Когато разбираш смисъла на живота или не съвсем..

[Spit-Fire]

Петък късно вечер...
Поредния петък за Боби, но първият в който той беше сам. Седеше унил на масата с изражение на малко дете, което туко що е разбрало, че дядо Коледа не съществува, той отпиваше поредна глътка от двойното си кафе. Замислен, той си спомняше като на трейлър от филм последните 5 години от живота му. Толкова много неща се бяха случили през тях за него - беше намерил жената на своя живот ( която той по-рано днес откри в нейния апартамент да се онаножда с най-добрия му приятел ), беше открил другата част от сърцето си - много черно Е30 комби, което той беше превърнал в нещо много специално за него, беше намерил добра работа - всичко което той беше искал от живота. Но точно в този скапан ден, той беше загубил много неща - загуби жената на живота си, загуби работата си защото беше споделил на своя началник меко казано, че е най-големия калъф на земята, загуби също и най-добрия си приятел, поне така си мислеше той...
Поредна глътка от кафето му се оказа последната в чашата. Той сякъш се замисли, но главата му беше по-празна от бъчва с ракия в мазето на алкохолик. Е какво пък, той грабна ключовете на единственото му останало нещо и се запъти към него. Тя беше точно срещу него, красива като Бейонсе Ноулз, и също толкова черна. Звездите се отразяваха в черната и снага като цели диаманти посипани по нея. Боби се приближи и плъзна нежно ръката си по 3-те ленти на капака и , и неусетно стигна до ключалката на вратата. Звукът от послушната аларма меко погали неговите уши. Той се намести в удобното кожено рекаро и затвори вратата. Вече се намираше в неговия собствен и единствен свят...
Той вкара ключа, и мъркането на 6 котенца под капака започна да гали неговите уши. На пръв поглед тези безобидни котенца се превръщаха в хищни гепарди след 4000 оборота. Четирите бели оченца осветиха пътя и той се отправи незнайно на къде. Реши за секунди да се качи високо в планината, където ще бъде спокоен, пък и чистият въздух може да се отрази добре на инъче блокиралата му глава. Неусетно беше преполовил пътя под звука на "Bob Marley - Ain't no sunshine". Той се замисли за момент и осъзна, че я слуша за 10-ти път.. какво пък, песента си беше хубава и точно на място. Неусетно той почти беше към края на своето пътуване и почти беше стигнал до мястото, което си беше наумил. Той ходеше всеки път там да размишлява над живота когато имаше проблеми. Изведнъж нещо се наби в неговия поглед - той видя силуета на много добре познат звяр от него - матово черно БМВ Е36, с черни матови джанти и затъмнени прозорци. Той познаваше само колата, защото тя беше нещо като жива легенда в града. Носеха се митове, че на светофарни гонки и отсечки в града е побеждавала коли, които по достоверна информация са много над 500 конски сили. Но никой не познаваше собственика на този звяр.
До силуета на колата, той видя още един силует на мъж, седнал на предния капак, гледащ към града.
Боби бавно се приближи и паркира до него. Той беше като вцепенен, незнайно защо. Бавно излезе от колата и затвори вратата. Той също седна на предния капак на своята прелест и се загледа към града.
Двамата се спогледаха за миг, но никой не обели и дума. Минаваха минути в мълчание, но все пак....

- Как е, пич - заговори го момчето с Е36-цата - живота е труден и изпълнен с проблеми и разочарования нали...
- Да, но защо мислиш, че моят е такъв?
- Обикновено идваме на места като тези, когато имаме доста сериозни проблеми, никой здраво мислещ човек не би тъгнал из планините в 3 през нощта.
- Прав си... за жалост позна....
- Проблеми с приятелката, предполагам?
- Пак позна, но вече и нея я няма...
- Не се сдухвай, пич, живота е кофти работа, но все някак трябва да го живеем.
- Да така е, а ти защо си тук? Между другото аз съм Боби, приятно ми е !
- Здравей, аз съм Асен. Ами тук съм... днес загубих 2-ма мой много добри приятели... света така е устроен - ти обичаш нещо, а то те погубва... Катастрофираха днес сутринта докато отиваха да оглеждат една М3-ка ... - един пиян внезапно им навлиза в лентата и... зловещ челен сблъсък...
- .... Съжалявам приятел, лека им пръст, сигурен съм, че са били добри хора...
- Бяха... за съжаление винаги добрите си отиват рано...
- Да, така казва и един човек, който също си е отишал рано - Тупак Шакур.
- Значи си му фенче?
- Ами да, харесвам песните му. По принцип харесвам всичко което е стойностно за слушане.
- Само така приятел, радвам се, че са останали още такива хора.
- Ами ти... колата ти... носят се легенди за теб, но никой не те е виждал на живо.
- Легенди? Мисля, че преовеличаваш. Аз съм просто един обикновен човек с една любов, не съм легенда. Ела да ти покажа нещо.
В този миг той скокна и отвори капака на своята кола. Пред Боби блесна перфектно лъснат двигател С54 туин-турбо. Боби направи физиономия точно като Джим Кери в филма "Маската"
- Значи този палавник се крие под капака? Колко коня е ?
- Ами да, не съм го мерил, но мисля, че е близо 800. Ти какво имаш под капака?
- Аз съм скромен - отвърна Боби и отвори капака на своята кола.
- Това S50 ли е ? 3.2 ?
- Да, личи си, че доста разбираш от БМВ.
- Ами когато обичаме нещо се налага да го опознаваме все повече и повече Какво ще кажеш вместо да седим тук и да се сдухваме да покараме малко ?
- ОК, хайде да го направим - отвърна Боби.
Два мъркащи звяра бавно се отправиха към правия като плат път. Те спряха един до друг и свалиха прозорците си.
- Боби, знаеш ли какво е дрифт ?
- Естествено, когато обичаме нещо се налага да го знаем
- Хехе, лудак си ти Боби, хайде да се повеселим.
В този миг Боби чу нещо познато, което опъна широка усмивка на лицето му. Следваше прав участък, двете бими се движеха една до друга, ангелските им "очи" блестяха като очите на четири гладни котарака, чакащи своята вечеря всеки момент. И ето, че наближиха завойте. Боби за миг се замисли, но неговата мисъл беше секната от звуците на "Whitesnake - Here i go again" или по-точно "Here i go again on my own, going down the only road i've ever known...."
Очите на Боби светнаха, все едно той беше наркоман туко що взел поредната си доза. Той не виждаше и не чуваше нищо в този миг.
"М-м-м-м-м-м-м-м-та-та-та-та-та фссст фсссссст та-та-та" звукът от турбо и разярен шест цилиндров двигател бързо събуди Боби, а той чакаше само това. Двете черни хубавици се понесоха почти 80 градусово през завойте по инъче спокойния път. Адреналинът блъскаше в главата му, сякъш беше топка от СПОРТ ТОТО 6/49.
Неусетно вече бяха пристигнали в града, и успокоиха темпото.
Аварийни светлини, и новият приятел на Боби отби на една автобусна спирка. Боби направи същото и спря зад него.
- Добре се позабавлявахме, а Боби? Надявам се, че поне за минутки забрави за проблемите си.
- Ами да, за минутки, но като се прибера пак ще осъзная, че загубих приятелката си, най-добрият си приятел и работата си...
- Майната му! .... Работа ли каза? Какво работеше?
- Ами по диплома съм дизайнер, работех като началник на група. Най-много обичам автомобилния дизайн.
- Наистина? Не може да бъде! Аз съм управител в една от най-големите фирми за тунинг - "******" , и точно сега си търся старши дизайнер. Искаш ли да се пробваш, заплатата и екипът са много добри!
- Леле ама ти сериозно ли говориш? Не може да бъде! Разбира се, че искам, пък и имам ли избор - отвърна Боби с усмивка опъната от ухо до ухо.
- Ето ти телефонният ми номер, звънни ми утре да се видим и да поговорим. Сега мисля, че е по-добре и за двамата да се прибираме да спим, все пак утрото е по-мъдро от вечерта !
- Така е, мерси много, Асене! Ще се видим утре значи.
- Разбира се приятел, хайде лека вечер и се прибирай внимателно.
- Лека и на теб, мерси много за всичко, до утре!
Двамата се качиха в колите си и потеглиха в мрака. След тях останаха само следи от дим от аспусите на колите, но може би останаха и следите, които едно ново приятелство щеше да оставя през времето... Та какъв е смисъла на живота? И аз самият още не знам. Само знам, че той не е това, което ние си мислим, че е .....




Не ми сакарайте за грешките ако е възможно, надявам се да ви хареса, когато имам време може да измисля продължение. Лека вечер.

[Xpyc_xpyc Профил Уеб-сайт]

Страхотна история браво!

[nelim]

Браво и от мен, много добро за преди лягане, добър си, супер стил.

[vicho Профил ICQ]

на толкова "тъмни" бири ми се струва даже още по-хубаво.
Браво

[klintan66 Профил]

Хубаво е , хареса ми . Има ли истина в сюжета?

[pandev22 Профил]

браво много добро

[Spit-Fire]

Радвам се, че ви харесва.

Еми истина има до някъде, другото са само мечти.

[Pitbull_Germany]

Браво, приятел...много добра и лека историйка...само че сега се сещаш, че ще трябва и продължение да й измислиш

[Spit-Fire]

Аз измислих цял сериал, зае*и Сега написах 5-6 реда които са ми пресни в главата от следващия "епизод" и като имам време ще го довърша. Ама от тва дето ми се върти из главата обещавам да е интересна и поне с още 3-4 части
Айде лека нощ от мен.

[Денислав Шишев]

Колега и на мен мнг ми хареса историйката!Ще чакаме продължение!

[uricatoli]

Колега Страшно написано браво много добре ми подейства преди сън...

[_BmW_™ Профил Уеб-сайт]

да определено Браво за хубавата тема !

[Transportera Профил]

Евала колега

[cherry_dream Профил]

Хубава история

[Mecho]

Браво страхотна история