Едно тъжно разказче...

[Spit-Fire]

18:00 ч. Мрачен ден... Облаците бяха обсебили цялото небе и тук-там се подаваше някой самотен слънчев лъч. Духаше слаб, но адски студен вятър... Но на него това почти не му правеше впечатление. Там - в сърцето му беше два, дори три пъти по-мрачно. Макар малката си възраст и жалкия опит от живота... неговия свят рухваше. Всеки ден той все по-малко и по-малко намираше смисъл в действията си, постъпките си...дори и в мислите си. Той беше така разочарован.. от света, който го заобикаляше... от хората които бяха "до него" може би... Но точно този ден, който той бе очаквал с такава радост... беше най-черният и грозен ден в живота му. Едно по едно събитията и случките се обръщаха срещу него, мачкаха го емоционално и физически... За точно няколко часа светът за него предоби такъв облик, какъвто не бе очаквал никога. Хората, които той обичаше така много с сърчицето си един по един го нараняваха... сякъш го прострелваха с милиони куршуми... И то точно във този ден. Не му бе останал никой. Той не виждаше повече смисъл от живота и неговото съществуване. Ходеше по улиците, луташе се и не знаеше какво да прави. Чувстваше се точно като някой пришълец, дошъл от чужда планета... Сам, гол, безпомощен...
Часът вече беше около 22:30. Както се луташе безцелно, и с овободена от мисли глава.. или може би беше точно обратното - той мислеше за прекалено много неща, нито едно от тях не бе приятно, той съзря нея - ЕДИНСТВЕНАТА. Красиво полегнала или може би свирепо настръхнала тя седеше кротко на улицата и го викаше при себе си. Четирите и черни очички пореха с поглед ноща и се спираха точно в него. Дали тя го искаше по-силно или той нея. Но той бе едва на 17... не се бе докосвал до такава красавица все още. И въпреки това тя го викаше. Хиляди мисли минаваха през главата му... Какво имаше да губи той? Може би нищо... може би само собствения си живот. Но какво значеше той след като нямаше цел, след като нямаше какво да го крепи, на какво да се опре? Нищо... Бавно той се приближи към нея. Плъзна ръката си съвсем нежно по лъскавата и боя. Ръката му бавно стигна до ключалката. Нещо го накара да я дръпне... за негово голямо очудване тя беше отворена! А може би е станало чудо.. само за него. Без да му мисли той се настани в меките прегръдки на спортните и седалки. Отново го обзеха студени мисли... Прегръдката на седалката бе досущ толкова нежна и топла като тази на любимата му. Но нея вече я нямаше... нямаше никой... само той и неговата красавица. За миг той помисли колко жестоки последствия щеше да има всичко това. Но на него не му пукаше... той нямаше какво да губи. Той още повече се учуди като видя, че ключовете са на таблото. Бавно ги взе и... след миг неговата любима започна монотонно да мърка в нощта. Едва сега той излезе от опиянението и разбра в какъв звяр се намира. Ръката му бавно се плъзна по скоростния лост... и всичко започна. Той се намираше в един нов свят, свят в който бяха само той и тя. Той пое по пътя по който бе вървял толкова много пъти с все любими за него хора. Тогава пак го обзеха черните мисли... но милиони пъти по-черни от преди. Обзе го страх, от всичко което се случваше и от всичко което се бе случило. Цялото му тяло започна да трепери. Любимата му усещаше всяко негово потрепване в резултат на което тя бе съпричастна с него. Излезли вече от града, те поеха по един много добре познат път. Пътят по който той все бягаше от проблемите, от страданията. Пътят който водеше към единственото за него красиво място на този свят - планината. Сам в нощта той продължаваше нагоре... но не бавно а с значително висока скорост. Той бе загубил представа за времето и пространството. Изведнъж той съзря познат завой, познато място. Мястото на което той бе казвал на единствения човек, който бе обичал с цялото си сърце, обичам те. Постепенно толкова много неща нахлуваха в главата му.. все мисли за нея. Болеше го, но той не спираше да мисли. Болката бе толкова силна. Но най-голямата беше когато той се сети за днешния ден... за събития които се бяха случили няколко часа по-рано. Сълзите изпълниха целите му очи. Толкова много го болеше... толкова много... Изведнъж той усети, че лети... че се носи като птица из небесата........
Експлозията беше толкова голяма, че пламъците се виждаха от града. На другия ден намериха останките му... Той и тя бяха полетели в пропастта... и то точно на онзи завой........... Той вече бе там, където искаше да бъде...



1-ви опит ми е... дано да ви хареса... ;(

[Turboman Профил Уеб-сайтICQ]

Не ви ли се струва странно че обикновенно наи тъжните истории се получават наи хубаво написани?!!!

[SpUd3r Профил]

Не ви ли се струва странно че обикновенно наи тъжните истории се получават наи хубаво написани?!!!

защото те винаги се пишат от сърце

[Andronoff]

Без да се засяга автора, но аз положително мнение немога да дам каквото и да е за тоя разказ.
За мен туй не е "тъжна" история, а едва ли не такава, която подтиква млади хора да вършат глупости, след като са се скарали с "любимата". В общи линии това мога да кажа за замисъла, а за написването - правописни грешки с лопата да ги ринеш, повторенията са почти колкото тях...
За първи опит... горе-долу става, има идея, но няма добра реализация (пак казвам, че на мен лично идеята не ми допада, поне не и по този начин), да се надяваме, че за в бъдеще ще се представяш все по-добре и по-добре

Извинения на автора, ако съм го засегнал, нищо лично, но това е моето мнение

[Turboman Профил Уеб-сайтICQ]

Аз лично съм ценител на такива разкази,но съм достатъчно твърд характер за да не ми влиаят отрицателно,а напротив - забавляват ме

[Spit-Fire]

@Andonoff, по тая логика да не четем книги направо... ? Не съм го писал с определена цел.. просто седнах и от нямане на работа реших да напиша нещо. Явно не ми се отдава.. съжалявам, че го споделих с вас

[WilliamsF1Team Профил]

Разказа е страхотен, едва ли мога да кажа лоша дума за такова нещо. За съжаление могат да го разберат много малко хора, хора които да вникнат в това което пише, хора които са почувствали смисъла му. Едно голямо "Евала" мога да ти кажа и нищо повече. Продължавай в същия дух, на мен такива истории ми харесват безкрайно много и това да ме подтикне да правя глупости просто не може да се случи.

[Louis Профил]

Браво Хубаво разказче

[Feanor Профил]

@Andonoff, по тая логика да не четем книги направо... ? Не съм го писал с определена цел.. просто седнах и от нямане на работа реших да напиша нещо. Явно не ми се отдава.. съжалявам, че го споделих с вас

Добре де, толкова ли е трудно да приемеш критика, при това явно добронамерена?
Писал си с чувство, това си личи. Ако обърнеш внимание на забележките, можеш да почнеш да пишеш много добри неща. Изборът обаче си е твой. Можеш и просто да се обидиш и да престанеш.

[Is. Профил]

Браво,пич.Разказчето ми хареса.


Продулжавай в сьщия дух!!!

[Spit-Fire]

Добре... извинявам се за острата си реакция. Да, Андонов е прав... забелязах сам, че на много места се повтаря "той". Ще се постарая да оправя тази грешка. За правописните.. има тук-там но баш много...
Радвам се, че ви хареса Занапред може пак да пиша нещо

[Andronoff]

давай, няма кво да чакаш

ПС: Андронов, не Андонов

[Spit-Fire]

Сори

[vld]

Само на мен ли ми се струва ,че си чел няколко пъти това :
http://bmwpower-bg.net/forums/viewtopic.php?t=37105
И си се опитал да перефразираш

Извинявам се на автора ако не съм прав,но силно се съмнявам

[Spit-Fire]

Не мога да отрека, че го имам копирано на компютъра и си го чета по няколко пъти на ден. Не, не съм се опитал да го пререфразирам... но ако се е получило леко така извинявам се! Не съм го направил нарочно...
Поклон пред Ати за неговия разказ... мога с ръка на сърцето да кажа, че е най-великия! (И автора и разказа)
Айде лек ден.. и пак съжалявам...