха покой. Сега разбра защо никой, никога истински не напуска black ops на ЦРУ. Психиката му оставаше завинаги там, с ужасите които беше преживял. Нямаше смисъл да се опитва да заспи. Нямаше и за кога. Стана, изми се, взема си едно яке и излезе да се поразходи. Погледна съседната врата, там където допреди няколко дена живееше Иванов, а днес имаше полицейска лента и въздъхна. Опита се да избяга от войната, да намери мир, но дори тук в родината му нямаше спокойствие за него, а близките до него хора продължаваха да убиват и умират. Макар и в една по-различна война, такава без правила и страни. Не Иванов не беше такъв. Беше свястно момче, вече просто беше, но извади кофти късмет.
Опитаха се да го въвлекат в разследването, но стигайки го грифа “CLASSIFIED” в досието му, всички следователи се отказваха. Не им се занимаваше с чужди служби заради едно нищо и никакво убийство с ясен мотив. И така Божидар остана незасегнат от случилото се е приятеля му.
Той отиде на работа, имаше още час, час и нещо до отварянето на сервиза, но собственика беше вътре и чоплеше нещо. Божидар влезе и като го видя, шефа му каза:
-Ще ми направиш ли една услуга?
-Кажи, да чуем пък ще видим.
-Имам едни чаркове за вземане от моргата, що не отидеш с тойотата да ги донесеш, а?
-Може, дай ключовете. Платени ли са ... ясно.
Запали служебния пикап и прочитайки логото “today tomorrow Toyota” върху таблото си спомни един от хората, умрели онзи ден. Той непрекъснато повтаряше, че по един или друг начин всички се прибират вкъщи. Е и той се прибра, по другия начин за съжаление.
Потегли към моргата и не след дълго беше там. Собственика го видя и излезе да го посрещне, беше ниско, гадно, мазно същество с лукави очички и гаечен ключ в ръка, което изкаше да прекара и лайната дето ги оставя в кенефа. Виждайки че идва Божидар, а не шефа му беднага каза:
-Парите носиш ли?
-Шефа каза че е платено.
-Бе той може да ти каже да скочиш от моста.
-Ми ти скачай, аз съм дошъл да си взема стоката, гледам си я приготвил. Тука отпред си я наредил, значи е платено, що се правиш на... бе айде да не казвам.
-Е човек е длъжен да опита, знайш как е – ухили се човечето и посочи нещо в дъното – това няма ли да те заинтересува, леко чукната перфектна баварка?
Божидар погледна натам и за малко не изпусна кормилната щанга, която дуржеше. Това беше колата на Иванов, същия Иванов който живееше до него и на който даде магнум-а. Знаеше, че е била в перфектно състояние преди катастрофата, но “леко чукната” едва ли. Беше си направо изкорубена от едната страна. Окопити се и запита:
-И защо да ме заинтересува този смачкан куп желязо? – а вътрешно изгаряше от желание да я занесе до сервиза и да я стегне, ей така заради приятеля си. Пък и колата не заслужаваше да гние на моргата.
-Виж сега – погледна го с лукавите си очички онзи – знам че е била на съседа ти, много добре се е грижил за нея, е без последния път де, та за скромната сума от 3000 мога да ти я дам, че ще се избият да я искат.
-И ти понеже си “честен и добър самарянин” ми я пазиш, а? Ей следващия от опашката да идва и да прави оферта – провикна се той към пустия паркинг – Гледай, гледай ще се избият, задръстване са направили, как ще се опазиш да не те разкъсат направо не знам!
-Е недей така де, може и да измислим нещо, промерно коментар на цената, а какво ще кажеш?
-Предлагаш ми колата, на човека убил Змея, баща му надали е забравил. Искаш една камара пари, пък тя смачкана отвсякъде, доста коментар ще има.
-Е дай некакво предложение – предаде се оонзи
-1500 и ще ги вземеш като ми я докараш до 11:00 часа, искам лепенките на следствието непокътнати, ако разбера че си я тарашил, ще се върна да търся това което си взел и това няма да ти хареса!
-Ти на страшен ли си правиш, а щ... – в този момент Божидар прескочи капака не пикапа и се озова на десетина сантиметра от собственика на моргата
-Имаш да кажеш, нещо ли?
-А ще ми платиш ли транспорта исках да питам, нема смисъл от нерви, успокой се, нали сме си приятели тука – ухили се онзи, като си спомни, че беше чувал как един път Божидар натупал някакви кандидат мутри, дето не искали да си платят ремонта и прецени че не му се ходи по болници.
-И 1500 са ти много, ама нали е била на мой приятел ще ти ги дам. Условията остават същите.
-Аз ще я докарам, ти приготви кинтите, щото хората лъжат, цифрите не.
Божидар се засмя, запали тойотата и потегли към сервиза. По пътя се отби до вкъщи, взе пари и отиде на работа. Щеше да си има собствена кола, при това добре поддържана до преди катастрофата, е колата имаше минало, но той също и това не го притесняваше.
Той прескочи един клон, но после кракът му пропадна в някаква дупка и падна. Надигна се, отърси се от мръсотията и погледна назад, където преследвачите му, бавно и методично претърсваха джунглата. “Едва ли просто ще ми кажат ЗДРАСТИ!” помисли си и проехтелия изстрел му напомни за реалността.
Преди по-малко от час беше взривил хасиендата наедин от най-могъщите наркобарони, а онзи беше вътре по това време. Добрата новина беше, че не смяташе да се занимава повече с такива неща. И трябваше само да прекоси още около пет километра до евакуационната точка, през непознат терен, гонен от неизвестен брой преследвачи, които едва ли биха се отказали. Е не беше като на излет, но не винаги имаш избор. НЕ той нямаше да умре на това безименно място, вършейки черната работа на неизвестни хора, за държава, която не значше нищо за него. Решил, че така ще стане, той се изправи и тръгна напред. Изстрелите бяха зачестили, значи е само въпрос на време “зомбираните копеленца” (така наричаше наемниците на картела) да го пипнат. Пробивайки си път напред, по някое време му направи впечатление, че изстрелите бяха престанали. “Едва ли съм се измъкнал, а това може да значи само едно.” Бяха открили логистичната група. Стигна до евакуационната зона, активира маяк-а и го закачи на колана си. Отвори сандъка с провизии, взе аптечката и погледна оръжието: М19А1 – с оптика, лазерен прицел, огнегасител и неговото любимо – подцевен гранатомет. Взе я, заедно с два резервни пълнителя и десетина гранати, удобно разположени на ремък. Остави храната непокътната. Нямаше време да яде, не беше гладен, пък и не планираше да живее толкова дълго, че това да е проблем. Мислеше само как “зомбираните копеленца” превръщат приятелите му в кървава каша. А тази мисъл не беше от най-приятните. Заради тази му решителност, известна още като “БЪЛГАРСКИ ИНАТ”, колегите от управлението му дадоха прякора Zaraki – the god of war. Източна философия, примесена с тъп английски – ужасно и точно в техен стил. Едно българско име не могат да запомнят, а такива простотии им раждат главите. Пълни идиоти! Мислеше си той и “летеше” през джунглата към все по-ясно чуващите се “бойни действия”. Погледна координатите на маяк-а и си припомни картата в брифинг залата – щеще да излезе в гръб на логистичната група, гадно но какво да се прави. След няколко минути изскочи на малка полянка и веднага се хвърли в ниския окоп, за да избегне неприятната среща с автоматичен откос.
-Who’s in charge here! – попита той – Where’s the support team? – последваха два взрива и чу отговор зад гърба си:
-You see the six corpses in standard uniforms – that’s the support team and the red dot next to them used to be the C.O. And who are you, fucker?
Той показа маяк-а на колана си и получи едновременен отговор от няколко гърла “Yes, sir!” Погледна навън и видя шест трупа, както и червена пихтия малко по-напред. Явно резултат контра-атака, засечена с миномет и картечно гнездо. Беше най-старши, врагът настъпваше, а той се беше набутал сам в лайната. “И за това се иска талант” – помисли си той. После се обърна към четиримата оцелели:
-Any minute they’ll come here. So we strike first. Form a line and hold your position no matter what. No mother-fucker kills our friends and lives, not if I have something to say about it.
И изскочи от окопа, последван от другите. Откриха пушечна стрелба, почти от упор, по прокрадващите се противници. Контра-атаката ги завари неподготвени и те се огънаха. Точно когато нещата отиваха на добре, проехтя силен самотен изстрел. “Снайперист!” помисли си той и се хвърли на замята, още един изстрел и нещо, доскоро някой падна върху него. Последва нов изстрел и пак и пак, после затишие. “Защо не идват! Жив ли ме искат?” мислеше си той, когато чу насечения звук на хеликоптерно витло. Погледна маяк-а – той светеше. “Играта свърши” ухили се и се сгъна под още топния труп. След малко двайсет милиметровите картечници на трите loach-a превърнаха всичко живо наоколо в неодушевен предмет и той помествайки трупа от себе си, чу:
-Zaraki, you alive asshole! Get your shitheaded, dickless self over here!
-Nice to see you too, captain! – Каза той и се засмя, беше свършило, беше оцелял, за малко, но за последно. “Shit!” – прекъсна мислите му капитана. Той също чу изсвирването, но беше късно, мината вече падаше неумолимо и взриви единия loach.
Божидар се събуди с крясък в леглото си, беше потен и разтреперен, дори две години след акцията кошмарите не му даваха покой. Сега разбра защо никой, никога истински не напуска black ops на ЦРУ. Психиката му оставаше завинаги там, с ужасите които беше преживял. Нямаше смисъл да се опитва да заспи. Нямаше и за кога. Стана, изми се, взема си едно яке и излезе да се поразходи. Погледна съседната врата, там където допреди няколко дена живееше Иванов, а днес имаше полицейска лента и въздъхна. Опита се да избяга от войната, да намери мир, но дори тук в родината му нямаше спокойствие за него, а близките до него хора продължаваха да убиват и умират. Макар и в една по-различна война, такава без правила и страни. Не Иванов не беше такъв. Беше свястно момче, вече просто беше, но извади кофти късмет.
Опитаха се да го въвлекат в разследването, но стигайки го грифа “CLASSIFIED” в досието му, всички следователи се отказваха. Не им се занимаваше с чужди служби заради едно нищо и никакво убийство с ясен мотив. И така Божидар остана незасегнат от случилото се е приятеля му.
Той отиде на работа, имаше още час, час и нещо до отварянето на сервиза, но собственика беше вътре и чоплеше нещо. Божидар влезе и като го видя, шефа му каза:
-Ще ми направиш ли една услуга?
-Кажи, да чуем пък ще видим.
-Имам едни чаркове за вземане от моргата, що не отидеш с тойотата да ги донесеш, а?
-Може, дай ключовете. Платени ли са ... ясно.
Запали служебния пикап и прочитайки логото “today tomorrow Toyota” върху таблото си спомни един от хората, умрели онзи ден. Той непрекъснато повтаряше, че по един или друг начин всички се прибират вкъщи. Е и той се прибра, по другия начин за съжаление.
Потегли към моргата и не след дълго беше там. Собственика го видя и излезе да го посрещне, беше ниско, гадно, мазно същество с лукави очички и гаечен ключ в ръка, което изкаше да прекара и лайната дето ги оставя в кенефа. Виждайки че идва Божидар, а не шефа му беднага каза:
-Парите носиш ли?
-Шефа каза че е платено.
-Бе той може да ти каже да скочиш от моста.
-Ми ти скачай, аз съм дошъл да си взема стоката, гледам си я приготвил. Тука отпред си я наредил, значи е платено, що се правиш на... бе айде да не казвам.
-Е човек е длъжен да опита, знайш как е – ухили се човечето и посочи нещо в дъното – това няма ли да те заинтересува, леко чукната перфектна баварка?
Божидар погледна натам и за малко не изпусна кормилната щанга, която дуржеше. Това беше колата на Иванов, същия Иванов който живееше до него и на който даде магнум-а. Знаеше, че е била в перфектно състояние преди катастрофата, но “леко чукната” едва ли. Беше си направо изкорубена от едната страна. Окопити се и запита:
-И защо да ме заинтересува този смачкан куп желязо? – а вътрешно изгаряше от желание да я занесе до сервиза и да я стегне, ей така заради приятеля си. Пък и колата не заслужаваше да гние на моргата.
-Виж сега – погледна го с лукавите си очички онзи – знам че е била на съседа ти, много добре се е грижил за нея, е без последния път де, та за скромната сума от 3000 мога да ти я дам, че ще се избият да я искат.
-И ти понеже си “честен и добър самарянин” ми я пазиш, а? Ей следващия от опашката да идва и да прави оферта – провикна се той към пустия паркинг – Гледай, гледай ще се избият, задръстване са направили, как ще се опазиш да не те разкъсат направо не знам!
-Е недей така де, може и да измислим нещо, промерно коментар на цената, а какво ще кажеш?
-Предлагаш ми колата, на човека убил Змея, баща му надали е забравил. Искаш една камара пари, пък тя смачкана отвсякъде, доста коментар ще има.
-Е дай некакво предложение – предаде се оонзи
-1500 и ще ги вземеш като ми я докараш до 11:00 часа, искам лепенките на следствието непокътнати, ако разбера че си я тарашил, ще се върна да търся това което си взел и това няма да ти хареса!
-Ти на страшен ли си правиш, а щ... – в този момент Божидар прескочи капака не пикапа и се озова на десетина сантиметра от собственика на моргата
-Имаш да кажеш, нещо ли?
-А ще ми платиш ли транспорта исках да питам, нема смисъл от нерви, успокой се, нали сме си приятели тука – ухили се онзи, като си спомни, че беше чувал как един път Божидар натупал някакви кандидат мутри, дето не искали да си платят ремонта и прецени че не му се ходи по болници.
-И 1500 са ти много, ама нали е била на мой приятел ще ти ги дам. Условията остават същите.
-Аз ще я докарам, ти приготви кинтите, щото хората лъжат, цифрите не.
Божидар се засмя, запали тойотата и потегли към сервиза. По пътя се отби до вкъщи, взе пари и отиде на работа. Щеше да си има собствена кола, при това добре поддържана до преди катастрофата, е колата имаше минало, но той също и това не го притесняваше.
От тогава русото не е на мода.
от NStorm » 22 Мар 2008, 15:06
Айде пак се почна, тошо давай само така! 
Много ми харесва как пишеш, сега чакаме продължение вече на разказа за Божидар!
Много ми харесва как пишеш, сега чакаме продължение вече на разказа за Божидар!
21/02/08...speechless
__________________
Продава се парцел в регулация в Бургаско, инфо на ЛС
__________________
Продава се парцел в регулация в Бургаско, инфо на ЛС
- RSxRacer
- вълкодав
-
- Мнения: 1903
- Регистриран на: 16.01.2007
- Местоположение: Русйе
- Пол: Мъж
- Кара: go na 3ki :)
от RSxRacer » 22 Мар 2008, 21:41
баце давай,че тука се заформи цял роман за тая баварка
20 кинта Рушвет,50 кинта Бензин, 100 кинта Задни Гуми - Да си в www.BMWPower-bg.net БЕЗЦЕННО
www.bizzart.info
www.bizzart.info
- chocho
- crash tester
-
- Мнения: 636
- Регистриран на: 16.10.2006
- Местоположение: Scotland
- Пол: Мъж
- Кара: F07 530
- kozela
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 358
- Регистриран на: 5.11.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: лоша F30-ка
- Mr_Spirit
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 291
- Регистриран на: 19.03.2008
- Местоположение: България, Разград!
- Пол: Мъж
- Кара: BMW X1 F48
- Мечтае да кара: ///M
- Andronoff
- триногата
-
- Мнения: 2001
- Регистриран на: 10.01.2007
- Местоположение: BMW Drink Team Bulgaria
- Пол: Мъж
от Andronoff » 23 Мар 2008, 20:35
баце издай книга 
талант си, евала
направо чувствам как в следващия разказ главното действащо лице ще е рокера-полицай, братовчед на Елеонора
талант си, евала
направо чувствам как в следващия разказ главното действащо лице ще е рокера-полицай, братовчед на Елеонора
Сбогом, Сами! Сбогом, Писта!
Никога няма да бъдете забравени!
Никога няма да бъдете забравени!
от Elisant » 23 Мар 2008, 21:46
Много силни образи, много силно очакване за следващата част!
БМВ с душата на път...
- hemicharger
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1514
- Регистриран на: 5.03.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: всичко на колела
- Детайли за колата: E38 IAL 07.2001
от hemicharger » 24 Мар 2008, 11:59
Саунтрака трябва да е на Фреди - Хуу уонтс то лив ФОРЕВЪР!!!
Drugs... rock 'n' roll... bad-ass vegas whores... late-night booty calls... shiny disco balls...
- baricade
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 61
- Регистриран на: 2.03.2008
- Местоположение: DC
- Кара: 1.8T 4x4
- Мечтае да кара: RS6
от baricade » 24 Мар 2008, 12:32
брат свалям ти шапка , нямам думи просто , първата история я четох накуп в темата на Pitbull_Germany и останах като токущо нахранено бебе след края , сега и тази ще я чакам като гладен вълк
продължавай в същият дух
продължавай в същият дух
- ///Milen_bmw
- Drinker
-
- Мнения: 574
- Регистриран на: 28.11.2004
- Местоположение: София - Дружба Дринк Тийм
- Пол: Мъж
- Кара: E36 Touring 328i
- Мечтае да кара: нормално
от ///Milen_bmw » 26 Мар 2008, 12:24
Историята продължава. СУПЕР
До тук поуката е че БМВ-тата не умират
До тук поуката е че БМВ-тата не умират
- Feanor
- ентусиаст
-
- Мнения: 1438
- Регистриран на: 18.01.2007
- Пол: Мъж
- Кара: E39 535i '01
- Мечтае да кара: Mки, Ферарита и други глупости :)
от Feanor » 26 Мар 2008, 14:02
Да очакваме ли и бившия командос да ритне камбаната накрая?
"Nothing gives one person so much advantage over another as to remain always cool and unruffled under all circumstances"
от ///vlado » 26 Мар 2008, 21:06
chocho-rz написа:баце ти си нещо невероятнопродължавай все така
така е почетох историята с интерес ,но на теб пред ника ти трябва да сложим едно ПИСАТЕЛЯ 
- bmw maniqk ivo bmw
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2757
- Регистриран на: 17.11.2003
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Мечтае да кара: Е30 М3, E46 M3, E92 M3, E92 325i
16 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани
Последни теми
Facebook
