Една разбита детска илюзия...

[Azidaha Профил ICQ]

Ще започна с няколко уводни думи, от които не намирам смисъл да се срамя. Знам, че във вашите очи вероятно изглеждам малък и глупав, какъто разбира се не изключвам да съм, но все пак, съм до някаква степен реалист. Да, точно така. Нямам книжка. Нямам и годините за нея. Дори и курсовете не съм почнал. Но имам сърце! Имам си една любов (Не гаджето, другата) ..тя се зове - Е36.
Бях на 7. Тогава се запалих по рисуването на автомобили. Първата ми успешна рисунка, беше на Е30. Правилно смятате - 1997г. Реших, че в БМВ-тата има нещо което ме тегли. Втората рисунка беше на Е36. Рисунката, която не се нуждаеше от цветове, за да бъде подплатена с красота. Рисунката която, дори претруфеният графит на някои места я правеше кичозна, изглеждаше семпла, в черно бял вариант. Рисунката, която с право може да се напише с главно "Р".
Не се смятам за Пикасо, или други от това естество. Просто тогавашните ми драсканици, бяха върху какви ли не марки и тези като че ли станаха най-сполучливи. Като всяко наивно дете, сам на себе си повярвах, че има значение каква кола рисувам, и се насочих само към тази марка. С течение на времето малко от малко израстнах. Станах на 10. Знаех вече стойността на парите, и кое - колко си заслужава. В един определен момент, баща ми започна да си търси нова кола. Разглеждайки рамо до рамо с него Авто Оказионите от онова време, мааалко по мааалко, започнах да се влюбвам в Е34. Това бе моята първа голяма любов. Автомобил..веднъж. Лимузина. Луксозна. Тежка. Стъпва на широко. Богата гама от двигатели. Екстри каквито си поискаш. Качество. Изработка. Стил. Вкус. Финес............BMW! На..буквално смешна цена. 525TDS -ите които заглеждах аз, по-конкретно комбитата, бяха от порядъка на 10-15'000Лв. Та за тези пари се купуваше Голфетка на онези времена. Тройка да, тройка...Та кой нормален, трезво мислещ човек, би предпочел нея?! Никой, нали?
Както и да е, впуснах се в дълбоки драми. На кратко, така или иначе татко не си взе така мечтаната петица, а си купи Рено. Не лоша кола, със евтина подръжка..приятен семеен автомобил. Дойде обаче време. Аз израстнах. Баща ми не е от хората, които си сменят колите всяка година. Преди няколко месеца си взе Е46. Тази негова стъпка, просто ме порази. Аз от едно време бях луднал по бавариите, но тоз път - хептен! Той някак си откри, това приятно, на пръв поглед малко, но не толкова, местенце в нета. А именно - този клуб. Ровейки се покрай неговият автомобил, сещате се, позаглеждах и нещо като за мен. Не съм от лапетиите максималисти, та да гледам 6-тиците от рап клиповете. Или пък Z8-мака от филмите на Мр.Бонд. Да. Реалист съм. Знам, че дори и баща ми да има възможност, никога не би ми купил такава първа кола, 'щото малко или много, колкото и да му късам нервите, съм му единственият хлапак...Какво да ме прави.
Как да е'. Хвърлих око на Е36-тиците. Една от първите ми любовни драми. Мисля, че това е добра кола за автомобилното ми начало. Вярно е, малко издребнявам. Искам да е купе, и ..сещате се как е, сърце не ми дава да е 316, та поне и осемнадесет (318)
Малко от малко, и той започна да ги гледа с мен. Сядахме вечер след работа и с часове разгръщахме Мобайл.ДЕ След по-обстойни преглежданки, той до някъде ме "отказа" от купето, тъй като имало дълга задница, и си било друго, да караш назад, и да знаеш че колата свършва там, до където е стъклото. Един вид - Компакт.
Хубаво, аз съм съгласен - компакт, компакт. БМВ да е..слабост ми е просто. Идеята за компакта беше от един месец, до като не дойде деня, да се запиша на курсове - петък, миналият.
И ето какво се случи.....
Седнахме си двамата с него по мъжки и запретнахме ръкави. Повдигнахме отново темата, абе ..аджаба, какво ще карам аз един ден, след три месеца. При което, той без колебание отсече - "Е как какво, на майка ти пунтото ще ти го подарим."
Това нещо, ме накара да проплача. Все едно ме удариха с парен чук. Болката която изпитах, беше по-силна от която и да е физична. Нямате си и на представа, какво е 4-5 месеца, да живееш с една илюзия, и накрая - ПРАС! НЯМА Я!
...Тъй, естествено, аз станах:
-Ами, BMWто? Компакта? Нали щяхме да бъдем двамата, ти с по-новия аз с по-старият модел? Какво стана?
-Не ти трябва такава кола. Тази кола ще ти изгори всичките джобни за деня. По-добре парите за нова кола, ги вложи във тази която вече я имаш. Това е голяма кола. Не е практична за млад човек.
-Ема, ние, такова, нали........?! (Вече хептен ми иде да ревна)
-Ами да, но ...знай, че когато очакванията са по-големи от резултата боли, а когато са по-малки - радостта е голяма.
-Добре де, защо ми нямаш вяра? Ще се справя! Колата не е чак толкова голяма, а и не искам кола за милиони. Продаваме едната, давам си спестените пари, добавяме малко, и мечната ми кола е на лице?!
-Ти парите ги остави. Не е там работата.

