Route 66
Модератори: mitaka7, Общи модератори
29 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Re: Route 66
B U L L I написа:ммм браво много обичам разкази с картинки и кратки разяснения
само не знам как така живееш в щатите ,а така брутално си го прихванал тоя модерен и масов напоследък
по нашите географски ширини израз "като цяло"
чакам продължението
Tи да траеш!
Знаеш защо
Вуйчо написа:Пак, че не е захапал мейнстрийм благозвучното "тея", което е по-актуално и от "като цяло" тук във форумът
От чисто любопитство питам, при кадилаците и толкова много надписи по тях, срещат ли се български (на кирилица) писаници? Дали пък няма по тях някой к@р или поне "локо софия"
Браво за темата, следя я с интерес
Единственото, което съм "захапал", е тръскането на ръцете с опънати напред длани и пръсти. Тип "колко мачки има в тая кутия"? Много е модерно по НоваТВ ...
Та като стана въпрос за музея, той е малко по-различен. В него няма толкова коли. Представена е историята на това шосе. Строителство, начин на пътуване и т.н.
Та музеят се намира в Оклахома.
https://www.okhistory.org/sites/route66
Даже има и страница.
Тук експонатите не са толкова много. Снимките и текстовете крият милиони (в буквалния смисъл на думата ) съдби. Снимки с информация, която трябва да се види и прочете. Колата на входа е една от две-трите в музея
Това чудо стои на входа
Ето я колата, дето е на първа страница
И моята персона на фронта
Отново джубокс и отново не работи.
Много добре се вижда китайският ми "Саламандер", купен от магазин за $1. Нося ги от последният до първият сняг за годината. Не помня вече колко супервайзъри и мениджъри съм докарал до инфаркт с това. То тук скоро и снега ще дойде, Две сутрини се събуждаме при +7С. Не е като в Калифорния ... Та продължаваме нататък. Входът е отрупан с всякакви сувенири, както и навсякъде по пътя. От магнити до автомобили. Има всичко и за всички
Main Street of America
Един малък (голям) досадник, който търчи да се снима с всичко. За десет години живот има повече снимки, отколкото аз за +50 ... Какво да правиш? По мое време телефоните имаха шайби, не камери ...
Ето един стандартен гараж (автосервив на бг) от онова време
"Машината" за гуми е жестока:
Имам съмнение, че крикът на заден план е от по-ново поколение, ама айде.
Долното не е морски фар
И много история
Интересна статистика в долната снимка
Специален поздрав за тези, дето са против плащането на паркинг
Духът на онова време
Чаках, ама нищо не донесоха
Долната снимка е препратка към фолма "Карс". Това са ключове от отдавна затворени хотели.
Снимка отвън
И отново на път ...
- damian2112
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 85
- Регистриран на: 8.09.2016
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: '17 G31 530dx, '08 R56 Mini Cooper
- Мечтае да кара: V8
Re: Route 66
Благодаря са страхотния пътепис! С нетърпение очаквам продължението. Надявам се един ден и аз да мога да повторя това пътуване...
Re: Route 66
Няма да пиша "като цяло", защото накърнявам чувствата на някого. Хаха, майтап. Та пътищата в Америка са Голема работа. По тях можеш да видиш много неща. Излизайки от Ню Мексико пейзажът става равнинен и само царевица и говеда. Та по този повод малко ще се опитам да разнообразя "пейзажа". Пътищата са място за търговия от всякакъв тип. Няма нещо, с което да не можете да се сдобиете пътувайки. Индианците редовно имат "търговски центрове", където продават китайски дрънкулки за свои. Ето един Cherokee Trading Post.
Ходя от време на време на индианските фестивали Pow wow и там масово се продават "сувенири" на безбожни цени. Има ги същите и в магазин за един долар... Както и да е. Ето малко срещи от третия вид.
Тези не са ми проблем на магистралата. Проблем са ми в трафика в града, когато ги видя да юркат с над стотачка в час. Абсолютно съм на ясно, че нямат никакъв шанс за рязко спиране.
Ето някаква рафинерия по пътя. Не ме питайте, къде беше обаче.
Та за търговията по пътя. Искате автобус, няма проблем.
Нов Форд Ф-150, следваща отбивка вляво. Между другото, новото поколение турбо двигатели ме плаши. 2.7л, това какъв живот има, та да влачи няколко тона? Ама както и да е...
Долното не се продава, но и аз не го изкам. Бензина ни е скъп, а искат и още такси да му вкарат
Искате селскостопанска техника, тракторите са вдясно
Лодка за разходка или пък джет за фън, пак вдясно. Плащаш, закачаш и откарваш.
Бензинът е $2.149 за галон. Кутия цигари струва колкото 12 литра бензин
Кой ще кара малолитражка, когато един час работа на минимална заплата гони 20л гориво ... мечти, а
Харесва ви животът на колела? RV от всякакъв тип и модел. Цените винаги започват "ОТ". Никога не казват "ДО".
има и вдясно
Факт е, че RV-тата са много популярни в Америка. Има голям процент канадци, които са наричани "прелетни птици". Октомври-Ноември най-късно се изнасят на юг и април-май се прибират обратно. В САЩ и особено в южните щати е пълно с хора, които живеят в тях. Популярни са и сред "младите" пенсионери. Българите сме идиоти. Да направим всичко за децата, за да "не се мъчат" като нас. К*ра ми Янко. Малките изродчета правят 18 и ако не искат да учат, шут в гъза и да се оправят. Добре дошли за рождени дни и Коледа. В последно време в Канада се забелязва позастояване на "младите" при родителите, ата това е дълга тема. Говорех за Моторхоум-овете. Хората се пенсионирет, продават имота, купуват едно такова чудо и живеят на колела. Вътре на практика има всичко. Е, на няколко дни изсипваш мърсотията от тоалетната, ама това не е болка за умиране.
От време на време виждаме влакове, но съвсем не е това, коеот беше в Калифорния и Аризона
Пътят си върви и милите (километрите) остават зад гърба ни. Караме единствено с мисълта да се приберем у дома. Понятието "дълго" тук има доста по-разтеглива граница
Като малък за мен това беше дистанцията София - Китен. 450км за един ден с Москвича. Осмак с четири фара. Тръгва се към 3-4:00 сутринта, за да се избегне трафика и да се пътува по хлад ... Какви времена, какви дистанции. Хлапето сега е куфар и половина. Само пита къде ще ходим и няма никакви ядове. Преди няколко години ходихме в ЗОО-парка в Торонто. Тръгнахме сутринта рано от Монреал, отидохме, разгледахме го и се прибрахме. 1000км за един ден и за едно удоволствие ... Отплеснах се. Фермите покрай пътя си функционират и някои правят увеселителни паркове, за да привличат туристи
"Блеейки" наляво-надясно сменяме щата за пореден път. Пътуването започва да натежава, но все още сме ОК. Женицата помага с 2-300км на ден и имам време да позяпам настрани.
Тук винаги пишат местата за почивка и дистанцията до следващото такова. Това не е Европа със села на всеки километър.
Камионджиите си правят сметка за време и дистанции. Нас не ни грее. На тези места има тоалетни, а на на по-големите и бензиностанции с всички екстри.
Пътят си е път и камионджиите са без край
Пътят си е път и камионите събират трафика на групички
Тези стари автобуси ми напълниха душата.
Спомних си филма "Удар със стик" и автобуса на отбора
и веднага след това гробище със стари автомобили. Доста ръждясали, на както на юг
Пореден музей, но не се отбихме в него
Всичко и навсякъде е "най" в Света...
И пак камиони
и пак RV-та
Видяхме първата ферма с коне. Явно доказателство, че наближаваме центъра на Северна Америка. Кентъки е кралството на родеото и там белите огради са без край.
След 398км дръжте вляво ... Някъде имах снимка с дистанция над 700км
Изглежда близо, нали
Ето два чистак нови скул бъса
И пак път
Ремонтите разнообразяват "ежедневието"...
Тук продават ремъркета
Този пък директно ги доставя
И пак ферми
Ходя от време на време на индианските фестивали Pow wow и там масово се продават "сувенири" на безбожни цени. Има ги същите и в магазин за един долар... Както и да е. Ето малко срещи от третия вид.
Тези не са ми проблем на магистралата. Проблем са ми в трафика в града, когато ги видя да юркат с над стотачка в час. Абсолютно съм на ясно, че нямат никакъв шанс за рязко спиране.
Ето някаква рафинерия по пътя. Не ме питайте, къде беше обаче.
Та за търговията по пътя. Искате автобус, няма проблем.
Нов Форд Ф-150, следваща отбивка вляво. Между другото, новото поколение турбо двигатели ме плаши. 2.7л, това какъв живот има, та да влачи няколко тона? Ама както и да е...
Долното не се продава, но и аз не го изкам. Бензина ни е скъп, а искат и още такси да му вкарат
Искате селскостопанска техника, тракторите са вдясно
Лодка за разходка или пък джет за фън, пак вдясно. Плащаш, закачаш и откарваш.
Бензинът е $2.149 за галон. Кутия цигари струва колкото 12 литра бензин
Кой ще кара малолитражка, когато един час работа на минимална заплата гони 20л гориво ... мечти, а
Харесва ви животът на колела? RV от всякакъв тип и модел. Цените винаги започват "ОТ". Никога не казват "ДО".
