"размисли и страсти"

[THE DUNK MACHINE]

Денят е неделя. Малко движение по улиците. Карам от Сточна гара към надлез Надежда. Стигам преди светофара на Орландовци и ми предстои да направя ляв завой (мисля си само да оставя багажа у нас и отивам на Еко - следва малка игра на асоциации в главата ми: Еко - БМВ клуб - форум - последната прочетена тема "що за фенове сте.......2ра част" - точка номер 3. Влизате си яко, ритате амбряжа и се изнасяте от кръговото с приятна усмивка и елегантен дрифт.) с идиотска усмивка заставам на светофара - първа кола. Оглеждам се за други коли и такива с буркани - няма. Светва зелено първа с малко газ, втора стигам апекса на завоя и завъртам волана с около четвърт оборот, газ до ламарината (нямам шпер и си мисля че трябва повече газ) в следващия момент влизам с дясната врата напред в средната лента. Излизам от завоя но задницата продължава да се движи по-бързо от предницата - обратен волан но не е достатъчно. Дърпам крака си рязко от газта, но оборотите са около 4500 и задните гуми нямат никакво сцепление. Вече колата е в средната лента изцяло перпендикулярно на пътя. Оборотите вече падат и гумите захапват леко - колата тръгва едновременно по посока на пътя и към мантинелата. Първата ми реакция е инстинктивно и толкова силно натискане на спирачката че кракът ми почти ще пробие радиатора (добре че не карам жигулата). В резултат на това четирите гуми блокират и колата се завърта леко около оста си като едновременно с това се движи към мантинелата и по посока на пътя. В крайна сметка се озовавам в най лявата лента на 1 метър от мантинелата и със стоповете по посока на пътя. Пускам аварийните и леко обръщам (мисля си добре че нямаше други коли) и потеглям бавно към нас. Не помня много от пътя който съм изминал като зомби и съм прекарал в размисли за това какво е можело да се случи. Мисля си: "Какво по дяволите става? Защо тази кола ме кара да върша такива неща? По принцип съм спокоен шофьор. Краката ми треперят и в главата ми нахлуват лоши мисли - Тази кола не е за мен трябва да я продам и да си купя нещо с малко конски сили и предно предаване - не искам такива емоции зад волана. Защо по дяволите открих този форум? Защо детското ми увлечение по марката не свърши само с мечтите? Къде останаха всички съвети на баща ми - да бъда разумен водач на МПС и да не влизам в конфликтни и опасни ситуации? Тръгнал съм към Еко за да се запозная с други хора от форума, но има ли смисъл - това общество ме плаши, ако го напраяв няма връщане назад пътя ми ще свърши в някое дърво канавка или да не дава Господ в нечий друг път." В следващия момент се опомням - седя на една маса в Еко а на съседната маса група младежи (явно членове на форума) си говорят нещо и гледат колите отвън. Гледам ги и си мисля "Тези хора ме плашат. Плаши ме пламъка в очите им който се усилва когато заговорят за колите си. Още не съм дорасъл да съм част от това общество и изобщо има ли смисъл? Тръгвам си без да ги заговоря и да се запознаем. Почти съм направил избора си - да спра да влизам във форума, да продам колата си, да се върна към спокойствието и сивото ежедневие с някоя "по-практична" кола. В следващия момент поглеждам към колата и си мисля - "Толкова те обичам, но явно не ни е писано да сме заедно". Отключвам я с дистанционното а тя ми намига в оранжеви отенъци. Мисля си: "По-красиво оранжево не може да съществува". Качвам се и рекарото ме прегръща в обятията си - мисля си: "Никога не съм седял в по-удобна седалка, никога не съм виждал по-красиво и по-добре разположено табло" В този момент чувам телефона - един приятел си е продал колата и сега няма превоз - моли ме да го закарам до вилата му (стария път за Своге - искърското дефиле). Завоите се преливат от един в друг - една безкрайна хармония - никога не съм предпологал че има автомобил който да бъде толкова близък до мен че да е като част от мен и да следва всяка моя мисъл. Автомобил и човек бяха сляти в едно. Никога не съм предполагал че автомобил е способен да ми достави толкова удоволствие. Умът ми се прояснява: "Не искам друга кола искам само и единствено Е30. Всяка една секунда прекарана пред монитора във форума си е струвала - открил съм колата на мечтите си. Не искам голяма и широка кола. Искам си "тясното старо и грозно" двуврато Е30. Искам да се запозная с хората за които колите им са това което е моето Е30 за мен - всичко. Кризата отмина. Отново съм с усмивка на лице и карам моето БМВ - не искам никога да слизам от него. Ако има рай - си представям как след като умра съм в моето Е30 и пътувам без цел и посока и пътя никога не свършва. Оставам верен на марката и няма никога да напусна форума защото той е моят втори дом. Да ни е честит петия рожден ден на форума - бъдете живи и здрави и нека всеки който е имал такива моменти в които е бил на косъм да се откаже да ги сподели в тази тема.

[DanielzZz Профил]

[txe Профил ICQ]

"Човекът е човек, когато е на път"...

[///MapTo Профил]

историйката радва на максимум различни мисли ми минаха през главата при четеното...от "тоя луд ли е,кви ги говори" до "ахх как до болка е познато всичко това"
Честит пети рожден ден на форума
И нека повече ентусиасти има като теб,незабравящи магията на синьо-бялата любов

[Kocil Профил]

хах...много образно си го описал...интересно ми беше да го прочета,макар и дълго...

[Tipche Профил]

Честит пети рожден ден на форума

[petertyp44 Профил Уеб-сайт]

Изчетох темичката на един дъх,
просто да имам някой ден едни излишни парички и ще ги вложа в една Е28-ца
520 и ще се наслаждавам на шестака да края на живота си

[err0r]

Напоследък бях тръгнал да се отказвам от мечтата си - свое собствено е30. Причините са доста, носещи със себе си само загуби. Както сами може да се досетите смачканите ламарини започнаха да влиаят и на мен, теглейки ме назад към по-покорни марки автомобили. Напоследък сам се изправям пред избора - най-близкия и най-скъпия човек, или пустото БМВ, пустият дрифт, пустата простотия... Засега се опитвам да ги съчетавам, получавайки нужната доза подкрепа от любимото същество. Онзи ден се случи за пореден път. Получавам обаждане с послание "Витоша...?" (една единствена дума - като кодовите имена на тревоги в казармата), а аз, гушнал НЕЯ повтарям думата "Витоша..." и я гледам в очите. Тя само ми каза "Добре, отиваме!" Смили се над мен и този път. Понякога си мисля, че ще й писне от глупостите ми/ни и ще ми каже "Ходи си сам...", но ако това се случи... мисля, че няма да отида... или може би се лъжа???

[Mishel_Vaian Профил]

Ехх и на мен са ми минавали такива мисли ставам рано сутрин (това преди да взема Б-то ) и си мисля за какво ми е тази кола защо да не взема нещо по практично но с изгряващото слънце и що годе приличното зимно време отново се връщах към мечтите как сме аз и колата сме единствено на пътя и никой не може да ни раздели и най-накрая стана де и не съжелявам че съм я взел

[RSxRacer]

Темата е написана страхотно за което Браво.Честит Роджен ден и от мен и нека сме по задружни и не ни минават такива мисли като на колегата:)

[Alexbmw Профил ICQ]

[Дилян Пенчев Профил ICQ]

Мен ако ми минаваха такива мисли всеки път когато се получаваха кризисни ситуаций...

Жорка - не е задължително твоя скъп човек да е навсякъде с теб Може ти да си ходиш на Витоша и да си правиш кефа, всеки човек трябва да има свое лично пространство! По този начин ако разсъждаваш... Дишайте спокойно правете това което ви кефи, теб витоша, нея нещо друго! Не може всичките ви интереси да са еднакви, а тези който не са да ги игнорирате - голяма грешка!

[err0r]

...

Говоря ти като сме заедно, което не се случва често напоследък и получа такова предизвикателно предложение. Като съм сам ми е все тая какво, с кой, къде правя.

[GLeZoranA Профил ICQ]

Да ни е честит петия рожден ден на форума

Ч.Р.Д

[logout Профил ICQ]

Евала . Колко много общи неща намирам в твоя разказ. В темата, която споменаваш, писах, че щях да се пребия. Аналогична ситуация, само дето аз влязох със 60-70 в завоя (идвах от сбирка и бях се надъхал нещо) и добре че беше мноооого широко - едвам ми стигна. Сега като се сетя и пак ми се учестява пулса И аз така взех да се замислям, но това е до следващия фън, когато няма рискови ситуации и всичко минава точно така, както на теб ти се иска. Хубавото все пак е, че решаваме да пробваме с глупостите, когато наоколо няма никой, когото да застрашиме, освен ламарините на собственото ни возило.

П.П. Не е лошо такива като нас да тренират повече на полигони, че да няма после олеле За нещастие, тази година зимата ми отне възможността да се радвам на по-сериозно странично движение, просто мойта колица не става за истинско "на врати"