Как да стигна до аерогарата в София?
Модератор: Общи модератори
30 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
- ///Ivan
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 3390
- Регистриран на: 15.10.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: E36 328i Turbo
- Мечтае да кара: BMW F10 M5
Re: Как да стигна до аерогарата в София?
g-ca M-kova написа:///М Теchnic написа:Здравейте колеги!
Ще вляза в града по Ботевградско.Разгледах картата и според нея, най-напряко е, влизайки по Ботевградско, след Враждебна да се свие в ляво по ул."Източна тангента".Този път добър ли е, или да мина по Цариградско?!
10Х!
Купи си карта на София, селяндур!
E това беше излишно


- ///М Теchnic
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 64
- Регистриран на: 17.02.2007
- Местоположение: United States of America
Мерси колеги!
И да се объркам бързо ще намеря правилната посока, защото познавам долу-горе района.Шест месеца съм служил като войник на военното летище, но ние използвахме входа откъм Враждебна.Просто исках да знам, дали по "Източна тангента" пътя го бива, защото никога не съм минавал от там а когато бях войник тази част не ми изглеждаше урбанизирана.
На г-ца М-кова, ще и пратя картичка от Лас Вегас, за да види, че не съм селяндур.
Стискайте палци да няма мъгла!
10х!
И да се объркам бързо ще намеря правилната посока, защото познавам долу-горе района.Шест месеца съм служил като войник на военното летище, но ние използвахме входа откъм Враждебна.Просто исках да знам, дали по "Източна тангента" пътя го бива, защото никога не съм минавал от там а когато бях войник тази част не ми изглеждаше урбанизирана.
На г-ца М-кова, ще и пратя картичка от Лас Вегас, за да види, че не съм селяндур.
Стискайте палци да няма мъгла!
10х!

- VesoPesa
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 4028
- Регистриран на: 18.01.2007
- Местоположение: Punta Cana, Dominican Republic
- Пол: Мъж
- Кара: ше кола, а я смени за кенеф... :(
- Мечтае да кара: E24 650csl, E34 550csl, E31 850csi, 2002tii turbo
///М Теchnic написа:Стискайте палци да няма мъгла!
и да стискаме и да не стискаме пускай халогените и карай бавно че през циганската,ако не нормална мъгла има такава от комините на бХратята рХоми

- Владо
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2381
- Регистриран на: 24.07.2006
- Местоположение: 02..., +3592...
- Пол: Мъж
- Кара: myCar 5.3. and iCar 3.9.
- Мечтае да кара: още по-бавно
- Детайли за колата: ...
01" 525d m57
04" X5 m57
06" Liberty 2,8 CRD
тя мъглата го мъчи момчето по друг повод, ама... пич, мъгла ще има... едни познати не излетяха днес, а други почти съм сигурен че няма да излетят и утре
...

- ///peter
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 5600
- Регистриран на: 24.11.2006
- Пол: Мъж
- Кара: Жи55АЕМЖИ
- Мечтае да кара: 911 turbo
- Детайли за колата: 630cc - injectors
HX52 Holset
MS 1 Extra - ECU
Inovate wide band
///М Теchnic написа:Мерси колеги!
И да се объркам бързо ще намеря правилната посока, защото познавам долу-горе района.Шест месеца съм служил като войник на военното летище, но ние използвахме входа откъм Враждебна.Просто исках да знам, дали по "Източна тангента" пътя го бива, защото никога не съм минавал от там а когато бях войник тази част не ми изглеждаше урбанизирана.
На г-ца М-кова, ще и пратя картичка от Лас Вегас, за да види, че не съм селяндур.
Стискайте палци да няма мъгла!
10х!
Ехее,вече се накани а.Приятен път и успех.И ного поздрави на Вегас,че добри спомени имам от там.


