Виж темата - До Румъния и обратно с 5 долара

от **TheBoss** » 01 Авг 2005, 18:36

Тоя изби рибата направо. Аз бях миналата година в Румъния за 15 дни. Мислех да напиша един пътепис като Алеко, но определено нямаше да има нищо общо с този смях.
Препечатано от тук

До Румъния и обратно с 5 долара
От: Кирил Христов
01.08.2005 14:45

Недостроеният дворец на Чаушеско се извисява
над града. Букурещ също като Париж си има Триумфална
арка. Снимки: Интернет

Никога не съм ходил в Румъния. Никога дори не бях имал и желанието да стъпвам там. Откакто гледах по телевизията разстрела на Чаушеску ми се струва, че страната е недоброжелателно настроена дори и към своите.

Но ето, че дойде момент, в който ми се наложи да посетя китната ни северна съседка. Причината – мой приятел, работещ в Букурещ, си просрочи престоя в страната и по време на една от визитите му до България получи черен печат и забрана да се връща в близките 6 месеца.

В началото той прие нещата тежко. Особено, след като се сети, че фикусът му не е поливан скоро. Още по-неприятно му стана, като се сети, че си е оставил лаптопа зад вратата, а зарядното за телефона - под леглото.

Драмата се засили, когато си припомни, че дрехите му в момента се състоят от две тениски, два чифта боксерки и няколко чорапа в различни цветове.

Мисията беше ясна. Отивам до Румъния. Взимам багажа. Свързвам се с негова позната, която натоварва куфарите на автомобила си и ги връща на българска земя. Аз пък трябва сам да си избирам пътя назад.

За целта на пътуването не ми трябваха пари, защото хазяинът на румънската квартира дължеше към 250 евро, които бяха основен гръбнак на общия ни (не с хазяина, а с моя приятел) бюджетен план за следващите няколко седмици. Очаквайки да си прибере сумата, приятелят ми инвестира последните си пари в билет за влак, посока Букурещ. Еднопосочен.

Или взимах 250 евро или се връщах на автостоп.

За да имам пари за метрото в Букурещ, трябваше да си купя някаква валута. Избрах долари. 5 банкноти по един. Закупени на най-добър курс.

Във влака се оказа, че ще пътувам с жената на единия близнак от Братя Аргирови. Мисля че беше Светослав. По-слабичкия. Досега не съм срещнал човек, който да ги различава.

Та, жена му и хлапето му щяха да пътуват в съседното до мен купе. Останах с впечатлението, че жена му е румънка. Дано все пак да е жена му, а не любовницата, например. Не бих искал да развалям семейства. Хлапето беше много сладко и по-късно, като пристигнахме в Букурещ, попита майка си: “Мамо, да говоря ли на румънски вече?”

Преди тръгването на влака бях свидетел как един от детските ми идоли получава съвети за природосъобразно хранене и поръчения с неща, които могат да се правят и неща, които не могат да се правят.

Сам в купе, въоръжен с дискмен и минерална вода. Провизии: два сандвича с шунка и литър бира за приспивателно. 5 долара в портфейла. Тръгвам на път.

Още веднъж да благодаря на БДЖ и румънските митничари за комфорта на пътуването. Спах така, сякаш влака плуваше по вода. Нежно и без тракане. Без тъгъдък-тъгъдък.

И това беше, защото влакът наистина не се движеше през повечето време от пътя. Час и половина почивка в Русе. 2 часа задържане на границата. Още час и половина почивка в Гюргево.

Жестоко. 15 часа път. Цялото ми общуване с властите мина като насън. Така и не успях да си вдигна главата от възглавницата, затова си държах паспорта в ръка, за да могат митничарите и полицаите да се обслужват с него сами, докато аз спя.

Румънски полицай ме намери за подозрителен и ме събуди да ме попита имам ли пари. Аз казах “Да”. А той: “Колко?”. Е , как да му кажа, че имам 5 долара. Решавам да му покажа, с надеждата, че докато си търся портфейла, той може да си тръгне отегчен.

Той чака. Аз бавно бъркам в чантата. Намирам изтънялото портмоне и вадя кеша.

5 банкноти по 1 долар и пет лева родна валута. За щастие, всички долари са еднакви и човечецът се заблуди, че изваждам 5 стотачки, иначе няма как да си обясня любезното му пожелание за приятен път.

Welcome to Romania and have a nice holiday

Слизам на гарата. Следват приключения. Приятелят ми не си знае адреса и ми е нарисувал описателна скица с картинки. Трябва да намеря адрес, без да знам името на улицата и квартала. Никой не говори английски. Аз не говоря румънски.

Търся чейндж. Навсякъде има комисионна от 10 процента. Незнайно как намирам такъв без такса и дори не ме лъжат. Не е за вярване. Имайте предвид, че чейнджът бе миксиран с магазин за печени пилета и цигари.

Леите са доста интересни пари. Банкнотите са пластмасови, а монетите са толкова леки, че имаш чувството, че са дървени. Моите 5 долара набързо се превръщат в малко повече от 140 000 леи. Станах богат.

Метрото. 5 минути изучавах навиците на пасажерите и по-специално как се пъха билет в автомата. След като уцелих правилната страна на талона, се потопих в подземния свят на Букурещ.

Евала на румънците. Не можеш да се объркаш. На всяка спирка върху дисплея на телефона ти се изписва името на гарата. Е, номерът е да имаш само карта на някой от техните мобилни оператори.

Бях специално инструктиран на рейсовете да се возя гратис. Билетите за надземен транспорт се намирали адски трудно и понеже хората били наплашени от солените глоби, си купували карти. Избрах най-препълнения рейс, за да съм сигурен, че контрольор не може да се провре до мен.

Броя спирките и за щастие слизам на правилното място. Започвам да губя съзнание. 10 часа сутринта, температурата е 33 по Целзий. На сянка. Трябва да намеря денонощен арабски магазин, да завия след него надясно и вторият блок, първият вход е моята цел.

На картата пише: “Магазинът се казва Сунай, Сахиб или нещо такова”. Намирам магазин на име “Синдбад” и се чувствам доволен. Намирам блока. Намирам входа. Не намирам апартамента. Можех да пробвам ключа на всяка една от вратите на етажа, ако възрастна съседка, чистеща стълбището, не ме гледаше особено подозрително.

Разбира се, тя английски не говори и не желае да комуникира с мен. Предполагам, че ако я попитам още нещо, ще извика полиция. Затова вадя ключа и го пъхам в най-близката до мен ключалка. Става.

Предполагам знаете как изглежда ергенска квартира. Дрехи, чорапи и всевъзможни въргалящи се навсякъде нещица. Приятелят ми не се е прибирал от 20 дни. Масата е отрупана с чинии с остатъци храна.

Не яжте румънско сирене. Това, което бе останало в чинията на приятелят ми от последното му ядене, бе парче сирене. То бе оцеляло 20 дни на температури от порядъка на 30 градуса и не бе мръднало дори на крачка от оригиналния си вид. Сигурно и то като парите им е пластмасово.

Минералната им вода е отвратителна, но само според тези, които не са пили чешмяна. Тя пък те оставя с впечатлението, че пиеш течност, в която се е киснал удавен плъх.

140 000 леи = бутилка Кока Кола, сирене с аромат на чесън, хляб, пакетче кроасани, билет за метро. Отново на нула.

Дойде хазяинът. Точен младеж. Попитах го за парите от депозита. Бленуваните 250 евро. Няма. Не днес. Да дойде първо сметката за телефона.

6 огромни сака и аз. Чакам пред входа на блока. Уредих си завръщането в България с приятелката на моя приятел. Тя се оказва шефка в най-голямата румънска петролна компания. Праща шофьор да ме вземе. И неговият английски е супер.

За щастие, колата му е снабдена с климатик и се отправяме към офиса на въпросната мацка, като правим туристическа обиколка на Букурещ. Страшен град. Нещо като смес от София, Варна, Кюстендил и Милано. София обаче е по-лъскава. Имат и улици с павета. Дворецът на Чаушеску е потресаващ. Огромен. Недостроен. Убили го преди да го довършат. Двореца.

Сега държавата се чуди за какво да го използва. Поддръжката била милиони евро на година. Дори пробвали да го продадат, но безуспешно. Пред него има един километър алеи с фонтанчета. Замислих се колко ли са сметките за вода и защо, по дяволите, нашите пред НДК не работят.

Офисът на “Петром” се намира във фоайето на 5 звезден хотел. Докато чакам шофьорката си, се научавам да играя на миниголф. На телефона ми. Бих компютъра на първа и втора трудност. Готов съм да хвана истински стик.

Разглеждам магазините в хотела. Обувки, рокли и мини купъри. Можеш да си купиш всичко от сапун до автомобил. Най-големият хит в Румъния е песен на рапърите Паразити с името “Fuck you Romania”. Яко, нали.

Мацките по улиците ходят с потничета и без сутиени. Истински парад на женска гръд.

Идва време да си тръгваме. Вече изпитвам носталгия. Или глад. Каквото и да е, искам да съм си вкъщи и да ям. Моята шофьорка идва и се натоварваме на колата й. Мислех, че жените зад волана са спокойни натури. Букурещ – София за 4 часа и 58 минути. Сравнете ги с петнайсетте на идване.

В 10:30 съм в кварталния бар и разказвам историята. Мацките се радват. Бил съм авантюрист. С 5 долара до Букурещ и обратно. Вечерта извлякох дивиденти по най-добрия начин. Т'ва е то. Авантюрист.

Следващата стъпка е 20 дни в Турция със сто лева и колело. Има ли желаещи?

от **denko** » 01 Авг 2005, 20:37

много интересно аз мисля другия път да ходя до германия със 5 euro :mhihi:

от Eva* » 02 Авг 2005, 9:21

Аз вчера се скъсах да се смея на глас в офиса на разказа :mhihi:

Преди два дни се върнах от Румъния. Интересна държава е, определено.

от **evans** » 02 Авг 2005, 16:57

Пълно е с престъпници ,корумпирани ченгета и мушенници .Баща ми беше ходил веднъж и ми разправя какво трябва да имаш задължително в колата
1-четири стека цигари ,боро или давидов ,за да минаваш по лесно през митниците
2-няколко шишета Жони или Паспорт ако закъсаш някъде да ти помогнат
3-боен пистолет макаров ,но ако пътуваш вечер винаги трябва да е зареден и готов за работа

от Eva* » 02 Авг 2005, 19:16

Сега са по-цивилизовани

До стотинката - таксите за преминаване през граница БГ - > Румъния - > БГ са точно 270 Евро за автобусче от 23 места. В интерес на истината, дерат яко именно на Румънската граница :mhihi:

60 или 80 Евро е само Еко таксата на румънската митница... то и да беше само тя, отделно е винетка, транзитна такса и прочие.... Но си нямат санитарна локва като нашите.

Иначе столицата им е чистичка, спретната и ако има за какво да съжаляваме е, че имат 7 лентови булеварди, само в едната посока и площади, огромни почти, колкото "Червения" пред "Кремъл". Огромни, остъклени сгради по на 20-30 етажа. На всяко кръстовище имат по 6-7 офиса на банки и мнооооооого Дачий, които доста приличат на Рено, (щото ги купиха де). Цигани в столицата рядко ще срещнете.

Имат железна дисциплина и правила. Там, където пише ... "тук това не се прави" - не се прави!

Видимо стандартът им е доста по-висок от нашия и имат много силно развито национално самочувствие.

И наистина - всички огромни фонтани по кръстовищата и булевардите - работят! Да не говорим, че нашето езерце "Ариана" в Парка е като локва, в сравнение с техните градски езера. И нещо шокиращо, летището е почти в самата столица и до него се стига с най-обикновен трамвай.

Двореца на Чаушеско е адски красив, огромен и помпозен, половината се ползва от администрацията, другата е на разположение на туристите срещу 6 евро, и е толкова огромен, че не може да се обходи за един ден. А техния Парламент е 2-та по големина в света, сграда с такъв статут след Пентагона.

Не са скрили нищо от миналото... по административните и правителствени сгради в центъра още стоят следите от куршумите по време на революцията.

И още нещо, Букурещ има славата на "Малкия Париж", тъй като повтаря една голяма част от първоизточника с малка подробност... Булеварда към "Арката", по подобие на Шан зе Лизе е с 1,50 м. по-широк от оригинала! Румънците определено нямат нашите Софийски, Пловдивски, Варненски Бургаски и прочие проблеми по паркирането в центъра на града. Всичко е толкова широко, направено и премислено, че ... място има за много автомобили.

Фактът, че през селата премивана 4 лентов път, голям колкото нашата магистрала Тракия... ме остави без думи.

от **anica banica** » 03 Авг 2005, 16:28

Авторът и лирически герой - Кирчо от ММ тв... Герой зад кадър - Тео Чепилов... весели млади български журналисти.. видяхме се няколко дни по-късно на Exit Fest в Нови Сад, където на концерта на Гарбидж ни валя пороен дъжд... Историята е култова, ениуей :mhihi:

от **Dimo** » 03 Авг 2005, 20:51

denko написа:много интересно аз мисля другия път да ходя до германия със 5 euro

Даа и аз така реших, даже мисла и кола да си внеса :mhihi:

от **xeterov** » 03 Авг 2005, 22:03

Пътуване по Румъния с кола:

1. Митница - 0.00 лей рушвети, около 10-15 мин. чакане - така вече 1г. - харесвам как са стегнали румънските митничари!
2. 150 000 лей - екология.
3. 3 евро винетка
4. Ферибот - 200 000 лей

Общо: около 13 Евро.

от **X-citer** » 03 Авг 2005, 22:33

Забравихте да напишете цените на девушките по магистралата :mhihi:

от Eva* » 04 Авг 2005, 10:29

X-citer написа:Забравихте да напишете цените на девушките по магистралата

Да... ама на "Дунав мост" нямаше нито една девушка за цяр

но пък имаше много комари

от **Alexi** » 04 Авг 2005, 15:16

дори Румънците са вече по добре от нас :confused:

не съм ходил там ,но съдейки по разказа на Ева явно доста са дръпнали напред .. абе то всички дърпат напред ,само ние назад :mhihi:

от Eva* » 04 Авг 2005, 19:45

xeterov написа:Пътуване по Румъния с кола:

1. Митница - 0.00 лей рушвети, около 10-15 мин. чакане - така вече 1г. - харесвам как са стегнали румънските митничари!
2. 150 000 лей - екология.
3. 3 евро винетка
4. Ферибот - 200 000 лей

Общо: около 13 Евро.

А с рейса е някак по-страшничко

25 евро такса за влизане по дунав мост, ~120 евро такса за влизане в румъния, 57 евро винетка… това е на влизане. На излизане имаме още ~120 евро и 30 евро такса за Дунав мост. Сякаш тоя мост наново го строим.. И като капак 60 евро еко такса... в полза на румънците.

Понеже моите цени са в Евро ще ви дам и справката

3,00 леи (махнаха им 4 нули) , та... 3,00 леи са = на 2 лева и почти на 1 евро, щото едно евро е 3,48 леи.

Виж темата - До Румъния и обратно с 5 долара

Официален форум

До Румъния и обратно с 5 долара

До Румъния и обратно с 5 долара

Кой е на линия