....Станах, излязох от стаята, хванах си цървулките, отидох в местният парк, запалих цигара, ...............минаха поне десет Е36-тици. поревах си малко на воля, прибрах се вкъщи. Легнах. Заспах.


Да знам. Знам, че може би съм хленчо. Знам, че може би съм разлиготено хлапенце. Знам, че ми дават кола в ръцете, а аз я отказвам и дай ма та си искам БМВ-то. Знам го, знам всичко това, но работата не е там, че я искам тази кола, 'щото разбираш ли, мацките се кефят на БМВ. Не е там, защото БМВ-то вдига 200 а Пунтото преко сили 160. Не е там, че едното е 75к.с. а другото 140к.с. Работата е там, че искам, искам с цялото си сърце, да карам кола, която е КОЛА. Искам кола със сърце, с душа. За мен колата не е купчина ламарини, и 4 подметки. Колата за мен е нещо много повече. БМВ-то е нещо много повече. Наричайте ме както искате - болен, извратен, глупав, вманиачен.....Не, не и не, няма да си променя мнението. Когато видя на пътя БМВ, когато видя четирите кръгли фара, притаени в два по два правоъгълни срещу мен, настръхвам. Спирам се на пътя. Заглеждам я. После се и обръщам.

Наистина, съжалявам от все сърце, че пълня страхотният форум с такива глупости, но просто ми е тежко, болно, мъчно. Нямам приятели, с които да споделя подобно нещо. Всичките искат някакви си му Х5-тици, Z8-мици, и т.н. Хората в моето обкръжение, не харесват колата като кола, а харесват дадената кола, защото някой си там разбираш ли, карал такава.

Ох, не мога повече. Едва се сдържам и сега.
Знам, че са малко тези които ще се хванат да прочетат целият тоя роман който написах. Знам, че ще преобладават тези, които само ще отворят темата, ще вкарат два бързи скрола, ще видят размера, и ще натиснат бутона за връщане назад. Знам го. Но, Вие, Вие от BMW клуба, или поне тези които ще го прочетете, знам, че малко или много ще ме раберете. Ще ми влезете в положение. Големи хора сте. Някои дори с деца колкото мен. Можете да ми дадете някои съвет, препоръка, напътствие, сещате се там какво...Само и само, да изляза някак си от депресията.

Благодаря предварително на тези, които ще бъдат съпричастни!
п.с. Ако все пак, не успея да го донавия за бамбина, ще приемете ли едно Punto на сбирките, че от една година ми е мерак да дойда, и все си казвам като взема книжката и бавареца ще отида, пък то се очертава, че едното няма да го има

[McClane Профил]

Споко пич,ти изкарай първо книжка пък после рано или късно ще си имаш и ти собствена баварка
Само малко търпение се иска!

[bigmurzi Профил]

дееба, ся кат го прочетох и ме разчуства...

Бате, то кат си го земеш сам е по-сладко, вервай ми!

[Illusion Профил]

и ти си се вманиачил... много познато
Ако сам си го вземеш, определено ще ти е по-приятно след това. Да, скъпи са, но когато сам си събереш пари и си го купиш удоволствито ти ще е ненадминато

[Новини]

С удоволствие ти прочетох темата

Споко пич, ще чукнеш още някоя и друга годинка, ще започнеш да работиш, сам да изкарваш пари и ще си купиш така мечтаната кола.
Изобщо не е толкова трудно или пък толкова далечно.
Вместо да трошиш пари за цигари, скатай някой и друг лев. През ваканциите си намери някаква работа.... Изобщо, вземай се в ръце и започвай.