Баце ще има магла 99%
е тука можеш да следиш времето на летище софия
http://euro.wx.propilots.net/
горе на Airport WX:
пиши LBSF после metar и check
ще ти излезе нещо подобно
LBSF 132130Z VRB01MPS 0100 R09/0100N R27/0125N FZFG VV000 M10/M10 Q1024 NOSIG
тва с червеното е видимоста
демек в момента 100 метра на едната писта и 125 на другата
което тебе не те урежда никак даже
ма дано имаш касмет и подуха малко вятър
е тука можеш да следиш времето на летище софия
http://euro.wx.propilots.net/
горе на Airport WX:
пиши LBSF после metar и check
ще ти излезе нещо подобно
LBSF 132130Z VRB01MPS 0100 R09/0100N R27/0125N FZFG VV000 M10/M10 Q1024 NOSIG
тва с червеното е видимоста
демек в момента 100 метра на едната писта и 125 на другата
което тебе не те урежда никак даже
ма дано имаш касмет и подуха малко вятър

Re: Как да стигна до аерогарата в София?
g-ca M-kova написа:Купи си карта на София, селяндур!
Бахти селското изказване


- dqvola666
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 592
- Регистриран на: 24.04.2006
- Местоположение: София и оклолията
- Пол: Мъж
Re: Как да стигна до аерогарата в София?
g-ca M-kova написа:///М Теchnic написа:Здравейте колеги!
Ще вляза в града по Ботевградско.Разгледах картата и според нея, най-напряко е, влизайки по Ботевградско, след Враждебна да се свие в ляво по ул."Източна тангента".Този път добър ли е, или да мина по Цариградско?!
10Х!
Купи си карта на София, селяндур!
Той може да е селяндур ама като те гледам теб ти си женското на кучето!

А иначе май по Цариградско ще ти е най-добре ако не ВесоПеса той ще те оправи.

- ЗАЯДЛИВ ЗМЕЙ
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2386
- Регистриран на: 9.06.2005
- Кара: 518
- Мечтае да кара: БМВ с кожен салон
Re: Как да стигна до аерогарата в София?
Жената^на^шефа написа:sonny написа:Купи си карта на София, селяндур!
С най-голямо удоволствие ще те нарека Парцал и ще се надявам заради това ти изказване да си получиш бана вовеки
![]()
![]()
![]()
+1
Само ще добавя, че трябва да знаеш на кой терминал пристига полета който ще чакаш/хващаш, защото двата не са непосредствено един до друг. Ако ще посрещаш някой - важно е да знаеш на кой ще кацне, та да не се чакате на различни терминали.
- kiko
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2499
- Регистриран на: 23.06.2005
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: сребърна звезда
- Мечтае да кара: RAUH
горе долу по темата и поспец към м-ковата това много ми хареса и има доста истина
Как от село ти попадна в града.
Знам че с това излияние на мисли ще подразня много хора, да не кажа едни 5-6 милиона, но проблема си е техен, че в героите по долу те откриват себе си.
И така да пристъпиме по същество.
Студено, въпреки, че е края на април, всичко е зелено и цъфтящо, навън си е студено. Стамат отново недоволстваше пред бремената му жена Калина. Тя беше бременна в 9 месец, скоро трябваше да разжда. В селото им нямаше акушер, нямаше и болница, идваше само един фелдшер веднъж в седмицата, алкохолик, но симпатичен човек пълен с истории. Калина не се притесняваше, тя беше родила вече 3 деца в собственната си къща, на собственното си легло, на което със Стамат създаваха живот.
-Стамате, Стамате, събуди се, Стамате, раждам. - през зъби сумтеше Калина. Стамат бързо отвори очи и хукна да грее вода, да търси чисти чершафи, не забрави да събуди и най-голямото си отроче, дъщеря му Лидка, която беше симпатично тинейджърче, учещо в близкото градче, беше едва 9 клас, но вече знаеше, че щъркелите деца не носят, а ги носят пиянските вечери, силните думи и скъсаните презервативи.
Стамат и Лидка наобиколиха Калина и започнаха израждането. Роди се красиво, малко момиченце, кръстиха го Стефка.
- Гане, Гане - викаше Иванка, лежаща на леглото си заобиколена от двете си малки отрочета. И тя раждаше, същия ден, в същата държава, но в друго село, на около 350 километра от родния край на Стамат, Лидка, Калина и Стефка.
Иванка роди прелестно момче, кръстиха го Григор.
Мина се не мина време Лидка завърши средното си образование и реши да пробва тя късмета си в Столицата. Беше ходила два пъти там през целия си живот, Столицата беше на около 200 километра от родното и селце. Беше виждала само базара в Илиянци и НДК-то.
Учи Лидка цяла година, не излиза, заряза свойто гадже, свойта судбина, както се казваше по нейния край. А той беше героя на селото, най-красивия, най-оправния, имаше 30 декара ливади, 10 крави, 30 овце и разни други малки животни от типа на кокошки и пуяци.
Научи Лидка и отиде да си проба късмета, отиде тя сама, пробва и успя, влезна МИО в УНСС. Тя бе единственния човек от двете фамилии който започнал да учи висше. Когато наесен заминаваше, мама тихо прошепна и в ухото " Какво правиш, какво струваш, там маме да се омъжиш, че тук живота на село е труден, виждаш сама ", ама забрави мама да и каже, че Лидка от селото ще излезе, но селото от нея, уви.
Започна да учи Лидка, открехна се на живот, в началото беше плаха и срамежлива, но нейната дружка и съкилийница в Общежитията я убеди да не бъде толкоз страхлива. Започна смело да се облича в скъпи дрехи и да заявява на тате, че живота в града е скъп, а ученето още повече. Горкия Стамат, продаде 10 крави докато изучи Лидка.
И така лидка завърши, с почти пълен отличен в дипломата, и само с един който не беше спала от цялия студентски град, и това бе пазача на общежитието и. Беше почти на 80, не му стана, иначе се опита хитрушата Лидка.
Намери си работа в голяма, просперираща фирма, вече почти беше успяла да загърби селския си акцент, но още обичаше някоя вечер в новия си апартамент в Люлин, купен с ипотечен кредит за 60 години ( когато го купуваше беше само на 25, дали ще доживее 86 никой не знае ) да си рупа лучец кат ябълка и да си бърка с пръсти в устата. Обичаше много мусакица да си прави, да си гризе ноктите на всичките си крайници, на които ги имаше. Обичаше да си говори с леля Мара, която чистеше входа и също едно време беше дошла да си търси късмета в Столицата.
Една вечер докато скучно гледаше телевизора си ( и той разбира се купен на лизинг ), разбра, че вече е на 26, а все още си няма сериозен приятел, имаше един във фирмата, дето се заиграваше с него, беше му лапала няколко пъти в кенефа, и на един тим билдин му даде да и го сложи в гъза, но нищо повече. Не и харесваше той, беше прекалено интелигентен, изискан, взискателен.
- ...готов ли си да вземеш Лидка за твоя законна съпруга.... - това бяха част от думите които пияния и баща успя да чуе, докато я гледаше с насълзени очи и буташе десетолевки в тарамбуката на циганина от оркестъра.
Тя беше на 31, той на 33. Тя беше вече административен мениджър, той беше красив, не много изискан, обикновен човечец, но с потекло от Столицата. Той имаше 3 кафета, добре развиващи се, изкарваше доволно количество пари.
Тогава Стефка реши, че тя обезателно кат кака си Лидка, ще учи в града, ще срещне своя богат и любящ съпруг, ще имат деца, ще живеят щастливо, ще кара хубава кола, ще има скъпи дрехи, ще пие скъпи кафета ( мразеше кафето ).
Григор, последвал примера на двамта си по-голями брата завърши училището с отличен, изкара книжка, изкара всички категории, които позволяваха годините му, опита се да работи, но видя, че не е за него тежкия труд. Баща му беше тракторист в разпадналото се ТКЗС, братята му и те, но той от малък се бе начел на книжки в които се говореше за онзи, лекия живот, с хубавата работа, много жени, нощните заведения, свободата, ресторантите и всичко което общо взето предлагаше Столицата.
Григор бе станал висок, красив, с красиво загоряло тяло младеж, беше едва на 21, преди година завършил училище, но изглеждаше като 30 годишен. Всички селски красавици от 3 села покрай неговото искаха да го имат, искаха да мърсуват с него, искаха да имат деца от него, искаха да целувата мургава му кожа, биха му дали да ги чука в ушите, ако това ще го задържи при тях.
Реши се Григор и замина да учи в града, влезна той Право в УНСС. Много интелигентен беше човека, отдаваше му се да назубря, пък и тате беше служил с декана едно време, та почерпи прасенце, винце, една бъчвонка ракия и Григор бе първи курс в УНСС.
Стефка също беше завършила, но не започна да учи, понеже забременя, но абортира спонтанно в 3-тия месец. Самата тя не знаеше на кой е детето. В ноща в която забременя спа с 5-тима, все пак беше абитюрентския бал.
Сега тя беше красива, приятно глуповата, но все пак завършила с пълен отличен. И нея като Григор я бяха прославили за местната богиня ( той бог де ).
Тя си бе обещала нещо преди 5 години, че ще отиде във столицата. Последва примера на по-голямата си сестра и отиде да учи в УНСС, само, че нея приеха я право.
Още в първия ден в който Григор видя очите й, лицето й, разбра, че това е неговата любов, тя беше красива, великолепна, чернокоса, леко мургава, слаба, с огромни гърди ( наследство от майка й ). Не се посвени и отиде при нея и й каза: " Здравей, красавице, виждам, че и ти не си от тук, спокойно и аз съм от село, ама само ние си се познаваме, другите ни мой ни разберът ". Стефка се засмя, отговори му нещо и даде номера на мобилиния си телефон, адреса и в общежитието и го целуна по бузата.
Вечерта те бяха в "приятното" кафе във входа на нейното общежитие. Беше топло, тя беше само по потник, без сутиен. Все пак трябваше да впечатли Григор.
На другия ден бяха на "Стриит Бар", после дискотеки, и така прекараха следващите 5 години, щъкайки на площ от 10 квадратни километра. Не им липсваше нищо, те се обичаха, бяха в голямия град, бяха студенти, работеха в международни фирми на ръководни постове, бяха щасливи. Караха свойте коли, допринасяха за ужаса по пътищата на голямия град, допринасяха за все повечето кисели физиономии по улиците на същия този голям град.
И още много като тях правеха същото, раждаха се на село, навирваха нос и си търсеха късмета в града, задушавайки местните, внасяйки своя бит в ежедневието на градския индивид. Техните бащи и майки бяха там, далече, трудейки се с ръцете си, за благото на свойте чада, за да могат да изучат, да се омъжат/оженят в голямия град, без вобще да осъзнават защо, съседското чадо не бърза да си пътува към града. Нямаше как и да имат представа защо, кой да им обясни, че и на село се правят пари, че и на село развитие има, стига да искаш да вдигнеш глава, как ще разберат, че не всичко е в града, когато за тях селото е града.
Как от село ти попадна в града.
Знам че с това излияние на мисли ще подразня много хора, да не кажа едни 5-6 милиона, но проблема си е техен, че в героите по долу те откриват себе си.
И така да пристъпиме по същество.
Студено, въпреки, че е края на април, всичко е зелено и цъфтящо, навън си е студено. Стамат отново недоволстваше пред бремената му жена Калина. Тя беше бременна в 9 месец, скоро трябваше да разжда. В селото им нямаше акушер, нямаше и болница, идваше само един фелдшер веднъж в седмицата, алкохолик, но симпатичен човек пълен с истории. Калина не се притесняваше, тя беше родила вече 3 деца в собственната си къща, на собственното си легло, на което със Стамат създаваха живот.
-Стамате, Стамате, събуди се, Стамате, раждам. - през зъби сумтеше Калина. Стамат бързо отвори очи и хукна да грее вода, да търси чисти чершафи, не забрави да събуди и най-голямото си отроче, дъщеря му Лидка, която беше симпатично тинейджърче, учещо в близкото градче, беше едва 9 клас, но вече знаеше, че щъркелите деца не носят, а ги носят пиянските вечери, силните думи и скъсаните презервативи.
Стамат и Лидка наобиколиха Калина и започнаха израждането. Роди се красиво, малко момиченце, кръстиха го Стефка.
- Гане, Гане - викаше Иванка, лежаща на леглото си заобиколена от двете си малки отрочета. И тя раждаше, същия ден, в същата държава, но в друго село, на около 350 километра от родния край на Стамат, Лидка, Калина и Стефка.
Иванка роди прелестно момче, кръстиха го Григор.
Мина се не мина време Лидка завърши средното си образование и реши да пробва тя късмета си в Столицата. Беше ходила два пъти там през целия си живот, Столицата беше на около 200 километра от родното и селце. Беше виждала само базара в Илиянци и НДК-то.
Учи Лидка цяла година, не излиза, заряза свойто гадже, свойта судбина, както се казваше по нейния край. А той беше героя на селото, най-красивия, най-оправния, имаше 30 декара ливади, 10 крави, 30 овце и разни други малки животни от типа на кокошки и пуяци.
Научи Лидка и отиде да си проба късмета, отиде тя сама, пробва и успя, влезна МИО в УНСС. Тя бе единственния човек от двете фамилии който започнал да учи висше. Когато наесен заминаваше, мама тихо прошепна и в ухото " Какво правиш, какво струваш, там маме да се омъжиш, че тук живота на село е труден, виждаш сама ", ама забрави мама да и каже, че Лидка от селото ще излезе, но селото от нея, уви.
Започна да учи Лидка, открехна се на живот, в началото беше плаха и срамежлива, но нейната дружка и съкилийница в Общежитията я убеди да не бъде толкоз страхлива. Започна смело да се облича в скъпи дрехи и да заявява на тате, че живота в града е скъп, а ученето още повече. Горкия Стамат, продаде 10 крави докато изучи Лидка.
И така лидка завърши, с почти пълен отличен в дипломата, и само с един който не беше спала от цялия студентски град, и това бе пазача на общежитието и. Беше почти на 80, не му стана, иначе се опита хитрушата Лидка.
Намери си работа в голяма, просперираща фирма, вече почти беше успяла да загърби селския си акцент, но още обичаше някоя вечер в новия си апартамент в Люлин, купен с ипотечен кредит за 60 години ( когато го купуваше беше само на 25, дали ще доживее 86 никой не знае ) да си рупа лучец кат ябълка и да си бърка с пръсти в устата. Обичаше много мусакица да си прави, да си гризе ноктите на всичките си крайници, на които ги имаше. Обичаше да си говори с леля Мара, която чистеше входа и също едно време беше дошла да си търси късмета в Столицата.
Една вечер докато скучно гледаше телевизора си ( и той разбира се купен на лизинг ), разбра, че вече е на 26, а все още си няма сериозен приятел, имаше един във фирмата, дето се заиграваше с него, беше му лапала няколко пъти в кенефа, и на един тим билдин му даде да и го сложи в гъза, но нищо повече. Не и харесваше той, беше прекалено интелигентен, изискан, взискателен.
- ...готов ли си да вземеш Лидка за твоя законна съпруга.... - това бяха част от думите които пияния и баща успя да чуе, докато я гледаше с насълзени очи и буташе десетолевки в тарамбуката на циганина от оркестъра.
Тя беше на 31, той на 33. Тя беше вече административен мениджър, той беше красив, не много изискан, обикновен човечец, но с потекло от Столицата. Той имаше 3 кафета, добре развиващи се, изкарваше доволно количество пари.
Тогава Стефка реши, че тя обезателно кат кака си Лидка, ще учи в града, ще срещне своя богат и любящ съпруг, ще имат деца, ще живеят щастливо, ще кара хубава кола, ще има скъпи дрехи, ще пие скъпи кафета ( мразеше кафето ).
Григор, последвал примера на двамта си по-голями брата завърши училището с отличен, изкара книжка, изкара всички категории, които позволяваха годините му, опита се да работи, но видя, че не е за него тежкия труд. Баща му беше тракторист в разпадналото се ТКЗС, братята му и те, но той от малък се бе начел на книжки в които се говореше за онзи, лекия живот, с хубавата работа, много жени, нощните заведения, свободата, ресторантите и всичко което общо взето предлагаше Столицата.
Григор бе станал висок, красив, с красиво загоряло тяло младеж, беше едва на 21, преди година завършил училище, но изглеждаше като 30 годишен. Всички селски красавици от 3 села покрай неговото искаха да го имат, искаха да мърсуват с него, искаха да имат деца от него, искаха да целувата мургава му кожа, биха му дали да ги чука в ушите, ако това ще го задържи при тях.
Реши се Григор и замина да учи в града, влезна той Право в УНСС. Много интелигентен беше човека, отдаваше му се да назубря, пък и тате беше служил с декана едно време, та почерпи прасенце, винце, една бъчвонка ракия и Григор бе първи курс в УНСС.
Стефка също беше завършила, но не започна да учи, понеже забременя, но абортира спонтанно в 3-тия месец. Самата тя не знаеше на кой е детето. В ноща в която забременя спа с 5-тима, все пак беше абитюрентския бал.
Сега тя беше красива, приятно глуповата, но все пак завършила с пълен отличен. И нея като Григор я бяха прославили за местната богиня ( той бог де ).
Тя си бе обещала нещо преди 5 години, че ще отиде във столицата. Последва примера на по-голямата си сестра и отиде да учи в УНСС, само, че нея приеха я право.
Още в първия ден в който Григор видя очите й, лицето й, разбра, че това е неговата любов, тя беше красива, великолепна, чернокоса, леко мургава, слаба, с огромни гърди ( наследство от майка й ). Не се посвени и отиде при нея и й каза: " Здравей, красавице, виждам, че и ти не си от тук, спокойно и аз съм от село, ама само ние си се познаваме, другите ни мой ни разберът ". Стефка се засмя, отговори му нещо и даде номера на мобилиния си телефон, адреса и в общежитието и го целуна по бузата.
Вечерта те бяха в "приятното" кафе във входа на нейното общежитие. Беше топло, тя беше само по потник, без сутиен. Все пак трябваше да впечатли Григор.
На другия ден бяха на "Стриит Бар", после дискотеки, и така прекараха следващите 5 години, щъкайки на площ от 10 квадратни километра. Не им липсваше нищо, те се обичаха, бяха в голямия град, бяха студенти, работеха в международни фирми на ръководни постове, бяха щасливи. Караха свойте коли, допринасяха за ужаса по пътищата на голямия град, допринасяха за все повечето кисели физиономии по улиците на същия този голям град.
И още много като тях правеха същото, раждаха се на село, навирваха нос и си търсеха късмета в града, задушавайки местните, внасяйки своя бит в ежедневието на градския индивид. Техните бащи и майки бяха там, далече, трудейки се с ръцете си, за благото на свойте чада, за да могат да изучат, да се омъжат/оженят в голямия град, без вобще да осъзнават защо, съседското чадо не бърза да си пътува към града. Нямаше как и да имат представа защо, кой да им обясни, че и на село се правят пари, че и на село развитие има, стига да искаш да вдигнеш глава, как ще разберат, че не всичко е в града, когато за тях селото е града.
Re: Как да стигна до аерогарата в София?
По темата колегите са ти дали достатъчно инфо, мисля че няма как да се объркаш. Успех и безаварийно!
Доста комплексарско изказване !
g-ca M-kova написа:///М Теchnic написа:Здравейте колеги!
Ще вляза в града по Ботевградско.Разгледах картата и според нея, най-напряко е, влизайки по Ботевградско, след Враждебна да се свие в ляво по ул."Източна тангента".Този път добър ли е, или да мина по Цариградско?!
10Х!
Купи си карта на София, селяндур!
Доста комплексарско изказване !
Не трябва да те е страх от действието, а от бездействието.
30 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани