Виж темата - За загубата... и смисълът след това

от **Dimitroff** » 04 Ное 2008, 13:12

Към автора на темата:
Каквото и да се кажа няма да промени факта, че любим човек, човек който ни е давал истинска, чиста, необременена любов не е вече до нас.
Казват, че имам моменти, в който настъпва обрат в живота на всеки един от нас-това е такъв момент!Не глупости от рода на проблеми в работата, проблеми с жената до теб, проблеми с колата.Тук говорим за нещо истинско!Нещо важно!
Знам много добре какво усещаш-вече 4та година го усещам и аз.Опитвам се да бъда силен и да давам кураж на майка ми и брат ми, който е 8 години по-малък от мен.Да му давам пример.Да го напътствам, защото виждам, а и усещам, че той ме възприема и като брат и като баща!Ужасно тежко и трудно е на моменти.Дори и сега докато пиша буцата се е наместила удобно в гърлото ми, а очите ми претрепват...обаче няма!Няма да позволя да се пльосна и да се самосъжалявам за това, че някой, нещо е позволило на съпруга и двама сина да останат сами.Без човека, който обичат повече от всичко на този свят!Не защото не искам, а защото не трябва!!Разбрах по-късно какво е коствало на майка ми да съобщи ужасната новина на баба ми, дядо ми, братчето ми...и на мен (бях в Щатите по това време).Не мога да си представя дори как е събирала кураж, как е успяла да преглътне сълзите си, за да ни го представи по един "по-нормален" начин (няма такъв!!)...Сега е мой ред да бъда силния, да вдъхвам кураж, да се боря! няма какво повече да обяснявам-искам само да ти кажа, че трябва да бъдеш силен!Да усееш да се съвземеш и да се изправиш!Няма друг шанс!Няма друг изход!!

П.с. Успокой се...времето няма да отмие или размъти образа на скъпите ни близки за нас хора!!Нищо няма да успее да промени този образ и спомена за хората, който са давали всичко за нас!!

Сега смятам да хвана телефона си, да се обадя на майка ми, на брат ми и на човека, който във онзи момент са били до мен, "придържали са ме изправен" и да им кажа колко много държа на тях и колко много значат те за мен, защото понякога им го спестявам!!

искам също да кажа на всичко колеги писали преди мен и тези, който ще пишат след мен - животът е толкова кратък, че понякога улисани във всекидневните ГЛУПОСТИ пропускаме истинските неща около нас.Пропускаме да покажем на хората, който винаги са били, са и ще бъдат до нас колко много значат за нас...а не трябва!!
:idea:

от **rado_rf** » 04 Ное 2008, 17:10

Не, че нещо, ама... Разревах се :bcry:

от **savski** » 04 Ное 2008, 20:53

Колеги, благодаря ви, наистина с цялото си сърце! Останах изненадан като видях колко много хора са решили да ми напишат една-две думи - истински, извън ежедневните глупости!
Наистина трябва да се научим да ценим дребните неща - усмивката на любимия човек, всеки жест на нашите родители, приятели и на всички, които държим. Да, това не е клише! Наистина го мисля и се радвам, че вие, мили приятели, които писахте тук, също го мислите!
Снощи беше поредната вечер, когато не можех да заспя, сълзите ми напираха и буцата в гърлото ми се обазува!
Приятели, съжалявам за вашата загуба! Докато четох мненията ви отново се просълзих, защото се трогнах от нещата, които всеки един от вас е писал.
Dimitroff, наистина е хубаво това, което правиш - всеки един от нас трябва да го прави - да показва на близките си, че ги обича!
Lattri, колкото и философски да се опитваме да гледаме на нащата - наистина боли!
kOnPuBkA, миличка, убеден съм, че баща ти те гледа и ти се радва ужасно много!
alexsch, приятел, понякога е важно не да може да ти се окаже помощ, а да има някой на когото да кажеш, който да те разбира! Благодаря ти!
Niko M3, ужас!!! Ужасно! Съжалявам много за болката ти! Напълно те разбирам и подкрепям!
D3BEP, говорех за баба ми! Тази жена ме е отгледала и и бях любимото внуче. И преди година и половина, като отивах да си подавам документите за записване в УНСС, посветих следването си на нея - това й беше най-голямата мечта!
A_DUNCHEV, благодаря ти! Наистина ми поолекна, като ви го написах!
Dimo, vesko06, spacepl, laviatan, SKISA, klintan66 и всички останали, които писахте тук -
Едно голямо благодаря, че прочетохте това, което съм написал и бяхте съпричастни с болката ми! Аз също съм съпричастен с вашата!
Благодаря и на тези, които дори само са прочели темата! Всичко това за мен е огромен жест!

от **Burningparis** » 04 Ное 2008, 21:54

Единствено мога да ти кажа, че смъртта е точно толкова естествена за човека колкото е и почти всеки друг жизнен процес. Рано или късно идва... ако това е успокоение....

също така единсвено мога да ти кажа, че и аз както теб влизам в стаята, в която съм отраснал и очаквам там да ме посрещне усмихнат дядо ми а вместо това виждам портрета с черната лента... почти всеки път когато имам нужда от подкрепа мислено се връщам към него и ми липсва неописуемо... и както теб гледайки компютъра аз се сещам колко пъти е събирал пари за да ми помага да си реализирам безумните идеи по колата ... и въобще...

това е, животът учи...

от **ktv** » 04 Ное 2008, 22:19

Нищо конкретно няма да кажа, защото това е твърде лично и каквото и да пишем и умуваме, човек различно усеща загубата. По принцип обаче всичко има начало и край, и важното е докато са живи хората да общуваме, говорим, уважаваме и т.н, и т.н. с тях. И нека помним, и знаем, че после като правим нещата добре или зле, тия които не са между нас биха одобрили или напротив действията ни.
А човек колкото и да е "подготвен" за загубата, винаги научава от живота, че това изобщо не е така. Ние, живите, живеем и заради тия, които не са между нас. Важното е те да са винаги вътре в нас. Животът е низ от възходи и падения, с които трябва да се съобразяваме. Животът трябва да се изживее въпреки всичко, и колкото по- достойно се живее, толкова повече биха се гордели с нас близките, които сме загубили.

от **h4ckED** » 04 Ное 2008, 22:29

Много кофти ми стана като чета тези постове, даже да не казвам че се просълзих ...

Няма безсмъртни ... за всички има край и никой неможе да предотврати този край. И за мен ще дойде този ден, но много ми се иска когато дойде, да дойде за всички други. Не че съм алчен, егоист и т.н. ... просто искам никой да не ми липсва :bcry:

от **kOnPuBkA** » 05 Ное 2008, 1:32

А колкото до смисъла след загубата... Знам ли, според мен смисъла е кръговрата... Смисълът е след като загубиш близък да създадеш друго същество, за което да се грижиш, да ти запълва дните, да ти даде нов смисъл и така... Вярно е, че едното не заменя другото, липсата никога не се запълва, празнината си е празнина, но поне човек знае защо той е останал.

На колегата savski мога да му кажа само, че му благодаря и аз, защото ме накара да повярвам още по-силно, че един ден ще ми се карат някъде там и ще ми се радват от това, което съм постигнала с много труд и много болка

Очаквам следващата си среща с татко с огромно нетърпение, но не бързам за нея...

от **DiDi** » 05 Ное 2008, 1:35

Знай, че тя е до теб!

от **savski** » 05 Ное 2008, 1:49

Диди, знам! Усещам я! Ние с нея си имахме специална връзка - аз съм й последното внуче, кръстен съм на нея, тя ме е гледала почти през целия ми живот! Такава връзка не се прекратява дори и със смъртта! Благодаря ти най-искрено, помогна ми да я усетя още веднъж!
kOnPuBkA, последното ти изречение е много мъдро! Мисля, че то обуславя мислите на всички нас, които страдаме за някой наш близък!
По повод това, което написа h4ckED. Имам някакъв много блед спомен като малко дете. Не съм сигурен дали гледах нещо или чух, но ясно помня, че още мъничък си помислих какво ли ще е мама и татко да ги няма и колко хубаво би било ако това се случи първо с мен. Но човек не трябва да бъде егоист, не и в този случай.
Философски погледнато всичко е един кръговрат. И да - на всеки ще му дойде времето, но... леглото е празно, дрехите няма да бъдат облечени повече... Не може да се гледа само философски на нещата, дори да е по-здравословно! Още от малко дете започнах да мисля, че рано или късно това ще се случи около мен! Но както каза ktv, колкото и да си готов... рухваш!

от **DiDi** » 05 Ное 2008, 1:56

savski написа:Диди, знам! Усещам я! Ние с нея си имахме специална връзка - аз съм й последното внуче, кръстен съм на нея, тя ме е гледала почти през целия ми живот! Такава връзка не се прекратява дори и със смъртта! Благодаря ти най-искрено, помогна ми да я усетя още веднъж!

Виж, знам как се чувстваш, защото аз миналата седмица загубих дядо ми и те разбирам в момента напълно. Радвам се, че съм ти помогнала. Когато се сетя за него знам, че е до мен.

от **Totogada** » 05 Ное 2008, 2:35

Burningparis написа:...... и аз както теб влизам в стаята, в която съм отраснал и очаквам там да ме посрещне усмихнат дядо ми а вместо това виждам портрета с черната лента... почти всеки път когато имам нужда от подкрепа мислено се връщам към него и ми липсва неописуемо...

от **SKISA** » 05 Ное 2008, 9:43

савски,това че сподели с нас мъката си се надявам да я е направило по-малка,въпреки ,че е трудно. няма човек на света ,който да не е минал през това или ще мине!!! когато го споделиш с приятели-става по-леко....

от **savski** » 05 Ное 2008, 13:12

Диди, съжалявам за загубата ти! Мога само да ти дам един съвет - съберете нещата му на едно място и ги приберете. Така ще го усещате близо до вас, но няма да се сривате психически, както когато аз отворя раклата и й видя елечето или отворя дрешника и видя бастунчето й- няма да ти казвам ефекта след това!
SKISA, определено споделянето на мъката ми помогна. Понякога се чувствам толкова задръстен от някакви неща, които са ми се случили назад в миналото. Имам приятели, които знам, че винаги ще са насреща, просто някой път ми е по-лесно да седна й да пиша, отколкото да говоря затова. Онази вечер се замислих дали да хвана белия лист, както правя обикновено или да седна на компютъра и да пиша тук. Реших да направя нещо по-различно и след това се почувствах по-добре. Особено мило ми стана и вчера като видях колко хора са ми писали!

от **павката** » 05 Ное 2008, 22:59

много са малко хората тук,които имат чувства или искат да ги споделят!
то целият живот е станал толкова комерсиален,че просто се губи смисъла му,май!
и много се чудих на момчета в казармата,които казваха-абе няма ли дъртата да умре,че да ме пуснат :shock:

от **sonny** » 06 Ное 2008, 0:06

и аз съм в кюпа от почти 7 месеца, тъпо е, гадно е, ужасно е, но това е живота, незнам дали минава и минута без да мисля, всичко окло мен ми напомня за него, всичко което правя е заради него, но това няма да го върне. Единствено мога да съм му Благодарен до гроб, че е направил от мен това което съм и, че не ме е оставил да се оправям сам. Все едно е имал мисия, когато поех своя собствен житейски път, той ме напусна, все едно, че си е свършил работата и неиска да ми се преяка, да свърша аз моята работа с моята наследница. Кръговрат, какво да се прави. Предполагам, че и баба ти е сторила същото. Радвай се на живота, радвай се на спомените, плачи когато ти се плаче и се смей когато ти се смее, незадържай болката в теб, защото боли, много боли. Нелишавай околните от своето внимание и лъчезарност, защото те имат нужда от нея. Когато си спомниш за нея, винаги се усмихвай и казвай, Аз го правя за теб, искам да направя така, че твоя живот да не е бил напразно.

Виж темата - За загубата... и смисълът след това

Официален форум

За загубата... и смисълът след това

Кой е на линия