За приятелството...

[Nickelback]

Моля да бъда извинен от тунингарите, маперите, ретрофитърите и масоните на форума, но... ей го н'а пускам една тема - "За приятелството! Размисли и страсти"

- Откога познавате най-добрия си приятел?
- На каква база сте решили, че той/тя е най-добрият ви приятел?
- Можете ли да кажете, че той/тя е само един истински и определено се откроява на фона на останалите ви приятели? С какво?
- Какво най-много е правил той за вас? А вие за него/нея?
- Какво очаквате да направи за вас?
- Какво не сте очаквали никога от него/нея?
- Приключвали ли сте приятелството си с "най-добрия" си приятел? Поради каква причина?
- Какво би могло да доведе до приключването на едно дългогодишно приятелство?
и т.н, който каквито въпроси си е задавал в житейския си път и до какви изводи е стигнал

Ей такива неща... че нещо ми е тегаво и не знам дали няма да сбъркам с прибързано решение

ПС: За десерт можем да обсъдим (пак) темата за приятелстовото мъж-жена

[BMW_POWER]

Ще започна отзад напред. Приятелството между жени няма. Приятелство между жена и мъж няма. Бърз извод:
Жените са много неприятелски настроени

[Nickelback]

Ще започна отзад напред. Приятелството между жени няма. Приятелство между жена и мъж няма. Бърз извод:
Жените са много неприятелски настроени

Дотук сме на едно мнение

[shlosera Профил]

Най-добрия приятел познавам от 15тина години, за него само човек не съм убивал, както и той за мен. Да само 1 е най-истинския приятел, но мога да разчитам на него 24/7 дори на 3000км от мен. До преди 3-4 години имаше още един като него обаче леко започнаха да ни се размимават вижданията за живота и се поотдалечихме. Относно приятелството, много хора не могат да разберат какво е това, масово всеки очаква да извлече някакви ползи от даден човек, но не разбират истинския смисъл на приятелството, да направиш нещо просто, за да помогнеш без да очакваш отплата под каквато и да била форма. Приятелството между жени.... мисля, че не може да съществува освен, ако нещо генетически не им е много объркано и на двете Между мъж и жена, може би, но жената пак трябва да е леко сбъркана и мъжа не трябва да има желание да и бръкне в гащите.


Sent from my iPhone using Tapatalk

[SpeedyMan Профил ICQ]

Ей ви малко научи обяснения как стоят нещата --> ЦЪК

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

Оставете жените, за приятелство говорим..
Страхотна тема, мен ме мъчи много това от няколко години.
Един хАмериканец гледах наскоро, който каза, че след 30 човек вече няма приятели, а добри познати.
Крайно или не, по-скоро съм склонен да се съглася.
Няма да отговарям на всичките ти въпроси, че е късно и ме мързи, но имам много какво да кажа.
Наскоро се 'ре-конектнах" със приятелите ми от детинство. И за съжаление ги преоткрих в по-лоша светлина.
Някои просто ги виждам вече такива, каквито са и не ми харесва. Други са се променили много ( не е субективно мнение, споделено е.)
Яд ме е сякаш за първото повече, че съм идеализирал много отношения, на принципа - каквото мисля аз и е моето отношение, със сигурност е същото от другата страна..- да, ама не..
Иначе- най-добрият ми приятел се промени, доста и то не за хубаво.
Запази си повечето мъжки черти- сериозен, услужлив, добър, като цяло стойностен човек. Но взе да се прави на какъвто не е - иска му се да е "тарикат", мачо, държи се ориенталски и просташки.. Аз знам откъде идва това, но ще се засегне много, ако му го кажа директно.. Иначе имахме един, даже два по-бурни разговора, в които му казах, че не го познавам вече много добре, изясних му всичко, полза нямаше никаква. Сега ми остана само варианта да го отбягвам, жал или не- трябва да мисля и за себе си, в крайна сметка той сам си го причинява и трябва да си търпи последиците, това е..
Кофти е, но не можеш да подредиш никого, всеки сам трябва да го направи за себе си.

[Nickelback]

Оставете жените, за приятелство говорим..

Точно така, трябваше да си трая за десерта

Страхотна тема, мен ме мъчи много това от няколко години.

И мен ме мъчи от известно време, предвид настроенията на единия от двамата ми най-добри приятели, но някакси гледах да не ми прави впечатление

Един хАмериканец гледах наскоро, който каза, че след 30 човек вече няма приятели, а добри познати.
Крайно или не, по-скоро съм склонен да се съглася.
Няма да отговарям на всичките ти въпроси, че е късно и ме мързи, но имам много какво да кажа.

И аз имам какво да понапиша, но ще го оставя и аз за утре вероятно

Някои просто ги виждам вече такива, каквито са и не ми харесва. Други са се променили много ( не е субективно мнение, споделено е.)
Яд ме е сякаш за първото повече, че съм идеализирал много отношения, на принципа - каквото мисля аз и е моето отношение, със сигурност е същото от другата страна..- да, ама не..

Точно! Оказа се, че каквото отношение има той към мен има, ако не същото, то подобно има към друг негов уж много добър приятел отпреди, който едва ли не беше негов идол А сега вече бил прОвал

Иначе- най-добрият ми приятел се промени, доста и то не за хубаво.
Запази си повечето мъжки черти- сериозен, услужлив, добър, като цяло стойностен човек. Но взе да се прави на какъвто не е - иска му се да е "тарикат", мачо, държи се ориенталски и просташки.. Аз знам откъде идва това, но ще се засегне много, ако му го кажа директно.. Иначе имахме един, даже два по-бурни разговора, в които му казах, че не го познавам вече много добре, изясних му всичко, полза нямаше никаква. Сега ми остана само варианта да го отбягвам, жал или не- трябва да мисля и за себе си, в крайна сметка той сам си го причинява и трябва да си търпи последиците, това е..
Кофти е, но не можеш да подредиш никого, всеки сам трябва да го направи за себе си.

Колко познато
Трябва ми малко време да си подредя мислите, но долавям нещо доста подобно, но в друг аспект на новоконструирания му характер

[Вуйчо Профил]

а

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

- Откога познавате най-добрия си приятел?

От около 30+ години

- На каква база сте решили, че той/тя е най-добрият ви приятел?

Нашите родители бяха семейни приятели, после ние като съученици се "надушихме", както и някои случки ме накараха да вярвам, че ми е N1 приятел.

- Можете ли да кажете, че той/тя е само един истински и определено се откроява на фона на останалите ви приятели? С какво?

Вече не, в ученическите ми години -да. После намерих още един, като цяло никога не съм имал повече от 2ма, всъщност те са са били винаги едни и същи Другият познавам от 20на години..

- Какво най-много е правил той за вас? А вие за него/нея?

Давал ми е немалка (не и огромна де) сума пари, живял съм за малко у тях, в чужбина щях да ходя при него (аз се отказах по други причини). Аз съм му давал също пари, той също е живял вкъщи и съм го посрещал в чужбина - тоест същото

- Какво очаквате да направи за вас?

Вече все по-малко имам желание за услуги от негова страна.

- Какво не сте очаквали никога от него/нея?

Да има вземане-даване с моя женска, дори не би му минала такава мисъл през главата и до ден днешен.. Както и на мен ест..

- Приключвали ли сте приятелството си с "най-добрия" си приятел? Поради каква причина?
- Какво би могло да доведе до приключването на едно дългогодишно приятелство?

Номинално-не, но фактически и по-общо погледнато се отдалечихме.
Причината я изяснихме вече.
Ако искаш съвет- не режи от корен, един "лайф коуч" гледах в тубата и той казва - няма нужда да спирате завинаги да им говорите, просто прекарвайте все по-малко време заедно. Няма нужда и да изпитваш вина или да те гризе съвест.

И винаги единия "приятел" трябва да е лидера, да надделява над другия, да властва. Съответно другият трябва да слуша и да бъде командван, трябва да е "балъка". Доста често всичко това е подсъзнателно, "приятелите" често не осъзнават ролите си.

За едното съм съгласен, за другото- не.
Винаги в отношенията и на микро ниво наистина има доминация, наистина е неосъзната в повечето случаи. Това си е нормално, все пак сме животни, макар и социални и леко осъзнати.
Проблем е, когато като приятел се опитваш това изкуствено да го промениш, или го обърнеш в борба за надмощие или избиване на комплекси и т.н.. Това вече е проблем и обтяга отношенията.
Относно това кой търси приятели- не мисля, че има връзка с това дали имаш жена до себе си или не. По-скоро къде съзнателно, къде не, когато си с жена се поизолираш, това е нормално, особено като не достига време, или като жената го прави манипулативно. В тия отношения ("мъжът и жената интимно" ) всъщност битката за надмощие е още по-силна и жестока..

[Комбина Профил]

Баща ми винаги повтаря, че приятелството е до време и всичко е преходно. Преди твърдях, че не е прав, но сега като поодъртях малко, осъзнах, че е прав.... за мое огромно съжаление... Живота се променя, хората също. Семейство, интереси, характери и всеки поема по неговата си пътечка. Повечето ми приятели станаха просто познати, някой даже далечни.

[Моджо Профил ICQ]

Аз съм темерут и асоциален тип и приятели почти нямам. Познати бол.
Имам 4 приятеля, още от ученическите години сме си компания.
Виждаме се на 5 години веднъж, но дружбата си я имаме.
За мен приятел е човек,на когото мога да разчитам. Тва да идем на кафе или бира - никакво приятелство не е.
И знам, че сега да дигна телефона и да се обадя ще ми се притекат на помощ и аз на тях респективно. Това е то приятелство, според мен. И по точките:
1. От над 30 години вече.
2. Ми знам ли на каква база, хора, на които мога да разчитам.
3. Мога да кажа и за 4-мата. Други просто нямам. Познати -да.
4. Помагали са ми, когато ми е било трудно. Не с пари или нещо подобно. Били са до мен.
5. Не очаквам нищо, тва не е пазар.
6. Не очаквам предателство.
7. Чак приключвал не съм, но с единия споделих една тайна и той хвана та я раздрънка навсякъде. Това не съм му го простил и никога няма да му го простя. Той го знае и след толкова години още е гузен
Бих се разделил с приятел ако ме предаде, ако ми говори зад гърба ,ако ми плете некви интриги или ми е "приятел" докат съм му нужен и от полза.
Нас 4-мата живота ни разпръсна по различни краища на бг, всеки е с различно материално полжение, различен семеен статус.
Но, ние сме Приятели и каквото и да се случи винаги можем да разчитаме един на друг. Доказано е във времето.
Сичко друго е бля,бля.
И като темерут ще кажа че един приятел да имам - стига ми. Вместо 200 познати примерно.

[Borymeckata Профил]

Не съм съгласен, че човек (мъж) може без приятели (мъже). Колкото и каквито жени да имаш около себе си, понякога имаш нужда от мъжка помощ и подкрепа. Примери мога да дам десетки... Аз имам няколко (да кажем 4 - 5) приятели (мъже) още от детските и ученическите си години - веселим се заедно, помагаме си, често се събиараме само пием по бира, да си поговорим и да се посмеем.

Хората са точни, проверени стотици пъти, но... не са универсални. В смисъл, че не мога да разчитам на всеки от тях за всичко. Един може да ми помогне като правя нещо по мотора, но не мога да си говоря за литература с него, например. Друг е много забавен и винаги е голям купон с него, но е несериозен и не държи на думата си. Трети пък е страхотен събеседник с огромна обща култура, но изключително мързелив и инертен... Светът е шарен и хората са различни - аз също си имам недостатъци (вероятно... ).


Бих го формулирал така:
1. Приятел ти е този, който не ти създава проблеми;
2. Добър приятел ти е този, който ти помага да решиш някои от проблемите си;
3. Чудесен приятел ти е този, който по собствена инициатива прави нещо хубаво за теб.

Изхождайки от тази формулировка, ако някой редовно ти създава ядове и проблеми, следва да се замислиш - приятел ли ми е? И трябва ли ти ТАКЪВ приятел? И съответно - да го пратиш на майната си... Също може да се замислиш понякога - а аз какъв приятел съм?

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

7. Чак приключвал не съм, но с единия споделих една тайна и той хвана та я раздрънка навсякъде. Това не съм му го простил и никога няма да му го простя. Той го знае и след толкова години още е гузен

Ей, това забравих.. Споделих и аз нещо лично (свързано със здравето), а той го разказа наляво и надясно.. Знам, че не е преднамерено със сигурност, просто си клюкари, но пак не е ок..
Не приемам клюкарстването при мъжете, аз също съм участвал в такава дейност, сега като се поосъзнавам, виждам, че най-вече средата ме тласкала към това ( не ме оневинява напълно ест.)

П.С.
Сега като пита Боримечката, аз също не съм света вода..
Имам издънки пред другия ми приятел. Ако трябва да се оправдавам-нищо нарочно и преднамерено, бил съм келеш (той е с около 6 години по-голям) но мисля, че съм го разочаровал.. Години не се бяхме чували, беше се дистанцирал (не само от мен, от повечето..).
Наскоро ми се обади без повод и ми предложи помощ(ако имам нужда), което ме кара да си мисля, че не съм се издънил много. А аз към него нямам забележка, общите ни познати до един са съгласни, че е железен!

[Borymeckata Профил]

Малко разсъждения за мъжкото приятелство. Наскоро намерих една стара снимка... Представям ви първи взвод (1 МСВ) на първа рота (1 МСР) на кашишкия батальон (МСБ) в Школата (НШЗО "Хр. Ботев") в Плевен, снимката е от лятото на 1986 година (сега като се замисля - точно след Чернобилската авария). Тук сме още мл. сержанти (значи е преди 2 юни), с летните униформи, заедно с взводния (ст. л-т Цветанов) и ЗКВ-то (ст. Първанов от с. Дивотино, Пернишко):



Всички сме на 18 години (само един беше малко по-голям, към 20), никой не е дебел, никой не е прекалено нисък или висок, само един беше с очила (но на снимката го няма). На всеки един помня името и откъде е... Не поддържам връзка с никой от тях, въпреки, че ако се разровя във Фейсбука - сигурно ще ги намеря. Какво може да ни свърже, при условие, че бяхме събрани от различни градове и села на цялата страна? Само и единствено... преживените заедно трудности. Не знам дали това е "приятелство", но ние наистина разчитахме един на друг, и то - по въпроси на живот и смърт... Не преувеличавам - когато някой хвърля бойна граната от същия окоп или стреля над главата ти с 14,5-милиметрова картечница - буквално му поверяваш живота си. Съответно - отговаряяш за живота на другите.

[Don_Diego Профил]

Моите наблюдения (не само моите приятелства, но и чужди, които наблюдавам) се изчерпват с това, че вечни приятели няма, а има вечни интереси (крилатата фраза от миналото е 100% вярна ).