Защо караме?

[alx Профил ICQ]

разни хора прибягват до колите по разни причини...

[vicho Профил ICQ]

Тъй като нямам собствена кола, обичам щом добарам някоя, на бащата, друга, няма значение, да ръчкам, да се бутам и да си доставям удоволствие... Адреналинче...

Всеки луд с номера си!!!

Ати: "А някой с цяла програма" :mha: :mha: :mha:

[KAMIKADZE Профил ICQ]

Защото от време на време трябва да стигна от А до Б, но обичам да ръчкам непрекъснато
Кви точки кви 5 лева? Ръчкам всеки светофар и сам да съм пак ша са предреждам и бутам
Живея си в колата и само чакам някои да ми намекне и драга е налице

[Turturelo Профил]

Карам, защото обичам автомобилите и шофирането е удоволствие за мен!

[Jogo Профил Уеб-сайт]

Най ми допада това
Защото трябва да стигна от А до Б, но обичам от време на време да се правя на мъж

[ISATIS Профил Уеб-сайтYIM]

ЗАРАДИ УДОВОЛСТВИЕТО ОТ КАРАНЕТО
Аз не сам от типа шофьори, които са установили ,че под 5000 оборота автомобила се мъчи :mha: :mha: :mha: , обаче ОБОЖАВАМ да си карам колата. Ейййй , такова густо просто няма!!!!Седна ли си в колицата, все едно съм в рая!!!Това чувство е незаменимо!!!Още повече за човек като мен , който 5 години си е точил зъбите точно за тая кола, която кара в момента.........

[Един Профил]

А къде е отговора "Защото имам бензин в ....






....резервоара"

[WeiSTD Профил]

Кви точки кви 5 лева? Ръчкам всеки светофар и сам да съм пак ша са предреждам и бутам.

Но и това ми допада:
Живея си в колата и само чакам някои да ми намекне и драга е налице

Освен това, в град като Брисбейн, без кола нищо не може да се свърши. До работата ми е 7км. До университета е 13км, до даскалото на сестра ми е 7км (Аз яа карам и зимам). Без кола съм умрял.

Но това горе не е лъжа. Доста пъти съм излизал просто ей така да по-ръчкам. Измислям си че трябва да ида до бензионстацията, но вместо да ида то тая на ъгъла, отивам до тая дет е на 15км от тук.

[Dimitar Профил]

Щото както е казал един приетел - Ако има как и до кенефа с колата ще ходя. Или - просто ми доставя удоволствие да шофирам.

[Nasti Профил ICQ]

Заради всичко горе изброено

[Eva* Профил]

Аз, да си призная, вчера първа кликнах на т. 3 "Защото трябва да стигна от А до Б, но обичам от време на време да се правя на мъж"

Ама си е самата истина ... и винаги с кеф.

[Vasilen Профил ICQYIM]

Освен това, в град като Брисбейн, без кола нищо не може да се свърши. До работата ми е 7км. До университета е 13км, до даскалото на сестра ми е 7км (Аз яа карам и зимам). Без кола съм умрял.

Ейййй един човек да ме разбира в град като София без кола съм мъртвец до работа 12 км, до тъщата 10 км, до кума е най-близо 6 км а до най-добрата приятелка на жена ми 23 км

[ati Профил ICQ]

Аз не точно живея "в", а "за" колата...
Всичко това е МОЯ начин на живот
Това е факта, че превръщам всички пари на ум в литри бензин, че се лишавам от много неща, само за да мога да си покарам колата, било то събота или неделя, това е факта, че сънувам почти всяка вечер коли и много често моята, това е факта, че когато ми е кофти си представям как карам по Витоша или Петрохан, взимайки бясно завойте с огледалата за обратно виждане напред, това е изпитаното удоволствие от ускуренията - позитивни, негативни, странични.
Понякога се плашех от тези си мисли, от това си поведение, докато не седнах насаме със себе си и си избистрих, че това е пътя ми, който ще следвам с всичките му позитивни и негативни последици.
На мен, а и на близките ми хора това струваше много усилия, докато го проумеят, но аз се чуствам щастлив, когато карам любимата си кола, кара ме да се отпусна, избистря мисълта ми, изсмуква всички негативни емоции. Понякога карам неубоздано, пъврично, познавам само крайните положения на педалите, понякога карам бавно, хората не усещат смяната на предавките, и в двата случая се сливам с колата, чуствам всяка нейна част, усещам всяко нейно движение и ми се иска да използвам потенцяла й. Чуствам се запълнен, само при мисълта, че моето малко зверче ме чака отвън, че мога по всяко време да се метна на него и да изживея мига на свобода, мига на издигане над всички ежедневни проблеми. Когато човек свикне с болестното си състояние, той започва да го използва за своите нужди. Както казва героя в Бързи и Яростни, който може да е много елементарен филм, но както във всяко измислено нещо има и своите истини, а за мен те са" когато се пусна на 400 метра има няколко секунди, когато съм свободен. Не ми пука какво идва след това, защото това са моите секунди". При мен в случая не са 400-те метра, а завойте и самото усещане, което кара картината около мен да избледнее, усещам само себе си, пусла си и движението на колата, потапям се в един свят, в който няма насилие, няма лошо, тържествува само доброто, тържествува човешкото. Има нещо в колите, което ме успокоява. Не се плаша вече от такива мисли, защото съм същия като дядо ми, който цял живот е карал, бил е състезател на мотоциклет и до 70 - годишна възраст нямаше сблъсък с кола (с канавки колкото щете), а първия му сблъсък с друг участник в движението дори не беше по негова вина. Този човек ме е научил на много неща зимно време по Петрохан с всякакви коли - предно, задно, БМВ, Волва, Фиати итн. Този човек беше посветил живота си на машините с вътрешно горене и до последно живя достойно, трудейки се се всеки ден в малката му работилница, за да може да изхранва себе си и баба ми и да може да си позволи да кара колата си, защото това го освобождаваше. Красноречиво или не, той намери последния си час зад волана, когато разрив на сърцето сложи край на живота му, той е съумял да спре и загаси колата, след което се е сбобугавал с този свят.
Моят път е същия....
Може да звучи тъпо, но ако ще мра, нека да е в кола и нека съм сам, защото това е негативната част от автомобилизма. Но въпреки това съм сигурен, че в последния миг ще съм щастлив и това след няколко години осъзнаха и родители и близки. Това е причината да държа близки за мен хора далеч от автомобилите, защото не са толкова безопасни, въпреки, че понякога им казваме два тона ламарини.
Затова всеки трябва да си даде сметка, че смъртта може да го чака след следващия завой и ако е готов да се изправи срещу това предизвикателство, то той е зрял да се качи на кола. Няма безсмъртни хора, има много непоправими неща, но има хора, които не съжаляват за избора си и един от тях съм аз.

[ISATIS Профил Уеб-сайтYIM]

Ати , евалата! Намерил си най-точните думи.Това е и моето чувство,само че аз не мога да го напиша по тоя начин!!!Евала!На 100000000 % се съгласявам с всичко, казано от теб!!!

[Eva* Профил]

Аз не точно живея "в", а "за" колата...
Всичко това е МОЯ начин на живот
Това е факта, че превръщам всички пари на ум в литри бензин, че се лишавам от много неща, само за да мога да си покарам колата,...
... Може да звучи тъпо, но ако ще мра, нека да е в кола и нека съм сам...

Евала Ati!

И аз да тръгна от това.
Когато съм без кола, сякаш съм болна. Дупчи билетчета, гони рейсове, следи разписание, мръзни по спирките. Не си е работа да се вживяваш в движението от огромните стъкла на рейса. :x Изпадам в депресия, сънувам си колата, мрънкам на приятели да покарам техния автомобил.
Моето не е и точно движение от точка до точка. Колата ми е нужна повече от всичко. За страста, за тръпката, за емоцията, за удобството. Както и да ви звучи, аз съм на седмична заплата и винаги се дели така: бензин, резервна част (евентуално) после Аз, храна и Котката ми и тя е някъде в редичката. . Нерядко в хладилника няма нищо, но бензин в колата има и тя е на пътя и винаги върви добре. Отдавна ме бъзикат, че приоритетът е МОЯТА кола. Естествено, тръпката да си пръв на светофара, да се върнеш по нощите и да не си пеша е много по-добра.
Обожавам мига, в който светва жълто и аз вече съм на "газта". Обожавам да маневрирам около бавно влачещи се автомобили, да "резна" някой и с приповдигнат адреналин да си се прибера у дома.

А с цитираното в т.3 "като мъж" вече на много хора им е ясно, че има жени, които говорят за КОЛИ!