ati отново вече и ЧАСТ 2-ра

[madpetio]

Копирано...


От сега предупреждавам, че това не е нищо кой знае какво, ами два страхотно прекарани дни от живота ми, заедно с един от най-добрите ми приятели, които така или иначе са документирани и реших да споделя с васSmile

Та...имаме си един брой БМВ 325, серия е36, по-точно ето това(тук бях решил да пусна снимка на колата, за да можете да се ориентирате, но не мога да отворя imageshak не бих отказал малко помощWink, което трябваше да го заведем на доктор в Пловдив. Имаме си два (2) броя луди глави,които решават в петък вечерта, че вместо да се ходи с две коли може да се отиде със сивата красавица и мотоциклета - ето снимка и на него(пак същия проблем.....) И оттук започва цялата историяSmile

По принцип, който ме познава, знае, че съм фен на по-старите представители на баварската индустрия - няма да навлизам в подробности защо, който иска ще му обясня. Факт е, че не съм фен на е36. Но пък не е и като да не носи наслада от шофирането. Особено тази - двуврата, смъкната безобразно, което налага избор на марширут без легнали полицай, защото 17-цоловите гуми опират в калника при по-големи неравности, 192 кончета под предния капак и в задните гуми и разтоварена от безполезни неща като музикално оформление, климатици итн. Прощавам й присъствието на хидравликата с оглед на спортния съединител, който отделя точно 3 мм след крайното положение,което води до две последователни задавяния, докато му свикна. Не обичам и изпускателни генерации тип - виж колко ми е бърза колата, но при положение, че колата не е моя, мога да й се порадвам на басовото звучене, което буди блока още със запалването и кара мотоциклетния двигател, поне на празен ход, да изчезва като фонов шум.
Тръгваме тихо тихо в събота сутрин, защото не искаме да събудим квартала. Още на първия светофар Madpetio (прякора му идва от същността на психическата му устойчивост) минава между колите с мотоциклета и изчезва. Аз съм кротък. Не сме достигнали още работна температура, което дава повод на няколко по-пъргави колички да ме задминат, тъй като съм само до 3000 оборота. И още на първите метри, познатото усещане на обгръщане. Не само седалката. Не само позицията на волана и скоростния лост. Не само добре-наредените педали, които дори начинаещ може да натисне едновременно и трите, докато спирайки форсира колата, за да смъкне по-бързо и безболезнено една предавка надолу. То е просто усещането за това, как колата следи твоя поглед, как краката ти са продължение на задните гуми, а ръцете на завиващите предни. Усещането за безпроблемно пързаляне, когато си се засилил към червения светофар, с междинна газ вкарваш една 2-ра и с рязко пускане на съединителя караш колелата да блокират и да се носиш настрани така лесно, все едно се пързаляш на кънки........машина и човек в едно.
Излизам от унеса си при качването от кръговото на 4-ти километър към Цариградско - първоначално тръгвам да спирам в завоя, защото си мисля, че един без предимство ще мине пред мен. По познатия вече начин вкарвам втора предавка и занасям колата настрани с идеята да го стресна. Явно има ефект, защото последва бързо спиране от негова страна. Аз така или иначе съм си настрани вече, защо да не се възползвам докрай - рязко подаване на газ и този път гумите отзад губят сцепление заради прекомерната мощ. С рев се изтрелвам, гледайки отчасти градинката през предния си прозорец. Все пак колата не е моя, а и не съм й свикнал, възстановявам правилната й посока на движение за всеки случай. Адреналина започва да ме блъска в слепоочието. Минава ми една единствена мисъл през главата - it still feels like BMW.
По цариградско мотора ми дърпа осезаемо - все пак от 80км/ч не мога да ускоря така до 160, както той, но пък на него трафика му пречи повече, тъй като е по-малък, а явно смъкнатата намръщена физиономия със запалени фарове върши по-добра работа от звука, който я изпреварва - хората чинно се дърпат в дясно. Минаваме караулката съвсем културно с позволените 60км/ч. Още не сме минали съвсем покрай полицая ми го чувам как започва да реди надолу предавки на мотоциклета. Междинна газ, която накара органа на реда да се обърне рязко и твърде късно, защото успя да зърне само тръгнала на една страна сива задница и залегнал над опитващия да се вдигне на задна гума мотор, екипиран психопат.
Ускорението на този мотоциклет, който има повече конски сили, отколкото килограми собствено тегло е просто невероятно. Ако до 200 км/ч се отдалечава забележително, то след 200 км/ч все едно удрям рязко спирачки - мотора тепърва започва да набира до 270, където леко започва да оказва влияние въздушното съпротивление и скоростта продължава да расте, но не с такъв темп. Обаче Twisted Evil
На завойте мотора не може да мине с такава скорост, с каквато аз със спортното окачване. И след няколко завоя го настигам. Ръцете ми вече за изпотени и се проклинам затова, че всеки път забравям ръкавиците. Усещането да ти се пързаля волана, докато ти с 210 се опитваш да вземеш завой, минавайки за по-пряко през аварйното, когато инерционните сили се опитват освен да изхвърлят колата ти, но и да я обрърнат в пирует, не е от най-приятните. Пускам си въздухопотока на максимален студ и го насочвам към ръцете си. Малко подобрение, но все пак подобрение.
Застигам S-класа, която се движи с около 170. Още преди да съм пуснал ляв мигач тя се дърпа. Благодаря с две премигвания на аварийните, а Мерцедеса се лепва зад мен. Връщам му жеста, като се дърпам при следваща възможност в дясно, но той минава зад мен. Няма проблем, и без това моя рев разчиства по-добре движението от лявата лента. И както винаги - класически случай на магистралата - в завой, камион, движещ се с 90 решава да изпревари вартбург, движещ се с 85, без да погледне в огледалата. Това, че общо 4 тона желязо са се засилили с 50 метра в секунда не е от голямо значение. Аз си позволявам да използвам възможностите на окачването си и дърпам от най-лява в аварийното. Тежестта на волана и нежеланието на колата да завие толкова рязко ми напомнят за пропуснатите последните две седмици посещения на фитнеса. Мерцедеса предпочита да удари спирачки.
Няколко километра по-надолу вече стигам до лимита на късия диференциал - 210 при 6000 оборота....Може би беше идейно да сменим този къс диференциал, защото вярно, че ускорението е невероятно, но пък да се влача с 210 на прав път не е от най-приятните неща. Може и още, но не е хубаво двигателя да седи постоянно на обороти отвъд 6000-те хиляди. И какво да видя - позната физиономия в огледалото. Правя път и S-класата профучава покрай мен. Принципно в този регион, който повечето коли, които виждаме по пътя така и не достигат, колите не би трябвало да се отдалечават така....но явно някои могат. Мернах само надписа CDI на багажника. Мда, модерната технология и 1600 бара налягане на впръсканото гориво си казват думата.
Оставам сам на пътя, ни мерцедес, ни мотор се виждат, задминавам разни коли и камиони.
Чак към Пазарджик виждам Петьо, облегнал се на сянка на мотора, да ми маха да продължа. Еми продължавам. За да видя няколко километра по-късно нещо бяло в огледалото ми, което се уголемява неистово и профучава покрай мен Exclamation Аз съм с 210, а той не просто ме задминава, ами профучава с невероятен рев на високи обороти. Е няма задръжки вече и за мен - опасно, не опасно, ако не мога да напълня километража, то поне оборотомера - на 7000 показва 240 - а, можело значи. Минавам покрай Ямахата, която е намалила да ме чака, за да чуя, когато пристигнем - "ти знаеш ли как се чува тая кола - въпреки оборотите, скоростта и каската си така изрева покрай мен, че се стреснах"......Мдааам Smile

Ако ви е интересно ще поста по-късно и продължението Smile

Ати

[BMW lover]

Как можа да спреш така баш посредата на разказа бе Атчо
Отивам за пуканки и като се върна да има продължение

[HammaN Профил]

Ако ви е интересно ще поста по-късно и продължението Smile

Да ти имам въпроса очаквам 2рата част

[Mishel_Vaian Профил]

To be continue ... някой филми имат много лоши и неуспешни продължения но историите на АТИ хмм... The best of the best

[Bavarishe Профил]

луд умира нема баце

[tino320 Профил]

ОЩЕ,ОЩЕ.

[Val4eto Профил Уеб-сайтICQ]

чакаме продължението

[vld]

Добре дошъл !
Очакваме с интерес продължението както винаги

[KIARA_G Профил Уеб-сайт]

ОЩЕ,ОЩЕ.

Мило, още довечера!
BTW: Бравос, Бравос!!!

[Dr.Schnaps Профил]

Та...имаме си един брой БМВ 325, серия е36, което трябваше да го заведем на доктор в Пловдив

4етох с удоволсвие както винаги

Само не разбрах- за какво му е доктор на БМВто, то маи ни6то му няма. Или е за смяна на кру6ка на стопа

[madpetio]

ЧАСТ2

Поредната събота сутрин.....
поредния ден в който слънцето излиза лениво иззад хоризонта за да напече студения черен асфалт.......
поредното рано ставане, което си струва усилията.
Още преди хората да са започнанали да се събуждат ние отново тихомълком се изнизваме с Ямахата и поемаме на път. Още с тръгването си виждаме други двама на един мотор, екипирани като нас, да потеглят. Махваме с ръце, еквивалента на "на добър път и нека моторджийския бог и днес да пази вас". Когато си на мотор ти трябва много повече от "просто късмет". Уязвим от метеорологични условия, други участници в движението, които може да не те видят и дори най-малките тръпчиники по асфалта представляват сериозни заплахи, защото колкото и да е добро облеклото едно падане с 70 км/ч причинява понякога лошо счупени кости.
Машината реве нервно под нас, иска още обороти, иска още навинане на газ-та, но не може - двама сме. Не й пречи нашето тегло, пречи й това, че пътника отзад при пълно ускорение дори да се запъне с все сила на степенките пак не може да се задържи на мотоциклета, защото няма къде да се хване с ръце, за разлика от шофьора, който е стиснал здраво дръжките...Потрай малко, сладко 4-цилиндрово създание, скоро ще ти отпуснем юздите както винаги, нека само да стигнем до Пловдив.....
Още с влизането в двора виждаме другата красавица, напудрена от бояджията, все едно щя излиза на бал. Намръщения й поглед издава само едно - бяс, че не е била карана цяла седмица. Успокоявам я с леко потупване по калника, усмихвайки се. Слънцето е вече високо горе, асфалта пече и лепне, маслото в картера на Ямахата е вече на работна температура, остава само да възпламеним и тази красива двуврата принцеса. Още след първото завъртане на стартета шестцилиндровия й мотор се събужда с глухо буботене. Оглеждам се. Явно не само у мене този звук е предизвикал усмивка. Дааам, тук сме, миличка, прибираме се вкъщи.
Натискам съединителя, който върви бая по-тежко.Хм, познато и приятно усещане. Вкарвам първа предавка, която влиза малко след като съм си го помислил - спортно скъсане лостова система, която ми позволява да включвам много по-бързо от обиквновен автомобил заради значително по-късия си ход. Пускам спортния съединител и усещам как колелата всеки момент ще започнат да хвърлят камъни по чакълестия паркинг. Май не само аз се радвам на предстоящата разходка.
Тръгвам с преднина, за да може Мадпетио да ме догони. Караме леко, защото още не сме съвсем топли, а не искаме да рискуваме да счупим сърцето на тази красавица. Но красивата ми бална дама е изязла от форма - дърпа на дясно, което въпреки всичко не ни пречи на включването на магистралата да излезем с 140 от завоя и с грохот на нископрелитащ военен изтребител да се смесим с движението, минавайки от аварийна в лява лента. Нашата лентаSmile
Тъкмо започнах да набирам и видя Шел-а. Свивам за да проверим какво е налягането в гумите. Поради неориентираност подминавам въздушния компресор и се озовавам на изхода на комплекса (има и ресторант с магазини). Е, какво да се прави - влизам в насрещното и с цел да се изтегля по-бързо давам и малко повече газ - тътена от генерацията кара всички на паркинга да се обърнат по сивия силует. Тъкмо спирам и слизам, хората все още гледат в моята посока, когато започва да се чува двигател, работещ на точно два пъти по-високи обороти от моя - чувам как мотоциклета се набира още в включването на магистралата, което е на поне два километра от нас и тепърва започва да ускорява. Прекалено бързо предвид растоянието вече минава със звук, който накара учудените от мен хора да загледат в захлас другия сив куршум, който ни подминаваше с над 240 и продължаваше да се чува в далечината как подксача през бабуните, което предизвикваше нервни конвулсии в двигателя.
Усмихвам се.
Потеглям и с рев отново се включвам направо в лявата лента. Карам внимателно, защото се оказва, че не едната, ами и двете задни гуми са пробити и толкова износени, че не се знае от какво първо ще гръмнат. Пускам едно баварско братче да мине пред мен и се кротвам с 190 зад него. Даваме мигачим, изчакваме се взаимно, правим си път, от време на време се изпреварваме. Само че по-малкото братче гори нафта, не бензин и то по 15 литра на 100 км, като мен. Малка оранжева лампа ми напомня, че всяко нещо си има цена. Светвам два пъти на момчето пред мен, което пуска за поздрав аварийни и отбивам отново за бензин. На бензиностанцият питам за моторист със сива R1-ца , не знаят нищо, явно Психопата е решил, че съм далеч пред него и ме гони. С тия прави участаци и с тези гуми явно днес ще си пътувам сам.
За моя радост се лъжа - харесваме се с някаква японска кола с внушителни габарити, но пич зад волана - отново познатата картина на взаимно изпреварване и правене на място. Няма нищо по-хубаво от това да си намериш приятел на пътя. Момчето ме спасява от един радар, затваряйки ми нарочно пътя и примигвайки със стоповете. Махвам му, той се усмихва. Влизаме в тунела. А тунелите ако не успеем да ги срутим, то поне трябва да продължим да опитваме - две предавки надолу с междинна газ. Звукувите вълни така силно се удрят в стените, че тунела започва да кънти от този рев. 4-та, 5-та, виждам как скоростомера подминава 200. Всичко е оснатанало далеч зад мен, виждам само някакви дребни точки от фарове, които само допреди миг бяха непосредствено до мен. Удрям спирачки, но скоростта ми на излизане от тунела все още е 160 при разрешени 80, виждам патрулката но е твърде късно. Довиждане книжка. Или пък е прекалено рано. Полицайте са се обърнали по посока на изпълващия затвореното пространство рев, но явно не са очаквали да изляза с такава скорост. И по добре за мен - връщам 4-та, и продължавам да набирам, докато виждам как те се сепват, но аз вече съм минал покрай тях. Поглеждам в огледалото и виждам как единия вече е скочил и махва ядно с палката. Е, следващия път, момчетаWink
Започва да става интересно, защото пътят започва да се къдри приятно - ако със засилка други коли държат моята скорост на правите, моето спортно окачване ми дава съществено предимство на тези завой. Още на първия застигам с около 190 кола, която с 140 и удряния на спирачката се опитва да седи в лявата лента, задминавайки друга. Мдааа, тук вече е моя територия. Продължавам да ускорявам по правата и застигам два ТИР-а движещи се един зад друг. Пускам леко газ-та и тъкмо муцунката ми е минала до прицепа, когато виждам как целия камион започва да се олюлява. Първо влекача влиза в моето платно, което значи само едно - след секунда и ремаркето, което първо се засилва в противоположната посока, ще ме затисне между себе си и мантинелата. Удрям спирачки и хващам здраво подксачащия волан. Въпреки тежестта на 17-цоловите джанти спирачната система успява да намали скоростта ми така, че точно пред мен да мине бронята на прицепа. Дотук добре, само че така заиграл се този камион има само едно положение, от което да излезе - резонанс на връщащото се ремарке, което ще обърне влекача. Усуче ли го тази композиция ще се обърне и спре много по-бързо, от която и да е допусната за обществено ползване кола. Не знам с колко съм бил в този момент, предполагам с някъде около 170, виждайки как цялото това нещо се кандилка пред мен. Единственото, което можех да направя е да се притисна плътно до мантинелата и да се надявам да мина с газ пред обръщащия се камион. Пот беше избила в изобилие по ръцете и челото ми, не знам откъде намерих сили да смачкам отново газ-та и да започвам да ускорявам покрай люшналото се в другата посока ремарке с надеждата, че 192 кончета ще могат да ме изстрелят и покрай влекача. Не знам как точно да го обясня, сигурен съм, че и шофьора не камиона не знае какво точно се случи, но с някаква много странна комбинация от движения той първо хвана влекача и го изправи, видях само как излиза гъст черен дим от ауспусите, когато и той е дал газ, за да изправи мандахерцащото се по платната и по-точно към мен ремарке. И слава богу, защото аз все още бях по средата на всичко това и нямаше да мога да избягам на време. Чак тогава видях и причината за всичко това - на неговто платно имаше ударено куче с габаритите на голяма немска овчарка, която човека явно видял в последния момент.
Пуснах за момент газ-та и започнах да се движа с 140, докато се опитвах да изсуша ръцете си през прозореца. Мина известно време, преди да успея да нормализирам пулса си, което беше достатъчно на момчето с японската кола да ме застигне. Тръгнахме отново заедно с 160. И без това заваля, така че си карахме кротко. До момента, в който пак ми светна лампата.Ех, тия шейхове много обичат БМВ, сигурен съм Smile
Мислех, че вече всичко е наред, когато на един завой до Вакарел с около 150 задницата си тръгна леко. Какво пък сега? Сигурно някоя от гумите ми не са издържали. Отбивам и едва тогава виждам колко са износени гумите - летни, почти без профил, а в момента е валяло толкова, колкото да направи лек филм от праха на магистралата. Явно днес ще се кара спокойно. Не съм и представял, че принцеса може да се сърди така, само задето една седмица не си й се обаждал Smile
Пристигам със 20 минутно закъснение. Сивата Ямаха вече е смазана и почистена, когато ние с моята дама стъпваме в двора.
Муцуна срещу муцуна седят двете. Две генерации разлика, два коренно различни мотора, две коренно различни концепции, два коренно различни начина, по които те създават удоволствие на този, който може до го оцени. Толкова различни и толкова еднакви, не само заради сивия цвят.....

Ати

[ДаниД Профил Уеб-сайт]

Лудница !

[theraven_nz Профил ICQ]

Вече и хвалби не ми останаха да мисля... madpetio, поздрави тоя Дан Браунчо като го видиш. Не че някога ще запозная с него на живо, но много бих искал.

[vld]

[HammaN Профил]

:bowdown: Вече и хвалби не ми останаха да мисля... madpetio, поздрави тоя Дан Браунчо като го видиш. Не че някога ще запозная с него на живо, но много бих искал.

Наистина вече няма какво да се каже !!!! АТИ !!!!!