Виж темата - Добре съм...(извинения)

от **ati** » 07 Апр 2006, 9:58

Не знам къде да пусна тази тема, някак не ми се връзва в областта на нито един подфорум тук, затова реших да я пусна във форум, който аз модерирам, та ако се сетя за нещо по-добро да я преместя евентуално.
Темата не е нито страхотна, нито е тема, може би по-скоро пояснение и извинение към хората, които наричам ( и те мен) приятели и които се притесняват за мен и нещата, които се случват с мен през последните седмици, за които няма обяснение...или досега нямаше.....
Мислих си и не знам защо не пуснах тема, докато траеше всичко, за да можете да видите в пълен обем нешо, което на мен ми се случва за първи път през живота ми. Имах болки в гърдите, стягащи като лапи на менгеме, имах топка в стомаха, заради която не можех да ям, нещо крадеше от съня ми - вече бях решил да ходя на лекър не на майтап и то при положение, че мразя лекари, докато Пепсън не описа симптомите - ми влюбен си
Глупости, бил съм влюбен хиляди пъти през живота, ти какво знаеш?
А колко пъти си изпитвал това, кеото изпитваш сега?
Николко.....мамка му, значи това е да си влюбен. Изведнъж започнах да разбирам всички текстове на песни, всяка тематика на филм с любовни елементи, като че ли цял свят съм живял в нещо, до кеото не съм се докоснал, а то е било на по-малко от полъх разстояние от мен.
Обекта на моята любов беше едно момиче, излязло все едно от мечтите ми - спортна натура, не носеща грим или токчета, като цяло жив човек, доста интелигентен и най-вече - изживяваше нещата, които мен ме докосват дълбоко ссъс същата дълбочина, чувах мой мисли от нея, без тя да знае, че са мой. Тя дори ме наричаше Ангелче - никой досега не го беше правил. И за мен тя бе Ангел, с когото кръстосвах небесната шир, хванал я за ръка, радвайки се на топлите слънчеви лъчи и на вятъра, който игричо разпиляваше косите ни....няколко пъти ме питаха - защо сияеш?
Защото обичам.
От това, което ми казваше и пишеше останах с убеждението, че всичко това е споделено. Спомена, че за пръв път през живота си изпитвала и тя такива усещания към някого.....Докато един ден преди две седмици при среща я заварих да се целува и прегръща с друго момче.......който го е изживявал знае за какво става въпрос, който не го е изживявал не би искал да знае за какво става въпрос......
Болката, която реже през белия дроб посока сърцето е толкова голяма, че болките в краката са като ощипване........
Подробности нямат значение, нямаха и тогава, когато извиках приятели да ми приберат колата, защото аз не можех да карам.....или може би можех, но знаех, къде ще свърши всичко това......а може би и приятелите ми знаеха, щом половин час ме държаха на телефона, само и само да им говоря нещо с инструкция да не сядам зад волана и да извадя ключовете от контакта.........Не можех да се прибера вкъщи, всъщност от тогава не съм го и правил - спах на различни места, няколко пъти и в коли.......
От 10-тина дни ми звънят приятели да ме попитат всичко наред ли е, въпреки че за преживяванията ми през последните 3 месеца не знае почти никой....Този пост е посветен на тях.Искам да се извиня, че не се виждах(м) с Вас, но все още нямам сили да се усмихна пълноценно и трайно, а не искам да ме виждате такъв. Оправям се, но разбитото сърце явно има нужда само и единствено от време. Не мога да стоя сам, затова съм или в сервиза или в новия си дом с новите си съквартиранти. Гледам да ангажирам с нещо мисълта си, за да мога поне през деня да не мисля за това, стигат ми нощтните кошмари.
Ще мине явно още време, докато започнва отново да водя живота, който водех, затова ви моля за малко разбиране. Съжалявам, ако съм обидил някого с факта, че не сме се виждали толкова време, не съм ви оставил, не съм ви забравил, благодаря, че ви има, след време ще ви покажа последното.......
Знам, че много хора ще приемат подигравателно този пост и ще се смеят на него, но това ще направят само хора, непознали силата на любовта - и в положителен и в отрицателен аспект. Да кажеш "обичам те" от дъното на душата си със сълзи на очи е едно от най-хубавите ми преживявания. Не съжалявам за нито един миг от всичко, което се случи, защото беше прекрасно и защото разбрах, че мога да обичам, че мога да правя компромиси.
Не се сърдя и не обвинявам момичето, което моля да не правите и вие, всеки поема отговорност за постъпките си, не сме ние хората, които да съдим за тях. Този пост е мен и приятелите ми, не за нея.
Благодаря ви, че ви има, до скорошно виждане.
Ати

от **alpine** » 07 Апр 2006, 10:31

АТИ много си истински човек.
Щом осъзнаваш това което е станло с теб ,сигурен съм че ще успееш сам да оправиш синьо-бялото сърце :!:

от **Nucl3arDru1D** » 07 Апр 2006, 10:37

я се стегни, 4е да не те изплющя :mhihi:

нядявам се да не е серизно това, което сподели... ако е, то поне със сигурност няма да позволиш да ти се слу4и отново

и се сети за мисалта на Наполеон за жените :mhihi:

от **Diablo** » 07 Апр 2006, 10:39

Не виждам за какво се наказваш. Ти не си виновен.

от **Georgieff** » 07 Апр 2006, 10:48

...разбитото сърце явно има нужда само и единствено от време.

Много си прав човеко - на всеки се случва, но рано или късно минава.
След година-две ще си го спомняш като още един епизод от живота ти - важното е да гледаш напред - жени има бол.

от **///M Power** » 07 Апр 2006, 11:25

ati написа:Болката, която реже през белия дроб посока сърцето е толкова голяма, че болките в краката са като ощипване........
Подробности нямат значение, нямаха и тогава, когато извиках приятели да ми приберат колата, защото аз не можех да карам.....или може би можех, но знаех, къде ще свърши всичко това......а може би и приятелите ми знаеха, щом половин час ме държаха на телефона, само и само да им говоря нещо с инструкция да не сядам зад волана и да извадя ключовете от контакта.........Не можех да се прибера вкъщи, всъщност от тогава не съм го и правил - спах на различни места, няколко пъти и в коли.......
Ати

брат много лошо...знам какво е :confused:

...но с това горното внимавай,в такъв момент човек кара лошо-МНОГО ЛОШО....личен опит :!:

...оправай се че идва събор той поне никой не може да ни го вземе :winky:

от **! Алекс** » 07 Апр 2006, 12:47

Ати приятел времето лекува!

Дръж се

Наистина като се видяхме ми се стори доста странен и се учудих защо е така,всичко ще се оправи

Ако ли не събора ще има терапия

от **pAbLo** » 07 Апр 2006, 14:59

Aleks написа:Ако ли не събора ще има терапия

ГОЛЯМА шест цилиндрова със синьо бяла емблема

Ако не Алекс ще си поиграе с теб както с Булли миналата година :mhihi:

от **! Алекс** » 07 Апр 2006, 15:17

pAbLo написа:
Aleks написа:

Ако не Алекс ще си поиграе с теб както с Булли миналата година

Е не бе Пабло не така вземе да не доиде :mhihi:

А Брулли тогава не искаше да ходим да ядем :mhihi:

1-ва терапия:няколко Менти малко електронческа музика след това няколко пловдивчанки и ............... тои си знае

2-ра терапия: Има ли място за МТЛБ на паркинга пред хотела

от **pAbLo** » 07 Апр 2006, 15:32

Зависи в кой хотел ще сте

В Империала има ОГРОМЕН паркинг а и Парашутното поделение е на близо :mhihi:

Който го влече

от **! Алекс** » 07 Апр 2006, 15:42

Верно ли бе Пабло. :shock:

Пазари 2 парашута :idea:

Ати върти ми се една идея вече :lalala:

от **N.Mihaylovski** » 07 Апр 2006, 18:23

АТИ брат ми както казва Любо сички жени са кур*и,а и ти не си виновен за нищо преглътни я и продължавай напред всички сме със теб

от **LAST RIDE** » 07 Апр 2006, 18:27

квото и да си говорим само пича си знае к'во му е :roll:

Но колегите по горе бяха прави за едно "Времето лекува само имаи търпение"

Всеки поне веднъж е минавал или ще мине през този етап в живота си моя съвет е в този момент да насочиш цялата си енергия и свободно време в друга насока

от **smg** » 08 Апр 2006, 10:25

Стискай зъби....Скоро ще е само спомен :winky:

Поздрави талантливи човече :bowdown:

от **LuBo1** » 08 Апр 2006, 10:33

Ати , ти поне си успял да се контролираш . Аз не успях, имаше няколко тупаника и туи то . Срещнах нов човек за които никога не съм подозирал че може да измести от сърцето ми този човек. Е да обаче не след дълго бившата ми любов се обади и искаше да се съберем. Е ся няма такъв човек с които да се подигравам така :mhihi:

Обаче аз не бях на крака близо 3 седмици. 3 седмици колата ми седеше в гараж, не и обръщтах внимание. Не излизах никъде , не знаех какво става и защо точно на мен трябваше да стане , и такива неща. Обаче всичко минава , време му е маиката. Както казва адашчето "сички жени са к**ва" и е много прав мамка му. Другото което напраих беше. Отидох до ОМВ за 50лв бензин и цялата магистрала не паднах под 220, след това в града направих няколко слалома , отидох на дискотека , напивах се като свиня всяка вечер и такива ти неща. И наи важното опитаи се да мислиш отрицателно за нея и да се сещаш само и единствено с усмивка

Виж темата - Добре съм...(извинения)

Официален форум

Добре съм...(извинения)

Добре съм...(извинения)

Re: Добре съм...(извинения)

Кой е на линия