Горчива наслада

[uricatoli]

Горчива наслада
М.Петров

Километрите минаваха... Километража отчиташе движението на Баварката която с притихнал двигател летеше по равния асвалт. Фаровете осветяваха прясно нанесената маркировка. Мартин не обръщаше внимание нито на километража, нито на тихия звук на двигателя ехтящ в купето.. В главата му беше само мисълта да се махне колкото се може по-наделеч, надалеч от всичко и от всички.. Хората за него в този момент не съществуваха.. В този момент за него бяха реални само пътят, волана, и маркировката която се мъчеше да спазва.. Изведнъж нещо в таблото му присветна.. Погледа му беше превлечен от светлинката с форма на бензиноколонка която се набиваше с ярко оранжевият си цвят. Не му се искаше никак да спира и да отделя вниманието си от своята цел, но просто трябваше..

Без да мисли повече той спря на първата бензиностанция която беше на пътя му. С излизането от автомобила беше облян от светлината на лампите осветяващи освен него, така и неговата Баварка.. Мартин се обърна към момчето което вече беше развило капачката на резервоара и му подвикна: "До горе!" След което с бързи стъпки се ориентира към вратата с надпис WC. С влизането си в нея той се ослуша внимателно, влезе в първата отворена кабинка и седна. Целта му не беше тази заради която влизаше голяма част от хората на това място. Целта му беше друга, нещо което силно мразеше, но и нещо от което той не можеше да се откъсне. Нещо което го беше подтикнало да тръгне към незнайното, към неговата цел в този момент.. Той пребърка джоба си и извади няколко предмета. Почисти малко място от капака на тоалетната чиния и сипа малко количество от бял прах. Следващото нещо което направи беше да извади банкнота която набързо сви под формата на фунийка, С трепет той се наведе и обра праха в ноздрата си с помоща на банкнотата. В този момент той усети горчивината в своето небце, Тази горчивина която го караше да изтръпне, но не от вкуса и, а от чуството което я преследваше.. Той беше пристрастен към нея.. За жалост не осъзнаваше злото което тя носеше заедно с него.. Горчивината която усещаше изпълваше както гърлото му така и ума му. Мартин набързо прибра нещата които беше разхвърлял докато бързаше. Излезе от кабинката, изми лицето си и се погледна в огледалото.. Видя образ на човек който потъваше.. който нямаше бъдеще.. Един човек описан просто с една дума: Пристрастен. Но той още не можеше да го осъзнае, разума му все по-често и по-често беше замъгляван, чрез белия прах..

С още по-бързи стъпки той се ориентира към касата, където плати След това се качи се в сивата е30-ка която отново го чакаше готова за път.. Настъпа газта, рязко излезе на пътното платно и продължи по пътя си..

Километрите отново минаваха.. главата му бучеше от мисли.. как, кой, защо!!! Не се замисляше даже, че може би той сам е човека, който беше виновен за всичко което се беше случило.. Не се замисляше, че прави грешките една след друга.. Включително и грешката която извършваше в момента.. Която започна от кротка вечер в приятна компания в добър клуб, Приятелите му го мислеха за кротък и разумен, дори и те не знаеха как той реши да изостави всичко и да тръгне. Те не знаеха къде отива той, дори и Мартин не знаеше... Просто го реши ето така, без да каже на никого довиждане той стана от масата, излезе и се качи в колата.. От там нататък историята довеждаше до този момент.. Ноща, маркировката, и колометрите които бавно се отчитаха на таблото на Бимата..

Оражевите светлини въпреки, че бяха намалени се набиваха в погледа му.. За да промени малко атмосферата реши да си пусне някаква музика, Не искаше разни жици или хаус за да дивее.. Искаше спокойствие.. Искаше релакс.. Беше му писнало от всичко.. С минаването на километрите той започваше да осъзнава идеята с която беше тръгнал.. А това е промяната.. Осъзна, необходимоста да спре да пропилява живота си! Започна също така и да осъзнава компаниите с които се движеше, че го дърпат само надолу като личност.. Също така в главата му започна да се избистря и главната причина... Дали може би от светлината на фаровете, звука на двигателя или просто от това че белият прах започваше да отслабва своето действие Мартин започнаше отново да мисли трезво.. Много пъти си беше казвал "стига".. "не искам повече".. Но не можеше.. винаги беше заобиколен от хора които го подтикваха да извършва това наказание със себе си.

Затова и изостави всичко и всички, искаше да се промени.. Да промени своя отиващ към гибел живот.. Да вижда светлината в утрото а не тази която излъчваха прожекторите в дискотеките.. Да вижда звездите, а не имитацията им по таваните, Да вижда момичето до себе си като личност, а не като поредната която минава през леглото му.. Искаше да види истинската страна на живота.. тази която временните удоволствия му бяха отнели дълго преди този момент.

Изведнъж нещо му дойде на ум. Рязко спря, пусна аварийните излезе и погледна нагоре.. Тогава той видя звездите.. За пръв път от толкова време той усети тяхната красота.. Виждаше ги все едно можеше да се докосне до тях.. Толкова близки.. Толкова красиви и чисти. След този миг на наслада неговото усещане изведнъж се промени, Рязката промяна на чуството му го накара да усти сладостта да види реалното.. А не горчивината.. Разбра, че километрите които минаваше не бяаха напразно. С тях идваше и новото.. Новото което той се надяваше да открие скоро... С парите които имаше той се надяваше да стигне до това Време.. Ума му започваше да се избистря, но това избистряне бе последвано и със една жажда.. Жаждата за горчивината, към която умът и тялото му бяха свикнали да приемат.. Но сега Мартин не желаеше това.. Той беше устремен.. Със суров поглед той беше се заклел пред себе си че ще стигне целта си.. че няма да спре.. ..

Утрото вече надничаше през рамо, когато Мартин усети умората от всичко станало досега.. Този камък който носеше толкова време в сърцето си тежеше страшно много и това допълнително го уморяваше.. Умората все повече надделяваше.. И надделяваше.. Тогава Мартин реши да спре да отпочине на следващата бензиностанция.. След спирането си той излезе и се протегна, Слънцето показваше част от своята красота.. Красота която Мартин видя и преживя, както срещата със звездите.. След съзерцаване на гледката Той се опъти отново към вратата с 2 букви.. С влизането си там той беше раздвоен... Да или НЕ.. Имаше и искаше.. но и донякъде умът му отричаше.. Бореше се със себе си.. За жалост борбата не продължи дълго.. Времето което Мартин беше одавал на горчивинате се прояви.. Слабостта му превъзмогна и той отново влезе в малката кабинка..

След около 5 мин той излезе от тоалетната и се опъти към Бмв-то си.. Не обръщаше внимание вече нито на слънцето, колкото и да напичаше в неговото лице.. Той извади очилата си, постави ги, запали колата завъртя и пое по обратния път, на безразличие и примерение на съдбата си... Но за жалост километрите не се връщаха.. Те продължаваха да вървят напред, нищо че беше поел пътят на обратно... Разума му отново беше замъглен.. Моментна слабост? Не.. Просто поредна жертва на модерното общество, което всеки ден губи по една част от себе си!

Историята и героите в нея са измислени отново от мен.. Историята не е реална! Имам приятели които виждам как страдат и как се променят.. Това е един недъг тормозещ, за жалост до СМЪРТ!!! Спрете докато можете.. Иначе после става късно!

[markoff_sl Профил]

Някой май пак е ходил на дискотека...

Има много истина в тая история, знам че много хора биха видяли себе си в нея... Адски много хора...

[_BmW_™ Профил Уеб-сайт]

Браво колега Историята е много хубава и има много истина в нея !

[t060 Профил ICQ]

RESPECT

by t060

[klintan66 Профил]

Дааааа ....... Да смениш посоката в живота си е почти невъзможно ....

[VT5602AK Профил]

ало историка

[stef-- Профил]

в коя дискотека каза, че ходиш?

[lubaka_320 Профил]

Колегата го е ударила музата жестоко в последно време,виждам
Но не може да му се отрече че е талантлив.В тая история има много истина,аз лично ще я покажа на няколко приятелчета пък дано помогне.

[mitak_88 Профил]

колега след като отговориш на въпроса в коя дискотека ходиш, че те удря така музата, кажи и какво пиеш там?! иначе еваларка за всичките ти историйки до тук!!!

[BMWPetar Профил]

Поредната страхотна история от теб...
Браво!

[icak Профил]

Страшно истинска и силна история, наистина безброй хора биха видяли себе си в нея, колкото и гадно да е. Браво!

[Christoff Профил]

Драматично, обаче, колега, коригирай си грешките преди да постваш! Или давай на някой да редактира! Убива ти разказите такава атмосВера!

[Mishel_Vaian Профил]

Еее Мартин го видях като любовник , дилър на пистолети но не предполагах че може да бъде и комън рейл ... Евала страхотна история

[uricatoli]

колега след като отговориш на въпроса в коя дискотека ходиш, че те удря така музата, кажи и какво пиеш там?! иначе еваларка за всичките ти историйки до тук!!!

колега... тази вечер в която писах тази история не излизах никъде.. Просто малко по-рано ми се обадиха по телефона с една тъжна вест.. Мой приятел е починал предната вечер.. Взел грам амфетамин и сърцето му не издържало.. Не винаги музата идва със пиене и дискотека.. понякога просто от нещо което ти се случва..

[Mishel_Vaian Профил]

Eх имам едни приятели дето са неразделни с тези неща ... Ама за тях това е живота това е начина да бъдат щастливи ... От страни изглежда много грозно ... Жестоката реалност е че вече 12-13 годишни взимат бонбони амфетамини и прочие ... Но другата жестока реалност е че няма кой да забрани тези неща ... А после циганите дишали лепило ... Имах приятел който почина от свръх доза хероин ... Страхотен човек със страхотен недостатък .