Back in black

[ati Профил ICQ]

ati's back in diamond black

WARNING, this post is rated insane

Писанието е в категория "психопат" - не првете това на улицата. Не го споделям за да се хваля, дори напротив - не подкрепям такива неща, но човек има както добри, така и лоши черти - няма смисъл да увъртам, че съм психопат. Но това не извинява Вас. Затова насладете се на разказа, но не го вземайте за пример.


Поста е посветен на Мадпетио - един голям ентусиаст, с много голямо сърце и още по-голям приятел.


Случи се така, че бях до 4 сутринта на работа - всеки има такива периоди. Е да, но в 6 часа трябваше да стана, защото предстоеше 4-ти национален събор на БМВ- Клуб България. Бях получил много отдавна поканата на Мадпетио да съм с него и когато и се обади и каза "отиваме до бокса, трябва да сменяме пружини" още повече се зарадвах. Утрото беше светло, но все още влажно от нощния дъжд. Екипирана със сликове отзад малката много синя кола се държеше учудващо добре. Щяхме бензин да пестим, но още на първия километър на Пецата му избиха чивиите - ние с БМВ ли сме или какво? Кротко покрай караулката, 2-рааааа, 3-та, 4-та....на 180 се закрепихме - все пак сликовете не гарантират никакво сцепление при мокра настилка. Тъй като аз съм по-спокойния шофьор, а и много ми се караше Мадпетио ми предостъпи управлението на 325-цата. Познатото приятно потъване в спортните седалки, които те свалят почти до пода на бездруго ниската кола - усещането за пътя дори на място е повече от добро. Кратко завъртане на ключа - с мощно въртеливо движение на стартера малките буталца с диаметър 84 мм започнаха да се движат под огения напън на 100 октановото гориво. Първа. Леко излизам от бензиностанцията, стъпвам на втора с 2000 оборота на коляновия вал на магистралата, натискам газ-та и...нищо познато не се случва, къде е пауъра? докато мисля това, Доктор Шриковия вал на газоразпределението вече се е развихрил на 3500 оборота, карайки клапаните да затварят рязко - удара от мощ удари през самоблокиращия се на 25 процента диференциал задните, обути в състезателни гуми колела, принуждавайки ги да превъртят. Цялата кола тръгна настрани, както не би трябвало да прави
Обръщам се гузно към собстеника й, който само се хилеше и викаше "има пауър, а?" вдигайки многозначително вежди. Посланието е приетно, смачквам газ-та и на трета, но с малко задръжки - все още не знаем как точно реагират сликовете на тези, непредвидени за тях условия, а и все пак на събор отиваме - малко предпазливост никога не е излишна. Задоволявам се да включа направо на пета и с 3 и малко хиляди оборота кретаме с 160, като от време на време позволяваме на ни задминат - какво да се прави, ускорението на топъл асфалт си иска жертвите на мокро..Но за сметка на това разхода сме го заковали на 8 литра. Наслаждавам се на директното управление, близостта на асфалта, която ми позволява да преценя по всяко време върху каква точно настилка се движа. За повечето хора това усещане се възприема за неприятно. И аз не знам защо. Въпреки, че имаме си-ди чейнджър оставаме малкия шестак да пее своята равномерна песен. Засмени и улисани в разговора стигаме бокса. Ванката е Беньо вече са готови по екип и чакат влизането на болида. Единия хваща едното колело, другия противоположното - нямаме време за губене, от софия вече ни звънят, че колоната е тръгнала. През това време ние с Пецата отваряме магическото кашонче с надписа - Билщайн. два нови амортисьора и чифт усилени пружини чакат своята част в музикалната партия. Задницата вече е предварително екипирана, това са последни подготовки. Ако преди 3 години някой ми беше казал, че ще попадна в рая, нямаше да му вярвам - едно разглобено ниско БМВ чакаше пружини, не стените висят добре познати снимки и плакати от събори и срещи. Наоколо има няколко БМВ-та в проектен стадии или разглобени. Има всякакви - М10, М20, М30 и някой друг, заблуден....S Всеки път, когато съм в този бокс ми се иска да остана там завинаги.
Ванката и екипа му се оказаха предостатъчно подговтени. Докато направя няколко снимки, те вече са готови. Колата седи още по-ниско от преди. Сверка показва, че там където с 120 преди това е тръгвала сега минаваме с 140, като БМВ-то се натиска в завоя.
Срещаме се за малко с генерал Мавренчев и неговия батальон, уточнавяме марширути - те ще вземат един, ние друг....с повече завой....
Потегляме с Иван с е21-цата с малкия 2.8, ванката с една омега 2.5 турбо дизел (все пак е М51) и ние. Още на първия светофар засичаме Мерцедес в средната лента. Минавайки от двете му страни с двете стари БМВ-та той явно се почуства застрашен или може би уверен - с повече от необходимото газ той се подаде напред. Ние седим зад него. Светва зелено - мощен баварски рев заглушава всичко наоколо, гумите отдавна са се предали под неумолимия въртящ момент и превърат, свирейки своята бясна ария. Въпреки, че Мерцедеса беше по-напред още преди края на кръстовището бяхме пред него, затваряйки го от двете страни заради стесняването на пътя. Но набралата скорост кола не обича да бъде сломявана - затова набирането продължи. Намалихме малко до 140, когато настигнахме движенито от предишния светофар. Ускорявайки отново започнахме да се движим на зиг-заг по платната с 160, неумолимо дебнещи следващата жертва, на която не оставяхме време да реагира. Рязко намаляване, следва кръстовище, светлината е зелена, хората се движат с и 60-тина. Но ние сме две коли, за едната има лента, но за нас....с 120 започнахме да ускоряваме в момента на стъпване на кръстовището, за да можем да използваме страничната площатка като допълнителна лента. Заблудена двулитрова ибиза (или Леон, не мога да ги различавам) си мислеше, че лявата лента днес ще е свободна, тъй като БМВ-тата се очакваше да са на събор. Но не и този път. Чувайки мощния рев зад себе си, предизикан от Иван той тръгна да се прибира рязко в средната лента, продължавайки своето движение посока най-дясна лента за по-сигурно. Точно в този момент ние се прибираме с около 140 от площатката на кръстовищети и звука от къстъм-мейд генрацията го подсеща да премисли решението си. Взема правилното решение, като остава в средната лента, а две баварски зверчета прелитат с рев и трясък от общо 4-те ауспуха покрай него - гледката, открила се пред шофьора на испанското возило е билa величествена. Стигнахме до зона, където имаше опасност от пешеходци, затова намалихме до 70 - 80. Имахме идея да изчакаме Ванката с дизела, но в момента на поглеждане в огледалото за обратно виждане забелязваме, че той въобще не е далеч. Не напразно хората бленуват за неговите шофьорки умения. Слава богу скоро свърши града и започнахме стакатото от 2-ра предавка. 3-та мина неусетно, 4-та дойде бързо, скоростомера подминаваше 180 км/ч.......
следва продължение
Ати

[ataman Профил]

шшшшшш лудница:) вие сте си болни.
а на някои хора от тоя форум освен друго мноооого ви се отдава и писането! направо ви се кефя:) що не направите вестник...с тия историии.......малиии:)

а като пристигнахте на мястото ядохте ли пица:)
може да е странен въпроса ми ама май наистина бяхте в една пицария

[///M Power]

ATI ITS IN DA HOUSE

[Impasse Профил YIM]

Ati за пореден път.... Нямам търпение да прочета продължението...

[drift Профил Уеб-сайтICQ]

Леле трябва да станеш писател!!!!

[bravo Профил ICQ]

Мнения: 3399

No Comment

[WeiSTD Профил]

шшшш, къде се губиш бе човек.

Липсваха ми твойте историйки

Пак изби рибата

[simple_man Профил Уеб-сайт]

еваларка!Много добро!

[Penchev Профил Уеб-сайт]

Много як разказ.... Ати здравей и мерси за разказчето... направо като четеш и флизаш във филма

Дилян Пенчев

[GaD]

Е то оставаше и да е лош разказа, ебаа 5 месеца го пише

[фен на BMW Профил ICQ]

Няма ли да продължиш ...

[SSASS Профил ICQ]

Много як разказ.... Ати здравей и мерси за разказчето... направо като четеш и флизаш във филма

Дилян Пенчев

А ОЩЕ ПУШИШ ЛИ КОЗЗЗЧЕ

[BMWgirl_Z8 Профил]

Вие направо сте пооообъркани!!!

[Evanko Профил]

Утре в кабинета ми!!!!!!!!!!! Пимпонизъм

[Bavarishe Профил]

и за разказа и случката