има и вдясно
Факт е, че RV-тата са много популярни в Америка. Има голям процент канадци, които са наричани "прелетни птици". Октомври-Ноември най-късно се изнасят на юг и април-май се прибират обратно. В САЩ и особено в южните щати е пълно с хора, които живеят в тях. Популярни са и сред "младите" пенсионери. Българите сме идиоти. Да направим всичко за децата, за да "не се мъчат" като нас. К*ра ми Янко. Малките изродчета правят 18 и ако не искат да учат, шут в гъза и да се оправят. Добре дошли за рождени дни и Коледа. В последно време в Канада се забелязва позастояване на "младите" при родителите, ата това е дълга тема. Говорех за Моторхоум-овете. Хората се пенсионирет, продават имота, купуват едно такова чудо и живеят на колела. Вътре на практика има всичко. Е, на няколко дни изсипваш мърсотията от тоалетната, ама това не е болка за умиране.
От време на време виждаме влакове, но съвсем не е това, коеот беше в Калифорния и Аризона
Пътят си върви и милите (километрите) остават зад гърба ни. Караме единствено с мисълта да се приберем у дома. Понятието "дълго" тук има доста по-разтеглива граница
Като малък за мен това беше дистанцията София - Китен. 450км за един ден с Москвича. Осмак с четири фара. Тръгва се към 3-4:00 сутринта, за да се избегне трафика и да се пътува по хлад ... Какви времена, какви дистанции. Хлапето сега е куфар и половина. Само пита къде ще ходим и няма никакви ядове. Преди няколко години ходихме в ЗОО-парка в Торонто. Тръгнахме сутринта рано от Монреал, отидохме, разгледахме го и се прибрахме. 1000км за един ден и за едно удоволствие ... Отплеснах се. Фермите покрай пътя си функционират и някои правят увеселителни паркове, за да привличат туристи
"Блеейки" наляво-надясно сменяме щата за пореден път. Пътуването започва да натежава, но все още сме ОК. Женицата помага с 2-300км на ден и имам време да позяпам настрани.
Тук винаги пишат местата за почивка и дистанцията до следващото такова. Това не е Европа със села на всеки километър.
Камионджиите си правят сметка за време и дистанции. Нас не ни грее. На тези места има тоалетни, а на на по-големите и бензиностанции с всички екстри.
Пътят си е път и камионджиите са без край
Пътят си е път и камионите събират трафика на групички
Тези стари автобуси ми напълниха душата.
Спомних си филма "Удар със стик" и автобуса на отбора
и веднага след това гробище със стари автомобили. Доста ръждясали, на както на юг
Пореден музей, но не се отбихме в него
Всичко и навсякъде е "най" в Света...
И пак камиони
и пак RV-та
Видяхме първата ферма с коне. Явно доказателство, че наближаваме центъра на Северна Америка. Кентъки е кралството на родеото и там белите огради са без край.
След 398км дръжте вляво ... Някъде имах снимка с дистанция над 700км
Изглежда близо, нали
Ето два чистак нови скул бъса
И пак път
Ремонтите разнообразяват "ежедневието"...
Тук продават ремъркета
Този пък директно ги доставя
И пак ферми
- B U L L I
- Дон Хуан де Маркофф
- Мнения: 6033
- Регистриран на: 1.06.2002
- Местоположение: Стара Загора/Казанлък
- Пол: Мъж
- Кара: Е30 cardio,Е39,Е36 combainero
- Мечтае да кара: X6 cabrio
Re: Route 66
шшшшш алоооуу така в нищото ли ти свърши разказа бре
надявам се ,че не си се пречукал нейде по тия кърищата и най после си се прибрал жив и здрав
все пак не забравяй ,че уинтър ис коминг
надявам се ,че не си се пречукал нейде по тия кърищата и най после си се прибрал жив и здрав
все пак не забравяй ,че уинтър ис коминг
http://bayern-bulgaria.net/
"към крайно тежките заболявания се прилагат крайно тежки форми на лечение!"
71% от повърхността на Земята е покрита от вода… Останалата площ се покрива от Мануел Нойер.
Re: Route 66
B U L L I написа:шшшшш алоооуу така в нищото ли ти свърши разказа бре
надявам се ,че не си се пречукал нейде по тия кърищата и най после си се прибрал жив и здрав
все пак не забравяй ,че уинтър ис коминг
Срам ме е, че не съм свалил още всички снимки Откакто се прибрах от отпуск в средата на август са ме разпънали на кръст в бачкането.
Качвам по-малко от един процент от нещата, които могат да се видят. Това е едно великолепно преживяване, което не трябва да се минава по магистралата. Реално пътят Чикаго - Лос Анжелис отнема около три седмици. По стария път, не по магистралата. Аз бях безкрайно изненадан, колко много хора минават по него. И то по няколко пъти.
https://www.facebook.com/groups/historicroute66/
Тази група има огромно количество снимки. Аз обещавам да кача още до края на седмицата.
Re: Route 66
Срам, не срам, ама мина година. Аз за това време свалих снимките от картата на ПЦ-то и дори качих някои в нета. Та да продължим малко разказа. Вече сме в Мисури Пейзажът е равен като тепсия и сме си заобиколени от редовната царвица. Задавали ли сте си въпросът, кой е съмвола на Америка? Ето го:
Караме здраво и целта ни е St.Louis. Искам да направим четири преспивания и да имаме пет прехода общо.
Милите летят и ние започваме да катерим "нагоре". Отбивката за Университета я пропускаме, какво да правиш?
GPS-ът си е с "шапката". Нямам идея, какво ли ще му се случи без нея. Пътищата са безкрайно скучни. Малко нагоре, после малко надолу и така до хоризонта
Нямам идея, как се формира трафикът тук. Понякога е лудница, друг път няма никой. Но това не ни занимава. Важното е, че като пуснеш клюкарката на по-едър мащаб и дома се вижда. Остават по-малко от 2000км и сме оптимисти. Въртиме се с жената, за да кара и тя. Не сме карали фифти фифти, но едно 25-30% и тя удари едно рамо. Не съм тираджия. Зяпаме малките фермерски градчета, които подминаваме. Дори не знам как се казват
Следващият знак ни даде инфото, че вече наблизаваме големия град. St Louis.
Мразя големите градове, защото понякога може да прекараш часове "на паркинга, наречен "магистрала" (цитат на alx ). Ял съм го в Торонто и имам едно на ум. За щастие ни се размина. Не беше нещо особенно. Наистина и не беше в пиков час...
Ще има продължение, но не след година. Обещавам. По-късно или утре
Караме здраво и целта ни е St.Louis. Искам да направим четири преспивания и да имаме пет прехода общо.
Милите летят и ние започваме да катерим "нагоре". Отбивката за Университета я пропускаме, какво да правиш?
GPS-ът си е с "шапката". Нямам идея, какво ли ще му се случи без нея. Пътищата са безкрайно скучни. Малко нагоре, после малко надолу и така до хоризонта
Нямам идея, как се формира трафикът тук. Понякога е лудница, друг път няма никой. Но това не ни занимава. Важното е, че като пуснеш клюкарката на по-едър мащаб и дома се вижда. Остават по-малко от 2000км и сме оптимисти. Въртиме се с жената, за да кара и тя. Не сме карали фифти фифти, но едно 25-30% и тя удари едно рамо. Не съм тираджия. Зяпаме малките фермерски градчета, които подминаваме. Дори не знам как се казват
Следващият знак ни даде инфото, че вече наблизаваме големия град. St Louis.
Мразя големите градове, защото понякога може да прекараш часове "на паркинга, наречен "магистрала" (цитат на alx ). Ял съм го в Торонто и имам едно на ум. За щастие ни се размина. Не беше нещо особенно. Наистина и не беше в пиков час...
Ще има продължение, но не след година. Обещавам. По-късно или утре
Re: Route 66
Лентите станаха четири
или почти
С какво свързвам този град? С това, че два месеца преди нашата визита спечелиха купата Стенли. Обикаляме градът отдалеч и не ни краде от времето. Канзас не е в нашата посока.
За момента не виждаме много от града. Оградите са доста високи.
Ето малко от града, но следим надписите, защото летят бързо
Изход двясно. Illinois
Мразя да карам по GPS. Качихме най-новите карти точно преди пътуването и пак ни извъртя номер веднъж. В големите градове и особенно при няколко отбивки една след друга се влиза във филм. Трябва да си подготвиш за всякакви изненади. Хубавото (и лошото) тук е, че ограниченията са по-сериозни, не като в Европа. Минаваме над река Мисисипи. Погледнах я и за миг си представих Том Сойър и Хък Фин на сала...
Ето за това говоря. Надлези, детелини, отбивки, една грешка и ... направете обратен завой след 60 мили
Измъкваме се от града, но ограниченията си стоят. 55 мили. Надвишаваме ги единствено, ако сме в колона. Аз съм перде и не ми пука, че тези отад недоволстват. Всеки кара сповед парите си
Пътят е като конец. Право до хоризонта
Пропускаме поредна отбивка за Мemphis. Елвис ще ни почака. И ето тук казваме "Довиждане", не "Сбогом" на оригиналния път 66. Няма да ходим до Чикаго. Приятелите ни там отсъстваха и нямаше чии да го дирим в този най-голям български град в Америка. Малко У десно и хванахме за Индианополис. Причината е повече от прозаична. Чикаго, Детройт, Торонто. Три големи града, в които нямаме никаква работа, особено транзит. Оттук до нас на пътя са Indianapolis, Columbus, Buffalo, Syracuse, Watertown, Ottawa. Като ги сложиш на картата са един хвърлей място. Като погледнеш дистанциите, и нещата си идват на мястото. Indianopolis 500 ми е една от несбъднатите мечти. Дори пазарих Киро да си вземем билети за тази година месец Май. Добре, че не го направихме.
Ето за това говоря. Три пръста дистанция
Продължаваме напред. Фамилията не знае, но аз исках да изеглим максимално напред предпоследния ден. От Columbus нагове съм се прибирал и пътя го знам. 2014г бяхме на сватба в Lexington Kentucky и минахме оттам навръщане към Монреал. Беше през нощта, но извънградското е скучно. Особенно на тъмно. И особенно в Америка. Елени, мечки и пр. гад, еноти и не знма си какво си могат да разбият предницата ти във всеки един момент.
Тове е специален поздрав за всички маторджии във форума
Снимах се на някаква бензиностанция с това чудо. Със сигурност е по-скъпо от Е60, ама ... за всеки влак си има пътници. Та и ние продължаваме нататък
Отново нямам идея, какво е това
За пътят, може да не се повтарям. Хубав, равен, до хоризонта прав и... с ограничение...
Царевицата е навсякъде. Не се сещам за нещо, което да не се прави от нея
Една водна кула и един кръст разнообразяват пътя ни
Кръстът е атрякция, която пропускаме. Задминаваме поредната група камиони и продължаваме напред
Следва продължение
или почти
С какво свързвам този град? С това, че два месеца преди нашата визита спечелиха купата Стенли. Обикаляме градът отдалеч и не ни краде от времето. Канзас не е в нашата посока.
За момента не виждаме много от града. Оградите са доста високи.
Ето малко от града, но следим надписите, защото летят бързо
Изход двясно. Illinois
Мразя да карам по GPS. Качихме най-новите карти точно преди пътуването и пак ни извъртя номер веднъж. В големите градове и особенно при няколко отбивки една след друга се влиза във филм. Трябва да си подготвиш за всякакви изненади. Хубавото (и лошото) тук е, че ограниченията са по-сериозни, не като в Европа. Минаваме над река Мисисипи. Погледнах я и за миг си представих Том Сойър и Хък Фин на сала...
Ето за това говоря. Надлези, детелини, отбивки, една грешка и ... направете обратен завой след 60 мили
Измъкваме се от града, но ограниченията си стоят. 55 мили. Надвишаваме ги единствено, ако сме в колона. Аз съм перде и не ми пука, че тези отад недоволстват. Всеки кара сповед парите си
Пътят е като конец. Право до хоризонта
Пропускаме поредна отбивка за Мemphis. Елвис ще ни почака. И ето тук казваме "Довиждане", не "Сбогом" на оригиналния път 66. Няма да ходим до Чикаго. Приятелите ни там отсъстваха и нямаше чии да го дирим в този най-голям български град в Америка. Малко У десно и хванахме за Индианополис. Причината е повече от прозаична. Чикаго, Детройт, Торонто. Три големи града, в които нямаме никаква работа, особено транзит. Оттук до нас на пътя са Indianapolis, Columbus, Buffalo, Syracuse, Watertown, Ottawa. Като ги сложиш на картата са един хвърлей място. Като погледнеш дистанциите, и нещата си идват на мястото. Indianopolis 500 ми е една от несбъднатите мечти. Дори пазарих Киро да си вземем билети за тази година месец Май. Добре, че не го направихме.
Ето за това говоря. Три пръста дистанция
Продължаваме напред. Фамилията не знае, но аз исках да изеглим максимално напред предпоследния ден. От Columbus нагове съм се прибирал и пътя го знам. 2014г бяхме на сватба в Lexington Kentucky и минахме оттам навръщане към Монреал. Беше през нощта, но извънградското е скучно. Особенно на тъмно. И особенно в Америка. Елени, мечки и пр. гад, еноти и не знма си какво си могат да разбият предницата ти във всеки един момент.
Тове е специален поздрав за всички маторджии във форума
Снимах се на някаква бензиностанция с това чудо. Със сигурност е по-скъпо от Е60, ама ... за всеки влак си има пътници. Та и ние продължаваме нататък
Отново нямам идея, какво е това
За пътят, може да не се повтарям. Хубав, равен, до хоризонта прав и... с ограничение...
Царевицата е навсякъде. Не се сещам за нещо, което да не се прави от нея
Една водна кула и един кръст разнообразяват пътя ни
Кръстът е атрякция, която пропускаме. Задминаваме поредната група камиони и продължаваме напред
Следва продължение
Re: Route 66
В Индианополис не видяхме много. Магистрали, трафик и ремонти. Отделно транзит през града не се минава. Това са някакви много далечни покрайнини.
Сбогуваме се с града и си обещавам да сбъдна една моя мечта. Да се върна за "500-те мили". Този грип обърка много неща, ама ще стане. Разбрали сме се с Киро Бавареца да идем. Да се чувстват предварително поканени alx, Enigma и всички други колеги в Щатите. Може да си направим една сбирка на форума там.
На излизане от града долният хубавец ни направи едно истинско шоу. Направо ни препрати към филма Planes. Точно над пътя тегли почти отвесно нагоре, завъртане около крилото, пикиране и пак над нивата. Личеше си, че се забавлява истински
Пореден щат се задава на хоризонта. Вече сме си направо у дома, дето се вика. Един ден път.
И пак водни кули
и Харлей
Липсват само Кока кола, Малборо (е, забраниха го) и Макдоналдс. За сметка на това с този камион колко салата може да се направи, не е истина
Предпоследният ден карахме малко по-дълго. Исках да "изтегля" и да оставя по-малко за последния, пети ден на пътуването. Отделно за тогава бяхме планирали минаването през няколко по-големи магазина в близост до нас. Коско в Сиракюз и Уолмарт и още няколко в Уотъртаун.
И така, напън сетен е настал. Вдигаме се рано (жената е караконджул, става в 5:30, когато се е успала), снимаме километража и се понасяме по познати вече пътища. Табелите са все с имена, които са ни напваво съседи (както и Виена е съсед на София )
64 мили до Бъфало, направо сме си у дома
Америка е като тепсия. Равно до хоризонта. Ако не са върветата, можеш да заспиш.
Това е третата или четвърта полицейска кола, която видяхме по пътя. Такива с радари имаше единствено един в щата Ню Йорк. Крият се много добре
Тук взимаме предпоследната, дори последна отбирка по пътя. От Бъфало се кара към Ню Йорк и на Сиракюз "у лево" и до дома е все нагоре.
Тук е платено, но пътят е добър и се кара без забавяне. Минавали сме го неведнъж. Споменавал съм, че от Ниагара през Бъфало и от долната страна на езерото е направо няколко часа по-бързо, отколкото да пресечете Торонто. Мразя този град...
Плащат се някакви смешни $4-5 по спомен. Нищо работа
Цифрите започват да стават трицифрени. Това действа много релаксиращо.
До Отава напрактика няма нищо интересно. Някойя сърна край пътя и това е. Но това си е типичната американска провинция. Снимах наред, без да подбирам. Когато кажем "Америка", всеки си представя Холивуд, Статуята на Свободата, мостът Голден гейт и май е това. Е, и Кеип Канаверал. Ходих там заради alx, затова го вметвам Но има едни стотина и повече милиона, дето не живеят там. Малко хора са виждали американската провинция. Затова и снимах, за да я покажа как изглежда. Ще започна с една къща в покрайниите на Бъфало. Магостралата е като ограда на двора
Трафикът видимо се увеличи. Колите станаха повече.
Хлапето следи на неговия GPS докъде сме стигнали. 105км макс скорост, движим се с разумно надвишение. Винаги съм в колоната
По магистралата има много отбивки заради камионите. По-скъпият бензин ни дава представа също, че сме в щата Ню Йорк.
Подминахне Сиракюз, уважихме Коско и вече само на север. Пътят през гората е много красив.
Ще кажете, че всичко е по мед и масло. Качваш се и караш. Като цяло е така, НО...
пътят си е път и всичко е възможно. В Калифорния и Аризона беше пълно с коли, спряли заради спукани гуми. Компасът, който карахме има сензори за налягане на гумите и едната предна беше мааалко по-мека. Една идея. Видях го последния ден, ама реших да се "стисна" и да не се набитвам $1 на някоя бензиностанция и да я помпам. И така на няколко стотин километра от дома усетих как леко нещата се промениха. Теглих една майна на гумата и за къдмет буквално пред мен имаше отбивка с бензиностанция и някакво магазинче. Отбих до компресора и тръгвам да гледам предната гума. Гледам, цяла. В този момент женицата вика, виж задната
Тук мисленно поздравих тези, дето ме наричаха в една друга тема "препар". Любезни хора ни казаха, че само на няколко мили има гараж, където ще ми фикснат проблема. Аз обаче извадих "кит"-а за лепене на гуми, който си носех с мен. Жената каза "Аааааааа", сега знам за какво ти беше това. Дупката беше ОГРОМНА. Парчето влезе двойно и се буквално на магия запуши проблема. Компресорът работеше с канадски "куотъри" и напомпах гумата без проблеми. Слава на онзи горе, всичко до края мина без проблем
Последната спирка по пътя беше Уотъртаун. Ето паркинга пред Уолмарт:
Сбогуваме се с града и си обещавам да сбъдна една моя мечта. Да се върна за "500-те мили". Този грип обърка много неща, ама ще стане. Разбрали сме се с Киро Бавареца да идем. Да се чувстват предварително поканени alx, Enigma и всички други колеги в Щатите. Може да си направим една сбирка на форума там.
На излизане от града долният хубавец ни направи едно истинско шоу. Направо ни препрати към филма Planes. Точно над пътя тегли почти отвесно нагоре, завъртане около крилото, пикиране и пак над нивата. Личеше си, че се забавлява истински
Пореден щат се задава на хоризонта. Вече сме си направо у дома, дето се вика. Един ден път.
И пак водни кули
и Харлей
Липсват само Кока кола, Малборо (е, забраниха го) и Макдоналдс. За сметка на това с този камион колко салата може да се направи, не е истина
Предпоследният ден карахме малко по-дълго. Исках да "изтегля" и да оставя по-малко за последния, пети ден на пътуването. Отделно за тогава бяхме планирали минаването през няколко по-големи магазина в близост до нас. Коско в Сиракюз и Уолмарт и още няколко в Уотъртаун.
И така, напън сетен е настал. Вдигаме се рано (жената е караконджул, става в 5:30, когато се е успала), снимаме километража и се понасяме по познати вече пътища. Табелите са все с имена, които са ни напваво съседи (както и Виена е съсед на София )
64 мили до Бъфало, направо сме си у дома
Америка е като тепсия. Равно до хоризонта. Ако не са върветата, можеш да заспиш.
Това е третата или четвърта полицейска кола, която видяхме по пътя. Такива с радари имаше единствено един в щата Ню Йорк. Крият се много добре
Тук взимаме предпоследната, дори последна отбирка по пътя. От Бъфало се кара към Ню Йорк и на Сиракюз "у лево" и до дома е все нагоре.
Тук е платено, но пътят е добър и се кара без забавяне. Минавали сме го неведнъж. Споменавал съм, че от Ниагара през Бъфало и от долната страна на езерото е направо няколко часа по-бързо, отколкото да пресечете Торонто. Мразя този град...
Плащат се някакви смешни $4-5 по спомен. Нищо работа
Цифрите започват да стават трицифрени. Това действа много релаксиращо.
До Отава напрактика няма нищо интересно. Някойя сърна край пътя и това е. Но това си е типичната американска провинция. Снимах наред, без да подбирам. Когато кажем "Америка", всеки си представя Холивуд, Статуята на Свободата, мостът Голден гейт и май е това. Е, и Кеип Канаверал. Ходих там заради alx, затова го вметвам Но има едни стотина и повече милиона, дето не живеят там. Малко хора са виждали американската провинция. Затова и снимах, за да я покажа как изглежда. Ще започна с една къща в покрайниите на Бъфало. Магостралата е като ограда на двора
Трафикът видимо се увеличи. Колите станаха повече.
Хлапето следи на неговия GPS докъде сме стигнали. 105км макс скорост, движим се с разумно надвишение. Винаги съм в колоната
По магистралата има много отбивки заради камионите. По-скъпият бензин ни дава представа също, че сме в щата Ню Йорк.
Подминахне Сиракюз, уважихме Коско и вече само на север. Пътят през гората е много красив.
Ще кажете, че всичко е по мед и масло. Качваш се и караш. Като цяло е така, НО...
пътят си е път и всичко е възможно. В Калифорния и Аризона беше пълно с коли, спряли заради спукани гуми. Компасът, който карахме има сензори за налягане на гумите и едната предна беше мааалко по-мека. Една идея. Видях го последния ден, ама реших да се "стисна" и да не се набитвам $1 на някоя бензиностанция и да я помпам. И така на няколко стотин километра от дома усетих как леко нещата се промениха. Теглих една майна на гумата и за къдмет буквално пред мен имаше отбивка с бензиностанция и някакво магазинче. Отбих до компресора и тръгвам да гледам предната гума. Гледам, цяла. В този момент женицата вика, виж задната
Тук мисленно поздравих тези, дето ме наричаха в една друга тема "препар". Любезни хора ни казаха, че само на няколко мили има гараж, където ще ми фикснат проблема. Аз обаче извадих "кит"-а за лепене на гуми, който си носех с мен. Жената каза "Аааааааа", сега знам за какво ти беше това. Дупката беше ОГРОМНА. Парчето влезе двойно и се буквално на магия запуши проблема. Компресорът работеше с канадски "куотъри" и напомпах гумата без проблеми. Слава на онзи горе, всичко до края мина без проблем
Последната спирка по пътя беше Уотъртаун. Ето паркинга пред Уолмарт:
Re: Route 66
Срам, не срам, стигам до последната отсечка. Пътят от Watertown (city, NY) до Ottawa е кръгло 190 километра. Един марш на скок и сме си у дома. Ние минаваме винаги през Ogdensburg.
https://www.google.ca/maps/dir/ottawa/w ... 747838!3e0
Причините са няколко. По 81 на Север и после 401 на Изток е трафик. Отделно граничният пункт на 1000 Islands е винаги натоварен заради туристите. При Ogdensburg граничният пункт има две колони. За коли и за камиони. Събитие е, ако има подече от десетина коли на опашката. Пътят си е обикновен селски с ограниченията от 30 и 50 мили. Снимките ще ви покажат селската Америка, извън Холивуд, Малибу или Манхатън. Не съм ги подбирал специално, просто съм карал сравнително подред. В тази ерия живеят немалко амиши.
https://en.wikipedia.org/wiki/Amish
Тук сме все още по 81 Север
И ето вече мждуселските пътища
Това на долната снимка се нарича бунгало. Обикновено е върху общинска зеля и се плаща някакъв наем. Ако някой купи земята, просто го местиш на друг участък.
Бензинът е провинцията е $2.85 за галон
Ако ви прави впечатление, американските флафове са навсякъде
https://www.google.ca/maps/dir/ottawa/w ... 747838!3e0
Причините са няколко. По 81 на Север и после 401 на Изток е трафик. Отделно граничният пункт на 1000 Islands е винаги натоварен заради туристите. При Ogdensburg граничният пункт има две колони. За коли и за камиони. Събитие е, ако има подече от десетина коли на опашката. Пътят си е обикновен селски с ограниченията от 30 и 50 мили. Снимките ще ви покажат селската Америка, извън Холивуд, Малибу или Манхатън. Не съм ги подбирал специално, просто съм карал сравнително подред. В тази ерия живеят немалко амиши.
https://en.wikipedia.org/wiki/Amish
Тук сме все още по 81 Север
И ето вече мждуселските пътища
Това на долната снимка се нарича бунгало. Обикновено е върху общинска зеля и се плаща някакъв наем. Ако някой купи земята, просто го местиш на друг участък.
Бензинът е провинцията е $2.85 за галон
Ако ви прави впечатление, американските флафове са навсякъде
Re: Route 66
Епилог
Върнахме "Компаса" два дни по-рано. Можехме да го държим, ама само да го мислим, просто нямаше смисъл. А и нямахме къде да ходим.
Леле, как съм го измил, а
Накратко, изминахме 2882 мили (4638км) за пет дни. Средният разход излезе 31.6 мили/галон или кръгло малко под 7.5л/100км. Това е повече от прилично за 2.4л мотор с над 90% от времето включен климатик.
Колко ми излезе удоволствието? За колата платихме 1800CAD за една седмица. Условието беше, взимаме от ЛА и оставяме в Отава. Връщането в различна точка винаги оскъпява. Спали сме четири нощи в хотел. В Щатите избирахме най-евтините,
Holiday Inn. Стаята се връзва около $100-120 на вечер. Има включена закуска навсякъде. При условие, че спираш, лягаш, спиш, ставаш и си биеш шута, условията са повече от приемливи. В малките мотели има риск от bed bugs. Оставям ви да проверите, какво е това.
Пак ще уточня. Ние се движихме по магистралата. Оригиналният път е съвсем различен. За да го минете и видите всичко, ще са ви необходими поне две седмици. Всяко населено място е пълно с история и във всяко ресторанче можете да видите и чуете част от историята на Америка.
Пожелавам на всички, да имат възможността да се насладят на това удоволствие
Върнахме "Компаса" два дни по-рано. Можехме да го държим, ама само да го мислим, просто нямаше смисъл. А и нямахме къде да ходим.
Леле, как съм го измил, а
Накратко, изминахме 2882 мили (4638км) за пет дни. Средният разход излезе 31.6 мили/галон или кръгло малко под 7.5л/100км. Това е повече от прилично за 2.4л мотор с над 90% от времето включен климатик.
Колко ми излезе удоволствието? За колата платихме 1800CAD за една седмица. Условието беше, взимаме от ЛА и оставяме в Отава. Връщането в различна точка винаги оскъпява. Спали сме четири нощи в хотел. В Щатите избирахме най-евтините,
Holiday Inn. Стаята се връзва около $100-120 на вечер. Има включена закуска навсякъде. При условие, че спираш, лягаш, спиш, ставаш и си биеш шута, условията са повече от приемливи. В малките мотели има риск от bed bugs. Оставям ви да проверите, какво е това.
Пак ще уточня. Ние се движихме по магистралата. Оригиналният път е съвсем различен. За да го минете и видите всичко, ще са ви необходими поне две седмици. Всяко населено място е пълно с история и във всяко ресторанче можете да видите и чуете част от историята на Америка.
Пожелавам на всички, да имат възможността да се насладят на това удоволствие
- hell's angel
- младши ентусиаст
- Мнения: 526
- Регистриран на: 27.02.2002
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: овца във вълча кожа...
Re: Route 66
BMW_POWER написа:Пожелавам на всички, да имат възможността да се насладят на това удоволствие
Амин, айде мерси за снимките , пък след някоя и друга година пробвайте пак, ама по оригинала и на две колела
Ubi dubium, ibi libertas
29 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани