Who is who?

[Wizi Профил Уеб-сайт]

Да не ме разберете погрешно, но наистина от адски много време ме мъчи въпроса за Вас BMW феновете: вашият характер и стил на каране ви кара да изберете тази марка или самия автомобил ви подтиска към ръчкане и известно количество агресия? Нека бъдем леко искрени, но масово когато има някое измъчено и рисковано изпреварване, видиш някои да минава на чирвено, да тръгне с пила от светофара вероятността да шофира BMW е голяма. Странна работа ви казвам
За мен BMW много добре може да се сравни с една много готина и елегантна, но долна, подла и отракана к**ва. Точно това, тази игра кой кого ще надви, се харесва и съответно се и рентира по целия свят при "хулиганите". Нека много моля тези от вас, чиито Баварци са 318is или нещо подобно не твърдят как владеят задното като 5те си пръсти, защото онези //M емблеми когато са истински променят нещата коренно и само наистина истинските фенове могат да потвърдят това.

Та да се върнем на темата

[LandShark]

Хм... интересна тема... бравос!

Наистина има нещо особено в характера ми, което ме свързва с колата... но и колата понякога ме подтиква да правя разни щуротии... и все пак още от малък чувствах че само и единствено тази марка отговаря на харатера ми... Честно да ти кажа в мислите си аз никога не бях я сравнявал с жена, още повече пък с долна такава. Без да се обиждаш но тъй като сме на вълна откровения тука, мисля си че само някой, като теб примерно колега, които си страничен наблюдател, би могъл да мисли така за тези автомобили... Аз, с моя си болен мозък, я възприемам повече като част от себе си. Тя е някакво мое продължение, част от мен... нейните нужди са и мои нужди, както и моите нужди са и нейни нужди... като мисля колата... все едно мисля за ръката... знам, знам има нещо извратено в цялата работа... понякога дори ме плаши начина по който я възприемам...

Трябва да си призная и че в колата често откривам части от себе си. Части които харесвам, но и части които не харесвам. Тя наистина отразвява части от характера ми, а и чрез нея откривам и анализарам неща които не харесвам в себе си. Особено силно са се врязали две случки с колата, които силно ме впечатлиха... И двете се случиха се в или около моя любим роден град... Ако не ви отегчавам, позволете да ги споделя.

Лято е. Слънцето радостно грее, асфалта е топъл и всеки завой ме зове. Удовоствието е неустоимо! Дори и в по-малките пресечки из града се тръгва, така че да изпитам напълно тръпката на ускорение, пързаляне, занасяне... А и този божествен звук на редовия шестак... в тези тесни улици... ах каква акустика само... Карайки така стигам до една пресечка.. Тъй като сам на път без предимство (знака стоп ми се блещи срещу мен) намалявам и спирам. Оглеждам се. Ще правя десен. Навъртам волана. Вкарвам я в обороти и пускам съединителя и се наслаждавам... Колата изревава като лъв и скача... наистина е част от мене, чувствам го... но в другата малка пресечка на 10-20 метра пред мен виждам следната гледка. Един старец кара велосипед. Той е с гръб към мен и кара в лявата част на платното. Движение така или иначе няма, така че какво му пречи да кара в насрещното? Но изведнъж съм изкочил аз, и макар и да бях далеч от него човека се е стрестнал много. Това което видях беше как той буквално скочи, не по-точна дума ще е падна от велосипеда и се хвърли в цветната алеа, на тротоара. Колелото падна на другата страна. Стана ми доста криво... за неудобството което му пречиних... адският рев го бе стрестнал и макар и да нямаше реална опастност той все пак скочи... В следващия момент осъзнах че всъщност не искам да стряскам хората така. Разбрах и че моето удоволствие, идва понякога и за сметка на другите... А не трябва да е така. И човек трябва да е по-отговорен...

Втората случка бе всъщност по-рано във времето. Миналата есен. Бабата на жена ми е възрастна жена, която живее в съседно до града село. Няма и 10км до там а пътя много го обичам, защото е широк и с перфектен асфалт. Една ранна есенна утрин отиваме да я видим. Но там се оказва че бабата се нуждае от спешна мед.помощ. Веднага се качваме на колата и газ обратно към града. Разбира се всички възможни светлини са включени и десния крак е натиснал ламарината като за изкъртване. Уви правите са толкова къси че за напълване на километража и дума не може да става, но скоростите все пак са 200+... За съжаление прекалено бързо стигаме в града, взимаме доктора и за има няма 10 мин сме обратно при бабата. Доктора я преглежда, извършва необходимите манипулации, положението се стабилизира и всичко е ок. Разбира се, аз трябва да го върна обратно в града. Качваме се обратно в колата, и както сме го докарали така и до върнах. Просто адреналина още ме държеше и отново всички светлини на макс и газ колкот' може. Въпреки че вече нямаше смисъл. Но... кой може да спре буйните пролетни води на младостта, която тече в жилите ми... Както споменах беше ранна есенна утрин. През ноща бе валяло и асфалта бе още мокър. И на последната права (около 1-1.5км) преди града се случи... това което не трябваше да става... Ято врабчета са били качнали да бият вода в средата на платното, аз не ги забелязах навреме, движех се прекалено бързо и те ме усетиха късно... Но ме усетиха и изведнъж излетяха... нямах време да намалям, едва успях да си вдигна крака от педала на газта... Беше като артелериийски огън... Дуффф-дуффф-дуффф-дуффф.. цяла серия глухи удари... Едно две черни петна се плъзнаха и по стъклото... Но нямах време да се замисля, а и беше късно... Оставих доктора, които си мълчеше през целия път. Минах през една аптека и като се качвах в колата забелязах че няколко човека ме погледнаха странно... Учидих се но продължих... Когато обаче спрях пред нас разбрах защо са ме гледали така... О боже, точно това което най-мразя бях извършил - и те стояха там и ме съдеха безмълвно... Цялата ми предница беше в останки... имаше едно на едния фар, заело го изцяло, с безпомощно извит към мене врат.. имаше в мигачите... имаше по страничните огледала даже... едно дори беше счупило и предната решетка и ... горкото се беше набило в радиатора... Кървища на всякаде.. изключително грозна гледка... А както някои от вас знаят, аз съм заклет вегетарианец и една от основните причини за да бъда такъв още от малък е че не мога да понасям дори и мисълта за убийството и причиняването на страдания ан други живи същества... Не мога и да понасям гледката на кръв и вътрешности... Винаги стомаха ми се свива, приложава ми и ми се повдига когато видя прясно месо... Миризмата ми е толкова противна!! И ето в диващината си бях избил може би 10-тина невинни врабчета... Мъка, мъка, мъка... Да, имам още да уча, приятели...

И все пак това съм аз (съжалявам за нескромните ми думи) - в душата си див, буен, яростен, но и горд, самоуверен. Чувствам че в мене има много сила. Чувствам и че именно тази кола е продължение на моята същност. Тя прави това което правя аз, което искам аз, волно или неволно... но тя ме и учи да сдържам, концентриран и използвам по-умело силите си... По едно време, бях започнал дори малко и да й се сърдя, основно заради тези неща, които ми се бяха случили с нея... нооо то е все едно да се сърдиш на ръката си че е държала брадвата с която си убил... Основното е вътре, вътре във всеки един от нас. В нас е силата, но и от нас зависи да я уползотворим максимално добре и за добри цели....

И така колата ми е такава, защото най-плътно ми пасва... Така че твърдо избирам - "Ааа, такъв съм си и само тази кола може да ми отива на стила".

(вярно че се получи много особен пост, но... така или иначе си мислех да споделям тези си преживявания и размисли с вас. Много благодаря на колегата Wizi, че отвори тази тема...)

[Новини]

Страхотна тема - браво и от мен.

Много пъти съм писал какво е БМВ за мен и много пъти съм казвал защо толкова обожавама тази марка. По принцип когато исках да си купя кола не знаех дали ще успея да събера нужните пари за едно читаво БМВ затова търсех да видя дали ще си харесам някоя друга марка която както се изразяват приятелите ми - да ми отива на стила, на стила на шофиране и на агресивното ми поведение на пътя понякога. Не намерих такава, затова изчаках и си купих БМВ за повечко парички но не съжалявам. Това е единствения автомобил в който когато седна зад волана сякаш се пренасям в друг свят, в моите си собствени води, единствената кола, която мога да управлявам с такова удоволствие и такава лекота. Единствената кола която ме омагьосва със своите възможности, динамика и поведение на пътя. Тази кола излъчва агресивност дори когато е спряла и с изключен двигател сякаш прилъгвайки те само да се качиш и да завъртиш ключа. Незнам дали си карал досега БМВ но мисля че ако ти попадне и покараш дори само ден този звяр бил той и с 1.6 двигател - ще ни разбереш напълно.

Да вярно е че сме по-агресивни от другите участници в движението но БМВ определя стила на каране в голяма степен. Можеш да я караш бавно и кротко но можеш и да изстържеш асфалта стига само да го пожелаеш ...БМВ е свобода приятелю .....

Ще ти дам пример .......преди около седмица се наложи спешно да стигна от точка А до точка Б за възможно най-кратко време. Взех разтоянието за минути, есплоатирах колата варварски, минах за по напряко дори през градинки, тротоари, бордюри и дупки и то със значителна скорост ......дори и аз, толкова болен по тази марка, не вярвах че колата няма да ме предаде при тези условия но когато стигнах и се погрижих за проблема заради който бързах и погледнах колата се втрещих .... 13 годишната ми колица... останала почти без накладки, миришеше на феродо отвсякъде а задните губи пушеха, разхлопана предница и спаднала гума ......но в пълна бойна готовност ....седеше и си ме чакаше и сякаш ми казваше - мога и повече. Друг автомобил не би издържал на това зверско шофиране в онзи ден ....друг автомобил не би ме накарал да се чувствам сигурен на пътя ....перфектно премерена по всички точки .....това е БМВ .....
Това е марката която ме характеризира на пътя .......има всичко което винаги съм търсел в един автомобил ......това за мен е най-стилния автомобил и той в голяма степен ме характеризира ......

Знам че и аз като Андро се отплеснах но тук повечето сме болни на тази тема .....

[Wizi Профил Уеб-сайт]

Много ми е приятно да видя, че се радвате на темата, още повече LandShark, който мисля най-добре ме познава от този клуб
Аз гласувах най-откровенно за първия отговор, защото въпреки споконият ми стил на каране като седнах в 540i определено ми беше трудно да карам с 60 из центъра както обикновенно. Това което аз лично усещам е някакво предизвикателство от страна на автомобила дали ще успея да го увладея след като ми покаже на какво е способен при подаване дори и на малко газ. Изключително адски стабилен на пътя, но въпреки това колкото и довери да му гласувам, колкото и радост да ми дава като натискам десния педал повече и повече винаги имам едно на ум, че може да ме излъже просто всяка една секунда и аз да немога да овладея ситуацията. В никакъв случай немога да кажа, че мога да карам кола с коне и задно... Двама приатели, които караха (единия още я кара) М3 Е36 с тунинг на Шницер към 340 коня и двамата като по учебник твърдят това мое виждане за пълната истина.
Точно заради всичко това БМВ вдъхва някякъв изключителен респект у мен. Точно защото ми показва че не винаги аз съм госодаря а то подчинен. Напротив...

[Иво Профил Уеб-сайтICQ]

Толкова много е казано, че не знам какво да допълня. Напълно споделям по-горните мнения. За съжаление още нямам възможноста да изпитам удоволствието на пълното лично притежание. Предполагам, че е още по-велико. Лично аз така си карах и москвича преди, но той някак си беше по-неудобен за изпълнения Сега с тази кола се чуствам все едно съм открил една изгубена част от себе си. Взаимно се допълваме тя ме вози страховито, а аз се опитвам да я подържам в идеалното за целта състояние. Понякога тя подтиква мен, понякога аз нея. Във всички слуачи лудницата е налице Просто душевен мир и мирис на гума

P.S.
Гласувам за второто

[Alpina Профил]

....Трябва да си призная и че в колата често откривам части от себе си. ...

...всякви части... я зъбче, я бъбрек.. :-)

За мен лично отговора е лесен - БМВ е автомобила, който съчетава стил и агресия. Затова е станал лице на младото активно поколение. Част от което съм и аз...

Но не карам БМВ за да се покажа. Просто ми харесва.
Има и друг аспект. Ако трябва да съм откровен и други коли ми харесват (няма да изброявам). Но са толкова скъпи, че не мога да си ги позволя.

БМВ е мания! Това е...

Относно агресивността на пътя- предполагам мошната кола те предразполага към това. Порше да имах - пак така щях да го карам :-)

[bawareca Профил]

Аз гласувах най-откровенно за първия отговор, защото въпреки споконият ми стил на каране като седнах в 540i определено ми беше трудно да карам с 60 из центъра както обикновенно. Това което аз лично усещам е някакво предизвикателство от страна на автомобила дали ще успея да го увладея след като ми покаже на какво е способен при подаване дори и на малко газ. Изключително адски стабилен на пътя, но въпреки това колкото и довери да му гласувам, колкото и радост да ми дава като натискам десния педал повече и повече винаги имам едно на ум, че може да ме излъже просто всяка една секунда и аз да немога да овладея ситуацията. В никакъв случай немога да кажа, че мога да карам кола с коне и задно... Двама приатели, които караха (единия още я кара) М3 Е36 с тунинг на Шницер към 340 коня и двамата като по учебник твърдят това мое виждане за пълната истина.
Точно заради всичко това БМВ вдъхва някякъв изключителен респект у мен. Точно защото ми показва че не винаги аз съм госодаря а то подчинен. Напротив...

Ми вярно си е колега, абсолютно верно Който няма уважение свършва в канавката Особено пък с //М Или както са казали хората БМВ е кола с характер и шестака е мотор с характер
Аз имам над 200 к. зад волана на разни баварци ,при това не 316 и въпреки че винаги карам на ръба, не съм имал сериозни инциденти! Обаче като се качих на 3?? и реших че вече знам всичко за БМВ и задното предаване облякох шлифера на Батман и глей кво става Естествено за пореден път се уверих че никога не е късно човек да се изложи Е, добре че останахме само с излагацията

[Leon]

Супер е темата! И горните отговори също!
Не карам БМВ отдавна, но от малък се заглеждам след тях. А като видях Е36 за първи път си казах, че непременно ще карам такава кола Е, 10-ина години по-късно я имам! Винаги като се качвам на нова кола ми трябват няколко дни да я почувствам моя. С тази ми трябваха 10-ина минути, не мога да го обясня. Стил, агресия, някакво излъчване, всичко накуп! И си влияем взаимно, а понякога даже ме е страх от нея . Обикновено я карам спокойно, но понякога просто ми идва отвътре и докато се усетя оборотомера и километража се подгонили по часовниковата стрелка. И бързичко Рено съм карал, ама някак не беше същото усещането, въпреки че много си го обичах И макар, че създава проблеми баварката си я харесвам. Даже да се наложи да я сменя по някаква причина, някога пак това ще карам, колкото и банално да звучи А що се отнася до сравнението с к**ва, донякъде е вярно - за любимимите ни коли трябват доста пари, но пък носят на доста екшън
Дерзайте

[BESSNIA]

Ами в някав вестник четох , че собствениците на БМВ рано или касно придобивали спортен маниер на каране и съм напално сагласен с това. Забелязах обаче че след като сляза от 335 и се кача в Пежото усещам че шефа сам само аз. Кам БМВ-то изпитвам някакво уважение, а може би и страх .Знам ,че секунда невнимание може да ми струват много и колко ше дигна и с каква скорост ше влеза в завоя зависи от мен, а не от вазможностите на колата . Проблема обаче при мен е много сериозен ,конете пак не ми достигат изкам да имам повече от колкото мога да владея.
Знам че повечето от вас ще ме опрекнат и то с право , но кво да права. Повозих веднъж баща ми ( кара Жиглка 75 набор на газ) и тои изкуба дражката на вратата.
Колата гори много , но не бих я продал дори все повече и повече се запалвам по нея събуждам се в 3 през ноща слизам в гаража и започвам да шкура и да китвам. Бабите от блока се оплакват ,че им вдигам шум посред ноща. Общо взето това е положението.

[tsvet40 Профил ICQ]

LandShark:

[Nasti Профил ICQ]

Харесва си ми да карам бясно, колата не е от значение, като служебни коли в момента имаме какво ли не, от коли над 250к.с. до 1.4 70 к.с., всичките ги карам като Ферарита, за това и така съм ги кръстил, преди имахме служебно А6 2.7 БиТурбо, продадоха го защото много харчело и не ставало за служебна кола, ама никой не се присети че съм го карал предимно Аз!
Личната си кола в момента я карам предимно бавно, защото след 100+ км градско през деня, гледам само как да се прибера и да си почивам, нооо когато съм почивка става лудница
Аз съм от хората които приемат ограничения от 50 км/ч за пълни глупости, обичам да има динамика когато се кара кола, за това съм пред взимане на книжката (трябва да измислят повече от 39 точки!), но пък съм абсолютно обеден, че ако 30% от калъфите по София караха като мен няма да има толкова много задръствания...

Абе общо взето бавно немога да карам, изнервям се

[Tender Профил ICQYIM]

.....

Случката с врбчетата ми се случи и на мен въпреки че само 4 останаха на колата и не съм вегитарианец се почуствах по същия начин по който и ти. Така че те разбирам напълно и съм абсолютно съгласен по въпроса за отговорността - не е виновна колата и никой друг освен ние самите!

[kbmw]

ПРОДАДОХ Я !!!
Да са ЕБА в диването, продадох я преди 3 дни и подкарах старото жигули, проста трябваха пари. И пак да са ЕБА в диването снощи човека дойде да му покажа туй-онуй по двигател, някои особености и т.н. И така май снощи и направих последен завой, човека беше сменил за два дни почти всичко по предницата - амортисьори, шарнири, тампони, а бе станала е чук, тя и без туй други проблеми нямаше. Немога да ви кажа какво изпитах, имам чувството че част от мен, даже голяма част я няма. От 3 дни съм нервен, не говоря с никого и незнам дали ще ми мине.
Мисля, че няма да мога да изтрая дълго време и пак ще има Баварка, просто имам един калпав заем за апартамент, купен от мен преди два месеца, който изтича след три години. Та след три години МАЛЕ МАЛЕ.

Обаче каквато и кола да карам вече, дори и друго BMW да карам след време, това ми беше първото и моята голяма любов.

Е30 ПРЕКЛОН

И разбира се отговора е "Такъв съм и тази кола ми приляга най-добре, съответства на характера ми и взаимно се допълваме"

[madpetio]

но пък съм абсолютно убеден, че ако 30% от калъфите по София караха като мен няма да има толкова много задръствания...

Абе общо взето бавно немога да карам, изнервям се