Утопия

[Spit-Fire]

Само едно натискане на копчето на едно незабележимо дистанционно отключи един нов и непознат свят...
И само няколко секунди му бяха нужни за да го приеме и да заживее в него. На пръв поглед не изглеждаше нищо специално, но след втория, третия и поне двадесет пъти още нещата стояха по съвсем друг начин. Но тя все още бе облечена в невзрачната си брезентова пелена. И въпреки това изглеждаше така зашеметяваща... Жадните му ръце усещаха всяка една драскотина, всяка една микроскопична дупчица от камъчета по гладката и кожа, макар и през дебелата и груба обвивка. А затворил очи, той все повече и повече приемаше нейния свят. Плъзгайки нежно ръката си по нея и обикаляйки я безброй пъти, без дори да усети затвори очи и загуби представа за реалността. Вече беше там, на самотен път до брега на морето, където бяха само той и тя. А миг след това сякъш ток премина през тялото му. Кожата му настръхна, сетивата му се обостриха, досущ като на хищник дебнещ жертвата си. А цялата тази магия едва започваше. Той застана пред нея и коленичи. Съвсем нежно хвана долния край на роклята и и бавно започна да я надига. Затвори очи докато го прави, пренесе се отново в онзи свят, представи си я как би изглеждала. Представи си как след миг двамата ще бъдат заедно а телата им ще се преплетат за да станат едно цяло, за да усетят красотата на момента. А след това тя нежно му намигна. А очите и бяха кристално сини досущ както девствен океан. А усмивката и...
Той отново отвори очи и свенливо надигна мръсния брезент. Но нямаше и помен от сините очи, нито имаше усмивка. Един настървен, злобен, неприветлив звяр бе впил погледа си в него, сякъш спеше и чакаше единственото грешно движение за да се събуди и да го разкъса на парчета. Когато наметалото беше вдигнато над цялата и муцуна, мъжът се отдалечи и с присвити очи и намръщени вежди я погледна. Дали това беше това, което очакваше. Отново затвори очи. А там, кристалните сини очи го гледаха със все същия ведър поглед, А лицето и бе най-красивото нещо до което се бе докосвал някога. Перфектно, без нито една бръчка, без нито една луничка. Перфектно гладка кожа, със перфектния тен. А усмивката и бе още по-красива. Със мраморно бели зъби, перфектно подредени, с перфектна големина и форма. И всичко това накуп създаваше най-красивото нещо в живота му.
И не след дълго отново отвори очи и пак се загледа. Но срещу него нямаше нито кристална усмивка, нито гладка кожа, нито сини очи. Секунди деляха звяра от пробуждането му, когато щеше да разкъса всичко по пътя си. Нямаше нито зъби, нито очи. Само едно злобно изражение, смръщени "вежди" със четири сънени очи и коварна черна усмивка в средата. Те стояха и се гледаха така със минути. Сякъш не късове, а цели потоци от злоба и ярост прехвърчаха между двамата. Но той не чака дълго. Със бързо и ловко движение пое брезента и го изхлузи нацяло. И така вече нямаше нищо скрито от погледа му. Черна, невзрачна, полегнала почти на земята, чакаше някой да я пробуди от дълбокия и сън. Но тя бе почти готова, липсваше и само една основна част - нейното сърце. А кой ли щеше да го замести... Трябваше да е някой със черно сърце, със черен поглед, човек от който омразата и злобата прелива.
Той за миг се отдръпна и се замисли. И след миг се намираше на десетки километри нагоре. Където хвана за ръка това красиво момиче и двамата закрачиха по пустия плаж, на самотен остров, някъде много надалеч, може би дори и в друго измерение. Не след дълго впиха устни един в друг. Нямаше помен и от дрехите им. Телата им се сляха върху морските вълни, а нежния бриз се блъскаше в косите им.
Далечен вой на сирена го пренесе обратно. Той отвори очи и отново ги присви със злоба. Но какво му трябваше повече? Пристъпи няколко крачи напред и нежно плъзна ръката си по студената боя на вратата, докато намери с пръсти входа към мястото, което му се полагаше. Леко и тихо щракане му напомниха, че е една крачка по-близо до повратен момент в живота му. Но това му бе пределно ясно. С леко придърпване успя да отвори вратата. Още една крачка, още една секунда, още едно действие, и света, такъв какъвто го познаваше, щеше да е просто един спомен. Но и не чака дълго. Веднага се метна в нея, затръшна вратата и със злобна усмивка вкара ключа. И тогава чудовището се събуди. Още едно движение и щеше да изръмжи яростно. Той хвана волана и ключа и със бързо движение я запали. И тогава тя оживя. Двете и присвити очи блеснаха със синкава светлина в тъмата. Лекото подаване на газ я разбудиха и само след миг жесток крясък проехтя във въздуха. След него още един и още един. Злобата и яростта между двамата преливаше и сякъш пулсираше помежду им, за да ги настърви до краен предел. И само след миг рязкото подаване на газ накара чудовището да намрази задните си лапи и да започне да препуска както безпощаден гепард в саваната. И отново настана тишина. Само грозните и крясъци ехтяха вече някъде в далечината. А след тях останаха само кълбета гъст дим, който се изпаряваше за секунди. Изпаряваше се също така, както се изпари живота му след като тя си замина. Защото именно грозното чудовище му я отне. А сега, когато цялата ярост и злоба се намираше в сърцето му, щеше да отнеме и неговата душа, дори по-бързо и отколкото си представяше...








И аз като колегите ще си пускам тъпите истории в една тема, за да не спамя хубавия форум.

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Колега, ако мога да се обърна така към теб, ако ми позволиш !http://www.bmwpower-bg.net/forums/posting.php?mode=reply&f=2&t=176575#
Искам да те попитам ако дойда до мадрид, би ли ми отделил 30 мин да пием по 1 манчао ?
Отново уникално !

Поклон пред теб !

[Spit-Fire]

Нямам представа какво е тва манчао, ама ако имам време що да не бих

[6per40 Профил]

Отново невероятен... нямам търпение за продължение

[CA3108KM Профил Уеб-сайт]

пак съм поразен.. жена да се сравни с Бмв никога.. никога не може да ти даде тов а което искаш това удоволствие, тази наслада, тази любов , това усещане...

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Нямам представа какво е тва манчао, ама ако имам време що да не бих

Кафе с кондензирано мляко

[ceco_ Профил ICQ]

Мноого добър ...

[bivola Профил]

Пешо , Пешоооо

[georgymk Профил]

отново на ниво,отново уникално,просто нямаш равен

[alx Профил ICQ]

моля, пиши всички "части" тука... не отваряй нова тема за всяка част...

[Spit-Fire]

Моля преди да разберете какво съм написал не трийте Тва няма нищо общо с историите с продължения. За това именно написах, че тук ще пиша всичките пумии. И сложих част 1, за да сложа част 2 като постна следващата и така нататък

П.С. Ако може ми върни заглавието

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

1во когато ще коментираш под моя пост на право, няма смисъл да ме цитираш.
2ро, да ти отговоря на въпроса:

Не, не се чувствам длъжен да отговарям след всеки коментар ! В темата има над 10 коментара, аз нямам 10 отговора !

А това, кой хора "нацелвам", нещо не те разбрах, но "нацелвам" тези, който грешат !
Човешко е да грешиш, но може да се попита, не може да сме компетентни във всички области !

Спокойна вечер !

[alx Профил ICQ]

Моля преди да разберете какво съм написал не трийте Тва няма нищо общо с историите с продължения. За това именно написах, че тук ще пиша всичките пумии. И сложих част 1, за да сложа част 2 като постна следващата и така нататък

П.С. Ако може ми върни заглавието

логично е темата да ти е заглавието (на поредицата)

след това всеки пост да ти част 1ва, 2ра и тн.. затова сложих "част първа" в първия ти пост.

съжалявам ако съм ти наложил "стил" на обозначаване на частите ти, но така както ги беше почнал помислих че ще отвориш друга тема за "част втора"

[Spit-Fire]

Няма да отварям. Просто мислех да сменям заглавието със част 1, част 2. Ако е възможно кажи ми