Едно кино ..

[txe Профил ICQ]

Бръмм днеска и вчера и днеска иии 507 к.с. леле шъ умръ.. от де да почна .. ай да подкарам по хронология.. нали вчера.. и понеже ходя да взимам брат ми от даскало.. а в повечето случаи от работата на майка ми.. и там минавам през едни лулински булеварди.. и понеже нали валеше снег.. то първо джд после суграшица и накрая сняг.. ама сняг като много сняг.. за 10 миннути 2 сантима натрупа ии на отиване към брата взех тролея щото съм в последните блокове на софия ъъ на люлин де и много духа вятъра а тоя вчерашния духаше откъм драгоман.. амъ съм много неграмотен.. то Драгоман се пише с главна .. мм та на връщане към нас.. не се задаваше тролей и командването се реши нагоре по булеварда пеши да се тръгне.. и там има едно много лошо кръстовище.. ако сте наминавали по люлиснките земи .. от тунела по широката магистрала минаваш пощата и там на края на магистралата има лошо кръстовище с други думи .. дето булевардите Добринова скала и Царица Йоана се кръстосват.. .. нема светофар и .. бре лошо е.. даже и аз внимавам много като минавам оттам а съм известен с безрассъдните на моменти пресичания.. и така .. минаваме с брата и погледа наляво установява едно зелеено.. Москвич.. шофера любезно ни прави път.. махане с ръка от моя страна в знак на благодарсност и продължаваме.. обаче погледите са насочени към една нова петица дизел както разбрахме.. верояно 2.5 или дори 3.0 .. ужасс .. не ме радва дизайно но по усещане се числи към баварското ссемейство .. и там тоя селянин (както си помислих ) ич не намали .. брей че селянин как не ми дава път.. а това кръстовище има към 6-7 метра и повече ширина там дето пресичам .. но след огледа на жантите ми мина мисълта.. бре тоя няма ли да се възползва от л ъзгавината на пътната настилка.. и като че ми прочете мислите.. (едва сега разбрах защо човека се беше засилил..ако чете тук да му се извиня.. оправдавам го задедо не даде път а ние му бяхме отнели инерцията ) но как да е.. леко се врътна дупито на машината .. и следвашите 10-15 метра .. се чуваше онова типично саунд от врътеливото движение на задвижващите колела.. а малко по късно пред непрестанните погледи на феновете (в том числе мене и брата и ухилените до немай-къде физиономии ) човека искаше да свие на следната пряка пак по един изключително ефективен начин.. като за набитото ми синьо око (не че съм ял бой ми просто съм със сини очи) не останаха загадка намеренията на шофера.. първо се изнесе лекичък дрифт наляво и идеята му (по мои съждения ) беше да опише невероятна дъга взимайки левия завой към уличката над блок 352 .. но за нещастие наше пък и на шофера вероятно се задаваха коли отгоре и маневрата не бе изпълнена в целия си първоначален замисъл .. вече ни сняг мъ закачаше ни нищо.. макар да вееше очарователно .. ии сега гледайки нагоре по бул. Добринова скала и очевидния наклон .. ех защо преди години наистина не забраниха движението на автомобили по тоя участък от булеварда както имаше идея за да мога в тоя снежен час и минут да нарамя снегоката въпреки местоположението му.. на 20 км посока северно от София.. репективно Люлин.. но това не ме грееше в иначе толкова студеното време.. или поне да ида до някой магазин за спортни стоки да си взема вътрешна гума .. за колелото .. кола още нямам права да карам.. брей още няколко месеца остаяха.. че предната ми гума лежи безжизнено в гаража (тия толкова обсъждани загрозяващи гледката към филиповци гаражи) .. и макар да нямам калници да се повеселя.. но уви .. нямаше изгледи да съм участник в това движение.. но нищо и позицията на наблюдател ме радваше и приповдигаше духа ми.. защо нямам нет.. и неволна усмивка се изписа пак на зачервеното от студа и брулещия ветър лице.. сетих се за всички ония бмв ентусиасти които в този момент може би доставят удоволствие с изпълненията си върху заснежените пътища на такива като мен.. на други ентусиасти..

иоще помня вчерашния ден.. а днес .. толкова красиви гледки няма нигде.. слънцето намиращо се току над хоризонта .. така лошо ми светеше в очите.. но нишо няколко люлински баварки минуваха покрай нас.. и това беше красота.. заснежените булеварди.. и не особено големия трафик.. радост за душата.. и окото .. няколко преки по натам.. зърнах едно страшно красиво дупе на едно страшно красиво русо момиче.. в тоя момент изобщо не мислих за това дали и тя си търси приятел богаташ или пък си е намерила.. или пък и тя е от изключенията.. по-късно тая заран дойд завършека на тов дългометражно кино.. М5 .. макар и е60 да бе .. макар и да беше спряло.. пак озаряваше иначе толкова синьо-белите ми очи ..

Това написах като ЛС на също толкова запалена по бмв душа .. но реших да го споделя с вас.. дано е за добро..

Филе данке на всите бмв братя

[WilliamsF1Team Профил]

Колега та ти си ми комшия аз от прозереца на мойта стая виждам кръстовището което съм кръстил фатално... А иначе имам един комшия (кара 325и купе) който не влиза по друг начин в горния завой освен с вратите напред. Но остави това...Кажи какво точно искаш да ни кажеш че нещо не те разбирам...

[Fking Профил]

много труден за четене пост, дори не издържах до края...

[Гост]

мислех да не пиша първи още снощи в темата за да видя има ли и други като мен неразбрали написаното
та мисълта ми е ... след като зел завоя какво е станало с героя ? ... или мислиш в скоро време да пуснеш продължението

[FASH1ON Профил]

[има ли и други като мен неразбрали написаното ] май не си могъл да заспиш ........

[CuMo Профил]

Хубаво е малко по-подходяща пунктуация, на мен ми се стори като едно изречение всичко....

[MaXimal]

Аз само не разбрах къв е тоя дизел 507 коня ?

[blqsu4ko Профил]

Мноу сте зле...Той нарочно е писал така а 507 те коня са спрялото М5 накрая...Иначе евала Беше интересно въпреки пунктоацията аз го разбрах...

[vicho Профил ICQ]

Каква пунктуация, какви пет лева?! Я се стегнете, не виждате ли, че нарочно е написано така. Ама тесногледство му е майката...

Как да е, хубава история.

п.с. радват ме постове в стил - разговорен

[SuPeR_FLY]

и на мен ми хареса историйката

[txe Профил ICQ]

Идеята на поста ми бе да благодаря на всички знайни и незнайни беемвисти, които в случаи като оняденшния радват околоните. Наистина бях малко емоционален, нещо доста неприсъщо за мен. Исках да предам това, което изпитах в ония моменти.

Приемам забележката за пунктуацията, не мислете, че съм неграмотен...
А да знаете какво се случи ил по-скоро не се случи след това...

[txe Профил ICQ]

Драснах на няколко реда това дето мисля... Приятно четене

Факт е, че нямам нет от известно време насам и това е единствената причина онзи, чийто ник преди време беше нещо ала хаман (за по-кратко шъ го наричаме х. пък може и без точка щото е още по-късо) да не е присъствал активно у форума. Дали ще ви разочарова като каже, че след завоя, взет от споменатата 5ца с дизелов двигател същата остана скрита за неговите очи - вероятно. Но нека продължим от оня снежен ден..
В такива моменти музиките от ДТМ повер кънтят в ушите му. Не знам как биха го нарекли докторите, не знам дали е обичайно явление, но възторга, който изпитва при определени ситуации е достоен като че ли само за хубава музика. Това е като филмите- колкото и една сцена като сценарий да е великолепна, съчетана с перфектната игра от страна на актьорите, то с неподходящото озвучаване тоя филм няма да ни накара да му симпатизираме. Та така и той. Всеки път като стане свидетел на нещо, подобно на оняденшното в главата му от само себе си започва да звучи музика. Невероятно, но факт. Дори и музика, която от изключително много време не е слушал. А причините за това се крият в липсата на денги, които в тоя период от годината са дефицитни. Работа няма, почти всичко е изхарчено, времето е много лошо, не се чудете, но има връзка с намаляване средствата сиреч парите. То е даже доста просто, ако се замислите. Когато е студено трябват повече пари за транспорт, за задоволяване на хранителните потребности на организма, което в повечето случаи се прави с цел установяване баланс на топлинната енергия (доколкото това е възможно при температури на въздуха от средно -10 градуса) между споменатата вече околна среда и организма на х. Естествено е понякога тениската, над която има още някакви изделия от вълна а над тях и някаква връхна дреха (което си е цяло дрешище за да може да върши по-добра работа за топлинния баланс ) .. баланс трябва да има.. в комплект с шапка, да не върши работа за постигане на равновесие на температурите и тялото непременно да започне да изстива. То си е логично. В такива моменти х а и всеки на негово място търси начин за сгяване.. начините са доста. Един от най-евтините (понеже парите са кът) е зависяване в някое кафене на чашка с благоухайно чайче- по ценовата листа на повечето кафета в лозенец - 40ст.-60ст. докато температурите на вън не достигнат по-високи стойности в сравнение с минималните за денонощието. Друга алтернатива за постигане по-висока телесна температура е седенето в класната стая увит като пашкул в споменoтo дрешище, защото разликите в температурите отвън и вътре в даскалото са в порядъка 1-2 мах 3 градуса по Целзий. Но нека не забравяме, че местожителството на х е в Люлин, а даскалото му за съжаление негово точно в тия зимни сибирски дни е чак в Лозенец, разстоянието, между които (към 17 километра по доста заобиколен маршрут) се взима с маршрутно такси 32 за средно 45 минути без чакането. Другите начини за придвижване са.. то май е само градския транспорт другото. Пътуването с него отнема (особено при добре свършена работа на фирмите за снегопочистване на столицата) значително повече време. Без да броим нерядките стоически отвисявания на некоя спирка от маршрута в чакане на момента, в който х би успял да се качи в някоя кола на СКГТ (столична компания за градски транспорт) И сега пак към законите на физиката за топлинния баланс. Най-лесното и ефективно средство за преодоляване кристализирането на крайниците, последвано от втърдяване на цялото тяло са спиртните напитки от алкохолно естество. Всьо гениално проста има една руска приказка. Това откритие на човечеството, известно на химиците с формулата C2H5OH, е способно на надделее над кучешкия студ в мразовитите дни, а пък сред качествата му е и приповдигането на духа. Обаче идеята за бутилка водка (или в краен случай като няма пари вино или ракия домашно производство) вътре в ученическата чанта на гърба никога не се е струвала добра идея на х. И така остава мръзненето по време на ходенето пеш в промеждутъците между илзлизането от двустайния апартамент в Люлин до мястото за чакане на маршртуката и между слизането от маршрутката и прибирането на някое закрито поне място. Вече започвате да се чудите защо и иобщо какво общо има това в нашата Марка..
С две думи изкараното през лятото и общо през топлите дни от гоодината отива за стопляне през студените дни и някои странични неща.. Факт е, че х още в далечната ъъ некъде преди 5-6 години, което прави към 5ти шести клас.. та в главата на х му се роди (той тогава още не беше съвсем х) идеята да вземе да събира пари за сбъдване на една мечта .. макар да бе преценил възможностите си на оня етап той бе решен да изпълни това което караше малката му детска душица да трепва още тогава (не, не за момичета става въпрос.. тогава те бяха по-евтини от мечтата) и така всеки ден ученикът в СМГ отделяше от парите за закуска по някоя и друга стотинка. С течение на времето в касичката (през още по-далечни времена бащата на х беше му подарил един сейф в златисто жълто с лика на чичо Скруч отпред и отстрани с нарисувани жълтици, вероятно от богатството на анимационния герой ) та в тая касичка парите ставаха все повече и повече. След още малко време х съобрази с математическа досетливост и пресметливост ("добре че съм в СМГ" си мислеше той) че няма смисъл да се дава по лев и нещо за някаква пица от най-близкото кафе, като може да се дадат 30ст. от малко по-далечно заведение за бързо хранене и ефекта за доставяне хранителни вещества на малкото телце на х да е същия. Така приходите започнаха да нарастват с по-бърз темп и въпреки общото лошо положение на икономиката на страната х отбелязваше всеки месец рекорни нива на влоговете.
"Икономията е майка на мизерията" беше казал някой, но каузата си заслужаваше, а пък тогава още всичките разходи на х се поемаха от родителите му .. така че тая народна пословица не го грееше х ни най-малко. После обаче дойде време, в което трябваше някои разходи да се смятат в бюджета на х. Колела, съответно с хиляди смени на части и гуми.. капли заради усърдното следване на юзърс менуалс от страна на х. И ето пак навлязохме в сферата на спомените, а не това беше идеята.
С две думи към настоящия момент на х му липсваха пари, които да даде за бързия интернет и понеже цялата му музика беше качена на един (и още е там) фтп сървър, като той си я слушаше от нета без да я сваля (за което пък причина беше малкия хард диск.. или по-скоро много музика.. въпрос на гледна точка), х не можеше да слуша любимата си музика, сред която е и музиката от клиповете на ДТМ повер. Една невероятна музика за невероятни мигове с любимата бима. Дори само когато звуковите вълни достигаха ухото на х той си спомняше мигове с една красива 318ка, която стана жертва на засилилия се бандитизъм през 2000г. Тъжно. Х тогава не можа да повярва, че е истина. Но го преживя. Но тези спомени (за живота и безсмъртието на 318ката .. не обичам думата смърт, а пък и тая баварка ще остане винаги в моето сърце) са плод на перспективи за една друга тема.. пък може и в тая да бъде, но след известно време.
И ето пак се забих в локалното. Нека продължим по булеварда. Към оня ден в началото на 9тата седмица от началото на 2006тата година и последвалите след това събития (тая дума не е най-точната, но самото понятие, което се опитвам да назова не е определено) .. защото понякога имаш чувството, че си изживял нещо пък всъщност не си. Така и аз. Още същия ден нищо интересно не се случи. Всичко постарому .. само премеждието на новата 5ца с пътната настилка изваждаше х от сивото ежедневие и възбуждаше въображението му. Пред погледа му изникваха какви ли не картини, гледани от х преди време- някои по-стари, други- по-нови, но все свързани с Марката. И така до вечерта, часове, изпълнени с мечти и надежди за по-добри времена. Имаше една песен дето се пее I believe i believe in better world .. ех 95та .. през тая година х бе наистина щастлив.. предишната година той се бе срещнал с гореспоменатата 318ка и сега тя вече беше на негово разположение .. смисъл да се вози щото още беше много малък за книжка.. а песента е Herbie - Believe. Песни, които като слуша винаги ще се сеща за великолепното 318. Пак се заплесвам.
"Поне мечтите са безплатни " витаеше доста усърдно в съзнанието на х през оня снеговит ден. Вечерта мина с обичайната вечеря в семейна обстановка. След храненето х трябваше да спи, за да успее да стане навреме та да не закъснее за първия учебен час. По принцип х нямаше намерение да става в 6, но наличието на голям брой отсъствия от съответния предмет и опасността от изпит по същия го принудиха да направи тая нечовешка жертва и да е там - НПМГ в Лозенец.. вече ви запознах с проблематиката на придвижване на х в дни, с които природата като че си връщаше за всички злини и посегателства върху нея от страна на човеците. Сънят на х мина учудващо спокойно предвид дневните вълнения. Единственото различно, което х помнеше на сутринта бе една картина, снимка.. изображение на едно познато момиче(живо свидетелство че от българките по-убави няма), облегнато на А-колоната на едно черно е30.. красота ! Всъщност тая гледка бе последното нещо, което бе сънувал х преди будилника на телефона да го стресне и причината х да добие дори и насън една блажена усмивка, която бе забелязана от неговия брат (поради факта, че той се будеше още по-рано.. -Как го правят малките деца.. да се будят по-рано ? - въпрос, който отколе вълнуваше х, но отговор на който още не е намерил.)
И заради тая усмифка човекът х използва един от многото цитати дето знае "Денят се познава от сутринта", и продължи с рутинните дейности.
Освен по картините, които х наблюдава при преминаването на маршрутката през люлинския тунел, където тя бе задмината от едно е30 със запалени къси фарове и халогени- нещо, заради което х получи сърцетуп все едно е видял некое много мъ много красиво създание от нежния пол разсъблечено, денят ич не се очертаваше да е добър. Известие за контролно още по време на първия час х получи от една съученичка, пътник пак на същото превозно средство. Това поразбуди х-вата физиомия и дори леко я намръщи. Х нищо не знаеше, а пък и артилерията не бе готова.. амуниции нямаше .. Но гледката на е30ката, допълнена от ранния час и отсъствието на каквито и да е други автомобили в тунела, бе доста величествена и за да й отдаде необходимата почит х забрави всичко друго, дори и не остави шанс на мъчните мисли да завземат съзнанието му.

(следва продължение)

едит: Не се сдържах да се не изфукам

Денят. Оказа се, че контролното се пропуска и остава за някой друг ден. А х се беше примирил да влезе (или по-скоро бе принуден заради отсъствията.. все тая) в час. Как да е. Дори се оказа, че тия отсъствия не са толкова, колкото х мислеше и реши да пропусне и без това преинтересния час, който малцина щяха да уважат с присъствието си .. "защо да се деля от колектива" помисли х и принуди даскала да му напише още 2 отсъствия. вече денят имаше изгледи да е добър.. времето изглеждаше нямаше да е като вчерашното т.е. зимно. В разкарване насам натам минаха 2та часа сиреч към час и половина астрономично време и х се запъти да влезе на философия. Уви х срещна едни познати, които съобщиха нему, че оная напушена патка по философия (горката .. хили се нон стоп като че получава седмично колети от племеничките си в Петрич, натъпкани с едно зелено растение) дали е така не се знае, но х беше вече ядосан. "Да искам да ида на час, а даскало да го нема.. това на какво прилича.. тебе ти се учи а те не ти дават" - обясняваше х на другарите си. "И какво сега? Още час и половина да се мандахерцам налево-надесно? " (защото след това х имаше час по физика при небезизвестния г-н Коня ) .. и в помраченото му от ученолюбие съзнание х си намисли друго нещо. "И без това нямам отсъствия по физика" .. "Ще ида да се порадвам на хубавицата" бе оправданието пред съучениците, когато напусна тясното помещение на едно от кварталните кафенца.. И така той се запъти да зърне една красавица. След 20 минутен път пеша (добре че времето се оправяше) х стигна на уреченото място. Тя го очакваше в цялото си великолепие. Вчерашния ден х бе я показал на един свой приятел, който като гледаше х как ухилен приповдигнато му беше казал "Виж я!" оня (съученикът) му отвърна: "Бе ти .. да не си влюбен" .. и след кратка пауза пак се обади:
-Бре ти знаеш ли кой гледа така.. като тебе..
-Кой?
-Ти да не я крадеш тая.. -се изхили той..
"А защо не? " - потъна в мисли х. Това наистина бе добра идея. А той не се бе сетил.. какъв тъпак. Но той не искаше точно това. Искаше му се да я накара да разбере, че той я обожава и тя да започне да го харесва. Искаше да й достави удоволсвие, да я зарадва, искаше всичко да е взаимно.. той да я усети и тя - него. Той още не чувстваше, че е достоен за нея. Дори приятелите му казваха, че е твърде голяма за него. "Но как така" .. "Аз я обичам!" се въртеше в съзнанието на х. Той осъзнаваше всичко, но я обичаше (дори и още май е заслепен от красотата й.. и не само от кратките срещи които имаха той разбра какво се крие вътре в нея.. разбра чче душата й е чиста ) Тия дни откак я срещна мира нямаше. След като я зърна макар и за момент само се прибра у тях в малкия люлински апартамент и легна на леглото си по най-безгрижния начин.. нищо не го интересуваше. Гледаше кривия недобре шпаклован таван, а виждаше нея. Протягаше ръце блажено и ги слагаше на тила си и не преставаш е да мисли за нея. Тя го беше запленила с красотата си. Трудно става х да се влюби, но изпадне ли в онова състояние никой не може да му помогне. Имаше той няколко любови големи, дето бе затъвал до уши. Но сега всичко изглеждаше да е различно. А как се видяха? Докато се разхождаше един път към някакъв компютърен клуб той я забеляза.. тогава още беше лошо времето и имаше сняг. Тя макар да беше с бяла шапка не успяваше да скрие красотата си, а и като че не искаше, но това не интересуваше х. Загубил ума и дума.. бре направо съзнанието си х. я гледаше (но и тя го видя макар да се посмути малко но на него му се стори дори че му се усмихва .. предствете си някъв непознат с изключително дебилна усмивка да върви и да ви гледа ) а той така както продължаваше хода гледаше право настрани и без да усети левия му крак се беше озовал на един прекалено заледен гранитен бордюр и съответно крака му се лъзна напред изправяйки тялото на х пред опасността да падне на земята.. но в тия нищожни части от секундата и десния крак (под въздействиеот на главния мозък вероятно) се бе преместил по някаквък начин и така се установи баланс на тялото на х . "Въй кви рефлекси" си рече.. и се чу "Хихихи" някъв момичешки глас се смееше невинно над току-що случилото се. Това бяха други едни момичета, станали неволно свидетели на хлъзването на х, но него сега друго занимаваше. Как да й се покажеше? Как да й покажеше, че я харесва? Макар да беше напълно непозната за него тя предизвика отдавна забравени чувства в неговото сърце. С черната си коса, със страхотното си дупе, с всички овални форми, с които я бяха дарили творците й, със сериозното си лице, с прекрасните си дълги крачета, които за нейния ръст като че .. бяха нещо невероятно, но цялото й излъчване грабна х. (имаше някаква хармония в цялото товя тяло .. баланс) Наистина изглеждаше, че е голяма за него, или че той е малък за нея, но "на кой му пука?" си мислеше
-Нали я обичам..
Все пак той бе решен да минава пак оттам всеки ден.. и можи би съдбата (в чието съществуване х дълбоко се съмняваше, но в такива решителни моменти променяше мнението си.. търсеше подкрепа)щеше да се намеси в негова полза и в нейна, разбира се.. х си мислеше, че няма човек, който така да е готов да й се отдаде както той, а той искаше същото от нея. Искаше да е с нея.
"Много е скъпа, няма да можеш да й угаждаш " му казваха, но той сякаш не ги чуваше .. В съзнанието му беше само тя.. единствена и неповторима- имаше и други като нея, но тя .. тя беше просто великолепна, с онова очарователно носленце, онова стегнато повдигнато дупе го караше да трепва и да се усмихва блажено.. а когато бе сам започваше да мисли, да преценява. Можеше ли да е с нея той.. сърцето казваше
"да грабни я" (един ден докато той минаваше пак през същото място му се стори дори, че тя му намигва, той се чувстваше като на седмото не ми на десетото небе възторга му бе неописуем) а разумът отговаряше (като всякогашна опозиция) "нее не можеш.. не и сега. Има време. "
-Но кога? Ако не сега- страхуваше се х да не я забрави, защото тя .. тя беше като видение, като излязла от мечтите му, тя беше най-доброто. Макар той да не е най-добрия беше готов да се промени, дори и само заради нея. Заради нея. Той бе готов и война да води и света да преобърне, но да е с нея.
-Не можеш.. погледни се какъв си. Та ти не си за нея- натякваше разума-..
Броженията в душата му край нямаха. Хем му се искаше да е с нея. Той я виждаше там, тя му се усмихваше, хем беше близо, хем пък толкова далече. Той осъзна, че няма начин да е с нея. Макар според него да си подхождаха повече от позволеното. "И какво като е по-голяма .. нали трябва баланс да има "
С всеки изминал ден х я обикваше все повече и все повече разбираше безизходното си положение- нямаше начин да е с нея. Не и сега. Не и в момента, както желаеше. "Защо е такъв света?? "- все въпроси без отговори се въртяха в ума му, но той вярваше, че ще дойде и неговия ден, когато ще намери своята половинка и ще може да се обвърже с нея, дори да се изпълчи срещу всичко и всички, стига да можеше.. а сега това не бе възможно да стане. "Вярвай и ще успееш" му бе казала една приятелна на х преди известно време. И сега той се сети за тия думи. И реши да вярва, за да успее, за да постигне това.. да се отдаде някой ден на страстта, която взимаше връх в цялото му същество в тия моменти и той се почувства слаб, че не може да се контролира, че не може да контролира напиращата страст да .. искаше да не мисли за препятствията, заради които не можеха да са заедно сега, но не можеше .. уви!
Но той вярваше!

Нека пак се върнем към оня ден, в който х нема удоволствието да види оная напушена патка по философия. След срещата си с обекта на своите желания, с причината той да забравя трудностите от всекидневието и като биваше в мрачно настроение да се сещаше за нея и усмивката да не слизаше от лицето му с часове, и когато беше весел, щом се сетеше за нея да потъваше в тъмни мисли, че не може да е с нея.. тя движеше живота му макар и на отстояние от х. Той съзнаваше това, но не искаше да се опита да я забравя. Той вярваше и знаеше, че има много време още пред него- 17-18годишен младеж и че бъдещето тепърва ще му предоставя да изпитва сладостите на живота .. "Ама аз искам с нея .. сега!" - викаше той безмълвно..
Денят продължи по обичайния начин.. С едно изключение. Сега той се сети, че миналото лято един негов приятел (Лъчо благодаря ти!) беше изтеглил през p2p мрежите цялата музика от компа на х и я бе записал на дискове (нали х нямаше хард .. или музиката му бе доста) но как да е. Тоя факт ощастливи х и той след не много дълго търсене успя да намери диска с вечната музика за него. Доста от музиката от клиповете на ДТМ повер, някои диско хитчета от летата на 95-96 и някои други без определен стил .. просто му харесваха. И той се потопи в спомени и мечти отново. И така целия остатък от осветената от слънцето част на деня.. и когато взе да се смрачава х се сети за една касета (видео касета) с безсмъртното 318. Касетата бе от първия учебен ден на х през лето '95. сега, гледайки записа той започна да се раздвоява в любовта си. Хем обичаше тая 318 хем пък последните дни му бяха показали до какви терзания води душата му оная черничка е32ка в Лозенец. Но перверзното съзнание на х ги нареди двете една до друга- едната по-светла, другата- по-мургава и така бе решен проблема. БЛАЖЕНСТВО!

Ето, че пак дойде време за обичайната вечеря вкъщи. Какво имаше за ядене не се помни, но и това не е важно, тъй като х си напълни стомаха си доволно и след няколкочасово съзерцаване на телевизора интересната програма свърши.. последното което х видя на телевизора бе образа на една много руса ъъ името не й се казва, но води в късните часове някакво предаване за раздаване на пари по Нова.. А и както споменахме вече интернет нямаше => нямаше чат, където по това време вече се събираха неговите познати и единственото логично беше х да вземе да заспи. Дълго той мисли за това, за онова.. най-вече за красавиците, които не му даваха да диша, пък и беше видял някакво красиво момиче на улицата( черничко с оранжево яке .. въй нещо съм заблуден по тия цветове- колелото ми е черно-оранжаво и снегоката ми е черно-оранжав..и това симпатично дет го видях тук в Люлин до първата спирка на тролей 6.. ако чете да се обади .. хихи) .. Та по едно време явно вече бе заспал х и като че пак се събуди. Или поне така му се струваше.. тъмнината още владееше люлинските улици, за което говореха уличните лампи.. но колко бе часа? - не се знае. Той се вълнуваше (или поне така му се стори) но какво предизвикваше това се не знаеше. Х усещаше, че утрешния ден щеше да е голям. Стори му се, че пак заспива и тоя път се събужда с изгрева на слънцето.. вероятно към 8 и 15 защото слънчевия диск тъкмо се покатери над отсрещния блок и огря стаята му. Беше необичайно бодър- толкова рано заранта, пък доколкото имаше чувството беше легнал доста късно, а пък бе заспал още по-късно, а нали после уж се бе будил. Странна работа е това съзнание.. И ето изведнъж се оказа пак в оная маршрутка 32, дето толкова обикаляше, но как да е. Наистина неска нещо не е в ред. Съзнанието му се раздвояваше- между това, което прави и онова, което трябва да прави. "Нали неска не съм на даскало .." но нещо като че продължаваше да го тегли към онова, за което явно бе станал толкова рано сутринта, това явно бе и причината да е толкова бодър и весел, но по един друг специфичен начин.
"хмм.. какво става бре" се зачуди х. И както обикновено когато не знаеше какво става и защо другите като го видят му се подхилкват (сега нямаше други, но пак не знаеше защо всичко е такова странно) започна да човърка из телефона си- да види дали няма някоя бележка, някой записан на скоро телефонен номер, нещо което да му осветли паметта и да разбере "защо аджеба съм тук". Всичко в жиесема си бе наред.. нито нови смс-и, нито нищо.. ама тотално нищо. Изведнъж без да се усети х натисна грешно копче и пред очите му се разкри нещо невероятно- календарчето на телефона показваше убедено че датата е малко по-различна от вчерашната .. то и месеца друг бе.. "шшо стаа тука бее" - се изтърва и намусени погледи на околните в маршрутката заиграха към него. Естествено не му дремеше. Все още се чудеше над всички ония въпроси, които една госожа по история през далечната '99 която обясняваше как трябва да се отговаря на конкретен въпрос от историческо естество, а именно - какво?,кой? къде?, как?, защо? Изобщо ако сталин е бил дезинформиран преди и дни преди началото на изпълнението на плана Барбароса (дето Гитлер напада СССР) то х в тая ситуация беше повече от дезинформиран- той бе объркан. Нито знаеше нещо, нито нищо. И ето пак времето замина неусетно както по-рано сутринта и той се озова на още по-странно място- басейна Спартак.. поне си спомни, че месеца вече е юли..
"нима вече съм станал на 18?"- се разтревожи доволно х. И той започна да ровичка по всичките си джобове, за да намери още сведения за реалността. Личната карта и тя свидетелстваше, че х вече е на 18, но нещо друго му направи впечатление.. в преградата на портфейла му до личната карта имаше и нещо друго, нещо ново, нещо вълнуващо- "Република България .. свидетелство за управление на мпс .."
"А вчера уж си бях още на 17 ?!?" - са чудеше х като никой друг път през съществуванието си до тоя момент..
Х биде зарадван от новата придобивка и още преди да осмисли това, което е факт сега пред него изникна като от нищото един негов приятел..
"Ще я караме ли?"
"Ъхъ" - смънках неразбрал за какво иде реч.. И продължихме към паркинга до басейна. След минута очите ми зърнаха едно прелестно създание, творение на мюншенската инжинерна мисъл- едно прекрасно черно е30, което неведнъж бях виждал на път за даскалото.. Неведнъж и ми се искаше да я карам тая кола. Неведнъж се бях чудил дали се продава и дори и да не е за продан дали бих могъл да склони собственика й да се раздели с нея...
Приятелят ми вървеше право към нея, а там стоеше един млад мъж, който като че ни очакваше... "Нима е възможно?" Като приближихме момчето, усмихвайки им се ми подаде едни ключове и рече: "Скачай вътре"
... Още не можех да възприема това дето видях- първо лъскавата (като излязла от завода баварка заради дъжда през нощта. Не помнех да е валяло, но пък всички коли на паркинга бяха чисти а тук-там имаше и малки локви- сигурен знак, че предната нощ е валяло) баварка окъпана от утринното слънце, което пък се отразява в невероятните жантета, а сега се настанявах на шофьорската седалка, която ми се струваше по-удобна от м-ково рекаро- шок!
И да съм с биволски нерви и спокойсвие (няма по-отегчаваща гледка от тая бивол да преживя тревица на някоя селска полянка.. уф) започнах да трррепери неистово.
"Айде де .. шубето ли те фана?" - каза непознатия, който обаче познаваше двамата приятели
"Ъъ аз ли? нем а та кова нешо"- извади х от гърлото си почти заеквайки от вълнение.. Завъртане на ключа в контакта откри пред всички сърцето на баварчето ... мекия звук на м20 , необезпокояван от никакви технически неизправности , който в тоя ранен час ни се стори като сладко чуруликане на пойни птички.. идилията е пълна. Изведнъж се чу Drifting away и още преди мисълта, че съм тръгнал да се побръквам тотално, да стигна главата ми, се сетих, че телефона ми така звъни.. "Колата е чудна" - се чува гласа на бащата- добър познавач на автомобилите и тяхното устройство... "но ка-ак?"
Вече е време да тръгваме. Какво ли не ми се върти в главата. Усещам, че всичко е повече от перфектно. Една мечта е на път да стане реалност. Макар да не се намира логично обяснение за всичко това, което се случва- това няма никакво значение. Първа .. плавно отпускане на съединителя и потегляме. Бариерата на паркинга се вдига заради черното вълче. Тъкмо намалява трафика след сутрешния час пик и сравнително бързо успяваме да се измъкнем от паркинга, поемайки по бул. Арсеналски към хотел Хемус. Така искам да настъпя газта да видим какво може малкото вълче бре да си покаже зъбките малко, но знам, че на това място има камера... Нищо. Следва плавен десен завой, след който по планове трябва да завием на светофара наляво за към ндк-то и оттам към Цариградското, а след това по същия път обратно до паркинга... Да ама не съвсем. Никак не ми се иска да настъпвам, та да не разколебая собственика за продажбата, но едвам се удържам.
"Като стане моя - тогава" - си мисля и сменям преди 3к оборота. Светофар. Ляв мигач и спирачка. Не успяваме да минем, затова чакаме. Но ненадейно преди да светне зелено из зад нас се чува някакъв писък от превъртащи се гуми, и в лявото огледало виждам как някъв нехранимайко с малко корейско автомобилче тръгва да ни изпреварва за да мине по-напред като засича един дядо със зелено москве ... Казах през зъби "Голям бързак...Нека да се трепе". Видях физиономията, която направи собственика на вълчето, с която повече от убедено казваше "дай да му прегризаме вратлето на това агънце" ... Имаше коли пред нас, а това кръстовище е много лошо- не се знае кой от де може да изскокне, затова вълчето само изръмжа леко и остави нападението над беззащитното нагло агне за малко по-късно. Участъка между Хемус и Хилтън явно бързо сме взели щото от задната седалка се чу умолителния глас на моя приятел, който не е голям почитател на бързото каране "Намалете малко де" .. тъкмо си мислехме, че сме изтървали сутрешната закуска, решавайки да продължим по план, когато на светофара на Евлоги Георгиев за десен завой нареденo бе застанало нашето агънце. Връмм (намаляме и от трета - втора) "Сега няма къде да мърдаш" изръмжа със задоволство младежа до мен. За повече убедителност светваме късите. Зелено. Поглед към уредите установява, че е достигната работна темература и можем да покажем на какво сме способни. Двигателя вече доволно ръмжи жестоко и чака своя час да разгърне потенциала си. Първа, рязко отпускаме амбряжа и волана до крайно дясно. Задницата ни се изнася повече от необходимото и губи сцеплението си с пътната настилка, изрисувайки красива черна дъга върху асфалта. Следва бързо смяна на посоката на волана и продължаваме успоредното на булеварда си движение. Явно забелязал нашата маневра шофера с агнето се престрои в дясната лента.
"Няма да се измъкнеш толкова лесно.. нее" - минава през умовете на всички ни, като моя приятел явно предвкусил крехкото месце на малкото животинче го изрече наглас. Изравняваме се с "невинното" агънце и спираме на светофара на Орлов мост. Всички го гледаме настървено и гладно. Човекът няма намерение да завива, ние- също. "Само да знаеш какво ти готвим". Още е червено. От радиото, което чак сега забелязвах, че е с марката блаупункт и че работи, се чуваше David Guetta - The World Is Mine и сякаш отговаряше на мислите ни.. "Няма място и за тебе агне". Моторчето ни издава явните ни намерения... 3к 3к+ - музика за ушите ни. От касетофончето се чува Dj shog - live 4 music... Наистина си заслужава да се живее за тая музика- песента на шестака. Зелено. Подплашено от острите ни зъбки агънцето хукна напред като хала, с разликата, че по нищо не приличаше на такава (нали така се казва) Ние това и чакахме (въпреки че му бяхме оставили шанса да се поправи, но шофера явно доста бързаше) Уви! Сега беше длъжен да си изтрае наказанието. Тръгваме почти нормално. Първа 5к оборота втора ... изреждаме до трета скоростите и се закотвяме на малко под 3000- вече сме го настигнали, но не искаме да се свършва- нека си поиграем, нека покажем малко превъзходството си над тая корейска ... кола, произведена в близките 5-6 години, и след това няма да ти се размине...
"Няма" - изричам полугласно - "Аз ти обещавам"
Продължаваме доускорението си ние отляво , той - отдясно ...като тоя път го пускаме малко пред нас, движим се с около 130км/ч и продължаваме. Трета двигателят громко ревва и минаваме се преустрояваме в дясната, съседна на агънцето, лента, за да можем евентуално да го затворим в капана си и да няма излизане оттам...четвърта и сме до него. Агънцето, изплашено, шофера пребледнял вече, усещайки, че няма какво да направи. За наша радост няма много трафик и продължаваме движението си до малкото животинче по Цариградското посока Младост. Горкия шофьор. Всички от моето обкръжение му се пулят. Колко ли нерви е изхабил, зървайки идиотските озъбени физиономии на малко разстояние от неговото агънце...
"Да не беше правил така с дядото на Хемус"
От тонколоните започва да кънти DJ Kaycee - Escape "Нее няма де да избягаш" .. Тъкмо подминаваме детелината за към телевизионната кула и с периферията на зрението си улавям още един събрат - пак е30. Ние продължаваме бясното си движение, като не оставяме крехкото мъниче да ни се изплъзне... Тъкмо се изравняваме с него отдясно и понамаляме за да минем му минем отдясно и така тая безумна игра ни превърна в едни ловци, които сякаш търсеха, намериха, преследваха своята жертва, а сега съвсем невинно по детски си играеха с нея. По едно време малкото четирицилиндрово агрегатче на агънцето взе да се задъхва - бяхме го изтощили вече ... Остаяше само да го довършим. Явно забелязали нашата игра с "кроткото " агънце нашите събратя- онова е30, дето бяхме видели сега ни бе настигнало и сякаш искаше и то да участва в красивата игра. Блаупункта свиреше Tamara - Whenever You're Alone...като че и това радио си имаше душа и избираше според настрроението ни песните..сякаш то прочете мислите на синичката акула "когато и да сте сами ... само ни кажете"
Понеже ние бяхме пак от дясно на малкото корейско нещо другото BMW застана гордо и не по-малко от нас настървено отляво на агънцето... за да продължим заедно една игра... едно благословене на мюнхенци... една закуска.

Има моменти, заради които се заслужава да се живее. В тоя красив момент до упоеното ми до екстаз съзнание достигна дразнещия звук от алармата на телефона...

[ati Профил ICQ]

Човек....не знам какво да напиша....освен, че при първа възможност ще прочета всичко и отсега знам, че няма да съжалявам
Ати

[Slavi_m Профил]

Аз вече го прочетох цялото..много хубав разказ Не си сам обаче в тези преживявания и мисли,много сме 'болните' тук