Номер 500

[denko Профил]

Действието се развива в София, тези дни, всъщност вечери, млад съм, за някои относително, студент на 25, последна година, изкарвам пари допълнително, защото разбирам от фючърсни операции, имам един апартамент от леля си, в коийто е настанен офис на немска компания и парите прибирам изцяло; общо взето скука, ако не броим девойките, които бройкам, така че имам в черното си тефтерче внушителната цифра 499, а тази вечер трябва да направя важната единица, която трябва да ме доближи до младоста на бате Иван, който, когато е бил на мойте години, е имал два пъти повече, но това не е важно, ето затова тази вечер имам план, който разработван от 2 седмици- девойката е уникална, 175см, 95/60/85, няма грам силикон, устните са плътни, очи синъо-зелени, косата черна, къдрава и дълга, тренирала е лека атлетика в Стара Загора, но иначе е родена в Русе, живее в столицата от 5 години, сега е 11 клас в Английската, мимоходом се е разминала с модна агенция, разочарована е от богатите чичковци, има гадже с BMW, женен с едно дете, който и купува дрехи и останалото, за девойката имам още 5 страници информация, услужливо събрана в последните 10 дни; купонът е във вила в полите на Витоша, умишлено закъснявам с 2 часа и влизам, погледите върху мен се стопяват като капки дъжд върху кола по магистралата-т.е. никакъв шанс, а и как иначе- облечен съм с гаден анцуг, кален до коленете, изтрити маратонки, не съм се бръснал 3 дни, косата е отврътителна, изобщо приличам на градинар, домакинът ми се усмихва вяло и без да му кажа нищо, се насочвам към Нея, за да завържа разговор, тя ме оглежда от горе до долу и на първия ми въпрос само казва : "Простак!"; наливам си една чаша вода и тотално обърквам представите на всички, след час тя става и с приятелката под ръка ще тръгва- това е моето време, излизъм от кухнята, влизъм в BMW 6 серия, паркирано с багажника към входа, така че всичко се вижда в огледалото, ето я и нея, форсирам двигателя и с помоща на ръчната завъртам колата на 180 градуса, междувременно свалям прозореца и казвам "да те закарам ли?": колко секунди, мислите, че чаках отговор- познахте- тя отваря вратата и влиза- музиката е от CD и то точно онова, което тя харесва- имам го в онези 5 страници които имам за нея- политам през нощна София и понеже много добре зна къде живее, избирам обиколния маршрут- междувременно я каня на кафе и след 12 минути паркирам в двора на баровска кооперация, минаваме през портиер, който учтиво ме поздравява, тя вече стопля че нещо не се връзва с колата и облеклото ми, ето и асънсъора, който ни отвежда до последния етаж, входната врата се отваря и тя сяда на канапето, до него има палма, зад него огледало, един прозорец с капандура и вграден гардероб, някакви вестници и книги се търкалят под канапето, тя тихо казва: "Малък, но добре подреден", в отговор на което плъзгам едната стена и отвръщам: "Това е антрето, а иначе ето как изглежда апартаментът"; следва дълга пауза, пък и какво да изреждам за съдържанието на последния етаж на сградата- скромни 400 кв., абсолютен минимализъм, три бани "Лаура Биаджоти", едната вана пълна догоре с мехурчета, именно там сме след 20 минути и после в онова легло, което ако можеше да говори.... на сутринта, а това е неделя, отварям очи по навик в 7:30 и внимателно я гледам- прави са старите хора, които казват, че жената може да бъде най-добре разгъдана, когато излиза от морето- няма грим, няма прически, няма бижута, няма високи токчета, няма нищо- освен едно- природата; правя един фреш в кухнята, която се пада някъде на другата спирка в апартамента, след това нося закуската в леглото, виждам учудените и очи, после възторга, а след това и малката целувка, мимоходом подхвърлям че съм много зает и че трябва да тругваме след 15 минути, а те минавът съвсем бързо, във фоайето на сградата минавам пред нея и докато подхвърлям връзката с ключовете, я промушвам в една от четерите пощенски кутии, но така, че тя да види това, портиерът ми казва "Добро утро", а ние излизъме навън, лек студ, BMW-то чака, но изобщо не отивъм към него, вместо това отварям вратата на очукания стар Ореl с 2 врати, модел миналия век; тя ококорва очи и тук вече трябжа да й кажа: "А-а, онази кола и апартамента са на един приятел, пазя му ги през уикенда, иначе съм строителен инженер, бачкам тука на един строеж", гледам я право в очите, които се свиват със скороста на светлината и устата изхвърля "Проста", както започнахме така и свършихме, правя едно кръгче с опела, паркирам го на същото място, вадя си черното тефтерче, за онези които не знаят е джобен-компютър марка Раlm, и отмятам гордо бройката 500, това е и точката на този разказ,край.

[DanielzZz Профил]

Яко

[clikk Профил]

Браво, страхотен расказ.
Ако издадеш нещо писано от теб, каквото и да е прати ЛС, ще си купя.

[NStorm Профил]

Готина история!
Само, че ако не се лъжа беше публикувана в Плейбой преди 1-2 години...

[! Алекс]

ха страхотна история и грозна истина

[Lucky Профил ICQ]

влизъм в BMW 6 серия, паркирано с багажника към входа, така че всичко се вижда в огледалото, ето я и нея, форсирам двигателя и с помоща на ръчната завъртам колата на 180 градуса,

[///peter Профил]

Хахаххаа, това къртиии

[bam-bam Профил ICQ]

хахахах динкооо динкоо .. палавник такъв

[X-citer Профил]

Много добра и поучителна история
Напомня ми за първата ми кола - Москвич 412, която до преди няколко години още пазех и редовно ходех на срещи с него докато баварията умишлено почиваше в гаража

[MaXimal]

Тъпо...

[ТУРБО]

Готино разкажче!

[BMW lover]

И как е столко много стаж

[vehement Профил]

Така трябва !!! Поздравления !!!

[CuMo Профил]

И един мармот....

[Kocil Профил]

влизъм в BMW 6 серия, паркирано с багажника към входа, така че всичко се вижда в огледалото, ето я и нея, форсирам двигателя и с помоща на ръчната завъртам колата на 180 градуса,

тя 6-цата е с предно де...