Понякога...

[ati Профил ICQ]

....нещата в живота се случват много непредвидено....

Беше слънчев ден и той работеше. Всичко беше нормално - приповдигато настроение, усмивка, закачки с колегите. Докато не пуснаха тяхната песен. Която го изстреля назад в спомените, които се надяваше така горещо да са избледняли. Момента, когато за пръв път се видяха в градинката, тя възседнала люлка като малко момиченце, със старателно гофрирана коса и закачлива усмивка в моментите, в които не знаеше какво точно да каже. Момента, в който живота на единия се промени коренно, защото нещо така силно изтуптя в гръдния му кош, че за малко да го скъса. Никога не й призна, че всъщност още тогава се влюби в нея. Мъчително живя няколко седмици, усмихвайки се нехайно, преди да се предаде и да й признае обичта си. Страхуваше се, че ако разбере какво изпитва към нея тя ще си тръгне. Нямаше значение, че ще го направи с неговото сърце, защото то като че ли не беше вече съвсем негово. Чувставата се оказаха споделени или поне така си мислеше той. И вярваше. Въпреки някой тревожни сигнали, той вярваше, въпреки моментите,в които се съмняваше, той вярваше. Вярваше, че това, което изпитва за пръв път през живота си, принадлежността към някого, е истинско. И за него беше. Спомняше си как за малко да не му потекат сълзите, когато след време тя се грижи два дни за него. Никога никой не го беше питал как иска вечерята си и дали има всичко, от което се нуждае. Никога не бе чувствал загриженост. Никога преди не беше толкова сигурен в един човек....
До момента, в който неговите илюзии бяха разбити. Разбити не от съмненията, не от друг, а от човека, чието сърце биеше с неговия ритъм. Явно този ритъм не е бил само техен. Не можеше да продължава да вярва напук на приятелските съвети, напук на собствените си мисли, когато човека срещу него му каза нехайно - "стига да няма вложени чувства това не е изневяра". "Тогава бяхме заедно от два месеца, аз не изпитвах още нищо към теб". А сега? "сега....може би изпитвам нещо към теб, но не и толкова силно, колкото към бившия си приятел"....
Потупването по рамото го свести. Колегите го гледаха втренчено. Усмихна се. Разсея подозренията им. Колко лесно бе да заблудиш хората около себе си. Прекалено лесно дори.
Следобяда мина някак, дойде време да се прибира. Сам. Уж вече беше свикнал със самотата, все пак бяха минали няколко седмици от раздялата, за която той накрая събра смелост. А може би и нямаше да му мине, защото раздялата беше раздяла със самия него. С любовта и доверието, което бе гласувал на един човек. Не можеш да се разделиш с някого, който не е бил с теб. И въпреки, че всеки път, когато виждаше и чуваше, че тя е щастлива, защото не се е трогнала от това, което му доказваше, че е бил прав и е трябвало да предприеме тази крачка, въпреки това като чели все повече започваше да го боли, вместо да стихва болката. Може би частицата, която влагаме от себе си в една любов понякога е прекалено голяма част от нашата същност и раздялата в края е раздяла със самите нас.....
Облече много старателно предпазното си облекло. Винаги внимаваше и спазваше всички правила. Но днес бе различен ден. Днес нямаше значение. Дори правилото да не се кара сам в планината вече му изглеждаше леко заядливо, като знака с ограничение 20. Имаше нужда да проясни главата си. Подкара непригодения за нощно каране мотоциклет по тъмните улици, няколко пряки пътеки бързо го отведоха до заветната цел - планината. Тъмна, извисяваща се в мрака като черния кораб на собствените му мисли. "Колко много имаме общо аз и ти", помисли си той, "всеки ден срещаме хора, които си мислят, че разбират нашия език, че знаят всичко за нас, а всъщност са толкова далеч от истината, толкова чужди на нашата същност". Приятно е да имаш някой, който да те рабира. Да усещаш, че не си сам.
Подкара по непозната за него пътека, осветена само от лунната светлина. И да искаше не можеше да види повече, защото мотоциклета му нямаше фар. Но нямаше значение. Усещаше вятъра, минаващ през дрехите и каската му, усещаше как нажежени до бяло нейни цитати се лупаха из главата му..."съжалявам, но аз вече се уговорих с приятели да се видим, извини ме, че забравих за нашата среща"...."аз съм тук с едни приятелки" на фона на мъжки смях....."да не съм лесбийка, че да излизам с момичета и разбира се, че снимките на непознатите за теб ще са момчета".....Изникна му спомена за снимките, които бе видял с нея.....Изникна му усмихнатото й личице, кеото така силно обичаше, усмивката му обаче беше за друг.....Топлата прегръдка, която така силно обичаше.....и тя беше за друг.....Нежно докосващите пръсти не галиха неговия врат, а друг......"искам си свободата, ти ако искаш спи с други, на мен не ми пречи"......"аз не те питам с кого излизаш, недей да ме питаш и ти, защото ме ограничаваш"....."тогава бяхме заедно едва два месеца и аз още не изпитвах нищо към теб"...."щом не са вложени чувства, не е изневяра"......
Сълзи започнаха да пълнят очите му. Но не те му пречеха да вижда. Пречеше му черния мрак в средата на очите му. Много по-черен от която и да е нощ. Дясната ръка изви дръжката докрай. Рева на малкия едноцилиндров мотор отекна в скалите. Скоростта бе далеч по-висока, отколкото можеше да поддържа на светло. Каската му звънтеше от нощния вятър. Дори не разбра какво точно пръсна предната джанта на малки парчета от стърчащи спици, което предизвика смъртен валс на метал с човешко тяло.....

Отвори очи за да види луната. За пръв път от толкова безкрайно време нещо го болеше много по-силно от сърцето. Опита се да се надигне и не успя. Погледна към непричично извитите си крака. Не можеше да ги мръдне. Опита се да се озърне наляво, но така и не успя да види извадената си от рамото ръка. Въздъхна и отпусна главата си на земята. От удара каската бе отлетяла и той свободно можше да вдиша от студения нощен бриз. Беше толкова далеч, че не можеше да чуе или види светлините и звуците на града. Беше сам. Отново. Но не съвсем. Тук беше неговата нова позната.
С дясната си ръка успя някак да извади мобилния си апарат от джоба. Счупените му пръсти сериозно го затрудняваха, но и едновременно с това болката му носеше наслада. Стига да заглушава така успешно сърдечните му мъки бе добре дошла. Със здравия палец започна да набира текстово съобщение на телефона си. Усмихна се. "Едно време хората са го правили със собствената си кръв, а аз просто натискам бутони". Въпреки всичко събра сили да завърши изречението. Не виждаше смисъл да го пусне на нея. Така или иначе за нея нямаше значение. Докато бяха заедно нямаше, сега още по-малко. Пусна го на най-добрата й приятелка. И пак се усмихна. Не е ли непредвидим живота, както си мислеше сутринта.
Получи репорт, че съобщението "Моля те, ако някога стане нещо с мен й кажи, че въпреки всичко я обичам" е получено. С последни усилия изгаси и пусна безжизнения вече апарат да тупне на меката почва. Вече нямаше значение и за него. Сега лешеже щастлив.
"не е важно, че някой те обича, важно е как го прави". Имаше много истина в тези думи на негов приятел. "най-тъмен е часа преди изгрева".
Само че той никога не видя изгрева......

Ати

ПС - пускам тази тема наново, защото явно е била изтрита при загубата на базата данни и я посвещавам на Stanislav - човек с голямо сърце и още по-голяма душа. Каквито и да са усещанията ти, приятелю, остави ги да се случват, не се бори, но не ги оставяй да те надвият. Винаги помни, че много малко хора могат и ще изпитат това, което ти можеш - и добро и лошо, защото това, което имаш е безценно.

[BMWACSCHNITZER Профил Уеб-сайт]

Не знам какво да кажа,страхотно написано!

[vld]

Оживял ли е ?

[Slavi_m Профил]

Историята е невероятна..Поздрави Ати

Приемам я лично,защото в момента и аз като Станислав съм в същото положение,опитвам се да се отърся,но...
Добър,спокоен завършек на вечерта с чаша вино и риба (все пак е Никулден) пред компютъра в единствената компания на приятната музика и приглушената светлина..
Трудно е да се примиряваш с мъката и несправедловостта в живота!
Nelly Furtado - All Good Things (Come to an End)
Поздрави

[Bavarishe Профил]

и аз съм в клуба на тъжащите,но май нещата ще се оправят.а човека жив ли е неразбрах?

[zAcK]

Радваме се, че отново си сред нас

[Nucl3arDru1D Профил]

и нека да понамалим ве4е Флюбванията

[BMW_325i Профил]

Радваме се, че отново си с нас, Ати
Страшна история!

[cherry_dream Профил]

Невероятна история. Чела съм я няколко пъти, но винаги на края ми се плаче Нямам думи просто.

[THUNDER Профил ICQ]

До преди две седмици най-добрият ми приятел беше в подобно състояние и с намерение да си посегне дори , ноо Слава Богу проумя, че жена с такова отношение НЕ заслужава жертви

Разтърсващо написано!

:welcome: HOME ati !

[Azrail Профил ICQ]

HOME (Sanitarium)
имаше една песничка

[alx Профил ICQ]

:welcome: HOME (Sanitarium)
имаше една песничка

не, не- там се пее че "никой не живее и никой няма да живее" (така - по памет цитирам)...

а за смъртния танц на усукано желязо, асфалт и човек все се каня да пиша ама все не ми идва музата...

ати, перфектно и хубаво написано- ако не те познавах лично щях да ти кажа че си гей, ама...

[Lila_Angel Профил]

....най-тъмен е часът преди зазоряване...
Поздрави, Ати.

[smamf Профил]

И аз съм в тоя клуб на предадените и несподелено влюбените...

[|`oTuH Профил Уеб-сайтICQ]

и аз бях "там"
и аз познавам "онзи" студ отвътре който омъртвява
...
и въпреки всичко това не е изхода...



почивай в мир любов...





п.с. Ати, липсваше ми...