Приятели, колеги, среда и общуване като цяло

[zAcK]

Сложих гиф-а с пуканките, защото темата всъщност ми е много интересна
Последните години се оказва, че най-много общувам с най-близките - жената, родители, родители на жената и т.н.
Имам и няколко приятели, но последно време рядко се виждаме - работа, деца, пътувания по работа, много заминаха и т.н.

Бях написал много други неща, ама стана дълго и ги изтрих. Хората се променят и ако нямате общи интереси с времето приятелствата избледняват.
Отделно, много хора през години се променят страшно много. Двама от най-добрите ми приятели толкова се зарибиха по правенето на пари,
че в момента нищо друго не им е в главата. И двамата в момента са CEO-та на успешни IT компании, единият собственик, другия още не.
Само дето на мен това не ми е най-важно. Да не кажа, че текущите им "приятели" са водени само от интересите си. Аз не мога така

Отделно, през последните 20+ години след училище се нагледах на това как супер много хора се изпокараха, че и по-зле,заради общи начинания.
Т.е. общите интереси за мен трябва да се ограничават до хобита и работа примерно.
Например БМВ-та, мотори, лов, риболов, оръжия, животни и растения Изброявам част от моите хобита.
И дори при тях пак се карат за пълни глупости. В момента приятелите ми са точно такива,
плюс 2-3 от ученик, които обаче не са от моя випуск. От моя випуск + университета на поддържам контакт с никой.
Просто на всичките интересите им са много далеч от моите.
Като казах хобита, още помня как се изпокарахме в мотоклуба за пари и т.н.
Когато стана това просто им казах Чао, без да се разправям и повече не съм се събирал с тях.
Единствено с брачеда, ама и той им каза Чао. Не сме такива с него

Отделно съм забелязал, че няма никаква разлика откъде си и какъв си - почти всички са клюкари и интриганти.
Няма значени от село ли са, програмисти ли са, яките мениджъри ли са и т.н. Особено като седнат на кафе/бира и т.н. Нямам как.. Та така.
Пак взех да пиша много, та малко обобщение - порастваме и идват парите, жените, работата, интересите, децата - живот
Да не казвам колко хора си омешаха жените, или те ги омешаха.

И с колегите е същото. Като гледам голямата част какви хиени са и с ужким скрити адженди направо не ми се коментира.
Иначе с колегите си излизаме, пием, събираме и т.н. То това си е напълно нормално. Имаме много общи теми и можем да си пием
Да спирам май трябва

P.S. Много от готините хора заминаха къде ли не, та и това е важно.

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

Сложих гиф-а с пуканките, защото темата всъщност ми е много интересна
Последните години се оказва, че най-много общувам с най-близките - жената, родители, родители на жената и

А сега де...
Извинявам се, ще си изтрия простотията..
Бях пивнал вчера (не оправдава, но донякъде обяснява..)

Променят се хората.

И май предимно към по-лошо...
А за жената - аз се отказах, за мен това е мисията невъзможна.. Американците им викат "еднорози" на свестните жени.. - демек редки като митично създание, почти несъществуващи.

[zAcK]

Сложих гиф-а с пуканките, защото темата всъщност ми е много интересна
Последните години се оказва, че най-много общувам с най-близките - жената, родители, родители на жената и

А сега де...
Извинявам се, ще си изтрия простотията..
Бях пивнал вчера (не оправдава, но донякъде обяснява..)

Усетих. И аз бях на червено вино и реших, че е по-добре да си пия
Щото ми е много тегава тая тема напоследък. И постоянно я обсъждаме с жената.
Нали искаме да се махаме от София и установихме, че хората тук не е с нищо по-различни от тези в малък град, колкото и абсурдно да звучи.
Те са си хора и дори облечени със скъпи дрехи, хапващи еленско, пак са си пълни интриганти. Много такива примери имам.

Още нещо интересно. Тия моите приятели от Ивайловград се сцепват от пиене и ядене. През вечер са някъде събрани, лов, риболов, чевермета, кръчми.
И хич не ме напрягат като седна с тях. В много от случаите си говорят пълни глупости и простотии, ама на никой не му дреме.
Пиша това, защото е свързано с филмчето по-долу

Отделно, ти ми звучиш като човек, който търси да обсъжда с някой точно неща, които са му интересни, но ще ти кажа,
че в момента примерно ни кефи да си готвим някакви вкусни и чисти неща и има точно едно приятелско семейство, с което да говорим на тая тема.
Останалите не им дреме каква храна ядат. Така и с други интереси. Освен в Интернет, на живо трудно може да немериш някой, да ти се върже, както се казва

Та така. Сложна работа са човешките взаимоотношения. Не ги мисли много и винаги имай едно на ум

P.S. Не зная дали си го гледал това, но го виж. Една от причините да живеят много - не им пука и в кафето/таверната си чукат лафче за каквото им падне

https://www.youtube.com/watch?v=BIWibXSOfNg - тъпото вграждане още не работи

[Don_Diego Профил]

Лошото е, че някои отказват да се променят и когато ти се промениш те започват да говорят по твой адрес, най-вече в твое отсъствие и не особено готини неща. Има опити и да те дърпат назад дори...поне при мен така се случиха нещата с "близките" приятели.

[BMW_POWER]

Нормално е, човек да седне, пийне и после пише във форума...

viewtopic.php?f=4&t=434517

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

Има опити и да те дърпат назад дори...

Mда, нещо такова и при мен..

Отделно, ти ми звучиш като човек, който търси да обсъжда с някой точно неща, които са му интересни, но ще ти кажа

Да, така е и вече предпочитам да си седя вкъщи и да гледам клипове в тубата на теми, които са ми интересни, отколкото да бистрим клюки и битовизми със зомбитата..
Но няма начин да няма начин, не приемам (вече) това мислене - води до много компромиси, а те се натрупват и избиват винаги в деструктивна насока, вервай ми..
За хората в големия и малкия град, като живял близо 20/20 години в СофЕата и на село (Шумен), ще ти кажа, че има осезаеми разлики. Хората в малкия град са масово прости и простодушни. Първото е кофти, второто е плюс.
Обратно, в големия град има изключително разнообразие, но като цяло мнозинството имат по-тегав манталитет, заядливи, по-арогатни, по-агресивни и т.н.. Развиват го за да "оцеляват" и да бутат "напред", кофти е, че който дойде в голямото село и почва да копира предимно лошите поведенчески модели, дажя някои по-жалки и диалекта имитират
Но пък от друга страна масово са и по-будни, по-възпитани, по-цивилизовани.
Няма пълно щастие, все нещо трябва да приемеш като матрица, въпросът е като не можеш да си намериш мястото лесно. Не знам какво точно искам и търся, но със сигурност знам какво не ми харесва и къде не принадлежа.

[alx Профил ICQ]

Няма пълно щастие,

.. Има разбира се. правиш си нещатата така, че да не тряба да се връзваш на нищо и никой. въпрос на пренареждане на ценностната система.

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

Не съм дорасъл толкова
За втори път го чувам този съвет, но ми се струва малко бездушно, не знам дали е така..
Единият от бившата ми среда се върна от чужбина много променен. Почти на 180 градуса.
Беше душа човек, весел, щедър и добряк. Стана скъперник (чак жалки стотинкаджийски изпълнения почна да прави), спря да бъде забавен, загуби всякаква емпатия и емоционалност. На моменти просто почнах да не го понасям дори нищо да не казва, усещах го като киборг някакъв, говорите си - с теб е физически, но се носи някъде и индиректно демонстрира пренебрежение към всичко и всички.. Накрая спрях да му вдигам и говоря, той ми се разсърди, искал просто да ме чуе "как съм", не можело така да постъпвам, бил съм егоцентрик и съм обичал само себе си Класически случай на проекция на собствени черти върху "опонента"
Това е също друго, което не ми харесва и не разбирам в най-близко обкръжение - елемента на съревнователност, недоверчивост и на моменти враждебни подхвърляния или дори постъпки...

[TheDriver Профил]

Може да прозвучи странно, но за мен поддържането на обкръжението ми е свързано с полагане на много усилия.

От една страна съм си поставил нещо като лимит на контактите, което често кара околните да ме мислят за студен, темерут и т.н. Времето и сега едва ми стига да отделя внимание на приятелите си, нямам възможност да добавям "нови". Почти не завързвам нови трайни познанства, бири след работа и излизане с колеги само когато е задължително и т.н.
Единствено покрай колите и състезанията има някакви изключения, но отново не стигам до ситуация в която да изляза вечер на ресторант примерно с тези хора.

От друга страна се старая да влагам време в съществуващите си приятелства винаги когато мога, без знчение, че другата страна не ме е търсила от доста време или се е променила и т.н. Дори особеностите на семейният живот и децата не провалят нещата за сега. Въпреки че жените ни опитаха неща от типа "как го търпиш тоя с този му недостатък в характера" - Еми ей така, знам си го че е така, не ми пречи, други нещата ни свързват.

Правенето нещо заедно също много помага. Постоянното висене по кафетата провокира описаните "женски" мурафети. Виж като се съберете да вигнете навес на барбекюто, да качите някой връх, да правите среднощна смяна на мотор, тогава нещата са други, а и има нови теми за разговор. Като нищо друго освен кафетата и телефоните не се случва .....
В това отношение от хората около мен всеки нещо прави и далеч не всички се интересуват от коли.

[Сондьора Профил]

Няма пълно щастие,

.. Има разбира се. правиш си нещатата така, че да не тряба да се връзваш на нищо и никой. въпрос на пренареждане на ценностната система.

Да си промениш ценностната система, за да имаш приятели...ми звучи, като стани потка


Иначе, предимно приятелите са ми колеги, нормално, еднаква работа, еднакви проблеми, семейни и т.н.
Старите приятели...Еми живота е сУрав и кОрав...всеки си е по пътя...

[BMW_POWER]

Няма пълно щастие,

.. Има разбира се. правиш си нещатата така, че да не тряба да се връзваш на нищо и никой. въпрос на пренареждане на ценностната система.

Да си промениш ценностната система, за да имаш приятели...ми звучи, като стани потка


Иначе, предимно приятелите са ми колеги, нормално, еднаква работа, еднакви проблеми, семейни и т.н.
Старите приятели...Еми живота е сУрав и кОрав...всеки си е по пътя...

Въпрос на ЕГН и жизнен опит. След училище (университет) всеки си хваща пътя. Един става зъболекар, втори IT, трети строи и проектира, четвърти остава на ниво литър водка на вечер... До вчера сте били дупе и гащи, днес нямате какво да си кажете.
Аз сред колегите си приятели нямам

[Сондьора Профил]

На мен и баща ми ми беше колега, лека му пръст...
ЕГН ..измежду приятелите ми колеги, има и на 70+...

Измежду старите приятели...не , че няма кво да си кажем...казва ме си, но ....семейни...едни графици карат...други бачкат 8 дни в 7дена седмица...кервана си върви.

С колегата пешеходеца, се запознахме лично, покрай форума, аз го познавах задочно само...със сигурност, ако има възможност за по "чашка виски"..ще говорим цяла нощ и няма да е една чашка


Лоша професия имаш...

[drifty Профил]

Аз явно съм проспал момента, когато са раздавали социални умения преди да ме домъкне щъркела.

От дете, та до ден днешен просто не се вписвам почти никъде. Не знам кво ми има, или пък просто не съм имал късмет да попадна на точното място.
В училище нещата бяха наред до 6-ти, началото на 7ми клас. Тогава съучениците ми почнаха да откриват бягането от часове и да ми се подиграват, че не искам да участвам. Сигурно е имало и други неща, ама само това си спомням, но както всичко беше наред, изведнъж се промениха нещата и вече не се вписвах. Избутах годината някак.

Гимназия - нова надежда, нови съученици - тотален провал. Там си бях пък ептен аутсайдер. Дали защото имах по-високи оценки и минавах в графа "зубър", дали щото бащата нямаше пари за хляб /буквално/ и не се вписвах като социален и финансов статус, но факт е, че тия 5 години не искам да се връщам към тях никога. Съучениците ми не ме викаха на кафе, нито като проходиха по домашни събирания и т.н. За тях си бях този, дето като се прибере у дома и сяда да учи до вечерта не прави нищо друго /далеч не беше така/. Но пък като дойде време за изпитвания, стой та гледай, на опашка се редяха за помощ. От останалите класове пък си правиха бъзици с мен до 12ти клас. Особено една конкретна групичка. Спомням си веднъж в едно от междучасията бяха вдигнали един трабант, който си стоеше пред училището и го бяха позиционирали така, че да ми блокира колата, че да не мога да изляза. Е, излязох с доста маневри. На една вила пък с моите съученици се напих безпаметно /пръв и последен път/, никой не ми разказа какво е ставало, дори знам, че има разни "компромати" от оная вечер, ама дори и по-близките ми съученици не благоволиха да ми разкажат.

Та от тия 12 години, в които се заформят повечето приятелства, аз реално имам един приятел, който не ми е толкова близък, но поддържаме връзка. Имам и един друг близък, с който бяхме съученици, но живеем в един вход, та се знаем от преди това.

В университета нещата странно стояха различно. Направо си бях вип Първата година, после нещо се изродиха и там нещата. Ама още ми е странно как от една токсична среда, в която почти никой не те долюбва, отиваш в друга и хората те гледат по коренно различен начин. Бах туй Е36 и постоянна работа и приходи кви чудеса вършат Те тогава си харесах и една колежка, ама от тия еднорозите, животът си беше песен точно тогава . В крайна сметка от университета си тръгнах с двама близки приятели, с които се познавахме от гимназията /съседни класове/, както и спомени за един еднорог. С двамата приятели и до ден днешен през няколко седмици излизаме, като компанията последната година така се заформи и най-накрая сякаш си намерих "компанията".

С родителите си пък грам не се разбирам. За тях съм си некадърен и неспособен и си ми го повтарят от край време. Не знам защо - работя от както съм завършил, 1 лев не съм им поискал, сам си платих образованието, сам си плащам всичко и имам прилични доходи..

Иначе от детските си години имам едни двама много близки приятели, за които съм благодарен на онзи горе, както и един по-нов приятел, с който се намерихме на сегашната ми работа. Те останаха наоколо дори и когато закъсах със здравето и доста ги тормозех с "оплаквания", дори сме имали и пререкания, ама останаха. С тях мога да водя доста сериозни разговори, да обсъждам идеи и т.н.

Та в крайна сметка имам едни 5-6 по-близки приятели, както и една приятна компания, с която винаги се забавляваме, когато излизаме /разбирайте почти никой не се сеща, че има телефон/. Май в крайна сметка съм си късметлия

За колегите нема да стигне мастилото да пиша, та за сега толкоз

[sub_eleven Профил]

Интересно ми беше да прочета за всеки от вас.

Чудех се с половинките ви какви са ви отношенията? Никой не каза. Какво правите заедно, разбирате ли се, те къде и какво правят сами и т.н. Който в момента няма, може да разкаже за последната си.

Аз с моята работим заедно от понеделник до петък. Някои като чуят и се плащат. Звучи страшно. Събота и неделя обаче не се виждаме почти, аз винаги изчезвам нанякъде и в повечето случаи събота вечер не нощувам вкъщи. Тя пък е домошар, все е изморена от седмицата и не обича да излиза много, но отвреме навреме си се вижда с някоя приятелка, не й се бъркам изобщо, нито тя на мен. Грубо веднъж на месец не ходя никъде, обикновено като се почувствам много уморен от всякакви активности(обикновено спорт). Тогава прекарваме време заедно под формата на излежаване, филми и т.н. Никога не ми се е бъркала в хобитата, които са наистина много, не ме е критикувала за тях. Нещата, които не харесваме един в друг, сме свикнали с тях и не правим голям проблем от това. Не са много.
Тя има няколко много сериозни приятелки, малко й завиждам дори да си призная като знам колко са точни.
От 17 години сме заедно, от 14 работим заедно. От университета се запознахме. Бях си я набелязал, беше от друга специалност, но в потокът й имаше мой близък приятел, който ни запозна. Макар, че сега като се сетя не ми съдействаше особено. Все трябваше да го ръчкам.

[drifty Профил]

Мойта последна също в университета я намерих. Ама без посредник .

Беше много тихо момиче, не говореше почти с никого в курса - седеше с още 2-3 моми и като цяло само с тях общуваше. Аз от друга страна пък се оказа, че познавам близо 1/3 от курса преди да започнем първи курс, тъй като идваме от едно училище и се надушихме бързо, та бяхме все пакет. Направи ми впечатление много бързо това момиче - личеше си колко е отговорна и умна. Та след известно време на една от почивките между лекциите се настаних до нея и разбрах, че е свободна . В последствие пък тя започна да ми пише из месинджъра всеки ден и така.

Общите ни занимания бяха основно разходки насам натам - из паркове основно. Често ходехме в покрайнините на Търново с гледка към града и си стояхме в колата, дори нерядко не говорехме много, самото присъствие на другия човек беше достатъчно. А понякога и учехме заедно. Иначе тя правеше, та и сега още прави ръчно изработени бижута. Понаучих това онова в тази сфера, та дори веднъж се пробвах да и направя гривна - хубава стана . И много четеше, ама много. От типа жени, които е много вероятно да срещнеш в библиотеката, и близко до невъзможно да срещнеш в дискотека или нощен бар. Това много ми харесваше в нея, различна беше и то наистина. А и караше страхотно и поназнайваше доста за автомобилите, та доста пъти сме обсъждали нещо на автомобилна тематика. Никога не се карахме, но когато отидох на бригадата и нещо се обърка - до ден днешен не знам защо почнахме да се джавкаме изведнъж и скоро след това всичко приключи. Все си мисля, че аз съм си виновен, ноо така и не разбрах какво наистина се случи. А сега сме в добри отношения и се уважаваме.