С почти седмица закъснение, но все пак ...

[stenly Профил]

17 г. от смъртта на Иван Михайлов

“Ако ми кажете, че не обичам Македония – извадете ми едното око!
Ако ми кажете, че не съм българин – извадете ги и двете!”

http://www.focus-news.net/index.php?id=f7297

[Митко Стоянов Профил]

Един от малкото истински Българи

[dizelboy]

кои е иван михаилов ?

[///MapTo Профил]

кои е иван михаилов ?

един друг...не го познаваш,занимавал се е с поезия,не с тунинг

[bam-bam Профил ICQ]

и кфо за него

[stenly Профил]

и кфо за него

Абе бате, как може в подписа ти да пише:
"Местожителство: македонче"
и да не знаеш кой е Ванчо Михайлов!?
Сега и Тодор Александров ако кажеш че не знаеш кой е, земи направо трий местожителството, да не се срамиш.
Земи питай някой дядо от вашия край ще ти обясни.

[vlad0 Профил]

Сега и Тодор Александров ако кажеш че не знаеш кой е...

булевард много ясно

[bam-bam Профил ICQ]

и кфо за него

Абе бате, как може в подписа ти да пише:
"Местожителство: македонче"
и да не знаеш кой е Ванчо Михайлов!?
Сега и Тодор Александров ако кажеш че не знаеш кой е, земи направо трий местожителството, да не се срамиш.
Земи питай някой дядо от вашия край ще ти обясни.

бате срам ме е да знам
язък че са си дали живота за нищо .. по добре да си бехме турци или некфи други щот историята отиде на майна си раина а тфа дет се случва от неколко години ич не е на убафо

[ineedmoney Профил]

За всички, който не знаят Кой е Ванчо Михайлов!

Иван Михайлов Гаврилов, известен като Ванчо, Ванчѐ Михайлов или с прякора Радко, е български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония.

Роден е в Ново село, Щипско. Учи в Солунската българска мъжка гимназия "Свети Кирил и Методий", където всичките му учители са патриоти и някои от тях са членове на ВМОРО. По-късно след Балканската война и включването на Солун в Гърция Ванчѐ е принуден да учи в Скопската мъжка гимназия, която завършва през 1915 г. В Скопие за първи път среща един от хората, които ще мрази най-много в живота си - сръбския престолонаследник, а впоследствие и крал Александър. След разделянето на Македония през 1913 г. и окупирането на вардарския ѝ дял от Сърбия е принуден да завърши образованието си в сръбска гимназия в Скопие. Като отличен ученик му е предложено от сръбския министър на просветата да продължи образованието си като стипендиант на сръбското правителство, в който университет си избере в Европа. Иван Михайлов отказва и през 1918 г. постъпва в българската войска.

Ванчѐ Михайлов служи в българската армия по време на Първата световна война и проявява забележително усърдие. След Солунското примирие от 1918 г. напуска армията и се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Именно тогава е поканен от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Междувременно Иван Михайлов е един от основателите и председател и на студентското дружество „Вардар“.
Активната му легална дейност свършва с убийството на Тодор Александров (1924), негов много скъп приятел и учител. След убийството Иван Михайлов е избран в ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците на воеводата. В следващите години Ванчѐ Михайлов се налага като фактически ръководител на ВМРО. Привърженик на тактиката на индивидуалния терор. През 20-те и 30-те години активисти на ВМРО са пряко замесени в голям брой от политическите убийства в България.

През 1926 година Ванчѐ Михайлов се жени за Менча Кърничева, с която остава до края на живота ѝ. През 1927 г. сръбските власти ликвидират баща му и по-големия му брат; в отговор той издава смъртна присъда на сръбския крал Александър, която е изпълнена в Марсилия през 1934 г. от Владо Черноземски.

След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.Ванчѐ Михайлов напуска България като прекарва няколко години в Турция, Полша, Хърватия, Унгария, Германия, Испания, докато най-сетне се установява в Италия. През септември 1944 г. Иван Михайлов пристига в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на независима македонска държава (предложено от Хитлер), за да се избегнат безсмислените жертви.

Ванчѐ Михайлов умира на преклонна възраст в Италия. Той и в изгнание не спира да защитава своето дело и издава хиляди брошури и статии, както и няколко книги. Автор е на четири тома „Спомени“, „Македония — Швейцария на Балканите“, „Сталин и македонският въпрос“ и други книги.

[stenly Профил]

...
бате срам ме е да знам
язък че са си дали живота за нищо .. по добре да си бехме турци или некфи други щот историята отиде на майна си раина а тфа дет се случва от неколко години ич не е на убафо

Има поне два различни вида срам:

1. Такъв дето е срамота, че го изпитваш - като в 'О, неразумни юроде' на Паисий
2. Такъв дето е добре, че го изпитваш, защото всъшност противното (да не го изпитваш) би било срамно и тъжно.

Точно в тия дето имат срам от втория вид ми е надеждата...
И пак точно заради тия никой не е умрял напразно.

[Diavolo Профил]

И пак точно заради тия никой не е умрял напразно.

[stenly Профил]

Малко обемист, но затова пък качествен материал.
Хвърля светлина и по въпроса как се насажда в българския народ още от 1934 година мнението, че "Македония са едни чукари, за които не си струва да се бори, а македонските българи вече не се чувстват българи" ...
Копирано от "Известия на Националния Исторически Музей, том 17ти :
http://www.historymuseum.org/upload/fck ... stia17.pdf
---

Донесение на офицера за свръзка в
Белград контраадмирал С.Иванов до
началник щаба на войската с копия
до министъра на външните работи и
министъра на вътрешните работи с
приложена поверителна информация за
Ив.Михайлов
№726 Белград, 9 август 1943 г.
Лично поверително
Донасям, че тук приложено предста-
влявам поверителната информация: “Ня-
колко думи за Иван Михайлов”, добита
посредством близки негови сътрудници
и приближени хора, за Ваше сведение и
използване.

***

Приложение:
Информацията: “Няколко думи
За Иван Михайлов”.
контраадмирал С. Иванов
Поверително
Няколко думи за Иван Михайлов
Името на Иван Михайлов е тясно
свързано с редица събития от историята
на българския народ през последните два-
десет години. Останал като общопризнат
шеф на ВМРО след убийството на Тодор
Александров, той поема на плещите си
историческите отговорности на освобо-
дителната революционна борба на маке-
донските българи. През това време той
проявява не само своите редки качества
на голям организатор и незаменим кон-
спиратор, но и качество на голям държав-
ник и предан български патриот.
Революционното движение, бидейки
тайно, не можеше на времето, пък и сега,
да прави публично достояние всичко оно-
ва, което то вършеше за повдигане на бор-
ческия дух всред българското население
в Македония, за запазване на българското
съзнание на македонския българин и за
закрепване на вярата му в неговото осво-
бождение. Тези дела са толкова много и
тъй разнообразни, че бъдещите историци
ще трябва да отделят много време от свои-
те изследвания и да посветят много място
в своите трудове, за да могат тия дела да
останат като скъп завет на поколенията.
Незапозната с тая скрита за пуб-
ликата работа на ВМРО, голяма част от
нашата интелигенция, която след вой-
ните (за съжаление), се отнасяше много
повърхностно към въпросите свързани с
македонското освободително дело, беше
готова да осъди него и водача му, виж-
дайки само трагичните убийства на маке-
донци из софийските улици, без да желае

***

да види явните нишки на сатанинската
ръка на Белград, който чрез свои платени
оръдия на освободителното дело имен-
но в пределите на нашата държава, за да
дискредитира самата нея пред външния
свят, а македонското дело – пред очите
на българския народ, да представи само
като серия от кръвожадни покушения.
Тези убийства бяха моралната подготов-
ка на преврата от 19 май 1934 год., кой-
то постави пред пропаст държавата ни и
бъдещето на народа ни. През ония тъжни
години всички викаха против убийствата
(най-много тези, които ги инспирираха),
но никой не се сещаше да дигне глас про-
тив предателите и предателствата.
През същото време сърбите органи-
зираха в България, с помощта на академи-
ци и публицисти, за съжаление българи,
своята пропаганда, която трябваше да
установи и затвърди убеждението всред
българите от царството, че Македония
е само “чукари”, за които не бива бъл-
гарския народ да дава повече жертви; че
българското население в Македония е
вече посърбено и, че е по-разумно върху
гроба на Македония двата народа да си
подадат ръка за искрено и вечно прия-
телство. Перспективите за излаз на Бяло
море, което трябваше да получим с по-
мощта на сърбите, замъглиха мозъците
на много наши иначе добри българи и те
в душите си се бяха простили завинаги с
Македония и с еднородните си поробени
от сърбите братя. Те всячески подпома-
гаха сърбите да задушат българщината
в Македония, като заключваха съвестите
си в касите на сръбските представители в
София и на господарите в Белград.
През тези тъжни и срамни години,
ВМРО водена от Иван Михайлов, посре-
щайки насочените от три страни удари,
остана на своя борчески пост да брани
свещените права на поробените българи
и да се бори срещу враговете на българ-
щината, спечелили вече свои адепти и в

***

пределите на собственото българско оте-
чество.
Борейки се за автономна или незави-
сима Македония, македонското освободи-
телно движение търсеше едно разреше-
ние, при което българите в Македония да
могат да пишат своя, българска история и
да градят българска култура. Много бъл-
гарски патриоти се сърдеха на македон-
ските дейци и ги таксуваха като “сепара-
тисти”, а приемаха за съвсем естествено
поклонничеството пред Белград на нови-
те спасители на България – сближенците.
Те даже не осъждаха и “реалната” поли-
тика на някои български министри, които
продаваха за злато българските черкви и
училища и българските гробища в Маке-
дония и подпомагаха нашите врагове да
изкоренят българското население от там,
а осъждаха македонците и особено водача
им, че били сепаратисти. А се забравяше,
че Иван Михайлов имаше винаги предвид
необходимостта да се запази, като скъпо
достояние свободната българска държава
и да не се къса духовната връзка между
свободните и поробени българи.
Знаменита остава заповедта на Иван
Михайлов до поделенията на ВМРО в
българска Македония, по повод решени-
ето на деветнаестомайското правителство
да разтури и обезоръжи организационни-
те групи. В тая заповед той казва между
другото: “Понеже ние никога не сме учи-
ли българското население в Македония
да вижда в лицето на българския войник
свой враг, а напротив – свой брат и осво-
бодител и въпреки, че днес българската
войска е използувана от няколко души
съзаклятници, това не ни дава основание
да дигнем ръка срещу български войник.
Затова нареждам, всеки да предаде добро-
волно оръжието си на военните власти и
да не оказва на същите съпротива”. Хо-
рата на тогавашния режим тълкуваха тая
заповед, като проява на малодушие. Те не
можеха да видят истинските мотиви и да
признаят великия български дух, който

***

лъха от редовете ѝ. (Заповедна не е преда-
дена текстуално, а само по смисъл).
На 24 септември 1934 година Иван
Михайлов напусна тайно пределите на
България и отиде в Турция. Той даде въз-
можност на международния печат да ус-
танови тоя факт по неоспорим начин. И
при тоя случай 19-майците с ирония зая-
виха, че Иван Михайлов избягал от Бъл-
гария от страх да не бъде заловен. Когато
на 9-и октомври същата година, шофьора
на Ив.Михайлов, Владо Черноземски, с
безпримерно самообладание застреля в
Марсилия най-големия враг на всички
българи – сръбския крал Александър, ние
всички разбрахме истинските мотиви на
неговото “бягство” от България. Той на-
пусна пределите на царството, за да нямат
сърбите, в своя бесен яд, основание да
търсят вина и отговорности на България
в поменатото убийство.
Но Иван Михайлов се прояви като го-
лям българин и родолюбец, особено през
осемгодишното му тежко изгнаничество.
Въпреки, че правителствения печат в Бъл-
гария сипеше най-гнусни нападки лично
по отношение на Ив.Михайлов, както и
общо към цялото македонско освободи-
телно движение, въпреки, че министри
от тогавашния кабинет пред публични
събрания го обвиняваха, че той с турски
чети е дошъл да руши българската държа-
ва и въпреки, че той бидейки на сигурно
място имаше възможност с изявления в
международния печат да отговори на тия
отвратителни обвинения, за което имаше
лично основание, (за които изявления от
друга страна той би получил огромни хо-
норари), въпреки всичко това той предпо-
чете да мълчи. Нито една дума не можаха
да изтръгнат от устата му разните корес-
понденти на големите вестникарски кон-
церни. Той не проговори, защото знаеше,
че нашите врагове ще използуват изявле-
нията му против интересите на българ-
ския народ и българската държава.

***

Когато през пролетта на 1941 год.
Събитията на Балканите се развиваха по
един неочакван и революционен начин и
когато германските войници разгромиха
тираничните – Югославия и Гърция, ние
сметнахме, че Македония най-после ще
бъде свободна и ще може да се приюти
под покрива на общобългарското отечест-
во. Естествено беше всички да смятаме,
че Иван Михайлов ще може също да се
върне, като за това бъдат създадени не-
обходимите предпоставки от страна на
българската власт. Обаче какво направи
българското правителство? То нанесе
една жестока обида на цялото македонско
освободително движение, чрез амнисти-
ята дадена на македонските дейци. Тази
амнистия по-скоро е една подигравка с
честта на тия дейци и с цялото македон-
ско освободително дело.
Известно ми е, че проекта за ам-
нистията е бил изготвен от българското
правителство с цел да бъдат амнистира-
ни Дамян Велчев и другарите му, преди
влизането на Югославия в Тристранния
пакт, за да се улесни влизането на съща-
та в пакта. (Все за да се улесни това вли-
зане в пакта на Югославия, тогавашния
министър на външните работи Ив.Попов
с писмо нареди на нашата цензура, в не-
кролозите да не допуска споменаването
на името Македония. Иначе това име от-
давна беше вече изчезнало от колоните на
вестниците у нас). След станалите нео-
чаквани събития, правителството вместо
да сезира парламента с един нов законо-
проект за амнистия, който да отговаря на
новосъздаденото положение, представи
на парламента стария проект, като заяви,
че и Иван Михайлов е амнистиран. Наше-
то общество не разбра същността на ра-
ботата. Всички взеха да питат кога ще се
върне Иван Михайлов и понеже той не се
върна, защото той смяташе тази амнистия
не пълна и обидна, всички взеха тогава да
питат, защо Ив.Михайлов не се връща? И

***

почнаха тълкувания едно от друго по-не-
вероятни и по-фантастични. Едни говоре-
ха, че Ванчо не се връща защото бил за
автономията на Македония и бил против
присъединението ѝ към България, други
вече твърдяха, че той заедно със свои пър-
ви другари е отишъл при Хитлер да търси
основаването на независима македонска
държава по подобие на Хърватско, трети
пък вече твърдяха със сигурност, че Ван-
чо вече е подписал договор с Мусолини,
за една автономна Македония под протек-
тората на Италия. Всички тези слухове
се разпространяваха системно от враго-
ве на Македония и на общобългарското
обединение. Тия, които мечтаеха за една
интегрална Югославия, не можеха да се
примирят с българското обединение. Раз-
бира се, нито един от тия слухове не беше
верен. От 50 години насам македонското ос-
вободително движение се движи под знака
на автономизма, при това обаче то винаги
е било едно чисто българско движение,
борещо се за свободата на българите в ця-
лостна Македония. Най-светли страници
на героични прояви е записало именно
това движение в най-новата българска ис-
тория. Днес целия български народ свеж-
да чело пред подвизите на националните
герои Мара Бунева, Владо Черноземски
и плеяда други светли имена, които през-
ряха смъртта и се самопожертвуваха за
големия идеал на свободата, сочен неук-
лонно и непоколебимо от ВМРО.
И се дойде до парадоксалното поло-
жение, да се чествуват от народ и власт,
като национални герои, живи и загинали
членове на македонското освободително
движение, а самото движение да стои мо-
лепсано и вън от законите.
Днес, само половината от Македо-
ния е освободена, Останалата половина
и днес продължава да носи тежкия кръст
на чуждото робство – гръцко и итало-ал-
банско. Македонското движение ще про-

***

дължи борбата си до пълното и цялостно
освобождение на Македония. Македон-
ските дейци ще бъдат най-щастливи ако
това освобождение на целокупна Македо-
ния се осъществи чрез присъединението
ѝ към общобългарското отечество. Какво
ще правят те, ако и след тая война Маке-
дония остане разпокъсана и под робство,
ще зависи от положението, което ще се
създаде. Но те са готови при всички об-
стоятелства да изпълнят своя дълг към
своите поробени братя българи.
6 август 1943 год.