Виж темата - sometimes i feel insane

от **videlov** » 26 Юни 2006, 8:56

луда работа .. добре си го пресъздал тук, но това което си направил е мн глупаво .. чудя се човек как надживява подобни неща и дали въобще ще се случи при някои хора ?

.. аз определено не бих правил подобно нещо .. най-много на правата да се дръпна с някой .. и толкова.. пък ако бях с по-слаба кола изобщо би изгубило смисъл и това .. може би защото съм преживял доста тежка катастрофа та сега малко по-реално знам какво се случва и колко изключително опасна е тъй нареченото МПС .. като 90% от шофьорите изобщо не са наясно какво се случва .. докато не се случи :roll:

пс: важното е дали си правиш правилния извод от цялата работа или таково поведение е оправдано заради адреналина който ти дава и си се измъкнал леко ..

от **ati** » 27 Юни 2006, 10:22

videlov написа:пс: важното е дали си правиш правилния извод от цялата работа или таково поведение е оправдано заради адреналина който ти дава и си се измъкнал леко ..

Здравей,
очаквах такова мнение и си напълно прав. Както споменах и в поста - аз не се гордея с постъпката си, самия аз я осъждам.
Няма оправдание за това, което съм направил, но факт е, че се е случило. Историята е отпреди близо 2 години, много дълго се чудех дали да я пусна, но сметнах, че първо е истина и няма защо да я крия, второ някой може да се замисли и да остави даването на газ за пистата.
Преживяните катастрофи нямат нищо общо - аз самия имам три много тежки удара, при които спътниците ми са лежали в болница, при единия дори въпреки предпазния колана бях спукал предното стъкло, и безброй по-леки удари, при които само се тотализират МПС-та или се превеждат във вид, негоден за употреба за известно време.
Нито веднъж не съм карал аз, но лошото е, че още на следващия ден се качвам в моята кола и съм отново с вратите напред.
Опитвам се да го променя от години, но кръвта вода не става.
Опитвам се да се съобразя, заради хората, които обичам и които ме обичат и пак не става. Прекрача ли прага с името БМВ и като чели друга, шизофренична личност се настанява зад челото ми и дърпа ръчките с надпис - "Не дърпай, дори в случай на опасност". И пред погледа ми вече няма улици, други участници в движението и пешеходци, пред погледа ми е само черния асфалт, другите участници се превръщат в противници или изкуствено създадени пречки, за да ми е по-интересно, светофарните интервали са калкулирания ускoрения и маневри за по-предно място, насрещното движение е скрития ми коз.....
Най-често дори слизам от колата и едва минута след това ми се разтреперват краката с мисълта - боже, можех да направя много голяма беля.
Когато се запознах със сегашната си приятелка в началото се сдържах да карам нормално, но постепенно все по малко започнах да възвръщам стария си стил на каране, въпреки упреците и молбите й да не го правя. Майка ми от години редовно идва със зачервени от плач очи и ме моли да престана да карам така, и да престана да ходя да карам нощем по планините. И въпреки, че аз обичам тези хора, всяко излизане е с една идея по-бързо, всяко влизане е с една идея по-рисковано, всяко слизане от колата е с мисълта - този път щеше да стане по-голяма каша от миналия път.
Вярно е, че когато има човек в колата карам на 20 процента от дивотиите, които правя сам, но и тези 20 процента често са предостатъчна предпоставка за тежко ПТП, в което аз бих могъл да ги загубя.
Едва ли някой ще ме разбере, но всичко това е причината да си продавам БМВ-тата и да седна недоброволно на мястото на пътника - заради любовта ми към някой специални за мен хора. Мисля да пробвам с друга, малка количка, колкото да се предвижвам, ако пак правя същите неща ще намеря начин да се оправям трайно без кола и да насоча манията си за "по-бързо, по-високо, по-вълнуващо" към области, в които не мога да причиня щети на невинни хора....
И всичко, което ще четете от сега нататък като истории са истории от миналото, целящи да побутнат малко мисленето с мисълта - "какво можеше да стане", защото аз вече от месец нарочно не карам БМВ и скоро мисля да не карам. А ако заради човекът до мен си струва, което поне засега съм напълно сигурен, може би никога повече няма да си купя БМВ.......
Има хора, заради които заклети мотористи слизат от мотора и заради които хора със синьо-бяла кръв стават просто ценители.
И всичко това си има едно име, универсално за цял свят - Любов......
Но не тази към машините

Бъдете здрави и следващия път, преди да направите поредното счупване на звуковата бариера по нашите или чуждите пътища само за момент се замислете - дали ако нещо се случи с вас това би било най-малката беда, дали няма да има някого, когото с това да нараните повече, отколкото вие самите ще се нараните.
Ати

от **videlov** » 27 Юни 2006, 10:28

от **vld** » 27 Юни 2006, 10:41

Ати тия работи с ограничение не стават :!:

Както ти сам си написал кръвта вода не става :idea:

Просто трябва да се ограничаваш и силно да се противопоставяш на добре познатия инстинкт.С карането на по гадна кола пък дори и кола с предно само си рискуваш повече живота,не за друго ама като ти падне пердето и пак ше и дръпнеш ръчната в завой,или пък зимата умишлено няма да слагаш зимни гуми отзад и ще я люляш в завоите.
Така че щом е с двигател ако ще и мотопедка да е пак можеш да се пребиеш.
Истината е да имаш самоконтрол :!:

И естествено да ходиш да караш от време на време на писта за да си начешваш крастата иначе оправия няма.Ходи от време на време на картинг с приятели организирайте си състезания и тн.
Има ефект.

от **vld** » 27 Юни 2006, 10:45

videlov написа:луда работа .. добре си го пресъздал тук, но това което си направил е мн глупаво .. чудя се човек как надживява подобни неща и дали въобще ще се случи при някои хора ?

.. аз определено не бих правил подобно нещо .. най-много на правата да се дръпна с някой .. и толкова.. пък ако бях с по-слаба кола изобщо би изгубило смисъл и това .. може би защото съм преживял доста тежка катастрофа та сега малко по-реално знам какво се случва и колко изключително опасна е тъй нареченото МПС .. като 90% от шофьорите изобщо не са наясно какво се случва .. докато не се случи

пс: важното е дали си правиш правилния извод от цялата работа или таково поведение е оправдано заради адреналина който ти дава и си се измъкнал леко ..

Колега много си прав и ти ,НО никога не зависи всичко от теб.
"пътя цар няма"
Винаги може срещу теб в последния момент да излезе пиян "циганин" и да те отнесе като "бръмбър-мравка"
Така ,че всички трябва да сме по разумни и да пазим освен нас и околните!

от **ataman** » 28 Юни 2006, 8:51

евала! ati е човека!

от **The 5th element** » 28 Юни 2006, 16:20

Не си виновен ти,а Желязната девица...... :!:

от **steeN** » 28 Юни 2006, 16:41

рано или късно човек разбира кои са важните в живота неща... и аз мисля че колата няма да помогне, всичко идва отвътре. няма значение какво караш, всяка кола е достатъчно опасна машина... а машините не грешат, грешат хората. де да беше толкова лесно де...

от **ge_a** » 29 Юни 2006, 1:00

Ати.....!!! Както казаха колегите до сега единственния начин е само контрол, щот и по малка кола да вземеш все е тая аз имам една фиеста 1.1 и няма да ти обеснявам как беснях с ръчна и на края като теб си казвам "Абе аз луд ли съм какво върша :shock:

" Хубавото при мен е че това ми се случва изключително радко, щот само конторола сам го почти овлдял и няй интересното беше че при мен спецялно той се засили след като си купих първото БМВ, защото Е30 - ката ми беше мечта от децки години(от тогава когато ги имаше само на картинки на дъвките Турбо), и след като гоимах вече си го пазех кат очите

Така че за мен най голямата грешка би била да слезеш от БМВ - то, просто всеки път когато тръгнеш да се качваш в колата си помисли за хората за които говориш и най-вече за смисъла на домата ЛЮБОВ защото ти знаеш какво означава и каква стойност носи тя :winky:

от **FASH1ON** » 29 Юни 2006, 15:18

very well... as usual

от **WilliamsF1Team** » 29 Юни 2006, 15:28

ge_a написа: ...домата ЛЮБОВ.....

от **///M3-E36** » 24 Юли 2006, 2:11

Момичето говори нещо на момчето. Виждам, че е ядно, но явно още е прекалено уплашена, за да му викне. Виждам момчето със свити рамена. И то е осъзнално грешката ни. Иска ми се да разменя поне един поглед с него, да му кажа, че и аз съжелявам.

Тука ми се насълзиха очите... Нямам какво да кажа, сякаш го изживях, сякаш бях там и го осетих това
чувство на вина и загуба на съзнание...
Добре, че не е имало последствия, в които са включени болници и такива работи... Сигурен съм, че случката щ
е я помните и двамата, и ще ви държи влага дълго време.
Не че съм кой знай къв шофер, ама умната!
Искрено се радвам, че всички сте цели!

Виж темата - sometimes i feel insane

Официален форум

sometimes i feel insane

Кой е на линия