За приятелството...
Модератор: Общи модератори
38 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
- Borymeckata
- ентусиаст
-
- Мнения: 1016
- Регистриран на: 8.06.2012
- Пол: Мъж
- Кара: Нафтова печка.
- Мечтае да кара: През просото...
- Детайли за колата: Х3 (Е83) 3.0d, 2004г.
M57TU-A5S390R-ATC400
Re: За приятелството...
Връзката с темата е, че приятелство между хора (мъже) може да възникне в различни ситуации, включително и по принуда. Пак казвам - сега нямам връзка с никой от тези хора, но за тези месеци, в които сме били заедно, съм разчитал на тях (както и те на мен) за всичко, включително и за физическото си оцеляване. Не сме се дънили един друг, не сме се клеветили, нямаше интриги между нас, нямаше кражби, никой не се е скатавал за сметка на другите - вярвахме и разчитахме един на друг.
Били сме (бяхме) екип, и то добър - всички играехме за отбора. Вие сега, големите индивидуалисти, дето си гледате само "интереса" и гоните левовете - не можете да го разберете...
Били сме (бяхме) екип, и то добър - всички играехме за отбора. Вие сега, големите индивидуалисти, дето си гледате само "интереса" и гоните левовете - не можете да го разберете...
Excellent! Steven is my name!
- Borymeckata
- ентусиаст
-
- Мнения: 1016
- Регистриран на: 8.06.2012
- Пол: Мъж
- Кара: Нафтова печка.
- Мечтае да кара: През просото...
- Детайли за колата: Х3 (Е83) 3.0d, 2004г.
M57TU-A5S390R-ATC400
Re: За приятелството...
Съвсем ясно съм написал (два пъти) - с никой от тях не поддържам връзка. Добре, нека не го наричаме приятелство - да го наречем интерес. Служили сме заедно десетина месеца и през това време сме имали общ интерес - да оцелеем. Да кажем, че вълците също не са приятели, но ловуват в глутница - така имат по-добър шанс за оцеляване. Мисълта ми е какви отношения се създават за тези десетина месеца в някаква ненормална и стресираща обстановка - напълно случайни хора си стават по-близки от братя. Не коментирам какво ги обединява, само го отбелязвам като факт. После животът ги разделя и... край. Наречи го както искаш, щом ти харесва - нека бъде интерес. Това не променя същността на взаимоотношенията - че хората играят за екипа, разчитат и си вярват един на друг.
Excellent! Steven is my name!
- Nickelback
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1862
- Регистриран на: 20.10.2010
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: BigBlockV8
- Мечтае да кара: бангия с предно
- Детайли за колата: Hemi 370 cu. in.
Re: За приятелството...
grafterUK написа:А правили ли сте бизнес с приятел?
Аз да



Sent from my ONEPLUS A5000 using Tapatalk
"За тЕя пари има Е-шеесе" - форумна пословица.
Лето две и седемнаесто.
- Don_Diego
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 796
- Регистриран на: 26.04.2009
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: E39, D3 W12, E89, U11, G09, G70
Re: За приятелството...
И при мен така се получи, но пък беше за добро. Гледайки как се развивам аз и как въросния "приятел" - радвам се, че така се развиха нещата 

Re: За приятелството...
Мисля, че не само при нас така се е получило, а в 99% от случаите.. защо така се получава? И аз имам какво да кажа, но нека ако има още колеги да кажат каква е причината според тях?
Според мен за да започнеш бизнес с приятел /говоря за истински приятел, когото познаваш от години и сте си помагали за абсолютно всичко, израснали сте заедно/ означава, че на него му вярваш най-много и му се доверяваш напълно и просто искаш да как да го кажа - да "израстнете" в бизнес средата заедно благодарение на общите ви усилия..обаче историята се развива отначало добре и после търпи пълен обрат. Защо така?
Има една поговорка
Защо и каква е логиката на това според вас?
Какво може да се провали така, че с човек, който ви е бил като по-големият или по-малкият брат през по-голямата част от живота ви изведнъж го виждате в съвсем друга светлина? Дали винаги си е бил такъв и просто защото не са настъпили конкретните обстоятелства не си го видял в тази светлина или в нас самите? А какви трябва да са тези обстоятелства? Като имам свободно време се замислям за нещата от живота, че мине не мине време и ми споделят приятели как не били очаквали това от някого си..пак за същото нещо става на въпрос. И в крайна сметка пак - прекратени отношения. А знам и за случай за семейни бизнес отношения и пак колкото и глупаво да звучи - резултата е същият. Бях потресен като чух ама на.. тва е положението.
Като цяло кои отношения според вас издържат на такива "тестове" - роднинските или приятелските?
Според мен за да започнеш бизнес с приятел /говоря за истински приятел, когото познаваш от години и сте си помагали за абсолютно всичко, израснали сте заедно/ означава, че на него му вярваш най-много и му се доверяваш напълно и просто искаш да как да го кажа - да "израстнете" в бизнес средата заедно благодарение на общите ви усилия..обаче историята се развива отначало добре и после търпи пълен обрат. Защо така?
Има една поговорка
с приятел орташки бизнес не се прави
Защо и каква е логиката на това според вас?
Какво може да се провали така, че с човек, който ви е бил като по-големият или по-малкият брат през по-голямата част от живота ви изведнъж го виждате в съвсем друга светлина? Дали винаги си е бил такъв и просто защото не са настъпили конкретните обстоятелства не си го видял в тази светлина или в нас самите? А какви трябва да са тези обстоятелства? Като имам свободно време се замислям за нещата от живота, че мине не мине време и ми споделят приятели как не били очаквали това от някого си..пак за същото нещо става на въпрос. И в крайна сметка пак - прекратени отношения. А знам и за случай за семейни бизнес отношения и пак колкото и глупаво да звучи - резултата е същият. Бях потресен като чух ама на.. тва е положението.

Като цяло кои отношения според вас издържат на такива "тестове" - роднинските или приятелските?
- alekangg
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 67
- Регистриран на: 5.01.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
Re: За приятелството...
BMW_POWER написа:Ще започна отзад напред. Приятелството между жени няма. Приятелство между жена и мъж няма. Бърз извод:
Жените са много неприятелски настроени
Забрави да кажеш, че всички жени са к**ва!
Това, че ти не си виждал такива приятелства или нямаш, не значи нищо.
- alekangg
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 67
- Регистриран на: 5.01.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
Re: За приятелството...
Иначе по темата вероятно с най-добрия ми приятел се скарахме, по-точно той се разсърди и всичко приключи, но това стана и с няколко други негови много добри и стари приятели.
Ще кажа, че се познаваме от детската градина, учили сме в едно училище и сме били приятели над 25 години.
Хората се променят с времето, като най-много зависи средата им, това мога да кажа.
Няма нищо странно, роднини се карат, бащи със синове не си говорят, та какво остава между приятели, били те и най-добрите.
Ще кажа, че се познаваме от детската градина, учили сме в едно училище и сме били приятели над 25 години.
Хората се променят с времето, като най-много зависи средата им, това мога да кажа.
Няма нищо странно, роднини се карат, бащи със синове не си говорят, та какво остава между приятели, били те и най-добрите.
- Binev_OuT
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 754
- Регистриран на: 15.02.2007
- Местоположение: Габрово
- Пол: Мъж
- Кара: E36 323i Touring
- Мечтае да кара: някакво М
Re: За приятелството...
Аз съм голям темерут по природа.Не съм много общителен , и гледам да не се занимавам с глупости.
Когато някой не ми харесва , не се занимавам с него.Много мразя , да правя изкуствено хиху-хаху с някой щото може да ми свърши някаква работа примерно.И много мразя да ми се налага да лицемернича!
Сега като се замисля колкото врати съм си затворил в живота , и колко неща са могли да се случат много по-рано и много по-лесно ....
Искам да кажа че няма нищо лошо в това да ръководиш познанствата си спрямо интересите си?
Какво е лошото?
Аз като не го правя и до ден днешен , какво печеля...
Имам някакви хора , които наричам приятели , може би са 4ма,всички са в Англия , единия от тях вече съм го отписал като приятел , но се чуваме ей така да се похилим.
Но ... въпроса е след колко време , ще отпиша още един , и още един , някой ще отпише мен по някаква причина
, какво се печели накрая?
Моя критерии за приятел е , да преценя че човека е сериозен , държи на думата си , стъпил е на краката си - няма значение дали го познавам от гимназията или от петък на обед , е такъв човек може веднага да ми стане приятел , щото ще вършим работа с него , пък после ще пием и по бира.
На скоро посрещнах един стар приятел , дойде при мен от България , и му помогнах с настаняване , работа , някой и друг лев , дадох му колата си , да се движи с нея ...
На момчето не му се получи , реши да се прибира , след няколко седмици ми се обади и ми каза че всичко което ми бил дължал го е оставил в къщи..
Е за мен той ми е приятел , ако не го беше направил , щеше да ми е познат за кръчмата и толкос.
Мога да дам и лош пример за приятел.
Преди няколко години , един стар приятел все идваше в сервиза където бачках , да му правим по нещо и никога не плащаше.
По едно време обаче му казах - брат , наши хора сме , обаче тоя път ще оставиш нещо ей тъй от хорска срама , тоя повече не стъпи.
Почна да ходи при друг , при който си плащаше как си му е реда.
Значи щото ми е приятел аз ще му бачкам без пари
, пък ще плаща на оня дето не му е приятел
аре сиктир , ева ти и приятелите
Когато някой не ми харесва , не се занимавам с него.Много мразя , да правя изкуствено хиху-хаху с някой щото може да ми свърши някаква работа примерно.И много мразя да ми се налага да лицемернича!
Сега като се замисля колкото врати съм си затворил в живота , и колко неща са могли да се случат много по-рано и много по-лесно ....



Искам да кажа че няма нищо лошо в това да ръководиш познанствата си спрямо интересите си?
Какво е лошото?
Аз като не го правя и до ден днешен , какво печеля...
Имам някакви хора , които наричам приятели , може би са 4ма,всички са в Англия , единия от тях вече съм го отписал като приятел , но се чуваме ей така да се похилим.
Но ... въпроса е след колко време , ще отпиша още един , и още един , някой ще отпише мен по някаква причина

Моя критерии за приятел е , да преценя че човека е сериозен , държи на думата си , стъпил е на краката си - няма значение дали го познавам от гимназията или от петък на обед , е такъв човек може веднага да ми стане приятел , щото ще вършим работа с него , пък после ще пием и по бира.
На скоро посрещнах един стар приятел , дойде при мен от България , и му помогнах с настаняване , работа , някой и друг лев , дадох му колата си , да се движи с нея ...
На момчето не му се получи , реши да се прибира , след няколко седмици ми се обади и ми каза че всичко което ми бил дължал го е оставил в къщи..
Е за мен той ми е приятел , ако не го беше направил , щеше да ми е познат за кръчмата и толкос.
Мога да дам и лош пример за приятел.
Преди няколко години , един стар приятел все идваше в сервиза където бачках , да му правим по нещо и никога не плащаше.
По едно време обаче му казах - брат , наши хора сме , обаче тоя път ще оставиш нещо ей тъй от хорска срама , тоя повече не стъпи.
Почна да ходи при друг , при който си плащаше как си му е реда.
Значи щото ми е приятел аз ще му бачкам без пари


аре сиктир , ева ти и приятелите

- Nickelback
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 1862
- Регистриран на: 20.10.2010
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: BigBlockV8
- Мечтае да кара: бангия с предно
- Детайли за колата: Hemi 370 cu. in.
Re: За приятелството...
Да напиша и аз някой и друг ред
Право в десетката! Аз тези две точки ги разбирам като (про-)активно приятелство. Пасивни и реактивни приятели имам много. (Про-)активни - един
За мен истинският приятел, те пита какви са ти проблемите, предлага помощта си, дори и без да го питаш. Дори да казваш "не" с половин уста някой път. Истинският приятел чувства твоята нужда и знае кога и как да помогне! Прави наистина каквото е по силите му.
Точно по тези две точки наблюдавам отбой в "негово" лице. С ръка на сърцето мога да кажа, че НИКОГА, НИКОГА не съм го молил за помощ. А съм помагал много пъти. Познавам го от 25 години. Винаги е бил крив характер и аз и моят човек (най-добрият ми приятел) сме били единствените, които сме запазили нормални отношения с него за толкова време. Да кажем, че толкова години сме му свикнали на характера. Всичко ОК, но последните години откакто се задоми (малко е под въпрос дали е това е любовта на живота му, но няма да конкретизирам повече) започна да ни дели на "такива приятели" и "по-други приятели", приятели за това, приятели за онова... Супер, това го преживях някак и не се сърдя.
Търси ни (мен и моя човек), когато има нужда от нещо или просто иска да се напие на куче и да разпусне. ОК, пак няма проблем, забавно е поне
Роди му се дете, ОК, страхотно, живо и здраво да му е. Оттам нататък почна да тръби как той си е изпълнил задълженията пред обществото и някакви такива безумия. Супер, стискам палци да си има още 2-3 поне.
Взе кредит и купи апартамент за немалко пари. Ето в този момент, тоя човек коренно се промени, според мен. Започна да хейти всичко и всеки, колко било добре в UK, как тук било пълна скръб и т.н. стандартните брътвежи от типа "сасипа'а я таа държава!". Преди ни събираха детски спомени поне, сега трябва да слушаме брътвежи. Аз токсични хора не понасям и това доста ме дистанцира от него...
Почна да ми дава на мен акъл как да живея живота си, за какво да харча и да не харча, къде да ходя, и т.н. Глупости все едно е най-големия старейшина. Забележете - дава ми акъл, но помощ или поне приятелско рамо - нула. За пръв път в живота си го помолих, къде на шега на майтап, къде да го тествам, да осъществи един контакт и да ме свърже с един човек. Реагира като, че искам да ме срещне с папата. Все едно съм му изял десерта. Стана ми обидно. Сетих се навремето как повръщаше поупиян от задната врата на Москвича, проклинайки всичко и всеки, заради поредната несподелена любов. А ние с моя човек го возехме и го предавахме вкъщи без да разбере баща му. И много други неща се сетих, които явно той не се сеща. Ми мой, човек дотук бяхме
Аз няма какво да си кажа с теб освен да хейтим всичко и всеки, поради незнайно каква причина
Не съм контактувал с него от няколко седмици вече и някак не ми липсва, честно казано... Тъпо ми е от моя човек, понеже винаги тримата сме били все заедно. 25 години. Той също долавя същите промени в характера, но гледа да не объща толкова внимание. На мен обаче ми писна...
По отношение на бизнеса с приятели... Хммм... аз се опарих, но по-важното е че си взех поука за цял живот. Този мои приятел бе мой съученик. Този човек завърши благодарение на мен. И то не с какъв да е успех. Беше от заможно семейство. Започнахме някакъв "бизнес", като той и баща му осигуряваха финансирането, пък аз и един друг авер, бяхме изпълнители по проектите, организация на производството и т.н. В един момент започнаха да се бавят заплати, да лъсва мутренския подход, да се водят някакви хора, за които все едно бяхме животни в зоологическата градина. Тогава ми стана ясно, че няма да се случат нещата. Взех си последната забавена заплата и се махнах. Скарахме се и оттогава не съм го виждал и чувал. Аз изгорях с една заплата, другият ми колега с много. Щото вярваше, че нещата ще са наред. Е не бяха. Това ме научи да не вярвам безрезервно на хората. Макар и да съм прекарал години наред редом до тях
За мъжко-женското "приятелство" за момента все още ще се въздържа откъм коментари, че темата ще отиде за към катинар, а си мисля, че има още доста какво да обсъдим

Borymeckata написа:2. Добър приятел ти е този, който ти помага да решиш някои от проблемите си;
3. Чудесен приятел ти е този, който по собствена инициатива прави нещо хубаво за теб.
Право в десетката! Аз тези две точки ги разбирам като (про-)активно приятелство. Пасивни и реактивни приятели имам много. (Про-)активни - един

За мен истинският приятел, те пита какви са ти проблемите, предлага помощта си, дори и без да го питаш. Дори да казваш "не" с половин уста някой път. Истинският приятел чувства твоята нужда и знае кога и как да помогне! Прави наистина каквото е по силите му.
Точно по тези две точки наблюдавам отбой в "негово" лице. С ръка на сърцето мога да кажа, че НИКОГА, НИКОГА не съм го молил за помощ. А съм помагал много пъти. Познавам го от 25 години. Винаги е бил крив характер и аз и моят човек (най-добрият ми приятел) сме били единствените, които сме запазили нормални отношения с него за толкова време. Да кажем, че толкова години сме му свикнали на характера. Всичко ОК, но последните години откакто се задоми (малко е под въпрос дали е това е любовта на живота му, но няма да конкретизирам повече) започна да ни дели на "такива приятели" и "по-други приятели", приятели за това, приятели за онова... Супер, това го преживях някак и не се сърдя.
Търси ни (мен и моя човек), когато има нужда от нещо или просто иска да се напие на куче и да разпусне. ОК, пак няма проблем, забавно е поне

Роди му се дете, ОК, страхотно, живо и здраво да му е. Оттам нататък почна да тръби как той си е изпълнил задълженията пред обществото и някакви такива безумия. Супер, стискам палци да си има още 2-3 поне.
Взе кредит и купи апартамент за немалко пари. Ето в този момент, тоя човек коренно се промени, според мен. Започна да хейти всичко и всеки, колко било добре в UK, как тук било пълна скръб и т.н. стандартните брътвежи от типа "сасипа'а я таа държава!". Преди ни събираха детски спомени поне, сега трябва да слушаме брътвежи. Аз токсични хора не понасям и това доста ме дистанцира от него...
Почна да ми дава на мен акъл как да живея живота си, за какво да харча и да не харча, къде да ходя, и т.н. Глупости все едно е най-големия старейшина. Забележете - дава ми акъл, но помощ или поне приятелско рамо - нула. За пръв път в живота си го помолих, къде на шега на майтап, къде да го тествам, да осъществи един контакт и да ме свърже с един човек. Реагира като, че искам да ме срещне с папата. Все едно съм му изял десерта. Стана ми обидно. Сетих се навремето как повръщаше поупиян от задната врата на Москвича, проклинайки всичко и всеки, заради поредната несподелена любов. А ние с моя човек го возехме и го предавахме вкъщи без да разбере баща му. И много други неща се сетих, които явно той не се сеща. Ми мой, човек дотук бяхме


По отношение на бизнеса с приятели... Хммм... аз се опарих, но по-важното е че си взех поука за цял живот. Този мои приятел бе мой съученик. Този човек завърши благодарение на мен. И то не с какъв да е успех. Беше от заможно семейство. Започнахме някакъв "бизнес", като той и баща му осигуряваха финансирането, пък аз и един друг авер, бяхме изпълнители по проектите, организация на производството и т.н. В един момент започнаха да се бавят заплати, да лъсва мутренския подход, да се водят някакви хора, за които все едно бяхме животни в зоологическата градина. Тогава ми стана ясно, че няма да се случат нещата. Взех си последната забавена заплата и се махнах. Скарахме се и оттогава не съм го виждал и чувал. Аз изгорях с една заплата, другият ми колега с много. Щото вярваше, че нещата ще са наред. Е не бяха. Това ме научи да не вярвам безрезервно на хората. Макар и да съм прекарал години наред редом до тях

За мъжко-женското "приятелство" за момента все още ще се въздържа откъм коментари, че темата ще отиде за към катинар, а си мисля, че има още доста какво да обсъдим

"За тЕя пари има Е-шеесе" - форумна пословица.
Лето две и седемнаесто.
Re: За приятелството...
alekangg написа:BMW_POWER написа:Ще започна отзад напред. Приятелството между жени няма. Приятелство между жена и мъж няма. Бърз извод:
Жените са много неприятелски настроени
Забрави да кажеш, че всички жени са к**ва!
Това, че ти не си виждал такива приятелства или нямаш, не значи нищо.
Стига пък и ти бре, много на сериозно го взе. Цитирах изказване, което ми хареса. Какви са жените няма да коментирам. Нагледал съм се на какво ли не.
Много е лесно да си проверите един приятел. Дайте му пари на заем. Аз така загубих двама. С единият 18 години сме били дупе и гащи. Има да ми връща 200ДМ. Дадох му ги 97-ма. 99-та каза, че ще ми се обади. Аз реших да чакам това обаждане и ... продължавам да го чакам

Вторият не искам да го коментирам, защото ми е тежко. Няма добро, ненаказано в този живот. Затова и тук спрях да се занимавам със сънародници.
Най-добрият ми приятел се знаем от 88-ма. Той е единственото нещо, което ми липсва от бг. 2015 направих опит за бизнес с бг. Той ми каза следното:
Не ти трябва да правиш фирма. Бачкай през една от моите, само ми казвай къде какво да осчетоводявам. Дал ми е сметки и всичко, което ми беше необходимо. Имаме си 100% доверие и никога не сме си въртяли номера....
Приятели от форума имам много, макар и да не съм ги виждал скоро. Явор направи за мен такъв жест, какъвто надали някой ще направи в живота ми втори път. Киро Бавареца, подавал ми е ръка и ми е вършил услуги много пъти. Пецата, Ванката, ще пропусна много хора. Използвам да благодаря на всички, ударили едно рамо с информация или нещо друго в този форум.
38 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани