Различния 8-ми декември...

[WilliamsF1Team Профил]

Знам, че е неправилно и знам, че е глупаво, но понякога човек има нужда и от това. Моля да не бъда критикуван и "хранен", аз знам че написаното по надолу застрашава мен и останалите, както знам и че всеки един от нас го е правил поне веднъж...

Тук е мястото да уточня, че аз не съм водача на колата.

8-ми декември 22:00ч.: След един релаксиращ ден започнал в 14:00ч. е време за излизане. Среща с приятели на старото обичайно място както обикновено и е време да разведрим иначе скучния ни ден. Така се сложи и началото на една вечер, която ще остане в ума ми завинаги...

Приближихме се към колата и просто влезохме без никой от нас да предполага, че ни очаква вечер, която трудно ще забравим. Запалихме, постояхме 5-10минутки да загрее и началото бе дадено...Отскачане до най-близкото заведение за бързо хранене и размишляване върху обема и наситеността на заведенията на този иначе толкова приятен празник. След като стигнахме до извода, че вече беше около 11:30 и че докато стигнем до централната част на града или Студ. град всичко ще е претъпкано и няма да ни е много приятно ако седим прави цяла нощ, решихме да се забавляваме както само ние с баварските сърца можем.
Поглед на дясно...Лукойл, колко приятна гледка за нашите очи. Слязохме от колата и не виждахме нищо по-различно от мъгла, мокра настилка и летни задни гуми по-твърди от джантите...С качването нещо ни удари всички в главите, забравихме проблемите, които имаме, забравихме какво се случва всеки ден по улиците, забравихме че не сме безсмъртни и се отдадохме на адреналина. С излизането от бензиностанцията колата вече вървеше настрани и странно защо задницата се опитваше да ни изпревари. С майсторство и завидна лекота колата бе увладяна от иначе не толкова опитния шофиор, но все пак и скоростта не беше толкова висока... Завой след завой, пътя все повече ни приканваше да вървим настрани и все повече искаше да усеща тежестта на БМВ-то върху себе си. Отдадохме се на удоволстието и забавлението. Времето минаваше толкова бързо, светофарите вече не работеха, по пътя имаше само таксита, патрулки и мъгла и на фона на всичко това една черна перла се движеше и караше всеки от нас да настръхва, когато види следващия завой. Поредната обиколка на квартала бе направена и си казахме, че е време за почивка. Спряхме отново на паркинга, от който тръгнахме и онемяли от случващото се някой казваше нещо по принуда, за да разнообрази обстановката, но действията му предизвикваха само и единствено мълчание и нищо повече...Всички усещахме, че скоро ни предстои втора доза адреналин и като че ли я очаквахме с нетърпение. Завъртането на ключа даде тон за песента на хищния М20 последвана от бавно тръгване по паркинга, което някак си напомняше за затишие пред задаваща се буря. Спиране на знак СТОП оглеждане и танца започна...Шестака изрева, оборотомера влизаше в критичната зона, а ние просто се забавлявахме. Идваше поредния завой, навлажнен от мъглата, който като че ли ни подканяше да влезем в него по начин който да се хареса на всички. Лека засилка, съединител, втора, пускане на съединителя, газ и задаване на посока. Гумите без абсолютно никакво сцепление просто се пързаляха, а с тях и цялата задница. Беше време за обратен волан, но желанието за качествен дрифт бе повече от уменията и опита на шофиора. Колата се завъртя в обратна посока и спря...Мълчание. Ами сега. Пътя е еднопосочен с едно платно. Каране в насрещното около 10 метра за да може да стигнем до място, на което да обърнем. Срещу нас фарове, намаляме предвид климатичните условия и в същия момент сме заслепени от сини лампи и дълги светлини насочени фронтално срещу нас. Май вечерта ни се провали...Униформения слезна от колата и с доста красноречиво движение показа мястото, на което да спрем. След кратък разговор с водача всичко се върна по старо му (тук е мястото да отбележа, че полицаите се оказаха доста разбрани хора и ни пуснаха без пари, без актове и без никакви ексцесии). Спогледахме се, но като че ли всички ни достраша и решихме, че съдбата ни казва да спрем. Така и направихме. Отидохме на стартовата позиция и паркирахме, като че ли беше време да се прибираме. Загасихме двигателя, излезнахме от колата, застанахме на отсрещния тротоар и втренчени в нея осъзнавахме как всеки един от нас е болен от болестта наречена БМВ. Всички бяхме на мнение, че е по-добре да си говорим след като се наспим и се прибрахме...



В момента капачките ми треперят, но реших да споделя историята преди да си легна, за да бъде по-достоверна. Това за мен беше едно наистина приятно изкарване на 8-ми декември. Благодаря на Господ, че всичко завърши без инциденти и че всички сме живи и здрави.

[b2 Профил Уеб-сайт]

Последно хищен М10 или шестак

[ati Профил ICQ]

До колкото си спомям колата му е екпирана с М20

Колкото до случката - за справка виж новия ми подпис, чиято максима се роси вчера след подобни изпълнения.....

Ати

[Тоо Cool Профил Уеб-сайтYIM]

Току що се прибирам от Боровец след снощните ексцесии по повод празника на студентчетата
То не беше простотия то не беше чудо ама.....кво да напраа-ПИЧКИИИИИИИИ!!!!!
Но мисълта ми беше друга-снощи на отиване-мъгла, пътят проблясва на светлината на ксенона от заледяването, доста страх, но под вещото ръководство на Фенеро ("Тука го РЕЖИ тоя,...тука пази, пази, ПАЗИ.....а така, тука го РЕЖИ тоя и т.н. ) пристигнахме благополучно горе и предвидливо си скрих ключовете от самия себе си щото знам кви мизерии ще направя ако се кача пиАн (сефте! ).
Но днес на връщане нема такъв тормоз на секакви подобия на коли от класа на самолетчето ми, че и някои малко над него! Както е казал командващия Американските бронетанкови воиски в Ирак генерал-"They were no match for us!"

Просто BMW! На цената на всичко! Завинаги!

[WilliamsF1Team Профил]

Последно хищен М10 или шестак

Грешка, грешка...В 5 часа не се пише лесно, особено след такава нощ

Колкото до случката - за справка виж новия ми подпис, чиято максима се роси вчера след подобни изпълнения.....

Явно не е било само возене...

.................

По-добре, че си скрил ключовете от самия себе си. Сега, след като преспах и си давам сметка какво е можело да стане просто се радвам, че сме се прибрали преди да сътворим някоя простотия...

[///MapTo Профил]

Колкото до случката - за справка виж новия ми подпис.....
Ати

Колко познато ми звучи това за изминалата нощ.. с този смог,дето се носи над София,колата започна да не си иска гумите напоследък и все с фаровете настрани се движи