За самоубийственото у човека....

[ati Профил ICQ]

Отдавна си мисля да пусна тази тема и все не ми достига смелост да покажа пред другите, че съм слаб.
Слаб съм, защото не мога да се контролирам(или ми е адски трудно) и когато видя права или удобен завой непременно трябва да настъпя/изпързалям колата. Колко голям кеф прави няма смисъл точно на Вас да обяснявам,НО:
Колко пъти се замислям какви може да са последствията, колко пъти се заричам, че няма смисъл(когато не минаваш на червено дори най-бавните коли вървят наравно с теб), че е опасно, но уви.....
Не могат да ме стреснат катастрофите, в две от които съм бил потърпевш(говорим за сериозните удари, леките не влизат в сметката), не могат да ме стреснат не малкото трупове и раненни хора, които съм виждал или съм им помагал.
Не мога да кажа, че карам безрасъдно, оставям си малко резерва за всеки случай, която не веднъж ме е спасявала. Е, да обаче все някой ден ще се случи да свърши в даден момент освен резервата и свободното пространство. Досега откакто карам (14-годишен) имам одраскана една кола (на Иво ), и едно бутване с бронята в гаража на едни торби цимент. Но недай си боже да ударя някой пешеходец....Сигурен съм, че това ще ме откаже от карането на кола, поне на обществени пътища, но защо трябва да се стига дотам. Нали основната отличителна черта на човека е умението му да предава опит, без да го изживее на собствен гръб.
Виждам, че ми е много трудно да се сдържам в града, където правя лудории (извън града пак карам бързо, но никога не съм карал някой да си промени скорост или траектория заради мен, което не важи за града) и просто не карам там. Или когато карам съм така настръхнал, че едвам се сдържам да не потеглям с пищящи гуми на всеки светофар и да не изпреварвам в насрещното. През цялото време съм на тръни и не мога да се отупсна и да карам спокойно и бавно. Не мисля, че някавко героиство, дори все повече започвам да си мисля, че е болестно състояние в истинския смисъл на думата. Все още не са ме изкарвали извън релси, та да не мисля за последствията, когато правя рисковнаи маневри, обаче усещам как все повече се стопява в мен силата да се боря със себе си.
Това, от което най-много се страхувам е, че мога да накарм някой друг, невинен да плати за моята грешка.
Опитах с картинг и като че ли помага- когато караш толкова много, че да ти излязът мазоли на ръцете и да се спукат, цяла седмица съм най-примерния шофьор. Но не мога да си позволя всяка седмица да карам 30-40 обиколки.
Нощното каране из проходи и планински пътища- също ми помага, защотото си избирам места, където няма движение, най-много през деня накой камион с дървосекачи.
Всичко е подтикнато от някакъв стремеж не точно за скорост, а за майсторко вземане на завой на дрифт. Още от много малък обожавах да ме въртят в кола, макар рядко да се случваше и после да ми трепереха краката. Опитах се да заместя тази нужда с какво ли не - карате, каране на така наречените блейдове по високи 3,5 метра рампи и скокове, което само доведе до много сериозни проблеми с ходенето в един момент. Но не можах да превъзмогна нощните си сънища за хвърщащи баварци по планински склонове.
Много хора ми казваха-ще ти мине с възрастта. Но колкото повече години трупам толкова повече се отприщва тази енергия, която иска да бъде израсходена само и единствено по завоите.
Но кому е нужно, нали сме разумни същества?
Да, със сигурност ще стана по-безопасен за движението, защото ще си изостря реакциите и ще си познавам колата във всякакви ситуации, но каква полза, когато с 110 се разминавам на една боя разтояние с насрещно движещ се. Тогава и бог да съм, при леко криване от негова страна няма как да се спася със моите реакции. А лошото е, че след дълъг ден(нощ) прекарана в тренировки за вземане на завой излизам със самочуствие, че нещо съм научил(слава богу все още не смятам,че мога да карам).Досега това самочуствие ме е спасило, защото не съм се парализирал от страх, както бих направил, ако не знаех някой неща. НО въпроса е докога?
Докога ще мога да се сдържам и докога ще смятам,че не мога да карам?
и докога ще има случайности, които да ме пазят.
Но колкото и да говоря и пиша, колкото и майка ми да се страхува всеки път, когато излизам на "изпитания", защото не смятам, че правя нещо нередно, ако карам на полигон или из гората и наште знаят, не мога да превъзмогна този стремеж за по-майстоскор вземане на завоя, за по-дълъг дрифт, за по-голямо странично ускурение.
Лошото е,че осъзнавам на какви опасности се излагам, но когато се кача в колата.....няма и помен от тях. Има само мисълта, че ще направя всичко по силите си, че ще бъда концентриран. Но това са мисли, които ще помогнат на автомобилен състезател, какъвто аз , уви, не съм. На състезание всеки си знае рисковете и ако се случи нещо никой на никого няма право да се сърди. Но аз не съм на състезание и другите коли не са участници, наясно със моята нагласа.
Защо тогава разумно същество като човека тича към гибелта, въпреки, че е наясно с нея?
И наистина ли единствения изход е да ходя нощем да карам по Витоша и прохода Петрохан, за да мога да карам 3-4 дни нормално в града. Или да продължавам да не карам в града, но ако ми се наложи за нещо??
Някои ще кажат-ами вие се надъхвате взаимно. И да и не. Наистина има елемнт на надъхване, обаче откакто съм с вас научавам много повече за колата и нейното поведение на пътя, което ми помага ускурено да преминавам през началните уроци. Ако не бяхте Вие нямаше да се науча толква бързо и щях да съм по-опасен за движението.
Сега е и момента да ме попитате-Ати, що ни занимаваш с твоите глупости, я вземи свърши някоя работа.
Ами пиша го, защото знам че ще ме разберете, а може и да ми помогенете, както неведнъж е ставало..
ПС-това е много лично писание и ако нямате какво да кажете по темата моля Ви недейте. И без това не съм сигурен, дали беше правилно да го пускам и то във форум, където всичко могат да го видят, но според мен смелостта да си признаеш слабостта е половината път към превъзмогването й.
АТИ

[Engi]

аз мисля, че тази тема просто плаче за моментално преместване в " Дъ Бест Ъф"
а това, че всичко написано в нея е така до последната думичка, и го испитваме върху себе си всеки ден, на всички ни е ясно
ако не знаех, бих си помислил, че я е писал Ати
браво бате. перфектен както винаги

[playordie Профил]

Аz се сдЪржам като слушам силно муzика ... така ревЪ на двигателя не се 4ува ... и някакси не се наемам /нямам стимул/ да натискам педала. МуЗиката на 6 и с 20/40 км/4 иЗ града. . Така като караш бавно ... можеш да гледаш наляво, надясно ... гаджета и т.н.

[gazzzar]

Браво Ати! Силен е не този човек, който не показва стрха си, а този който може да признае за слабостите си! Всеки човек се стрхува от нещо, но аз знам, че този страх, който те преследва обединява и по-голямата част от нас! Според мен човек трябва да сяда винаги в колата си с мисълта за ценността на живота-собствения и на оклоните! Най-лошото е че човек никога не знае какво след следващия завой, свтофар, изпреварване... Бях написал едно мнение в темата за внимателното шофиране, което вероятно не много хора прочетоха, ето и най-интересното от него:

“The day it arrives, it will arrive. It could be today or 50 years later. The only sure thing is that it will arrive!” (Аертон Сена след смъртта на Р. Раценбергер на квалификациите за място на Гран При на Сан Марино през 1994)

Това доказва, че лошото се случва и на най-добрите, но в крайна сметка ние с нашата съвест трябва максимално да ограничим вазможността да ни се случи! Всичко зависи от нас самите, не трябва да си играем със съдбата-няма винаги да ни се усмихва късмета!

[Един Профил]

...

Ati, не си само ти, и аз имам такива пристъпи от време на време. В такива моменти гледам да не се качвам сам в колата, понеже когато с мен има още някой се съобразявам, че в момента отговарям и за него, а не само за себе си и се въздържам (донякъде).

[nikie Профил ICQ]

Аz се сдЪржам като слушам силно муzика ... така ревЪ на двигателя не се 4ува ... и някакси не се наемам /нямам стимул/ да натискам педала. МуЗиката на 6 и с 20/40 км/4 иЗ града. . Така като караш бавно ... можеш да гледаш наляво, надясно ... гаджета и т.н.

Това с музиката помага, аз също го изпробвам често
Просто трябва да приемеш музиката като ритъм, но такъв че да те кара да шофираш бавно, а не бързо.

[bravo Профил ICQ]

Ати много си прав 4ове4е,но пределно ти е ясно 4е единственото ка4ество което ни пази от опасноститеили поне ни предупреждава по някакав на4ине страха.Хубаво е да се страхуваш.Замислял сам се и аз доста по този въпрос ,защото се усещам 4е нямам страх от скорост,напротив то4но обратното немога да се оттарва от да се движа все по-барзо и по-барзо по един и сащи маршрут.Но страха 4е нямаш страх от скорост е вид защитна реакция на организма.Знаеш 4е като ти е писано да се удавиш няма дасе убесиш.Това е живота.Напомняш ми за самураите които са живеели ден за ден и с всяка битка са ставали все по-добри и по-добри , но вапреки това не се знаело дали ще доживеят изгрева , защото винаги има по-добър.Нари4али са ги ловци на мигове.Всяка битка се решава за частица време условно наре4ена миг пропуснеш ли мига губиш.И ако това е битка със смъртта....

[momo Профил]

..... да да Ати с тази тема доказваш думите си ,че човек е разумно сьщество. и аз често се замислям за това,имам много тежки вечери преди да заспя . сещам се как сам позволил да карам както през изминаля ден. преди да заспя се сещам поне за 5-6 ситуации на ден, които е много вероятно да станат фатални за 1 секунда . страх ме хваща.цялата работа е че на момента адреналина не ти дава да се замислиш.ще ти каза за една случка ,която обикновенно ме е срам да я споменавам.....преди месец карах на рьба на вьзможностите си по пьтя за пампорово, които си е доста остьр и на един завои влезнах много бьрзо ( с около 100) и се завьртях на 180 градуса.наистина беше много чудно , че не се ударих,но наи страшното беше ,че даже не дочаках колата да спре напьлно, веднага щом падна на 5-6 км/ч бутнах пьрва и газ обратно сьс сьщия стил на каране, сякаш бях на рали и секундите бяха златни ( едно завьртане беше нещо нормално, грешка и какво толкова.... да е жив и сдрав кьсмета ,че не се бльснах и повече няма какво да мислиш). после като си легнах се замислих че това можеше да ми са последните секунди от живота............. това наистина е болест, да не се страхуваш , някака повреда в разума.... ако ти е интересно как се лекувам 6те те саветвам да не караш сам в града. когато виждаш някои на другата седалка се замисляш че това е наи ценния товар ,които някога си пренасял .. и ако си човек ,както каза.... разумен.....

аз просто се чудя толкова ли е невьзможно да се направят писти ,както да дрифт,така и за други сьстезания и да се подьржат с пари от входна такса ,както по света. плашташ , проверяват ти коланите,седалките,клетката..... и.т.н и караш както си искаш и е много по-безопасно .... НО ЕДИН ЕНТУСИАСТ ОТ АВТО КЛУБ ДА УБИВА ХОРА Е НЕПРОСТИМО !!!........ бьдете професионалисти , не самоуци реисари.

[momo Профил]

това с музиката е суууууупер , ще го пробвам , веднага щом си купя MP3 player

[momo Профил]

виаги ще се срамувам от тези неща в страста ми кьм колите

[Engi]

бате, три твои мнения едно след друго, спокойно можеше да ги събереш в едно

[nuzzo Профил ICQ]

Според мен това си е психика на боец, а пилота не е ли и той боец?
Това си е проблем на човек които постоянно има нужда от битки, независимо дали ще си ловец и ще прекарваш по няколко нощи на дарво без да мърдаш, в чакане на момента когато ще дръпнеш спусака или ще пилиш гуми цяла нощ. Това е нагона за битка, да бъдеш победител независимо дали ще е над глиган или над смърта. Но според мен ако спреш или загубиш нагона си за битки, няма да си да се чустваш жив , затова му се наслаждавай и го контрулираи разбирасе.

[V_G_Z Профил]

пи4 когато извади6 трима 4овека на пар4ета от две зверски сма4кани коли тогава ми говори за ловци жертви и диви прасета...
който иска да ходи по полигони и писти да си изразходва адреналина
на пътя трябва култура най малкото да се пази6 от олигофрени(вервай ми пълно е с такива)аз като бив6 колезда4 като е топло доста 4есто излизам да си повъртя та така 3 пъти досега са ме блъскали за 6тастие без тежки последствия така 4е като се ка4вам зад волана винаги са ми пред о4ите ударите с бега4а :x така 4е внимаваите ей пазете другите пазете и себе си

[Gorby Профил Уеб-сайтICQ]

Аз съм на същия хал ati, имам чувството, че каквото и да се случи просто ще натисна "R" и отново ще съм на пистата с чисто нов автомобил. Дори и при доста кризисни ситуации не съм мигвал, а след това като се замисля какво в действителност може да стане и започвам да се плаша от себе си и непукизма, който ме настига в такива ситуации.

Относно преместването на темата в The Best Of. Просто изчаквам повече хора да изразят мнението си.