Годишнини на този ден

[enigma Профил]

Москва, 23 август 1939 година. Голямата шахматна дъска на историята е готова за най-великия цирк на века. В Кремъл цари празнично настроение, а шампанското се лее в чест на едно "вечно приятелство", което ще продължи точно... до следващата сряда.
Йосиф Сталин, великият стратег и баща на народите, гордо потрива ръце. Той е убеден, че е надхитрил целия капиталистически свят. Срещу него седи Рибентроп, пратеникът на Хитлер - същият Хитлер, когото съветската пропаганда до вчера е наричала "фашистки звяр". Но какво са няколко идеологически принципа пред възможността да си разделят Полша като топла баница? Може би си мислят: „Ние сме гении! Излъгахме Запада, подсигурихме си гърба!“
Договорът за ненападение е подписан с широки усмивки. Сталин вдига тост за фюрера. Вячеслав Молотов подписва документа с такава важност, сякаш току-що е изобретил колелото, а не е подписал собствената си смъртна присъда. Тайният протокол е готов - картите са раздадени, границите са начертани с молив върху картата на Европа, а съветското командване си отдъхва с мисълта, че е купило време и сигурност.
Каква грандиозна, историческа наивност! Докато съветските вестници възхваляват „гениалния дипломатически ход“ и Москва праща тонове зърно и петрол на нацистите, в Берлин Хитлер просто прелиства календара. Прословутият пакт „Молотов-Рибентроп“, представян като триумф на съветската мъдрост, всъщност се превръща в най-великия автогол в историята на Русия. Две години по-късно, под звуците на германските гаубици на 22 юни 1941 г., „гениалният план“ на Сталин се срива като къща от карти, оставяйки армията изненадана, неподготвена и излъгана от същия този „вечен съюзник“.

[BMW_POWER]

На днешна дата през 1983г излезе

[Jordana Профил]

В началото на август 1916г 45 000 армия от 3 френски и 1 британска дивизия с 400 оръдия атакуват българските позиции при Дойран защитавани от 2 полка българи - двадесет и седми чепински и девети пехотен пловдивски полк. Французите са отблъснати при всичките атаки с огромни загуби и чак на 18 август спират да налитат към българските позиции . Започва Дойранската епопея който обхваща 5 основни сражения през WWI всички спечелени от българите . След неуспешните първоначални атаки на французите войната става позиционна и двете страни се окопават като строят сериозни защитни съоръжения . През 1917г на дойранските позиции пристига 9та пехотна дивизия командвана от генерал Владимир Вазов . Боевете са позиционни и българската армия използва всеки свободен миг да укрепи позициите си като изгражда нови заграждения картечни гнезда запасни позиции за артилерията и наблюдателни пунктове . Всички атаки на противника са отблъснати в множество ръкопашни схватки и артилерийски дуели . В края на войната през септември 1918г преди България да претърпи поражение при Добро Поле , дойранските позиции са отново атакувани от 1 френска дивизия 4 британски и 2 гръцки общо около 75 000 щика. Българите от 9та плевенска дивзия са около 30 000 ...Настъпил е последния час в дойранската епопея продължила почти 3 години в която българите удържат невероятна победа срещу многократно по силен враг . За последния бой на живот и смърт офицерите обличат парадни мундири а войниците бели ризи приготвени за последната ръкопашна схватка на нож , готови да защитават до смърт позициите си . В сраженията на 18 и 19 септември 1918г обаче се случва чудо , противника е отблъснат и търпи жестоко поражение . Цели британски полкове оставят костите си в българската земя . Британския Хегемон изстрелва 350 000 снаряда за 2 дена атаки , използва и отровен газ за да унищожи българите но всичко е напразно . Само 20% от атакуващите сили на Антантата стигат до българските окопи , а там са посрещнати с кинжални атаки на нож от българите . Генерал Вазов пише по късно в спомените си :
„ Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж.“
През 1936 г. в Лондон се организира честване за края на войната. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара Виктория, на перона е подреден блок на английската армия, а командващият церемонията дава заповед: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов - победителят при Дойран!

[BMW_POWER]

Като пишете фантасмагории, поне споменавайте и автора им - Виктор Резун

[enigma Профил]

Рапорт от Океанския театър: Битката при Източните Соломонови острови

24 август 1942 г., Южния Пасифик, подстъпите към остров Гуадалканал …

Императорският флот на Япония координира мащабна офанзива. Техният боен план предвижда тежко прегрупиране, стоварване на сухопътни подкрепления и пълно прочистване на акваторията от американски кораби. Съединените щати обаче не пускат котва в очакване. Вицеадмирал Флечър вдига по тревога Оперативно съединение 61 (Task Force 61) и заповядва курс на прихващане. Двете ескадри се засичат, без нито един кораб да произведе повърхностен огън с главния си калибър- това се превръща в авионосна битка на дълги дистанции.

Разузнавателните ескадрили от самолетоносачите USS Saratoga и USS Enterprise локализират вражеския авангард. Американските пилоти веднага атакуват по фланга. Палубните пикиращи бомбардировачи и торпедоносци извършват перфектен заход и превръщат японския лек самолетоносач Рюджо в горяща купчина старо желязо. Корабът губи ход, поема критично количество вода и потъва бързо, отчислявайки се завинаги от бойния състав на Империята. Първи рунд за Чичо Сам!

Японското командване вдига своите въздушни корсари за контраатака. Те пробиват противовъздушната отбрана и взимат на прицел флагмана USS Enterprise. Корабът понася три директни попадения от тежки бомби. Палубата за излитане се превръща в огнен ад, а рулевото устройство блокира. Налага се екипажът да демонстрира висш пилотаж в контрола на щетите - моряците потушават пожарите в движение, овладяват кренa и спасяват плавателния съд от фатално корабокрушение.

След като губят един самолетоносач и десетки опитни летци, японците губят тактическа инициатива. Техният конвой с подкрепления свива платната и предприема незабавно отстъпление под прикритието на нощта. Американският гарнизон на Гуадалканал удържа позициите си, а Чичо Сам записав ключова победа в корабния си дневник, доказвайки кой командва парада в тези води.

[Jordana Профил]

Интересно след такова набиване на японски канчета и обръщане жълтурите в бягство , защо Хегемоня пуска малчугана и дебелака над Япония ??!!

[enigma Профил]

Интересно след такова набиване на японски канчета и обръщане жълтурите в бягство , защо Хегемоня пуска малчугана и дебелака над Япония ??!!

Защото за японците няма такова понятие да се предадат, нито бягството може да се представи като победа, за разлика от някои други

Ню Йорк, август 1776 година. Положението е... направо катастрофално. Континенталната армия на Джордж Вашингтон току-що е изяла здрав пердах от британците в Бруклин на 27 август. Британският генерал Уилям Хау вече потрива ръце, сигурен, че е хванал американците на тясно. Гърбът на Вашингтон е притиснат до Ийст Ривър, пред него е цялата британска армия, а в главата на лорд Хау вече се въртят мисли за края на революцията.
Но генерал Вашингтон има тайно оръжие: абсолютното отказване да признае поражението. В американската военна философия няма такова нещо като „отстъпление“. Има само... стратегическо настъпление към по-безопасни позиции. Или както по-късно ще кажат морските пехотинци: „Ние не отстъпваме, просто атакуваме в друга посока!“

На 28 срещу 29 август Вашингтон заповядва пълна тишина. Никакви светлини, никакви викове. Войниците няма да бягат, те просто се „прегрупират“... на другия бряг на реката.
За да изглежда всичко автентично, Вашингтон оставя шепа хора да поддържат лагерните огньове да горят ярко. Британците си казват: „О, супер, те си спят там.“ През това време коравите рибари от Масачузетс (полкът на Джон Главър) въртят греблата като за последно, превозвайки армията с лодки в пълна тъмнина.
На сутринта на 29 август слънцето изгрява и има опасност британците да видят какво става. Но тогава се появява една чудовищно гъста, „патриотична“ мъгла. Тя скрива перфектно последните лодки.
Когато мъглата най-накрая се вдига, британците атакуват... празни палатки. Вашингтон е евакуирал 9 000 войници, без да загуби нито един човешки живот. Последен в последната лодка се качва самият Джордж Вашингтон.

Така американците записват едно от най-великите си „настъпления назад“ в историята. Революцията е спасена, Британската империя остава с пръст в уста, а Джордж Вашингтон доказва, че понякога, за да спечелиш играта, просто трябва да смениш посоката на движение...