Виж темата - Бихте ли емигрирали?

от **Bavarishe** » 29 Окт 2007, 23:50

веднага тръгвам :twisted:

от **WilliamsF1Team** » 29 Окт 2007, 23:51

Bavarishe написа:веднага тръгвам

Твърде лекомислено...

от **amd** » 30 Окт 2007, 0:06

Не.

от jy » 30 Окт 2007, 0:10

България

от **sonny** » 30 Окт 2007, 0:36

Твърдо си оставам в родината, за почивка, екскурзия и обогатяване на умствения багаж, винаги бих отишъл, но за постоянно пребиваване, никога!

от **bam-bam** » 30 Окт 2007, 0:45

мисля да седя още ... нема такъв цирк никъде по света :mhihi:

от **sonny** » 30 Окт 2007, 0:50

bam-bam написа:мисля да седя още ... нема такъв цирк никъде по света

Че иначе къде щи дадат пари за глусаве нали

от **BigMUZZY** » 30 Окт 2007, 1:00

Бацеееееее!!

Дето и да емигрирам, нали ще трябва да преправя цялата приемна държава в кочинка, та да се чувствам като у доа си?

За чей, тогава, като тук веч` си имам кочината и калчицата и само се плацикам в тях.

Не мърдам от България.

от **Penchev** » 30 Окт 2007, 1:04

Много ме е яд на тая простотия тук,особенно в последните 24 часа :evil:

... не мога да замина обаче :roll:

Все си мисля,че съм имал и още имам възможност да замина и да успея да се оправя в Швейцария,там където ми е харесало най-много от навсякъде в чужбина. Бил съм та, за най-много 15 дни и то по живот, обаче тогава усетих как започвам да се побърквам и изнервям и ми домъчнява за България ... Аз си тача Българските обичаи, народната ни музика, етнографските ни области с тяхното разнообразие във всичките им аспекти.Само в Испания съм видял живот сходен до нашия - нали и ТЕ са южен народ,южен темперамент ... Обичам и уважавам близките си,приятелите си там те просто липсват и това ме измъчва сигурно най-много.

Георги Пенчев

от **павката** » 30 Окт 2007, 1:10

похвално за темата!!
само това ми е в главата,просто изчаквам най-добрия вариант!тук кво развитие,къде го виждате това нещо?то накъдето и да се обърнеш само мизерия,простотия...
бе кво да обяснявам,то на всеки му са различни разбиранията за живота,то ако имаш късмета да се родиш,оттам трябва да се почне(тези които са станали родители скоро са изпитали проблемите на гърба си),много доктори заслужават бавна и мъчителна смърт :twisted:

,тръгваш на училище-там мизерия,зимата няма отопление,мръсотия,няма мат. база,никакво качество на обучението(ниското заплащане не е от вчера в този бранш)показваш мн.добри знания,но виждаш как подмазвачите са по оценени и без половината от тези знания ,после ще служиш-дълг към родината :twisted:

,ай пак мизерия,мръсотия и простотия,тормоз и нищо смислено,накрая завършваш с разбито здраве,заради родината...
после ще бачкаш,ама няма връзки,познати,няма мама и тате и почваш от нищото и малко,по малко се учиш и развиваш,докато стигнеш до едно ниво и зациклиш.в един момент разбираш,че правиш нещо,което не се оценява,не се заплаща,а навън е коренна разлика...тук само си тепаш на едно и също място и това е!липсата на средства не позволява никакво развитие,кво ти остава-на заведение с псевдо приятели,забавата е на ниско ниво,алкохола е разреден,но пък скъп,всеки е модерен,а няма и 5 кинта в джоба,много гледат лошо,ама сутрин мама им оставя поне 20лв да си харчи(за кво да работи,няма смисъл,работата за маймуните,то ще стане по обед,кафета ала-бала,малко щанги и така,а ти бачкай и се радвай на живота).работата ти доставя удоволствие,ама не ти позволяват да се докажеш,щот ще поискаш и адекватно заплащане,а това не се харесва(колкото толкова).мъчиш се да промениш начина на мислене на тези около теб,ама удряш на камък,не става,ти ставаш лош и грешно разбран..и така всичко се повтаря,който не си дава зор,да усмисли за какво е роден и живее ден за ден е най-добре,ама цял живот си остава слепец!
тук от малък ти се набива в главата да си доволен на малкото,без да искаш това,което смятяш ,че ти се полага..
или както те завърти живота,така продължаваш до края!!много е трудна темата,застъпва всичко от живота и не може да се изясни цялата..
доста други неща искам да споделя,ама времето напредва(а и дали има смисъл), умората си натежава и мисленето блокира...

от **WilliamsF1Team** » 30 Окт 2007, 1:31

И ти си прав колега...

Мен не ме е страх за мен си. Аз ще се оправя по някакъв начин. Страх ме е за детето/децата ми. Как ще живеят те? В момента съм на една възраст, на която всички ходят по кафета и на фитнес. Мен това много, много не ме дърпа. Излизам само и единствено с приятелката си и от време на време с приятели. Знам, че тя наистина държи на мен. Готов съм да дам всичко, но знам, че в един момент когато се обърна тя няма да ме изрита...
Седнал съм си на гъза и се стремя да градя нещо. Просто съм си решил за мен си, че искам да съм млад баща, че съм видял доста неща (100% заблуда) и че искам детето ми да е щастливо. За това и правя всичко това. Спя по 6 часа в денонощието, а през останалото време се разкъсвам и трябва да съм на 10 места едновременно. Е, голяма работа. Когато има смисъл, всички усилия са оправдани. Не ми се стои в някакво кафе 1 час след това в друго 2 часа и т.н. Сядам, за да вечерям някъде с приятелката си и това е... Казваме си каквото имаме да си казваме и се прибираме. Осъзнавам, че така няма да изкарам дълго. Точно затова реших и да пусна тази тема...
Мисля си, че колкото и да ми е трудно сега, после ще ми е малко по-лесно и така бавничко нещата ще си дойдат на мястото. Ако емигрирам и оставя всичко тук ще съжалявам за действието си и вероятно ще се върна тук доста бързо... Не мога да оставя всичко просто ей така. Не става дума за нищо материялно. Имам родители, сестра, роднини и приятелка. Когато тези неща са около теб и си обграден с любов парите минават някъде на заден план и остават точно това, което трябва да бъдат - необходимост. Необходимост, за да живееш разнообразно и да не се ограничаваш от елементарни неща. Е ако замина в Германия примерно, ще имам пари, но пък няма да имам близки около мен. Е за какво да ходя? За да съм роб на някой...Няма смисъл. На мен ми е приятно да се прибера скапан в нас или в приятелката ми, няма значение, да се изкъпя и да легна да почина. Да чуя "Как беше днес?" и да зная, че някой се интересува от това как протича живота ми и ежедневието ми. Да зная, че някой цени това, което правя. В чужбина какво ще получа? Безгрижен живот, един куп лизинги, закони, спокойствие и нищо повече. Сигурен съм, че при малко повече желание от страна на всеки един от нас можем да постигнем всичко и тук, в нашата малка кочина. Затова съм тук и затова ще съм тук завинаги или до момента, в който няма да зависи от мен къде съм...

от **[Georgi]** » 30 Окт 2007, 1:35

Имам доста приятели които заминаха и няколко които се върнаха. Времето ще покаже които са направили грешка. Аз лично съм още на кантар.

Преди десет години (зимата на 97-ма) какво чудо беше. Сега не е кой знае колко по-различно, само дето за момента е в по-лека форма. Не знам след още 10 години какво ще е, но не съм голям оптимист.

от **M3CSL** » 30 Окт 2007, 2:31

Емиграция точно не... Но да излеза за известно време да направя някой лев , за да мога да започна от някъде определено да!

от **Mamouk** » 30 Окт 2007, 2:34

Не.

от **eraziel** » 30 Окт 2007, 3:53

Не ми се рискува, да си дам живота за тая скапана държава и накрая, след 30-40 години като се огледам, да видя, че не сме мръднали и крачка напред ...

Виж темата - Бихте ли емигрирали?

Официален форум

Бихте ли емигрирали?

Кой е на линия