Всичко е в сърцето
Модератори: mitaka7, Общи модератори
23 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
- ati
- Акулчо Костенурков Нинджов
-
- Мнения: 4664
- Регистриран на: 7.08.2002
- Местоположение: The city of Angels;)
Всичко е в сърцето
Известно време се наложи да карам марка автомобили, различни от любимата. Казах си "какво толкова, няма да го има удоволствието от шофирането, но трябва да се върши работата". Но някак се усещам, че съм вечено напредгнат, някой някъде да изръмжи с мотор и аз съм пръв на линия, а то да не кажеш някакви особени коли, едни такива слабичка са ми под ръка. И малко като пинчерчето, което скача разгневено и с пяна на устата, а немската овчарка само го гледа от високо. Така и аз...безумни маневри с елементи на седене в насрещното, минаване през тротоари и затворени улици, само и само да съм отпред. Помислих си - боже мой, превърнах се в най-големия си кошмар, станах "джигит". То лошо няма някой да бърза, да минава пред всички, но когато на жълто от него е останало само бял дим от гумите. А аз не мога да се изтегля бързо и да искам с тези 90 конски сили. И все опитвам и все не става и само ядосвам. Имах усещането, че явно и мен както повечето хора ме е хванал стреса и съм станал безкомпромисен участник в движението, виждащ точно до предното си стъкло, без да го интересува какво става отвъд него.
И така се случи, че приятел ми даде неговото БМВ. 1.8, 136 конски сили, спортно окачване, нищо особено, просто БМВ:) И то от старите, които са ми любими. Не харесвам четирицилиндрови коли и то с малък работен обем, но все пак и това е БМВ. А ми се кара, та две не виждам. И се качвам. Спортната седалка, монтирана допълнително, но все пак от производителя (тоест оригинална, свалена от друга такава), ме прегърща нежно, стягайки кръста ми, прибирайки краката ми и изправяйки гръбнака ми. Ръцете ми се плъзват по познатия твърд и обшит с кожа за по-добро сцепление волан, дясната ръка се плъзга директно към скоростния лост, който вече се е оказал в нея. Усмихвам се на себе си в огледалото. Познатото усещане, познатото ми място. Кратко завъртане на ключа, оборотомера весело подксача, сякаш крещи и маха като малко дете "Здравей, добре дошъл, настъпи ме, настъпи ме, настъпи ме, нека се позабавляваме заедно". Усмихвам се повторно, добре, нека да видим какво ще излезе от всичко това.......
Първа влиза и дори за момент имам чуството, че колата сама си засмуква скоростта, защото е нетърпелива. Започваме нашето запознанство. Отново. "Здравей, не съм те виждала отдавна, къде беше толкова време", рязко смачквам газ-та, за да й покажа, че и тя ми е липсвала, съвсем приятелски разбира се, защото все пак е чужда, сменям на втора а тя продължава да ми говори "Ако знаеш какво ми се случи..." и продължава да ми говори. Усмихвам се нежно, бутайки трета. И вече го няма. Няма го напрежението. Няма я настървеността ми. Има само мен и нея. БМВ. Двамата с нея се сливаме в едно, моите мисли стават нейна траектория, нейните болежки стават мой страдания. Двамата се пазим взаимно. И аз те обичам миличка, трета остава по-дълго от необходимо, усмивката ми вече се вижда съвсем ясно. Нейната е изписана на оборотомера пред мен - почти стигаме до червеното. Уоу, скъпа, днес си в страхотно настроение, но мисля да те накарам да чакаш с усмивка на лицето, да поискаш още и още и да ти давам по малко всеки път, докато заедно постигнем пълното шастие. Налага се да спирам, а тя охотно се заема с това. "Виж как спирам, само заради теб, защото ми харесваш". И на мен ми харесва да съм с теб, миличка. Дори не знаех колко ми липсваш, преди да се кача да карам. Но колко неща сме преживели с теб, първия бегъл и малко срамежлив поглед, когато те купувахме, първото ни излизане заедно същия ден, когато ми показа какво може твоето окачване, твоя весел и пъргав мотор, твойте болежки, които споделяхме заедно, един доста разтърсващ за теб удар.....
Продължих да карам, говорейки си с нея, като с отдавна невиждан приятел. И неусетно се бях озовал до Люлинския тунел. "Готов ли си?". За теб винаги миличка."Бъди внимателен с мен". Знаеш, че ще бъда, отпусни се. Втора. В началото на червената линия сменям рязко, трета, стигаме почти до червената линия, тунела кънти от нашето удоволствие, хората ни чуват и гледат, но на нас ни е все едно. Налага се отново да спра. Излизаме, следобедното слънце ни окъпва нежно в своите лъчи, а ние двамата сме просто щастливи. "Хареса ли ти?" пита закачливо тя. А ти как мислиш, дали ми е харесало и нежно подавам газ.....
След 2 часа каране аз все още съм улисан в разговора си с нея и въобще не съм усетил как два пъти съм прекосил целия град в най-натовареното време. Какво стана с безумните маневри, какво стана с изнервящия трафик? Не знам. Явно са останали някъде далеч зад мен, заедно с колите, които не ми е писано да харесвам....
Ати
И така се случи, че приятел ми даде неговото БМВ. 1.8, 136 конски сили, спортно окачване, нищо особено, просто БМВ:) И то от старите, които са ми любими. Не харесвам четирицилиндрови коли и то с малък работен обем, но все пак и това е БМВ. А ми се кара, та две не виждам. И се качвам. Спортната седалка, монтирана допълнително, но все пак от производителя (тоест оригинална, свалена от друга такава), ме прегърща нежно, стягайки кръста ми, прибирайки краката ми и изправяйки гръбнака ми. Ръцете ми се плъзват по познатия твърд и обшит с кожа за по-добро сцепление волан, дясната ръка се плъзга директно към скоростния лост, който вече се е оказал в нея. Усмихвам се на себе си в огледалото. Познатото усещане, познатото ми място. Кратко завъртане на ключа, оборотомера весело подксача, сякаш крещи и маха като малко дете "Здравей, добре дошъл, настъпи ме, настъпи ме, настъпи ме, нека се позабавляваме заедно". Усмихвам се повторно, добре, нека да видим какво ще излезе от всичко това.......
Първа влиза и дори за момент имам чуството, че колата сама си засмуква скоростта, защото е нетърпелива. Започваме нашето запознанство. Отново. "Здравей, не съм те виждала отдавна, къде беше толкова време", рязко смачквам газ-та, за да й покажа, че и тя ми е липсвала, съвсем приятелски разбира се, защото все пак е чужда, сменям на втора а тя продължава да ми говори "Ако знаеш какво ми се случи..." и продължава да ми говори. Усмихвам се нежно, бутайки трета. И вече го няма. Няма го напрежението. Няма я настървеността ми. Има само мен и нея. БМВ. Двамата с нея се сливаме в едно, моите мисли стават нейна траектория, нейните болежки стават мой страдания. Двамата се пазим взаимно. И аз те обичам миличка, трета остава по-дълго от необходимо, усмивката ми вече се вижда съвсем ясно. Нейната е изписана на оборотомера пред мен - почти стигаме до червеното. Уоу, скъпа, днес си в страхотно настроение, но мисля да те накарам да чакаш с усмивка на лицето, да поискаш още и още и да ти давам по малко всеки път, докато заедно постигнем пълното шастие. Налага се да спирам, а тя охотно се заема с това. "Виж как спирам, само заради теб, защото ми харесваш". И на мен ми харесва да съм с теб, миличка. Дори не знаех колко ми липсваш, преди да се кача да карам. Но колко неща сме преживели с теб, първия бегъл и малко срамежлив поглед, когато те купувахме, първото ни излизане заедно същия ден, когато ми показа какво може твоето окачване, твоя весел и пъргав мотор, твойте болежки, които споделяхме заедно, един доста разтърсващ за теб удар.....
Продължих да карам, говорейки си с нея, като с отдавна невиждан приятел. И неусетно се бях озовал до Люлинския тунел. "Готов ли си?". За теб винаги миличка."Бъди внимателен с мен". Знаеш, че ще бъда, отпусни се. Втора. В началото на червената линия сменям рязко, трета, стигаме почти до червената линия, тунела кънти от нашето удоволствие, хората ни чуват и гледат, но на нас ни е все едно. Налага се отново да спра. Излизаме, следобедното слънце ни окъпва нежно в своите лъчи, а ние двамата сме просто щастливи. "Хареса ли ти?" пита закачливо тя. А ти как мислиш, дали ми е харесало и нежно подавам газ.....
След 2 часа каране аз все още съм улисан в разговора си с нея и въобще не съм усетил как два пъти съм прекосил целия град в най-натовареното време. Какво стана с безумните маневри, какво стана с изнервящия трафик? Не знам. Явно са останали някъде далеч зад мен, заедно с колите, които не ми е писано да харесвам....
Ати
След каране не ти ли треперят краката, значи просто си се возил
- niko_first
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 452
- Регистриран на: 28.01.2005
- Местоположение: novi iskar
- Пол: Мъж
- DILDO
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 340
- Регистриран на: 1.04.2004
- Местоположение: Добрич
- Кара: Е30;Е65
- Мечтае да кара: Е30
- Bavarishe
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 3117
- Регистриран на: 9.08.2004
- Местоположение: СофиА
- Кара: `Е34 ТДС-ъ 95
- Мечтае да кара: `Е34`E32 `E38 `E31
- Дилян Пенчев
-
E30 Fanatic!
-
- Мнения: 4057
- Регистриран на: 14.10.2005
- Местоположение: Столичанин
- Пол: Мъж
- Кара: Е36 328g
- Мечтае да кара: Е30 Cabrio, Е30 с голям мотор, Е30 М3 SportEvo
Асеновица е изневерила с Атанасчо
Лелее като се замисля над разказа ти всеедно става дума за мен... всеки един километър изминат с колата ми е в пълен синхрон м/у сетивата ми и усета към колата и обратното
Може да слушам много бясно музика но чуствам във волана всяко едно потрепване и нередност, всяко дребно проблемче го усещам още преди да се е изострило и предполагам какво е и след като съм почти сигурен какво е, на следващия ден след като го отстраня изобщо не се учудвам че съм бил прав
Чуството наисина е уникално и понякога си мисля че може би съм луд
Но май не съм единствен
Сега колата ми се сърди и не ме слуша и аз съм и сърдит и вече два дена седи за назидание през блока и прахолясва
Чакам само да ми дойде музата след още някой ден и ще и го върна тъпкано
... след което и тя на мене
всичко по реда си
Мисля следващото запотляне на времето да организираме нещо свързано с шофиране с любимите бимми
Ако има желаещи можем да направим някоя кратка разходка до хубаво местенце 



Чуството наисина е уникално и понякога си мисля че може би съм луд


Сега колата ми се сърди и не ме слуша и аз съм и сърдит и вече два дена седи за назидание през блока и прахолясва

Чакам само да ми дойде музата след още някой ден и ще и го върна тъпкано




Мисля следващото запотляне на времето да организираме нещо свързано с шофиране с любимите бимми



Какво се мъчиш да четеш тука, не пише нищо интересно вече

- ge_a
- Е30 IS Crasher
-
- Мнения: 2252
- Регистриран на: 13.12.2005
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: Е30 М42Б18, E61 M54B25
Ати и аз сам така, хо никога не бих могъл да го опиша по този начин,
както не веднъж ти е казвано ти си не човек
П.С. Под секрет разбрах, че скоро ще юркаш своя красавица
както не веднъж ти е казвано ти си не човек

П.С. Под секрет разбрах, че скоро ще юркаш своя красавица

Най-обичам да вадим теловете на гумите !!!


- X-citer
- АЗ СЪМ ТОЛЕРИРАН :)
-
- Мнения: 6034
- Регистриран на: 15.09.2003
- Местоположение: БИАД. Снощи най-културно си излизах от там и някой ме настъпи по ръката
- Пол: Мъж
- Кара: E53 Х5 3.0d
- Мечтае да кара: по пътища без дупки
- ge_a
- Е30 IS Crasher
-
- Мнения: 2252
- Регистриран на: 13.12.2005
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: Е30 М42Б18, E61 M54B25
!!Asen_X написа:.... няма го и диференциала й от днес
Ати май се е унесъл с флиртуването



Най-обичам да вадим теловете на гумите !!!


- WeiSTD
- главен сектант :)
-
- Мнения: 2511
- Регистриран на: 3.01.2004
- Местоположение: Лондон
- Пол: Мъж
- Кара: E36 325i
- Детайли за колата: Септември 1991
M50B25 - Без VANOS
GAZ Gold Coilover Kit
Eibach 28мм Предна Стабилизираща Щанга
М3 Ево 20мм Задна Стабилизираща Щанга
325мм предни спирачки от Е46 330i
294мм задни спирачки от Е46 328i
Zimmermann Дискове, Carbone Lorraine накладки, Goodridge маркучета
Хахаха, точно почнах да чета темата и се замислих . . . сега Асенчо като я прочете кво ли ще стане? 

БИАД Авто-Пазар Тийм
You can take the people out of Bulgaria, but you can never take the Bulgarian out of people.
You can take the people out of Bulgaria, but you can never take the Bulgarian out of people.
- ati
- Акулчо Костенурков Нинджов
-
- Мнения: 4664
- Регистриран на: 7.08.2002
- Местоположение: The city of Angels;)
Дилян Пенчев написа: Чуството наисина е уникално и понякога си мисля че може би съм лудНо май не съм единствен
![]()
Именно

ge_a написа:П.С. Под секрет разбрах, че скоро ще юркаш своя красавица
има още време, всичко зависи от финанси и подходящи условия, но има истина в думите ти

X-citer написа:А след като Пепсън прочете това, ти отново ставаш пешеходец
Вече съм


!!Asen_X написа:Леле Ати, ще те утрепя .... ти що флиртуваш с мойта изящна баварска красавица, мммм?
ati написа: Няма го напрежението. Няма я настървеността ми...
.... няма го и диференциала й от днес
Абе чудех се дали да го пусна, но нали между най-добри приятели трябва да се споделя



ПС - диффа ще го излекуваме най-късно другата седмица, измислил съм нещо за теб

bam-bam написа:още една приятно изкарана вечер
Лека нощ и всичко най-добро....
Надявам се поне, че си слап, приятелю

И Благодаря на всички останали за добрите думи и за споделеното усещане към БМВ. Може да сме луди, но не сме сами

Ати
След каране не ти ли треперят краката, значи просто си се возил
23 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани