23.09.06(Събота)-Посещение при сираците от Гуцал в Д. Баня
Модератори: mitaka7, Общи модератори
63 мнения
• Страница 3 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
- B U L L I
- Дон Хуан де Маркофф
-
- Мнения: 6034
- Регистриран на: 1.06.2002
- Местоположение: Стара Загора/Казанлък
- Пол: Мъж
- Кара: Е30 cardio,Е39,Е36 combainero
- Мечтае да кара: X6 cabrio
Лита написа:Само ми е любопитно защо толкова малко хора се събират
щото другите сме далечко.......
а и помагаме не само в с.гуцал


http://bayern-bulgaria.net/
"към крайно тежките заболявания се прилагат крайно тежки форми на лечение!"
71% от повърхността на Земята е покрита от вода… Останалата площ се покрива от Мануел Нойер.
- X-citer
- АЗ СЪМ ТОЛЕРИРАН :)
-
- Мнения: 6034
- Регистриран на: 15.09.2003
- Местоположение: БИАД. Снощи най-културно си излизах от там и някой ме настъпи по ръката
- Пол: Мъж
- Кара: E53 Х5 3.0d
- Мечтае да кара: по пътища без дупки
Здравейте!
В този пост ще се опитам да разкажа как протече посещението ни, защото както знаете децата вече са преместени в нов дом и обстановката е леко различна.
Групата, която потегли от София отново беше “многобройна”. Автопаркът се състоеше от Е46 Туринг-а на Ели, Е36 Компакт-а на Ники Лауда и моето Е36 купе. При Ели и Ники Лауда се возеше по едно момче – бивши възпитаници на дома в Гуцал. При мен бяха Лита и още две момичета, които не са регистрирани във форума. Изпихме по едно кафе на сборния пункт и потеглихме по магистралата. Ели поведе колоната и ни накара да се поозорим малко докато успеем да поддържаме темпото й. Скоростта която поддържахме на магистралата беше около 180 км/ч. Поредното доказателство, че има много добри шофьори жени. Пътят мина леко и неусетно. В центъра на Долна Баня ни очакваше подкрепление от Самоков – Е30-ката на ge_a и ddt. Заедно с тях бяха и прекрасните им половинки. Пристигнахме в двора на дома и децата веднага наизскачаха да се запознаят с нас. Прекъснаха дори обяда си от нетърпение да ни видят. Заедно с тях излезна и директорката на дома и ни покани всички да влезнем в една от стаите за да се зпознаем с всеки един по отделно. Децата, които не ни познаваха ни приеха много топло и веднага завързахме нови приятелства. Пред очите ми още е един малък сладур на 6 годинки, на който бяха изпаднали предните зъбчета и това му придаваше една невероятна дяволита и чаровна усмивка. Малкият още не може да чете, но на компютъра се справя по-добре от мен. След като се представихме на децата всеки беше дръпнат на някъде с по няколко деца. Не можете да си представите с каква гордост ми показваха стаите и помещенията си и сочеха с пръстчета: “Това съм го боядисал аз”, “Тази рисунка е моя”, “Днес аз бях отговорник по хигиената”, “Утре аз ще съм готвачка”….
След като се позабавлявахме с децата с Ели отидохме да поговорим с директорката на саме. Трябваше да я опознаем що за човек е и как ще процедираме от тук на сетне. Знаете какви проблеми имахме с предишната и какъв човек беше тя, ако въобще мога да нарека “човек” тази жена.
С ръка на сърцето мога да кажа, че бях очарован от тази жена. Загрижена за децата, честна и любвеобилна. Държаща на реда и дисциплината, но постига всичко това с думи и внимание, а не с издевателства над децата. От нейните досегашни деца няма нито едно, което да е повтаряло в училище. Повечето са отличници, а знаете колко беше трагично положението с нашите приятелчета докато бяха в Гуцал. Имаше деца на по 17 години още в четвърти клас.
В този дом нямат спонсори и едвам свързват двата края. Директорката прави чудеса от храброст за да не останат гладни децата. Обещах й, че от тук насетне ние поемаме инициативата и периодично ще се стараем да помагаме на дома и да не гладуват децата. Домът е доста по-малък от този в Гуцал и условията са по-мизерни, но пък грижата за децата е в пъти по-добра. Говорих с доста деца поотделно и не чух нито едно оплакване срещу директорката или някоя от възпитателките. Не е истина как ми се стопли душата в този момент. В Гуцал децата и възпитателите бяха като врагове. Има и още подробности, но за тях ще пиша друг път.
След като приключихме разговорите с директорката и разменихме координатите си излезнахме на двора при децата и другата част от групата. Отидох до колата си където се бяха накачулили малчугани и си играеха със музиката. Беше валяло и колата ми беше мръсна. Бяха я надписали цялата с надписи колко ни обичат и пак да дойдеме. В първия момент ми стана малко кофти защото така се съсипва боята и надписа остава като драскотини, но след секунда вече ми беше минало и погледнах на нещата с усмивка. Веданага се сетих как на старото ми БМВ до края се виждаше телефонния номер на дома в Гуцал върху капака.
Поседяхме още около час и решихме да потегляме обратно към София. Взехме си довиждане с децата, но някой от тях се разстроиха и започнаха да плачат. Стана ми много кофти и побързах да се кача в колата за да не се видят сълзите които напираха и в моите очи. Колко несправедлив е живота към тези деца и колко малко им трябва за да се почувстват наистина щастливи….
В този пост ще се опитам да разкажа как протече посещението ни, защото както знаете децата вече са преместени в нов дом и обстановката е леко различна.
Групата, която потегли от София отново беше “многобройна”. Автопаркът се състоеше от Е46 Туринг-а на Ели, Е36 Компакт-а на Ники Лауда и моето Е36 купе. При Ели и Ники Лауда се возеше по едно момче – бивши възпитаници на дома в Гуцал. При мен бяха Лита и още две момичета, които не са регистрирани във форума. Изпихме по едно кафе на сборния пункт и потеглихме по магистралата. Ели поведе колоната и ни накара да се поозорим малко докато успеем да поддържаме темпото й. Скоростта която поддържахме на магистралата беше около 180 км/ч. Поредното доказателство, че има много добри шофьори жени. Пътят мина леко и неусетно. В центъра на Долна Баня ни очакваше подкрепление от Самоков – Е30-ката на ge_a и ddt. Заедно с тях бяха и прекрасните им половинки. Пристигнахме в двора на дома и децата веднага наизскачаха да се запознаят с нас. Прекъснаха дори обяда си от нетърпение да ни видят. Заедно с тях излезна и директорката на дома и ни покани всички да влезнем в една от стаите за да се зпознаем с всеки един по отделно. Децата, които не ни познаваха ни приеха много топло и веднага завързахме нови приятелства. Пред очите ми още е един малък сладур на 6 годинки, на който бяха изпаднали предните зъбчета и това му придаваше една невероятна дяволита и чаровна усмивка. Малкият още не може да чете, но на компютъра се справя по-добре от мен. След като се представихме на децата всеки беше дръпнат на някъде с по няколко деца. Не можете да си представите с каква гордост ми показваха стаите и помещенията си и сочеха с пръстчета: “Това съм го боядисал аз”, “Тази рисунка е моя”, “Днес аз бях отговорник по хигиената”, “Утре аз ще съм готвачка”….
След като се позабавлявахме с децата с Ели отидохме да поговорим с директорката на саме. Трябваше да я опознаем що за човек е и как ще процедираме от тук на сетне. Знаете какви проблеми имахме с предишната и какъв човек беше тя, ако въобще мога да нарека “човек” тази жена.
С ръка на сърцето мога да кажа, че бях очарован от тази жена. Загрижена за децата, честна и любвеобилна. Държаща на реда и дисциплината, но постига всичко това с думи и внимание, а не с издевателства над децата. От нейните досегашни деца няма нито едно, което да е повтаряло в училище. Повечето са отличници, а знаете колко беше трагично положението с нашите приятелчета докато бяха в Гуцал. Имаше деца на по 17 години още в четвърти клас.
В този дом нямат спонсори и едвам свързват двата края. Директорката прави чудеса от храброст за да не останат гладни децата. Обещах й, че от тук насетне ние поемаме инициативата и периодично ще се стараем да помагаме на дома и да не гладуват децата. Домът е доста по-малък от този в Гуцал и условията са по-мизерни, но пък грижата за децата е в пъти по-добра. Говорих с доста деца поотделно и не чух нито едно оплакване срещу директорката или някоя от възпитателките. Не е истина как ми се стопли душата в този момент. В Гуцал децата и възпитателите бяха като врагове. Има и още подробности, но за тях ще пиша друг път.
След като приключихме разговорите с директорката и разменихме координатите си излезнахме на двора при децата и другата част от групата. Отидох до колата си където се бяха накачулили малчугани и си играеха със музиката. Беше валяло и колата ми беше мръсна. Бяха я надписали цялата с надписи колко ни обичат и пак да дойдеме. В първия момент ми стана малко кофти защото така се съсипва боята и надписа остава като драскотини, но след секунда вече ми беше минало и погледнах на нещата с усмивка. Веданага се сетих как на старото ми БМВ до края се виждаше телефонния номер на дома в Гуцал върху капака.
Поседяхме още около час и решихме да потегляме обратно към София. Взехме си довиждане с децата, но някой от тях се разстроиха и започнаха да плачат. Стана ми много кофти и побързах да се кача в колата за да не се видят сълзите които напираха и в моите очи. Колко несправедлив е живота към тези деца и колко малко им трябва за да се почувстват наистина щастливи….

- furnata
- ентусиаст
-
- Мнения: 1002
- Регистриран на: 25.04.2006
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: Е46 sedan
- Milcho
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 290
- Регистриран на: 5.09.2005
- Местоположение: Шумен
- Пол: Мъж
- Кара: E60 520d, E83 3.0D, E36 316ti
ge_a написа:Лита написа:Само ми е любопитно защо толкова малко хора се събират
Ми защото малко са съпричастните хора...
Ако бях в София или района, като вас, дори нямаше да се замислям дали да идвам! Но аз живея в Шумен, а в момента съм дори още по-далеч (уча във Варна)...
- Niki Lauda
- Е36 фен
-
- Мнения: 1350
- Регистриран на: 12.02.2005
- Пол: Мъж
- Кара: каквото има
Лита за тази неделя става въпрос нали?Аз също мога да дойда ще има ли някаква организация и по кое време ще се ходи горе долу.
Niki Lauda
- ge_a
- Е30 IS Crasher
-
- Мнения: 2252
- Регистриран на: 13.12.2005
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: Е30 М42Б18, E61 M54B25
Viper_one написа:Ако бях в София или района, като вас, дори нямаше да се замислям дали да идвам! Но аз живея в Шумен, а в момента съм дори още по-далеч (уча във Варна)...
За такива като теб не става дума, то ясно че няма да се надигнеш от Варна за Долна баня(освен ако не страдаш от скука и имаш достатъчно пари) така, че не се чуствай обиден


Най-обичам да вадим теловете на гумите !!!


- X-citer
- АЗ СЪМ ТОЛЕРИРАН :)
-
- Мнения: 6034
- Регистриран на: 15.09.2003
- Местоположение: БИАД. Снощи най-културно си излизах от там и някой ме настъпи по ръката
- Пол: Мъж
- Кара: E53 Х5 3.0d
- Мечтае да кара: по пътища без дупки
Позачистих темата от излишните мнения и коментари. От тук насетне нека се опитаме да пишем по темата.

Не искам да ти убивам ентусиазма, но да организираш една екскурзия до София не е шега работа. Трябва да се обмисли много добре.
1. Децата са на различна възраст и едва ли ще има филм, който да се гледа от всички.
2. Трябва да бъде в събота или в най-лошия случай неделя, защото трябва да се приберат в Долна баня до 19-20ч. През седмицата децата са на училище.
3. Филма да е в нормално време - за предпочитане през деня.
4. Децата са вече много и не могат да пътуват всички със тяхното си микробусче.
5. Като предположим, че мероприятието ще бъде на обяд, то ще трябва да се погрижим и за обяда. Сандвичи и напитки (мин. вода и безалкохолни напитки), за да могат да разберат, че наистина са били на екскурзия.
6. Наем на автобус + разходи за пътни и др., разрешителни за пътуване, застраховки за децата и рабира се време - поне две седмици за бюрократичните уреждания на документите.
Повярвай, ние сме се сблъсквали с това като водихме децата до София ленд.
Иначе идеята не е лоша.
1. Децата са на различна възраст и едва ли ще има филм, който да се гледа от всички.
2. Трябва да бъде в събота или в най-лошия случай неделя, защото трябва да се приберат в Долна баня до 19-20ч. През седмицата децата са на училище.
3. Филма да е в нормално време - за предпочитане през деня.
4. Децата са вече много и не могат да пътуват всички със тяхното си микробусче.
5. Като предположим, че мероприятието ще бъде на обяд, то ще трябва да се погрижим и за обяда. Сандвичи и напитки (мин. вода и безалкохолни напитки), за да могат да разберат, че наистина са били на екскурзия.
6. Наем на автобус + разходи за пътни и др., разрешителни за пътуване, застраховки за децата и рабира се време - поне две седмици за бюрократичните уреждания на документите.
Повярвай, ние сме се сблъсквали с това като водихме децата до София ленд.
Иначе идеята не е лоша.

- furnata
- ентусиаст
-
- Мнения: 1002
- Регистриран на: 25.04.2006
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: Е46 sedan
ами кво ще стане например ако закараме киното при тях......в смисъл едно ДВД или може мултимедия с лаптоп и екран.Филми имам почти всичко ново + N брой стари
Ели
В смисъл позволено ли е



НЕВОЛЯТА УЧИ........




furnata написа:ами кво ще стане например ако закараме киното при тях......в смисъл едно ДВД или може мултимедия с лаптоп и екран.Филми имам почти всичко ново + N брой стари![]()
Ели
В смисъл позволено ли е
Със Прожектор, може да стане перфектно кино. Ще се вземе един комплект домашно кино+един прожектор+един лап-топ и много пуканки и ще им е толкова готино, колкото ако ги измъчим на разходка до София.
Аз не съм им ходил до сега на гости, винаги съм имал желание, но е много трудно през единствените ми почивни дни да намеря допълнително време. Все пак оставам с желание, но ми се струва, че преди бяхте по-ентусиазирани от сега.
Pin2 написа:furnata написа:ами кво ще стане например ако закараме киното при тях......в смисъл едно ДВД или може мултимедия с лаптоп и екран.Филми имам почти всичко ново + N брой стари![]()
Ели
В смисъл позволено ли е
Със Прожектор, може да стане перфектно кино. Ще се вземе един комплект домашно кино+един прожектор+един лап-топ и много пуканки и ще им е толкова готино, колкото ако ги измъчим на разходка до София.
Аз не съм им ходил до сега на гости, винаги съм имал желание, но е много трудно през единствените ми почивни дни да намеря допълнително време. Все пак оставам с желание, но ми се струва, че преди бяхте по-ентусиазирани от сега.
Децата си имат две ДВД системи и няколко телевизора, интернет и не живеят в изолиран и дезинформиран свят.
Не знам какво искаш да кажеш с това да закараме киното при тях. Имаш такова в къщи или можеш да вземеш под наем или предлагаш да им купим?
Моля за пореден път ако има идеи да са конкретни: Например аз "...." мога да направя това, но имам нужда от следната помощ... А не от сорта - може да се направи, може да се вземе, а кои е този който може не е ясно. И най-вече не приемам от името на малкото заинтересовани да ни се прави оценка колко ни е ентусиазма "Все пак оставам с желание, но ми се струва, че преди бяхте по-ентусиазирани от сега" Когато човек иска да направи нещо, не се оправдава с единствените си свободни дни. Ти да не мислиш, че ние сме някакви хайляци, дето си нямат друга работа, а се правят на интересни, за да изглеждат в очите ви състрадателни.
Въздържайте се от излишни коментари! Моля!

63 мнения
• Страница 3 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани