Виж темата - историята на едно момче, вече ентусиаст

от **t060** » 24 Фев 2008, 14:10

Първо искам да кажа, че всякакви прилики и разлики с действителни случки и събития са напълно и изцяло в тъпата глава на автора :mhihi:

и да ме извините за правописните грешки :uups:

Иванов си тръгна по-рано от работа в петък, измисли някаква история за леко заболяване и излезе малко след обедната почивка към 12 и половина 1 часа, но не преди шефа да му даде достатъчно работа за 2 месеца напред. Изобщо напоследък всеки го използваше като мокър парцал и на Иванов започваше да му писва от това, в момента копнееше само да се прибере вкъщи, живееше във Варна до Кауфланд-а.
Добре че беше дошъл с колата на работа! Имаше я от 7-8 месеца и много и са радваше, беше я взел от едно момче, което заминаваше за Испания та мина тънко. Но зеления металик на колата го привличаше неудържимо пък и БМВ си е БМВ, така казваха всички. Вярно беше малко ниска с тези брони, но му харесваше така и нямаше да ги сменя. Унесен в тези мисли Иванов не усети как е стигнал до колата и превъртя ключа, при което централното меко изщрака и прозорецът на вратата му се смъкна надолу с половин сантиметър, това винаги му беше смешно и усмивката изплува на лицето му и този път.
Имаше много проблеми: в работата, с родителите, беше на 32 и нямаше пприятелка и всякакви други подобни, но те оставаха там навън, все едно не се отнасяха до него и само работата му оставаше от значение, в този момент превъртя ключа и 320-ката запали като по учебник вече нищо нямаше значение звука на шестцилиндровия редови двигател галеше ушите му и той забрави за всичките си проблеми. Подаде малко газ на свободна и чу импровизацията на двата ауспуха, които звучаха, като импровизираши талантливи музиканти! Даде на първа и тръгна бавно от паркинга, реши да се разходи малко с колата и да се порадва на живота, погледна бензин имаше - значи решено! Изпусна отбивката за Възраждане и продължи направо към магистралата, качи се на нея и понеже нямаше никой на пътя реши да натисне малко педала. Тогава се сети че не беше тествал колата на извънградско, а предишния собственик му каза да внимава че двигателя е "пипнат леко" и 320-ката държи на километри. Е тъкмо ще я тествам каза си Иванов и оснави ускорението да залепи тялото му за седалката. След две-три минути погледна километража и видя че стрелката сочи 220-230, малко се уплаши и натисна спирачките, после отби на първото подходяшо място и се огледа разтреперан. Никога не беше се чувствал така леко уплашен, но много доволен и не знаеше какво да прави.
В този момент чу звук от спирачки и едно черно черно БМВ компакт закова пред него. От там излезе добре сложен около 23 годишен младеш, който му направи знак да излезе от колата. Незнаейки защо Иванов излезе и чу:
-Браво бе баце, направо ми скри кокъла, от варна те гоня и не мога те хвана, по едно време направо изчезна яко дим, добре че си спрял та те стигнах!
Гледайки опуления поглед на Иванов момчето се представи. Георги са казвал и отивал на среша на клуба на БМВ, посочи някакъв стикер на задното стъкло. После попита Иванов:
-И ти караш от наш'те (посочи БМВ-то) що не дойдеш да се запознаеш с колегите, като гледам как караш ще се харесате, ако искаш де?
-Ще дойда, защо не - каза Иванов и дабави - аз съм Асен Иванов, приятно ми е!
-И на мен, карай след моята, ама по-кротко че не мога ти удържа темпото и след десетина минути сме там!
Запалиха си колите и наистина след десет минути се озоваха на нещо като голям полигон, където бяха наспрели 20-30 а може и повече БМВ-та, от стари акули до най-мадерни лимозини и джипове още в гаранция. Иванов паркира и се запозна и няколко души, разбра че тук има хора от цяла България и му стана някак леко на душата. Тъкмо си приказваше с новите приятели и от някъде изникна Георги и пет-шест момчета и му каза:
-Може ли да погледнем под капака, че много бядаш за 320-ка?
-Може що да не може, аз не разбирам от тия работи, така я взех - засмя се Иванов и двигна капака.
Едно от момчетата погледна вътре, подсвирна и каза:
-Братче тъй като гледам поне 200 коня може да изкараш от тука! Аз се казвам Митко, приятно ми е!
-Асен, а как 200? Аз доколкото знам е към 180 в момента.
-Ми пича дето ги е слагал тия нещица сигурно не е имал време да ги настрои, затова. Ако искаш може да се пробваме с момчетата, да видим какво ще излезе?
-Ама как? Тука ли, сега?
-Що не имаме всичко необходимо - ухили се Митко
-Ми давайте да видим какво ще излезе - каза Иванов и се почнаха едни прегледи, затягания, разтягания, включваха се лап-топ-и към колата и всякакви други неща дето му бяха непонятни, но и много интересни. След известно време, Иванов беше загубил представа за този показател, Митко му каза:
-Е изкарахме 205-206 коня, можеше и по-добре, ама трябва в сервиз. Де я кажем 200+, а?
-200+, добре звучи! А колко ти дължа?
-Как колко? Едно бира, нали сме все наши тука! А ти си нов, е нищо що се научиш! - каза Георги и всички се разсмяха.
Почерпи ги Иванов и почувства че намери нови приятели, почувстваха го и те. По едно време го питаха:
-А дрифтове, бърнаути, няк'ви такива правил ли си?Можеш ли?
-Не съм опитвал я обяснете как се прави?
И му казаха на Иванов кое какво представлява, как се прави, показаха му, той естествено реши да опита. Бърнаут без проблем, дрифт-а от втория, третия път и той стана. И като почна едно свирене на гуми, тогава се чувстваше изтински жив, усещаше колата като част от семе си и тя му се подчиняваше безоктазно. По едно време видя че всички му махат с ръце и викат нещо, той спря и ги погледна
-Какво има? нещо е станало ли?
-НЕ бе спокойно, само се спри че изтърка гумите, нали трябва и нещо да се прибереш - се разсмя Георги
-Ти си бил роден талант - каза някой и всички го подкрепиха. После кой подъртя гуми, кой с кого се гони и така мина деня. Решиха да се прибират и оформиха колона от десетина автомобила, всичките за Варна и всичките със стикери. Иванов се почувства много горд да е част от нещо такова и забеляза че когато някой се отделяше го поздравяваха с аварийните, той също. Така и не усети как стигнаха до Варна и дойде време да се прибира и той получи поздрав с аварийните за довиждане, което неизвестно защо страшно го зарадва. Паркира си на мястото пред блока и се качи до седмия етаж където живееше, все още унесен от преживяното той видя забоденото листче на касата на вратата и си каза "сигурно хазяйката или за водата, утре ще го видя". Вечеря и си легна доволен с онова непознато чувство, което преди усещаше само като беше в колата.
А всъщност приятелите му го познаваха това чувство, познаха и огъня в очите му, това момче беше станало един от тях, беше станало истински БМВ-ентусиаст!

П.С. Обмисля се продължение, моля кажете мнението си