Вземи това, което ти дават и си го карай. Бъди търпелив! Всичко с времето си.

[Richmond Профил]

Много позната история, но се преборих и така и аз се здобих с мечтаната кола Въпрос на време е колега, и аз съм на твойта възраст и след 1 месец взимам книжка и надявам се всичко ще се нареди с течение на времето
За това гледай само направо и както спомена колега Asen_X скатавай некой лев, работи през ваканцийте и ще си вземеш така мечтаното ти купе

[ACCELERATOR Профил]

Евала, излял си си душата. Малко хора могат да го направят, особено във форум.
Все пак не се отчайвай. Покарай няколко месеца Пунтото, хем ще се понаучиш да караш. БМВ не е кола за всеки, може би и затова баща ти го е малко страх да ти купи БМВ за първа кола - мощна е, със задно предаване... Та покарай малко Пунтото, посъбери пари - ще продадеш фиата, ще добавиш малко пари, и за 6-7000 ще си купиш чудесно Е36 купе. М/у другото - купето е МНОГО по-красиво от компакта според мен. Успех, и не се сдухвай
Моята първа кола беше Пежо 205, и съм имал много щастливи моменти с него

[cod-cdbp Профил]

пичага, хората които сами са си изкарали парите за да карат тази марка и то с много труд най-много ценят колите си. така че имаи търпение бачкай здраво и ще видиш как просто един ден ще имаш парите за да си купиш каквото си искаш бмв. аз самия не знаех какво искам когато си купувах но далеч не съжалявам за избора си колкото и спонтанен да беше (в другия вариант сега можеше да има порш 944 което е много далеч от Е32)
така че не се колебай а седни и помисли какво можеш да работиш за да изкараш кинтите за бима и след това се наслаждавай на избора си.

[DJJonny Профил]

Малиии като го четох ми стана буца в гърлото неможах да преглътна
Споко депресията ще се оправи. Искарай книжка и ще видиш че нещата ще се наредят

[POL_Starshi Профил]

Като изкараш книжка започни да искаш БМВ-то на стария и тогава той сам ще ти купи!!!

[Nightmare Профил]

С удоволствие ти прочетох темата

Споко пич, ще чукнеш още някоя и друга годинка, ще започнеш да работиш, сам да изкарваш пари и ще си купиш така мечтаната кола.
Изобщо не е толкова трудно или пък толкова далечно.
Вместо да трошиш пари за цигари, скатай някой и друг лев. През ваканциите си намери някаква работа.... Изобщо, вземай се в ръце и започвай.

Вземи това, което ти дават и си го карай. Бъди търпелив! Всичко с времето си.

Аз съм горе долу на същото дередже и яката събирам кинти щот бащата не е много въодушевен от идеята да ми земе собствена кола...(-имаме две коли...ся за кво ти е още една ....само да плащаш... )
Ама ще дойде и моят ред

[Яро Профил ICQ]

Първо си изкарай книжката.
После изкарай душицата на Путото, като междувременно изкарваш пари за баварец.
Хубавите работите понякога трябва да се изстрадат, не се кахъри.
Па може така да се случи, че да се метнеш на е46

[sonny Профил]

Пич радвай се, че ти дават Пунтото, хем като млад шофер, няма начин да няма одраскване, зажулване и така, ако е на бимата, ще боли повече, а така ще му свикнеш на карането, с цената на малко щети по кошнето, ще поработиш и ти, ще скъташ, пък догодина ще си вземеш бима. Споко, не се впрягай и аз съм минал по тоз път на емоцията, но сега се научих да разсъждавам трезво и да ти кажа небърками съм доволен. Бимата няма да избяга, ще си дойде при теб. Колите усещат, когато ги желаят и обичат

[BFM Профил ICQ]

Това е животът, нищо не идва даром, още повече ако мечтаеш за него трябва да се потрудиш, за да го постигнеш и наисина така ще ти е по-сладко . БТВ и аз започнах с фиат, ама типо .

[Фил Профил]

искам с цялото си сърце, да карам кола, която е КОЛА. Искам кола със сърце, с душа.

Колега, това точно е отношението на всички ни към марката. Аз искам да карам кола с душа, с излъчване.

Искам да карам кола, която като я погледна, да усещам, че тя отвръща на погледа ми.