Реалния свят.

[Maxmadness Профил]

Реалният свят е точно толкова грозен,колкото самото му отричане.Отричаме много неща,затваряме си очите за много неща,виждаме и чуваме абсурдите на нашият свят,и всеки един от нас представлява себе си като една малка тухличка в цялата тази наша комплексна система наречена свят.Целият абсурд в който живеем,е една подигравателна сцена от театралния свят,едно подражание на всичко което ни заобикаля..Такива мисли,ми се преплитаха в съзнанието,докато държах волана на любимата си кола,и мечтаната още от дете марка,а именно трибуквената комбинация от мечти,изпепеляващи младежа желания само при мисълта за притежаване на подобен род автомобил,и още стотици причини поради които тази марка завинаги ще остане в сърцето ми.Това са неща които всеки един BMW ентусиаст знае.Аспекта на историята ми се искаше да отиде в малко по различна посока,посока в която надявам се ще успея да изложа мисълта си правилно,но дотолкова правилно,че да може всеки един от нас да се съгласи с иначе така игнориращата реалност на нашия свят.Една история не толкова насочена към нашата марка или автомобил,но и една история в която участват и двата субекта.Доста често ми се случва,да мисля за неща на които по принцип много хора не обръщат внимание,защото нямат време или това просто не ги интересува защото те са добре.Доста често ми се случва,да се оплаквам за неща,дребни неща които изнервят доста всеки един от нас през ежедневието,неща материални или не,психологически или просто липсата на късмет.Почти няма случай в който едното да не се припокрие с другото.Винаги когато ми се случи нещо лошо,било то липса на късмет или просто нещо се е случило и ми е развалило настроението,но не е фатално,винаги се случва така,че по късно осъзнавам грозната истина,и не само я осъзнавам,но я и виждам..грозната истина на нашият свят,такава каквато е ! Преди известно време се получи така,че поради субективни причини,се наложи да сменям наред части по автомобила си,било то механични части по мотора,или ходова част,било то разни неща свалени от колата за да придобият нов вид,и да бъдат върнати обратно на своето място,това няма значение.Факт е,че това е до болка познато на всеки един от нас,който държи на колата си.Всеки един от нас знае,какво е чувството да се наливат пари,а резултата да остава все така перманентно непроменен,на всеки един от нас е познат този горчив привкус,който по късно при по избухливите характери на хората прераства от горчива тъга или лошо настроение в агресия,отговаряща на въпроса "Защо не се получава?"
И точно след такива моменти се сблъсквам с неща от живота,които не само ме карат да забравя за "смешните си проблеми",но и да осъзная как реално седят мойте проблеми в живота,на везните с друг тип проблеми на другите хора.Стотици пъти ми се случва да спра на някой светофар и да видя малки деца да просят,да седят до прозореца ми с подадена ръка.Ах тези мойте проблеми...Колкото пъти виждам млади хора на инвалидни колички,и си поглеждам краката,че са здрави,че аз съм жив и здрав.Само за миг,като се поставя на тяхно място,осъзнавам какво е да имаш проблем,истински проблем за който няма решение...в такива моменти осъзнавам как наистина седят нещата,и че има хора които няма какво да ядът,докато аз нямам този проблем.Има хора които се чудят кога да си купят обикновенни гуменки за десет лева,сега или след месец,докато ние си носим марковите и скъпи маратонки.Хора които мечтаят да имат телефон с цветен дисплей,и камера.Хора които немогат да виждат и нямат зрение,отново проблем който в повечето случаи няма решение.Защо казвам всичко това,защото ми се иска повече хора като мен да си припомнят всичко това,когато нещо не се получава така както ни се иска,да поспрем и да помислим,да се поставим на мястото на другите хора,тези които и да искат немогат да имат такива проблеми,защото те просто нямат тези неща които имате вие.Спомняйте си това нещо,и помнете винаги може да стане по зле,просто ние всички трябва да се научим да оценяваме това което ние "просто имаме",докато в същото време това което ние "просто имаме",е мечта за много други хора.Научих се да се оглеждам,какво имам аз,и какво имат моите съученици,видях начина по който родителите ми помагат за всичко,и с какъв труд и пот на челото са ми подали в кошница на готово всичко това което имам.Опитах се да запазя същото това мислене,и да остана точно толкова нормален колкото бях преди да подкарам лъскавата кола,искаше ми се да остане старото мислене в мен,и да се подтикнат комплексите които се появяват в повечето хора които държат воланите на скъпите коли,и мисля че успях.Повярвайте ми като барман,съм се нагледал на доста неща от живота,доста хора съм видял по морето,и доста различни.Видял съм доста мъка и тъга,видял съм и какво значи да нямаш пари.Много пъти съм виждал хора в скъпи коли да се подиграват и да подритват хора които ровят във кофите,това е живота.Това е грозната истина във която ние живеем,и ние хората сме създали.

[randity Профил]

Евала !

[ryan83 Профил]

Бах разчуства ма... трябва да знаеш откъде си тръгнал винаги..много МНОГО добро

[ildivvy Профил]

Миналата година,месец Април катастрофирах с мотора и се наложи да лежа над 25 дена в леглото без да мога стана.Гипса на ръката го носих 2,5 месеца.Това,което изреди колегата в първия "пост" е абсолютно вярно!Просто го осъзнаваш при малко по-особени обстоятелстава!Тогава най-добре разбираш,какво имаш и какво ти трябва наистина в този живот.Добре е човек така да си "сверява часовника" .

[nbajani Профил]

Абсолютно съм съгласен с вас колеги.Браво на колегата,че се е замислил над това.Много хора минават през този така наречен път на ''забогатяването'' и се превръщат в злобни комплексари без дори да го осъзнаят.Хубаво е да се замисли човек какво е важно за него и какво цени,във форума редовно виждам изказвания ''Гледай го тоя смешен голфаджия как ми се запъва на светофара'' това какво ви говори??Помислете преди да се изказвате за нещо или да обидите някой,самия аз съм подхвърлял какви ли не обиди без да се замисля как ще ги приеме човека отсреща.Още веднъж браво на колегата,че се е сетил да напише това толкова важно творение.
Поздрави

[body Профил ICQYIM]

Аз мисля,че не е нужно човек да стига до дъното за да проумее някои неща.От моя опит мога да кажа,че дотам стигат индивиди расли в лабилна семейна среда.Там е ГАДНАТА ИСТИНА.

[daniel_e30 Профил]

Уникално !!

[dichodichev3 Профил]

Никой няма контрол върху нищо.

[SPEED_GABROVO Профил]

Страхотно е колега,евала ти правя.Винаги когато се хвана,че мрънкам за нещо,се сещам ,че има хора,който имат много по-големи несгоди в живота,и че моите проблеми са бели кахъри за тях.Затова мили колеги,когато видите човек в беда и може да му помогнете, направете го,живота е труден и без това,така че не си затваряйте очите,когато има нуждаеш се човек.

[b00st Профил]

true story

[dileata2 Профил]

SUPER

[patkana1 Профил]

Възхищавам се на колегата от все сърце,наистина трябва винаги да оценяваме това което имаме,и да се радваме на него,най важното е да сме-живи и здрави,другото може да се постигне със ум и труд,браво на колегата

[fenixs Профил]

Ацки СИЛНО!!!

[bmw325tds Профил]

Да, колегата се е осъзнал. Очудвам се на колко читатели им прави впечатление, навярно повечето не са си го помисляли.

По моята е36 има забележки - трябва да се боядисват доста детайли. Но всеки път като я погледна и си казвам нещата, които колегата е написал в първия пост.
Давам пари само за части по ходовата и спирачната част. Не ми трябва лъскава боя, ното скъпа музика. Чувствам се добре когото имам достатъчното.
Нещата, които притежаваме всъщност притежават нас. Затово по-полека с материалното...

[Тато Профил]

Няма да оправиш този Свят. Нито ще прекратиш всякакви чужди страдания. А, да живееш с илюзията че повече хора ще се замислят над тези въпроси, още по-малко. За съжаление. Напротив, все по-малко ще остават такива люде.

Знаеш ли, в живота си човек трябва от един момент-нататък, да започне да си дава сметка. Тоест, нямам в предвид пъкане при броене на хартиени листове с разни образи и цифрови символи на тях. Визирам неща от коренно различен аспект.

Какви бяхме, като ученици в малките класове ?
Как постигнахме успешно влизане в по-добро училище ?
Какви бяхме като ученици в горните класове ?
Как се отнасяхме с ежедневните задължителни ангажименти ?
Какви все пак цели имахме в тези най-прекрасни години?
Какви разнообразни и различни хора, приятели и неприятели сме срещнали и ....СЪЗДАЛИ !
Как се отнасяхме към по-бурните и към по-беззащитните връстници ?
Как употребявахме свободното си време, какво правехме през това време ?
Дали повечето не го губехме.........безвъзвратно.
Или прекарвахме по цял следобед омазани в цимен/вар/кал/масло/прах/лайна, помагайки по така или иначе малък начин на други хора ? Били те чужди или наши близки.
Вечерта, какво се случваше ? Изпълнявахме закъсняли домашните или може би наред с това слушахме ежедневните кавги на мама и татко ?
Защо мама и татко се карат ? М, почти винаги заедно и също.
Мразят ли се?
Ако се мразят - няма да са заедно, а те до сега са направили над 20 години непрестанен съвместен живот, рамо до рамо.
Защо не вземат да млъкнат и да не вдигат повече врява по никое време, че дори по цял ден ???

Какви личности бяхме като абитуриенти ?
В какви посоки, на къде тръгнахме после?
Тоест, на къде ни пръсна вятъра всички ?
Къде отидоха някои от най-верните ни приятели ?
Защо не сме ги виждали от 5-6 години?
Защо, когато се потърсим - винаги се намираме, дори да живеем на различни континенти?
Какво правихме, като студенти ?
Повече гонехме к**ва и самодиви из Студенски град или повече наблягахме на учебната материя ?
Какво направихме сами със самоцел и собствени усилия, за да стигнем до абсолвенти ?
Как въобще тези неща/среда ни промениха ?
Все още ли живеем на гърба на мама и татко ? Защо ?
Как се промениха мама и татко за това време ? (те са абсолютно същите, каквито бяха преди 5-10-15-20-30 години, с разликата че вече са с побелели коси....)

Какви са били мама и татко на нашите години?
От къде са дошли ?
Защо са толкова упорити, единни и непреклонни пред нищо, въпреки досадните караници и прочие битовизми ?
Какви са били тогава ?
А, какви са сега ?

Какви бяха през ученическите ни години?
Какви бяха през студентските ?
Постоянно ни носеха на ръце, покривайки всичките ни прищявки ли ?
Или ни показаха от рано зловещата действителност, макар и смекчена през тяхната обич ?
Какво направихме, за да постигнем някакъв дори минимален напредък и успех в работата/професията ?
`Що си кадърен, пък началника те цака как си поиска ?


Защо толкова хора ни предадоха?
Защо все повече хора ни предават ?
Защо някои от старите ни приятели ни ПРЕДАДЕ ?
Защо Светът е пълен и се пълни със все по-долнопробни и подмолни същества ?
Защо Господ си прибира ценните, хубави и човечни създания ?
Защо постоянно обстоятелствата се стичат така, че си навличаме врагове ?
Защо когато си навличаме врагове - задължително и пак неочаквано си навличаме и по един нов, стабилен и верен другар ?
Защо Светът се върти?

Защо чичото с големия GL- клас, прегазва красиво животно на пътя и нищо не му се случва ?

Докато пухкава леличка с Корсичка опитва да избегне животното и предизвиква тежко ПТП. Защо ?

Защо комшията за 20 години от безработен, мизерен, беден инженер - днес е изпълнителен директор на голяма, известна маркова фирма ?
Защо го е заслужил?
Защо не кара старата Жигула на покойния му баща, а чисто нов служебен автомобил+ още 1 лична, нова ?

Защо ходи толкова горд, наперен и изискан със самочувствие на човек, постигнал дори непостижимото ?

Защо животът му е толкова лъскав, спокоен, бляскав, без никакви страхове и неприятности ?
Защо има толкова ного хора, които го мразят заради..........собственият му успех ? Които дори не му знаят трите имена.

Защо пък точно той да живее толкова охолно и добре?
Защо, кой му е дал право да знае 3-4-5 чужди езика ?
Защо е допуснал да се научи, как се смятат сложни финансови уравнения ?

Защо не умря и той, заедно с майка си и баща си? А, вярно, те починаха, когато той беше на едва на 20 години.

Защо вместо да му завиждат и злобеят, хората които го спъват през целия му живот в това число и цялата му рода - не опитаха веднъж да научат нещо от него ?

Защо се държи толкова надменно и жестоко, цинично със най-близките си роднини ?
Защо прави мръсно на тези близки хора, като им взе на един имущество - на друг автомобил, трети от тях - отидаха в затвора ?


Защо най-близките му роднини, след смъртта на родителите му, искаха да му вземат жилището преди 20 години и УСПЯХА ?!
Защо, същия този човек живя у нас 5 години, докато следваше Висше ?
Защо, аз, чуждия дето не съм му никакъв с моето семейство му помагахме през цялото време с големите такси и разходи ?
Защо му дадохме последните си пари, които имахме за да си купи билет към САЩ ?
Защо се върна след 20 години да живее отново в България ?
Защо видя сметката, унижи, разруши, построи, изгради........много, много неща и хора ?
Защо аз съм един от малкото хора, които същия човек почита, уважава и защитава до смърт ?

Защо много хора с пари и власт не успяха да спечелят това, което аз и семеството ми спечелихме ЗАВИНАГИ от него, без никакви явни стремежи и самоцел ?

Защо неговите врагове станаха и мои врагове ?
Защо неговите приятели с годините станаха и мои ?
Защо е абсолютно същия по съзнание човек, който беше преди 10-15.... години ?

Защо....
Защо......
Защо..........................


Милиони въпроси, които е редно човек да си задава в иначе сивото, шумно и забързано ежедневие. В прочем, не. Не е най-удачното време тогава. Удачно е на тихи места, отдалечени от всякакъв градски здрач и разни намусени погледи. Аз съм убеден, че из между тия въпроси човек ще се запита много други и ще намери отговор на много други.















Мама и татко, какви са били на нашите години ? Мама и