Скучен ден, скучни хора, скучно настроение ...
Модератори: mitaka7, Общи модератори
4 мнения
• Страница 1 от 1
- vatalin
- Потребител
- Мнения: 9
- Регистриран на: 14.09.2010
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: E30
Скучен ден, скучни хора, скучно настроение ...
Една истинска история, леко доукрасена от мен!
Да видим дали ще ви допадне.
Часът е 08:30 ... днес ще е студено ...
Небето е едно такова сиво, напомня цвета на графит, но е някак студено и гадно ... излизам на терасата - вярно си е студено!
А допреди 2 седмици температурите бяха 30 + градуса ...
Кофти работа - обикновено се радвам на такова време, но не и днес. Обичам дъждовното настроение - ставам по-продуктивен, пък и обичам да слушам как капките потропват по ламарината и първия момент след пускането на чистачките, когато стъклото е кристално чисто ...
Но днес няма никакви наченки за дъжд и е адски студено ... а колата е разглобена ...
Ще съм с градския днес - ставам, обличам зимния кат и прасвам вратата ... и към спирката на автобуса. Можех и да взема колата на бащата, ама не ми се занимава с нея ... и без това няма да ми е ден!
Влизам в автобуса след като съм чакал 13 минути и 44 секунди на спирката в адския студ и вятър ...
Стъклата са запотени и не се вижда къде съм и кога трябва да сляза ... и няма свободни места ... е яко!
6 спирки след като се качих се изнизва половината автобус на една спирка ... а на мен ми остават още 2 спирки - нито да стоя прав, че не съм на кеф, нито да седна, че след малко слизам ... и тъка докато сляза на моята спирка ... следващите няколко часа ще са скучни - скучни хора, преподават скучни знания в скучен ден ...
Докато професора обясняваше някакви неща, които не мога, а и не искам точно сега да разбера, си драскам в тетрадката нещо и си мисля: "Какво по дяволите правя тук?"
Стаята е почти празна и наистина май съм на грешното място ... остават ми още 2 минути до почивката ... ще ги преживея някак ...
И тези 2 минути изтичат някога си, но се оказва че са 2 + още малко минути, общо възлизащо накрая на 8 минути и половина ... аз казах ли нещо за кривия ден?
Слагам си якето и изхвърчам от лекционната стая със скоростта на Mка карана на ръба на сцеплението си ... а вън - нищо - скучни хора, пушат скучни цигари и цялата тази скучност в картинката се нарушава от една кола паркирана пред университета ... черна е34ка със джанти с огромен борд (то не са джанти, а тенджери) ... това как ли стърже като му навиеш целия волан ?! Малко по малко се приближавам до е34ката и започвам да виждам все повече интересни детайли по колата - първо джантите, после кожения салон, перфектната боя и реда и чистотата на всичко в тая кола. "Сигурно ще е на някой много запален фен на марката!" мисля си и цъкам с уста ... остават ми още 2 минути и трябва да се прибирам в университета ... в този момент мислите ми за колата биват прекъснати от тънък женски глас:
-Здравей, харесваш ли я?
Обръщам се и виждам най-красивото момиче, което мога да си представя със големи черни очила, дълги руси коси, черни дрешки и розов гланц ... бонбон!
-Ъъъ здравей ... да ... много красива кола ...
-Даа красива е ... ти май си ентусиаст.
-Ами да - отговорих аз светкавично, и последва няколко секундно мълчание.
-Е добре, хубаво е да го зная! - каза тя, качвайки се в черната е34ка.
-Ще се виждаме! - каза ми русото момиче, запали двигателя, погледна в огледалото за задно виждане и си намести очилата ... след което тръгна ...
И вече деня не беше лош, навън все още си беше студено, но сякаш не го усещах ... влязох в университета и си дослушах скучната лекция, мислейки само за едно - момичето с черното е34 ...
Да видим дали ще ви допадне.
Часът е 08:30 ... днес ще е студено ...
Небето е едно такова сиво, напомня цвета на графит, но е някак студено и гадно ... излизам на терасата - вярно си е студено!
А допреди 2 седмици температурите бяха 30 + градуса ...
Кофти работа - обикновено се радвам на такова време, но не и днес. Обичам дъждовното настроение - ставам по-продуктивен, пък и обичам да слушам как капките потропват по ламарината и първия момент след пускането на чистачките, когато стъклото е кристално чисто ...
Но днес няма никакви наченки за дъжд и е адски студено ... а колата е разглобена ...
Ще съм с градския днес - ставам, обличам зимния кат и прасвам вратата ... и към спирката на автобуса. Можех и да взема колата на бащата, ама не ми се занимава с нея ... и без това няма да ми е ден!
Влизам в автобуса след като съм чакал 13 минути и 44 секунди на спирката в адския студ и вятър ...
Стъклата са запотени и не се вижда къде съм и кога трябва да сляза ... и няма свободни места ... е яко!
6 спирки след като се качих се изнизва половината автобус на една спирка ... а на мен ми остават още 2 спирки - нито да стоя прав, че не съм на кеф, нито да седна, че след малко слизам ... и тъка докато сляза на моята спирка ... следващите няколко часа ще са скучни - скучни хора, преподават скучни знания в скучен ден ...
Докато професора обясняваше някакви неща, които не мога, а и не искам точно сега да разбера, си драскам в тетрадката нещо и си мисля: "Какво по дяволите правя тук?"
Стаята е почти празна и наистина май съм на грешното място ... остават ми още 2 минути до почивката ... ще ги преживея някак ...
И тези 2 минути изтичат някога си, но се оказва че са 2 + още малко минути, общо възлизащо накрая на 8 минути и половина ... аз казах ли нещо за кривия ден?
Слагам си якето и изхвърчам от лекционната стая със скоростта на Mка карана на ръба на сцеплението си ... а вън - нищо - скучни хора, пушат скучни цигари и цялата тази скучност в картинката се нарушава от една кола паркирана пред университета ... черна е34ка със джанти с огромен борд (то не са джанти, а тенджери) ... това как ли стърже като му навиеш целия волан ?! Малко по малко се приближавам до е34ката и започвам да виждам все повече интересни детайли по колата - първо джантите, после кожения салон, перфектната боя и реда и чистотата на всичко в тая кола. "Сигурно ще е на някой много запален фен на марката!" мисля си и цъкам с уста ... остават ми още 2 минути и трябва да се прибирам в университета ... в този момент мислите ми за колата биват прекъснати от тънък женски глас:
-Здравей, харесваш ли я?
Обръщам се и виждам най-красивото момиче, което мога да си представя със големи черни очила, дълги руси коси, черни дрешки и розов гланц ... бонбон!
-Ъъъ здравей ... да ... много красива кола ...
-Даа красива е ... ти май си ентусиаст.
-Ами да - отговорих аз светкавично, и последва няколко секундно мълчание.
-Е добре, хубаво е да го зная! - каза тя, качвайки се в черната е34ка.
-Ще се виждаме! - каза ми русото момиче, запали двигателя, погледна в огледалото за задно виждане и си намести очилата ... след което тръгна ...
И вече деня не беше лош, навън все още си беше студено, но сякаш не го усещах ... влязох в университета и си дослушах скучната лекция, мислейки само за едно - момичето с черното е34 ...
"Искам да си имам малко повечко място в гаража та да мога да си сложа едно диванче на което да си спя и когато се събудя първото нещо което да виждам да е люБимата!"
Keep drifting fun!
Re: Скучен ден, скучни хора, скучно настроение ...
Как така скучни хора преподават скучни неща? Що си го записал след като не ти е кеф да го учиш?
В училище се ходи по задължение, но не и в университета.
И внимавай, когато страшното маце си свали черните очила, 'щото наистина може да е страшно.
В училище се ходи по задължение, но не и в университета.
И внимавай, когато страшното маце си свали черните очила, 'щото наистина може да е страшно.
- Flash
- Автоморгаджията
- Мнения: 222
- Регистриран на: 16.06.2007
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: чорапи у тех и маратонки вънка
- Мечтае да кара: E60 ///M5
Re: Скучен ден, скучни хора, скучно настроение ...
Случвало ми се е почти същото нещо, само че с едно Ауди Р8
Иначе много увлекателно пишеш. Очаквам продължение с мацката
Иначе много увлекателно пишеш. Очаквам продължение с мацката
http://www.misterika.blogspot.bg - "Архивите на една друга реалност" - Паранормалният блог на България
На завоя заляга, конете яко напряга, задницата бяга - към мантинелата посяга...
Пол Уокър: 1973 - ∞
На завоя заляга, конете яко напряга, задницата бяга - към мантинелата посяга...
Пол Уокър: 1973 - ∞
4 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани