Една измислена история... 2

[VesoPesa Профил]

6-ти ноември 2008-ма година, чесът беше около 18:30, Крими прехвърляше БМW форумът от домашният си компютър, взе телефона и се обади на баща си да го пита кога ще се прибира защото му трябваше неговата кола. Оказа се че баща му се е прибрал вече просто е в гаража.
Крими слезе долу взе ключовете от него и тръгна към Дървеница, там трябваше да иде да погледне една Е28-ца. На светофара който тъкмо светан червено той извади диска с надпис ******** Ауто Хитс вол.1 и го пухна в СиДи-то. От колоните започна да звучи Ferry Corsten - Holding On, песен която до болка му напоняше на едно момиче, едно момиче което предизвикваше непонусимата болка в главата му.
Светна зелено, той потегли бавно и спокойно, сякаш от него бе изчезнал живеца. Караше по навик не влагаше душа в това, стигна площад Пирдоп и светофара тъкмоп светна зелено и той продължи да кара с 70-80.стигна до моста под който се минаваше за подуене и се сети че трябва да мине през Слатина, в този момент за стотни от секундата като по навик погледна в огледалото и след като видя че няма коли с десен мигач мина от най лява лента в отбивката която водеше до тунела с най-гадния, може би, обратен завой, скороста беше около 60км/ч той усещаше как параходът беше на кантар с завъртането и го успокой в това му положение когато пред него видя колата движеща се с не повече от 25-30км/ч.
-ПОДЯВОЛИТЕ!!!- възкликана той.
Тогава леко върна волана на ляво и настъпи педала на спирачките, коалта намили и се успокои. Главата му пулсираше, взе обратния завой леко и спокойно и се изкачи по байра.
повече такива моменти нямаше. Той стигна в уреченото време и се срещна със собственика на БМВ-то което трябваше да види. Тогава заедно тръгнаха към колата. Когато пристигнаха той я видя, не беше нищо особенно, боята имаше забележки но общо взето беше добре. запалиха двигателя и тогава той чу 6-тимата да работят в перфектен синхрон, 2-литровия м20 леко ръмжеше доволен от това че са го събудили. Тогава като че ли той забрави абсолютно всичко, вече я нямаше тази женска която бе обесебила мислите му. Огледа колата до колкото можа в тъмното и се разбраха с човека да му се обади на другия ден. Тогава той пое към Бояна. Отново онази песен върна мислите му и отново усети болката в главата си, която не че не чувстваше преди малко но 6-така беше притъпил до такава степен че не я чувстваше.
С минутите болката в главата му се засилваше все повече и повече, а и кашлицата му го измъчваше допълнително. Стигна до НДК и реши да мине през МакДоналдс да си вземе нещо за хапване, когато телефонът му звънна. От разговора се разбра че той трябва да се върне до студентски град. Мина през МакДрайФ-а и си взе обичайното драйв-бай меню или с други думи неща който се ядът лесно докато караш, а именно 2 чизбъргер-а, 2 мактост-а, картофки и кола лайт, ужким била топла, потегли и се запъти към студентски.
Дотук нищо кой знае колко интересно или смущаващо, единствено засилващото се главоболие. Крими имаше чувството че главата му е в менгеме а отзад я притиска някаква преса, но се държеше.
когато си свърши работа в студентски се сети за нещо стучката от преди няколко месеца с предната му кола. Тогава той се запозна с едно момиче по малко странен начин и се раяздели с нея по-същия странен начин, от тогава той не я беше виждал. Обаче се сети че може би има свръзка с нея, това беше приятелката на един негов приятел която учеше в нейното училище. Той изрови номера й от телефонния указател на телефона и я набра:
-Алоо, Крими съм кво става.
-Ооо, еми нищо е са тъкмо си пиша с Попа по скайп.
-Ммм браво браво, прати му поздрави от мене. Абе знаеш ли всъщност що ти се обаждам...
-Никаква представа (подхилкване)
- Ха-ха тва беше дежурен въпрос. Таа обаждам ти се да те питам дали познаваш една Рали от твойто даскало, трябва да е колкото тебе?
-Еми да всъщност познавам една, не мног овисока около 1,70 със дълга, права, тъмнокестенява коса и много яки сини очи.
-...(мълчание)
-Ехоооо тука ли сиии? (смях)
-Ааа, да чакай че си я представях. (подхилкване) Иначе да точно за нея говорим...май. (смях) Сега ако кажеш че живее в Света Тройца...
-Абе ти май май я познаваш по-добре от мене? (смях)
-Тва значи ли че живее там?
-Да
-Охоо я ми кажи нещо повече за нея, ако ти се занимава де.
-Еми тои Попа така или иначе отиде да пие някъде и нямам кво да правя. Таа, кво да ти кажа за нея, святно момиче е, малко откачена, но е много печена.
-Нещо по специално?
-Еми де да знам питай нещо ако те интересува
-Емиии...
-АААА чакай! (смях) И тя много се кефи на БМВ-та (смях)
-(изтеричен смях)
-Даже ми беше разправяла една случка с някакво момче преди няколко месеца дето се запознала с него докато той правел някакви дрифтове на сточна гара. (смях)
-Аааа, така ли? (смях)
-Ти май знаеш нещо за случилото се? (подхилкване)
-Емии... (смях). Знаеш ли кво ти утре на даскало ли си?
-Ммм дам, 1-ва смяна.
-Ммм, добра значи утре може да намина покрай фризьорския.(смях)
-Добре. Да й спомена ли че някой е питал за нея?
-По-собре не. (смях)
-Добре. (смях) Айде до утре евентуално.
-Айде.
Той затвори телефона и видя че вече е стигнал националния стадион.
Главата го болеше все така силно.
Прибра се вкъщи и пусна кучето на двора да потича чесът беше към 21:30, сипа си вода и изпи поредното, 4-то хапче за главобол за последните 2 часа. след 15-20 минути прибра кучето и седна пред телевизора.
23:40, Крими бе заспал пред телвизора подпрял глава на масичката, събуди го мелодията на Бъгс Бъни(така му звънеше телефона) погледна и видя името на един негов приятел:
-Алоооооо, кво правиш бе пе**рас?
-Спа, ку********но!
-Браво на тебе бе, аре ела към студентски бе!
-Вие там ли сте бе?
-Да бе тука в Джим Бийм сме, аре идвай!
-Добре добре айде оправям се и след 30 минути съм при вас.
-Аре гъз!
Той се оправи набързо викна си едно такси и изчезна към студентски.
Когато пристигна ги видя Хуан и Варуса пияни на кирки едвам гледат:
-Кво става ве пияндетааа (смях)
-ООООО Гъз! - провикна се Хуан
-Ето го беее! - изломоти Варуса
-Абе вие много сте се убили бе. (смях)
-Еми той Хуан вика дай да вземеме бутилка той и Крими ше го викнеме...
-Ама не те дочакахме нещо (смях)
-Да бе виждам ви че едвам гледате.
-Абе ти знаеш ли че има проблем? Варуса е с кола.
-Браво бееееееееее тигриии.
-Мдам трябва ти да караш. (смях) - отбеляза Хуан
-Браво беееее, аз добрече реших да пия та не дойдох с колата (смях)
-Абе то да ти кажа ти малко дойде колкото да ни закараш че ние май трябва да си ходиме че положението хич не е добре (смях) - каза Варуса.
-Аре оправяйте си сметката и да се махаме че аз трябва и да се прибирам после е сестра та няма ключ!
Запътиха се навън когато Крими попита:
-Абе ти с ква кола си бе? С на сесатра ти мегана ли?
-ХАХА не. С един голф 2 ГТИ (смях)
-ЕЕЕЕЕЕЕЕЕ стига беееее да те е*а в газъ голф ли трябва да карам ся?
-Емии...
-П***рас! (смях)
Оказа се че голфчето е на някакъф приятел на Варуса който му дължал пари и Варуса му взел колата докато оня му върне парите.
А голфчето не беше типична пернишка каляска, а доста стегнато и прилично черно, с ББС жанти.
Тръгнаха и по пътя се смяха доста на простотийте на двамата пияни, докато не стигнаха до острия завой след басейна Дианабат.
изведнъж Крими почувства адски силна болка в главата, причерня му и в следващия момент...






...в следващия момент се озова на някакъф плаж, по залез слънце разхождайки се хванал ръката на момичето което обичаше и принципно все още обича.
Разхождаха се и се любуваха на залеза, когато тя го бутна и той падна по гръб на пясъка, а той на свой ред а дръпна и тя падна отгоре му. Двамата се смееха и боричкаха, когато в един момент се целунаха с таква страст, че сякаш облаците и залязващото слунце образуваха самодоволна усмивка в небето.
Тази мелодраматична сцена бе прекъсната от вой на сирени.
Крими отвори очи и видя 2-ма лекари да му говорят нещо и осъзна че се намира в линейка:
-Какво по дяво... - промърмори Крими преди да го прекъснат
-Момче чуваш ли ме?Как се казваш? - го попита лекаря
-Крими съм аз, приятно ми е! - каза го все едно се запознаваше с някой на улицата
-Ще ти кажа аз на тебе едно приятно ти е!
-Кажи боли ли те нещо? - попита го лекарката
-Емии боли ме главата ужасно ме боли главата и китката на лявата ръка и дясното коляно.
-Само това ли е нищо друго ли не те боли?
-Емии не. А къде е тя?
-Коя тя? В колата нямаше момиче! Само двамата ти пияни приятели.
-Няма значение. Те как са?
-Нищо йм няма, откараха ги вкъщи.
В този момент линейаката спря и го свалиха пред Пирогов. Вкараха го в противошокова зала. Там друг го прегледа, бинтова китката му и коляното. А той с всяка изминала сеунда се чувстваше все по-адекватен, след скенера го върнаха в противошокова зала, където лекарите казаха че всичко е наред и почнаха да го разпитват:
-Крими, как си мой човек?
-Еми май и по-добре съм бил ама не се оплаквам.
-Хаха имаш увство за хумор. Кажи ми какво стана преди малко?
-Еми незнам, карах, смеехме се с другите момчета и изведнъж някаква жестока болка в главата ме преряза, причерня ми и...
-И?
-Събудих се в линейката.
-Еми изследванита показват че ти няма нищо.
-Еми нормално, всъшност не знам дали е нормално, щото от няколко дни главата ме боли зверски и хапчета не ми помагат особенно,а тая вечер мо болеше непонусимо, ама малко ми беш поминала като се качих да карам.
-Ммм добре няма нужда да те държим, само ще ти изпиша едно лекарство за главобола.
-А къде са ми нещата?
-При полицайте, като отидеш да те разпитат ще си ги вземеш
Той мина през стайчката на полицайте, даде показания взе си нещата и си замина. Дори забрави да попита къде са се ударили ударили ли са се въобще и такива работи. В главата му беше единствено сцената на плажа.
Прибра се към 3:15 през ноща и след 5-10 минути се прибра и сестра му, той не й каза нищо, просто си легна и заспа мислейки си за лицето на момичето, за радоста в очите й, за целувката и най вече че може би тая случка щеше да остане само в мислите му.






Може би не се получи добре, но нещо ми го няма настроението за писане
Да но все пак ви хареса
Само да спомена че разказа е смесица между реалност и художествена измислица не всичко е реалност

[uricatoli]

бате.. тука всички писатели се извъдихме

[Runnaway]

Колега, историята не е лоша, но в определени моменти се губи смисълът на изреченията ..

Сега слушам парчето на Фери Корстен и е мн добро ..

Горе главата и с усмивка напред ..

[bmw318_94 Профил]

Харесва ми начинът по който си го написал

[Illusion Профил]

А защо такива неща трябва да научавам от форума...
Съжалявам за случилото се и бързо възстановяване ти желая.

Hold my face, in your hands, look into my eyes
So understand, all the toughts, inside your mind
Tell me it’s time

[VesoPesa Профил]

А защо такива неща трябва да научавам от форума...
Съжалявам за случилото се и бързо възстановяване ти желая.

Hold my face, in your hands, look into my eyes
So understand, all the toughts, inside your mind
Tell me it’s time

Еми случва се понякога да разбираме някой неща от странични хора и места

[Александър Георгиев]

На мен лично много ми хареса

[Стани]

Готина историика продължавай да пишеш.

[Turbo_Ted]

скоро може да подпомогна историйката с джанти алпина

[Acceleration Профил]

евала

[BMWPetio Профил]

И на мен историята ми хареса.Продължавай в същия дух.

[shako Профил]

Лично на мен историите много ми харесаха!!!
P.S. чакам следващите