Виж темата - Едно пътуване до село ..

от **txe** » 02 Фев 2006, 23:49

Мислех преди време да я пусна темата мъ явно съм забравил ..

"Ии пак мина доста време откак си мислех тва да го почна ма ей ме тука съм, няма се бяга. Тамън преди час два свърши концерта Прима нещо си с фолк пециците както вика един приятел или как то е по-модерно сега френд

Верно са им големи гръдните обиколки.. блазя им на докторите дет са ги правили и хвала на такъви граждани.. ма можеха и по-семпло да го раздават.. то пропорциите нещо некъде не се връзват и то да е за нещо малко ми тия ми ти лубеници че ти избодат очите да знаиш. Пример едно такова малко .. мара отварачката я знам аз.. нищо против големите очи си нямам ама то при нея тия дохтори са се олели .. или па тя е неква грандоманка знам ли я.. па и феновете се кефят .. мяза на неква порно актрииса.. к**ва .. се тая и тия надути устни .. се едно съм вкарал иглата дет си помпам футболните топки дет ритам и съм помпал до де издържи.. ма кво да се прави секса продавал... ми че продава ами.. как не.. най- ми ареасаха тия русите имаше една по-натурална изглеждаше.. брей .. аз имена по принцип не помня нали ма то тия сите ми се струват еднакви ве.. ама за друго мислех аз тука да пиша сега..
откъдето и да започна все трябва да се усети еуфорията в която ме беха вкарали ден назад в хронологията.
Денят .. от кога се почна сичко ?
- петък.. връщам се аз от дискотека, от която за пореден път не бях чак толкова очарован .. най-вече заради некадърния диджей който на всичкото отгоре и пари взима за тия недодялани работи дет върши.. той усет за музика няма.. единственото му оправдание е лошата чалга с която бива заливан пазара от няколко години, вече мисля, насам. Напразно похарчени няколко лева.. може би. И разбира се трябваше да се прибирам по некое/никое време в китния ми Люлин.. трета част за да се насладя на останалите часове от денонощието прекарани в спокоен сън... прибирайки се след извършване на вече рутинните дейности като ядене на квото има и пийване на нещо, ми беше съобщено че на другия ден ще се ходи на село- малко селце разположено в северозападна българия .. красиво място .. но не съвсем така си мислех в оня момент.. тъкмо ми бяха развалили плановете за празнуване на рождения ден на съученик.. но перспективата за група пияни метъли не ми се струваше много обещаваща и мисълта за селото надделяваше.. нямах нито време да се съпротивлявам пък и май не исках съвсем.. и така
Денят - събота.. ставането и буденето към 10 сутринта, което за тая част от седмицата си е рано, не предвещаваше нищо интересно.. напротив съвсем нормалните неща за ходене до село.. само че тоя път багажа беше значително по-малко .. "нали само за едно спане отиваме" беше обяснението на майка ми. Не ми оставаше друго освен да се съглася.. Взехме една тубичка 10 литрова с нафта, която по-късно се използува за отопление и тръгнахме. Всичко нормално.. минахме през вилното място да нахраним добитъка, състоящ се от некви кокошки, благодарение на които в последно време мноого яйца почнаха да се въртят у нас(някой ако иска пресни домашни яйца да се обажда

).. и едно куче от най-приспособената за всякакви условия порода- превъзходна, улична. От владо тричково ли е тричков ли е така и не го научих ма това не е от особено значение продължихме покрай искъро до един път дет не го знам как се казва и след малко лутане из все още правите завои се озовахме на разклона за годеч.. подминавайки го, след некой друг километър бащата забелеза че колите идващи от там дет ний се бяхме запътили са със запалени фарове.. което беше знак за мъгла по-нататък по трасето.. така се и оказа.. още от село гинци започна да се спуска мъгла.. видимостта беше все още добра, но само един поглед насочен към близките старопланински била говореше че стойностите на тая величина видимост ще се променят в отрицателна посока.. мъглата се спускаше все повече и повече .. картините на красиви пейзажи се сменяха понякога бързо понякога по-бавно..като имаше някой неопитен шофер, изплашен от метеорологичните условия, пред нас.. и така минавахме през тунели от клони .. които през зимата изглеждат невероятно, а сега като че криеха заплахи.. неусетно стигнахме до разклона за вършец.. петрохан.. както очаквахме мъглата пречеше при всеки опит на окото да види нещо няколко метра по-напред.. това принуди опитния ни шофьор да намали почти до минимум скоростта и да се опитва да разгадае на къде води пътя.. след някой и друг завой приближихме един голф 3ка, който в следващите няколко километра докато видимостта стана по-добра, той ни служеше като светулка в непрогледна нощ.. да ни показва пътя..
Следваха безкрайните полета от дунавската равнина, равни като тепсия, както казват старите хора. Красота е да гледаш отминаващите ниви.. спокойствието което ги е обзело.. имаш чувството че си в един безкраен рай..
само дупките по асфалтовата настилка които по тия места могат спокойно да изпреварят и софийските

нарушават тая идилия от време на време.. и така стигнахме до тополите разтящи около река цибрица .. селото вече се забелязваше.. Деня продължи както обикновено.. като привечер, когато почна да се стъмва от мазето (или магазата по селски) стопаните, а именно леля ми извади нещо доста интересно.. вино.. с бледо розов цвят, ухаещо великолепно.. при посягането ми към чашата и насочвайки я към устната си кухина се усети невероятния му аромат.. на вкус беше по-различно от всичко което бях опитвал вече.. не знам но сега като се замисля въпреки желанието ми да предам всичките ми усещания в оня момент .. думите не стигат.. ми не не стигат а не намирам аз подходящите.. по-късно през вечерта се установи че виното е някакъв род "букет" .. смес от различни сортове и беше отлежавало до оня момент на изваждането му от магазата повече от 10 години.. само 2 чаши бяха достатъчни за да замъглят трезвия поглед на всички участници в "дегустацията" .. като прибавим и току-що изваденото и парещо още крехко агнешко, приготвено по селски рецепти .. тази вечер ще остане дълго в паметта ми... след обилното нагостяване трябваше да си ходим.. още ръмеше дъжд, който не беше спирал от седмица по думите на нашите домакини.. избираше се по кой път да се мине, така че все пак да можем да стигнем до наща къща където ни очакваше майката на баща ми.. разбира се избрахме по-малкото "зло " и тръгнахме.. първо по разбит от поройните дъждове асфалт и после закрачихме по един изровен от трактори черен път.. в комбинация с влажността на земята.. тоя маршрут бе не по-малко опасен от другите възможни.. колата форд фиеста с предно предаване започна да се носи наляво надясно .. чат пат с вратите напред .. поглед към околната среда през прозореца само показваше купищата кал в които можехме да затънем.. но проявите на шофера доказаха че няма невъзможни неща..
прибрахме се иу нас и аз лично след къпането дет си ударих заспах.. на другия ден се събудих и бях фанат от мириса на мекиците на баб

) .. нищо интересно не се случи до тръгването ни.. само се запознах с новите попълнения в селския двор.. няколко котета и едно кученце... и към 4 часа следобяд потеглихме към софия.. предния ден на идване в обратната посока имаше много коли, което според нас трябваше да означава никакви колони по пътя .. да ама не
още след минаване на кръговото в монтана поемайки към прохода петрохан имаше няколко коли пътуващи в колона.. ма ги изпреварихме и в следващите няколко минути нямаше пречки .. минахме и Бързия и пред нас остана старопланинския проход и половината от километрите до столицата... мъглата пак се обаждаше тоя път с подкрепата на ситен дъжд който правеше асфалта меко казано хлъзгав..
по едно време се залепихме зад някъв автомобил.. не помня къв беше .. но по жеста който направи бащата с ръката си стана ясно че така ще караме до софия.. неприятно за всички ни.. но факт
а и обстоятелствата за изпреварвания в острите завои в подножието на връх ком не бяха не позволяваха да се извършват тия дейности.. така си карахме спокойно, уверени че за никъде не бързаме докато не се лепнахме зад едно кола която беше зад едно трабанче, чийто шофер много усърдно искаше да си сподели бремето че кара трабант и с другите участници в движението като не позволяваше никой да го изпревари.. или пък просто си беше поредния некадърен шофьор.. но както и да е.. движеноето или по-скоро пълзенето с 30 км/ч не се нравеше на никой, но пък мъглата отново си вършеше работата с дезориентацията на всички.. явно вече писнало му от нахалството на оня с трабанта бащата превключи на втора и влезе в насрещното за да предприемем изпреварване.. само че не се виждаше завоя който следваше.. а вече бяхме прекалено напред за да се връщаме .. крака на нашия шофер последователно със завидна бързина се премести от спирачката (трябваше да се намали зарад завоя) и газта (за да можем да оставим досадника с трабанта далеч назад) "изправяйки" завоя шофьора на трабанта като че ли си повярва повече и понечи да излезе пред нашта фиеста .. да ама не .. със смяната на трета трабанта вече беше точка в огледалото (тия огледала обаче много смаляват образа ) .. вече минавахме покрай хижите на самото било и следваше спускането по южните склонове на стара планина.. за нещастие пак се натъкнахме на неопитни водачи с бързи коли.. които в завоите бяха далеч зад нас а на правите се опитваха да стопят разликата и да ни изпреварят.. интересна гледка бяха физиономиите на шофьорите на по-модерни .. по-нови и далеч по-бързи возила от нашия форд мой набор

когато за пореден път ни изпреварваха на дългите прави .. в завоите бяхме неудържими.. сякаш оня с трабанта беше запалил фитила на бащата и сега той подобно на пиратките дет гърмят по няколко пъти "избухваше" от време на време и показваше наистина забележителна техника на шофиране.. по едно време звука идващ от касетофона съвсем отстъпи на ръмженето на малкото моторче на фордчето .. неволно погледа ми се спря на арматурното табло и забеляза че стрелката на термостата преполовява скалата.. а беше на нула преди малко.. което даваше ясна представа как беше карана нашта колица.. добре че следваха по-плавни завои и повече прави, а и бащата забелязал и той високата температура налами темпото за известно време което резултира във връщането й в нормални граници.. в оставащите километри .. това прави някъде от годеч до софия.. точно на новия път, заобикалящ белидие хан .. пак оборотите бяха към горната граница което радваше по неописуем начин мойта душаа

) и превръщаше това пътуване в едно незабравимо преживяване..

Без никакви инциденти слава Богу стигнахме столицата ... още на първия светофар шофера ни стана отново оня спокоен водач на мпс, който и на мравката предимство дава .. странна работа ..

))"

п.п. Извинявайте, че не предупредих за липсата на коли от Марката в разказчето мъ се съгласете, че така можех да загубя вниманието ви

от **Mishel_Vaian** » 10 Сеп 2006, 19:07

Интересна история малко дълга ама я дочетох

а отностно огледалата наистина на Форд дръгливите огледала доста смаляват :roll:

от **bluue** » 10 Сеп 2006, 20:44

Stanislav написа: а именно леля ми извади нещо доста интересно.. вино.. с бледо розов цвят, ухаещо великолепно.. при посягането ми към чашата и насочвайки я към устната си кухина се усети невероятния му аромат.. на вкус беше по-различно от всичко което бях опитвал вече.. не знам но сега като се замисля въпреки желанието ми да предам всичките ми усещания в оня момент .. думите не стигат.. ми не не стигат а не намирам аз подходящите.. по-късно през вечерта се установи че виното е някакъв род "букет" .. смес от различни сортове и беше отлежавало до оня момент на изваждането му от магазата повече от 10 години.. само 2 чаши бяха достатъчни за да замъглят трезвия поглед на всички участници в "дегустацията" .. като прибавим и току-що изваденото и парещо още крехко агнешко, приготвено по селски рецепти .. тази вечер ще остане дълго в паметта ми...

Много красиво и добре казано

П.П. Кое е селото - Игнатово, Долни Цибър, Горни Цибър или Златия?