Виж темата - ... кога си давате сметка че ви е свършил таланта ?

от **alx** » 01 Дек 2004, 0:32

не знам дали сме готови за такава тема.. ма... що не...

всеки които се е търкалял и омазвал знае непогрешимото усещане когато тръгне да става лошото... или не го знае?

понякога се блъскаме със широко отворени очи защото сме го "видяли" да се случва предварително, друг път се случва без изобщо да си дадеме сметка и ни идва изневиделица...

основния ми въпрос е: как знаете че се блъскате?

въпроса ми не е "опишете си последната катастрофа"... по-скоро... опишете ми мислите секунди преди блъскането...

при мене... ще го напиша малко като напредне темата

от **err0r** » 01 Дек 2004, 1:03

Ами аз лично не съм карал като съм катастрофирал, но с баща ми преди 3 години като се връщахме от морето по Подбалканската между Карлово и Калофер задницата ни изпревари на един завой и за 10 метра не паднахме в дерето, а се "отървахме" само с канавката на насрещното. Скоростта беше някъде около стоте, времето - тамън започнало да вали (пътя разлигавен), блее баща ми в касетофона - търси радио и на един ляв завой, супер лек, търсейки радио сваля очи от пътя и с десните колела влиза в банкета. Аз му казвам да дръпне леко в ляво за да излезе напътя, той прави супер рязко движение с волана и цялата кола се извърта брутално, минава през трите ленти за движение (дорбре, че никой не ни посрещна в насрещното) и буф в канавката. Всичко стана адски адски бързо, виждам пътя, в следващия момент виждам някакъв хълм и в следващия момент вече чувам трясъка и се измествам плътно до вратата заради инертното ми движение. 3 седмици по-късно като си затворех очите виждах тези 3 картинки, вече в движение... От Фолгзвагена нищо не ставаше тогава...
Същата година с БМВ-то се връщаме от Монтана, на някакво кръщене бяхме, през Петрохан. Времето - студено, вали... На един много скапан десен завой баща ми влиза със скорост не повече от 70, не е включил предавка, колата се движи по инерция надолу. Тръгва да намаля за завоя и гумите блокират. Колата става неуправляема, продължава движението си след началото на завоя по права линия, влизаме в насрещното, след него в банкета, при което баща ми отпуска (чак тогава, не знам защо) спирачката и дозавърта надясно волана. Колата се обърна перпендикулярно на пътя точно в средата на завоя. Аз бях по-спокоен и адекватен от миналия път... включих аварийните мигачи, защото зад нас идваше колона. Баща ми бързо изтегли малко назад и продължихме движението... по-скоро пълзенето, защото явно момента не бе подходящ за бързо каране.

Определено и шофьора и пътника придобиват някакви рефлекси и усещане за нещата при катастрофа и се стремят да я избегнат всеячески. Но опита идва с времето... и с неприятните случаи, колкото и да е жалко

Но нека ние сме живи и здрави, пък ламарините смазани. Предпочитам това, пред смазан човек в смазана кола!

от **WeiSTD** » 01 Дек 2004, 1:10

Аз съм се блъскал само веднъж, и се случи прекалено бързо да имам време да мисля. От момента в който имах видимост към него до момента на сблъсъка имаше не повече от секунда.

Факта е че докато не се блъснахме мислих че той си е в лентата и че ще се разминеме с 5-10см. Но в момент на паника, човек не мисли много правилно.

Когато се блъснахме беше познатото потъване на сърцето когато знаеш че си згафил нещо яко и че не е от тези ситуаций дето можеш да се извиниш и да се изнесеш тихичко от стаята.

от **TheDrill** » 01 Дек 2004, 2:27

"Айде....си е*а ма**та....що не карах по-бавно!" :uups:

от **vlad0** » 01 Дек 2004, 4:48

Млад шофйор съм и при последната си катастрофа, която не беше лека, но все пак нямаше ранени и нямаше засегнати други(беше сблъсък в стълб) се опитах да спася положението със спирачката и волана! В смисъл много на спирачката и въртиш волана, но реално нямах представа накъде и как и какво да направя...
След случката поради афекта под който бях и постояно си пресъздвах ситуацията и ми дойдоха много идеи и начини по които бих могъл да предовратя прекия удар(дори с повече газ)

Но от веднъж не се получава някакъв рефлекс за по-нататък! Истината е, че не искам и да имам повече, за да го придобия този рефлекс! Другата истина е, че при мен дойде абсолютно неочаквано и просто се случи, а разбрах, какво се случва 1 секунда след като почна борбата за оцеляване!

от **Един** » 01 Дек 2004, 8:02

Ами аз засега не съм се мазал, но на няколко пъти съм бил много близо. Досега в такива ситуации не си спомнял да съм имал време за мислене - реакциите ми са били по-скоро интуитивни или даже инстинктивни. Чак след като ситуацията отмине и адреналина се поразсее съм си давал сметка колко близо съм бил до нещо грозно и какво съм направил за да го избегна.

от **Metallium** » 01 Дек 2004, 9:01

Мдам..и аз така.Да чукна на дърво още не съм се блъскал за 3години каране но и аз на няколко пъти съм се разминавал за 1 брой. Последния път беше на подбалканския.Тръгнах да изпреварвам един Тир на лек ляв завой а то имало лед и щях да му влезна под каросерията за 1 бройка. При мене всичко е върпос на рефлекс, хич не мисля общо взето..то става се секунди/стотни...как да мислиш. Засега съм оцелвал правилните рефлекси

..и чак след това 1-2-5минути се замислям какво можеше да стане и почвам да карам бавно ама не ме държи много време и после айде пак на газта.

от **Dimo** » 01 Дек 2004, 9:49

Ми всъщност катастрофата не я очакваш и нямаш време да мислиш в секундите преди удара защото през тва време си зает да се опитваш да избегнеш удара. Всичко ти е като на сън, а при мен имах чуство че когато натисках спирачката просто нещо буташе колата отзад и тя така и не успя да спре :uups:

(Добре че беше Москвич тогава, а не БМВ-то) :mhihi:

от **tsvet40** » 01 Дек 2004, 10:43

Само веднъж съм се удрял по моя вина, не, че беше особено зловещ удар, но чувството, когато знаеш, че няма какво повече да направиш и следва удар, е изключително неприятно... Тези 2-3 секунди ми се иска никога да не ги преживявам отново :confused:

Хубавото е, че в такива ситуации съм хладнокръвен и в споменятия случай успях да реагирам правилно и да пропусна един стълб, избирайки си бордюра. Резултатът не беше по-малко плачевен за колата, но поне на мен ми нямаше нищо, въпреки липсата на колан :uups:

от **naskoksan** » 01 Дек 2004, 10:45

Мислите точно преди катастрофата са много
разнородни...
Кара си съвсем спокойно по улицата
май месец, точно беше валяло сняг, но
всичко е сухо дори топло, даже си е
отворил леко прозореца за да усети
шума на двигателя и да се слее до
известна степен околната среда

Леко ядосан от неприятна свада, но
тъй като в колата придобива онова особено
осещане на уединение и приятно разпускане.
Звучи Purple Rain :!:

Спира да мисли за каквото и да е и
просто кара по улиците на града, съвсем безцелно.

В следващия момент фарове проблясват отсреща
като светкавица на фотоапарат, колата прави ляв
завой срещу него и няма достатъчно време да се
изнесе.
Първа мисъл: Ей сега си е** майката.
След това сякаш всичко притихва,
околните шумове просто постепенно изчезват.
Неопитен шофьор и инстинктивно скача на
спирачките колелата блокират, гумите се
подхлъзват и колата става неоправляеме.

Времето уж се забавя по разкази на много
хора, но в този случай сякаш се ускори още
повече, мислите е трудно да се опишат в този
момент, но определено в такива моменти
мозъка сякаш се самоизключва, най-вероятно
защитна реакция - предпазва те от лоши спомени
инетресно нещо е това човешкото съзнание и
може би по-загадъчно и от най-смелите
предположения :idea:

В следващия момент се удря и се чува единствено
леко пукане и хръщене от счупеното с глава
челно стъкло, никакви други звуци... мисли
отново не го спохождат. А след това -
пълно затъмнение, времето може да е било
2-3 мин., а може и няколко секунди, никой не
може да каже... Смесени чувства след осъзнаването,
първосигнални,

дали да ходи да го утрепе тоя,
дали да си седи мирно, дали... и после всичко
сякаш си влиза в релси и се развива по установения
ред.

Но е трудно да се говори за някакви мисли точно
преди ла**та да се фраснат във вентилатора :mhihi:

от **DEFLEPPARD** » 01 Дек 2004, 11:53

първия път успях да избегна катастрофата....
незнайно защо една кола наби спирачки в лявата лента и следващите две се блъснаха в нея - аз 4-тата скочих на спирачките, спрях и си казах "слава богу" в следващия момент погледнах в огледалото (тва от баща ми го знам - спреш ли рязко си длъжен да видиш кво става зад тебе...) и видях че следващия няма да може да спре и ще ме удари... през тва време от дясната лента минаваше автобус.. реших че ше се залепя за задницата на автобуса като мине и само си повтарях "дано да ме блъсне, дано не ме блъсне..." и като мина автобуса тръгнах веднага след него и ми се размина...

първата катастрофа (и единствена засега)
бях спрял на средата на кръстовището заради един идиот... и го чаках да ми отпуши пътя.. в същото време тоя дето беше заедно с мене (BMW_X5 му е ника) нещо дрънкаше относно бързо приближаващото се такси което щеше да ни удари...
мислех си "дано не ме удари... после абе майната му тоя идиот дето ми спрях заради тръгвам и ше го закарам от другата страна на пътя ако тряба... в следващия момент тошко вече се вайкаше "тоя ше ни блъсне.." аз му казах "няма. ше спре" въпреки че въобще не го погледнах... тъкмо реших да тръгна въпреки тоя пред мене и от другата страна дойдоха колите и нямаше как вече... всичко беше свъришило, казах си "по добре тоя дето ме вижда че съм тука да ме удари... или пък да успее да спре, отколкото да се изпреча на тия засилените..." тошко каза "ае... свърши тя" и се обърна на другата страна... чух спирачки за части от секундата стиснах волана малко по силна и ни блъснаха...

последната случка:
булевард с по 2 платна във всяка посока...
изпреварвах автобус в лявата лента (той в дясната) когато един мерцедес реши да навлезе в насрещното за да изпреварна някой си...
намалих рязко... помислих си "дано да няма някой близо зад мен" погледнах в огледалото и скочих на спирачката, спрях напълно (не че ако имаше някой нямаше да спра...) оня обаче засилваше повече... беше ми ясно че или ще успее да свие в последния момент или ще ме удари... включих задна и погледнах назад по навик да давам назад и осъзнах че не съм си сложил колана и тоя ако ме блъсне ще се размажа на предното стъкло така както ми е завъртяна главата... погледнах напред и го видях как се разминава с мен на 2 косъма разстояние... първата мисъл след това "добре че не ме блъсна...." тръгнах полека и го псувах 5-10 минути като се опитвах да не повторя нито една дума...

друга скорошна случка:
влизам в един лек завой с ниска скорост (може би 40км/ч) натоварена улица от 2 ленти, отдясно наспрели много коли... беше мокро... разминаването с насрещните коли става на по 5см.. тъкмо се разминавах с една кола и реших да вкарам от 3-та на 2-ра че много ми бяха ниски оборотите, напправих го и колата веднаа занесе (оказа се че мокрите ивици са заледени) инстинктивно и едновременно стиснах волана и натиснах съединителя (и заъртях волана да изправя колата направо) за мой късмет стъпа на сухо и се изправи веднага...
първата мисъл след това "добре че карах бавно..." и тва ми повиши вниманието към пътя...

П.С.
забелязал съм че имам нещо като късмет ли или как се нарича и аз не знам.. винаги когато има някаква опасност за която не знам ми се случва това което може да се случи но съвсем леко колкото да разбера за опасността и да внимавам занапред.... при всички ситуации не че е явление на което може да се разчита, но все пак добре че го има

от **tsvet40** » 01 Дек 2004, 12:05

alx написа:въпроса ми не е "опишете си последната катастрофа"... по-скоро... опишете ми мислите секунди преди блъскането...

от **BadAngel** » 01 Дек 2004, 12:10

Аз още не съм катастрофирал сериозно, но обичам на заден ход като давам да паркирам да чукна някои лекичко... знам си, че ще го ударя, виждам го, ма когато се сетя да натисна спирачката то късно вече.. 3-4 пъти ми се е случвало, ма напоследък внимавам много, така че да не стават инциденти

от RS » 01 Дек 2004, 12:11

Дълга права преминаваща във на пръв поглед приятен, но всъщност коварен ляв 110-120 градусов завой. Топло време добри гуми, що годе опитен шофьор и ..... НЕСЪОБРАЗЕНА СКОРОСТ.
Преминаване на по ниска предавка преди завоя, влизане в завоя и аааааа че хубава мантинела отсреща, пък и бордюра висок, хубав и обилно залян с моторно масло. Парчета от брони и престилки допълват картината. Започва да ми се струва,че май карам по- бързичко и леко пипам спирачката:
Предицата тръгва по допирателната, точно към гореописаните забележителности. Инстиктивно спирачката вече е натисната сериозно.Блокиране на гумите
Страх и ужас поради факта, че си представям на какво ще заприлича колата ми.
Поява на мисъл, а от там и на хладнокръвност!!!

Едновременно леко отпускане на спирачката за да зацепят гумите и пълен ляв.
Колата влиза в пътя и само леко чуква със задна дясна гума бордюра!
Егати облекчението.
Това беше последния случай.

Иначе в предишния установих ,че не мога да спра напълно от около 60-70 км/ч в разстояние от 8-10м и преместих един дядо и кадета му мъничко. Мислите бяха същите но ефекта не. Просто в един момент осъзнаваш че е неизбежно, а тогава дори и гадното усещане под лъжичката изчезва.

На всички Безаварийно шофиране

от **X-citer** » 01 Дек 2004, 12:46

Тема свързана с гадни за всички нас спомени.
При мен мислите са: точно преди удара, по време на удара, и след удара.
Когато се мацнах за първи път, просто не ми стигнаха 4-5 метра спирачен път. Вече бях видял катастрофата преди да е настъпила. Стиснах волана здраво и си помислих "Е сега си е*а майката". Нямаше накъде да избегна удара.
При катастрофата в която оцелях на косъм(бях пасажер тогава) : При влизането в завоя и поглеждането на километража вече бях сигурен, че няма да излезем. При страничното поднасяне инстинктивно сложих крак върху таблото за да не изхвърча през стъклото при ударите и стиснах здраво дръжката на вратата. Докато колата летеше право към стълб, който директно щеше да се вреже в моята врата гледах уплашено защото знаех какво ще последва след част от секундата. След като колата се удари в 2 поредни стълба и мантинела загубих съзнание от ударите на главата в челното и странично стъкло който счупих. В следващия момент всичко беше тъмно и не усещах нищо, но можех да мисля. Никога няма да забравя въпроса който ми мина тогава през главата: "Мамка му, това ли беше???" Помислих че вече съм пътник...

Виж темата - ... кога си давате сметка че ви е свършил таланта ?

Официален форум

... кога си давате сметка че ви е свършил таланта ?

... кога си давате сметка че ви е свършил таланта ?

Re: ... кога си давате сметка че ви е свършил таланта ?

Кой е на линия