Разходка в планината
Модератори: mitaka7, Общи модератори
7 мнения
• Страница 1 от 1
- fancooler
- младши ентусиаст
- Мнения: 269
- Регистриран на: 15.09.2008
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: e46 320Ci '01
Разходка в планината
Разходка през май в планината. Мирис на бор, лек ветрец, който гали лицето ми докато се разхождам в гората...
Телефонът звънна и ме върна в реалността. Беше тя, не се бяхме виждали от два месеца. Попита ме какво ще правя следобеда. Казах й след половин час да слезе пред тях. Реших да я взема с мен и да спретнем една импровизирана обиколка из Родопите. Докато крачех към гаража в главата ми изплува споменът за първата ни вечеря...
- Здравей, много си захилен днес – минах покрай пазача, готин тип, с когото си бъбрим отвреме-навреме.
- Отивам до хижа Здравец – отговорих му.
- Няма да си сам май, като ти гледам физиономията – смигна ми с лукава усмивка той и бавно се отдалечи.
Отключих катинара и отворих вратата. Вече повече от година мина, откакто я купих, но всеки път като се изправех пред нея изпитвах една особена трепет – страхотно чувство. Много се гордеех с моята бима! Купих я след 7-8 години чакане – 318 купе, е46.Запалих мотора, включих на първа и се понесох напред. Машината се беше залепила за асфалта и послушно се движеше в указаната от мен посока. Бях доволен, вече бях сменил носачите и част от другата карантия по предницата и сега ми предстоеше само да карам и да се наслаждавам на всеки миг. С тези и други мисли в главата спрях пред нейния блок и зачаках...
Още като я видях за първи път ми направи страхотно впечатление тази мацка – много е красива, мамка му! Ходихме близо четири месеца, но въпреки, че бяхме много щастливи заедно, нещата не се случиха и се разделихме. Минаха шест месеца оттогава, през което време се видяхме само веднъж – направихме една кръчма по случай първи март. Почукване по стъклото ме извади от унеса:
- Какво си се заблял, бе - не ме забелязваш даже – невероятна усмивка има това момиче. Очите й блестяха. Каква прелест!!!
- Мислех да си тръгвам вече, няма да те чакам цял ден тука – не й останах длъжен.
Много е готино да си паснеш с някой не само в леглото, а и във всичко останало. Е, с нея винаги имаше какво да си кажем и какво да направим.
- Хайде, качвай се вече, к’во ми се моташ – продължих да я закачам и получих плесник по рамото за дързостта ми.
Беше прекрасен ранен следобед и всичко предвещаваше яко и вълнуващо преживяване. Моторът мъркаше сладко и ни караше да се усмихваме и двамата. Не е като шестак, ама и м43-ката си е расов мотор, я. Върнах една предавка, че баирите започнаха и се разцепвах от кеф от поведението на колата по завоите. Карах бавно, предимно с 40-50 км/ч, така си почивх и се наслаждавах на пътя и на гледката. Тя не пропусна да ме захапе, че не се кара така БМВ и съм баси пенсионера. Подсминах се и й казах, че и аз я обичам. На една отбивка спряхме да починем и направихме няколко снимки. Яката ми машина и още по-яката й усмивка – даа! Много ми беше хубаво в този миг...
Стигнахме до хижата и след кратка разходка решихме да хапнем по нещо. Поговорихме си кой как я кара – все пак отдавна не се бяхме виждали. Седнах така, че да виждам паркинга. Отвреме-навреме хвърлях поглед към колата. Бях паркирал до една е36-ца купе. И тя синя като моята – абе красота!
- Еее, не спря да я гледаш тази кола, бе! – малката хитруша искаше цялото внимание за себе си.
- Ми к’во, теб ли да те гледам? – засмях се миг преди юмрукът и да попадне в рамото ми.
Решихме да отидем до Бяла Черква и да пообиколим хубавите полянки там. Оправихме сметката и на тръгване реших да мина през тоалетната. На излизане видях, че тя е станала от масата и тръгнах към колата. Посрещна ме на шофьорското място отметнала кичур и с дяволита усмивка:
- Качвай се! Сега ще ти покажа как се кара тази кола.
Е, какво пък. Няма да й е за първи път да я кара бимата. Веднъж даже ни върна безпроблемно от Карлово... Докато сядах отдясно тя ровичкаше радиото – пак търсеше някаква чалга. Докато пътувахме тайничко я поглеждах на няколко пъти. Изглеждаше толкова уверена зад волана! Беше се залепила в седалката, вирнала леко брадичка. Наближихме някакви неравности и тя ги мина без да намали, само си извъртя главата към мен с лека усмивка. Очакваше реакцията ми, но аз нарочно стоях безмълвен. Всеки път й обръщах внимание, че машината е много ниска и трябва да се пази предната маска от нараняване като се кара. То аз в началото, още на първото бордюрче, където паркирах, я скъсах и оттам бях по-чувствителен на тая тема. Ха-ха.
През това време пътят стана още-по лош – появи се пясък, който явно е останал от зимното опесъчаване, а бабуните и дупките станаха навред. Тя намали на 40 км/ч и изкоментира мърморейки, че видиш ли са така ли трябва да кара. Казах й да кара както и е кеф и тя ускори. Бях се отпуснал в седалката и се кефех на преживяването. Колата, която до момента стоеше като залепена на пътя започна да проявява признаци на поднасяне. В това време по радиото пуснаха „Шопската салата” и двамата запяхме. Кефец!
По това време пътят се разшири и след малко приближихме остър ляв завой с обратен вираж, покрит с пясък. Влязохме в завоя с 60 км/ч, но задницата понесе сериозно. Посегнах към волана, но видях че тя завъртя леко надясно с надеждата да вкара колата в пътя. Докато я подкрепях с думи последваха няколко камшика и следващото, което видях е как, след като сме загубили тотално управлението, се носим към един огромен пън с коренище в дясната страна на пътя. Последва удар, още един, силен трясък и се обърнахме по таван, при което към шума от трошащи се стъкла се прибави и скърцането на огъваща се ламарина. Всичко свърши за няколко секунди...
Радиото беше доста засилено, но аз не го чувах. Бях обграден от тъмнина, а сред нея в главата ми оттекваха крясъците на момичето и боботещият на обороти мотор. Трябва да изключа двигателя! Тази мисъл не ми даваше мира. Бях виснал на колана и търсех нея с поглед. Трябваше да стигна до нея! Откачих колана и си ударих много лошо главата в тавана. Нещо във врата ми изщрака и ми причини силна болка. Не можех да мисля за това! Стигнах до нея... Тя беше ужасена и крещеше името ми и питаше за колата. Завъртях ключа и загасих мотора. Попитах я как е, но тя явно беше в шок от случилото се. Каза, че е добре. Целунах я. Крайно време беше да се задействам и да ни измъкна от купчината ламарина, в която се намирахме. Моята врата беше блокирана от пъна. Пропълзях през задната седалка и се измъкнах през сваления прозорец на нейната врата. Изпълзах навън и видях две момчета, които тичаха към нас, за да окажат помощ. Успокоих ги, че сме добре, но все пак и аз исках да се уверя в това, което казвам. Отворих шофьорската врата и се надвесих над нея. Казах й да ми подаде ръка и да я измъкна. Тя не искаше да излезе – не искала да вижда колата така. Помолих я да излезе, за да мога да я видя и да се уверя, че е добре. През това време дойдоха още хора и в мига, в който тя се озова в прегръдките ми около нас имаше вече 7-8 човека, които бяха слезли на пътя от близката вилна зона. За щастие и двамата бяхме невредими!
Тя имаше леки натъртвания от волана в коремната област, но нищо страшно, както се оказа. Няма да забравя погледа й! Излъчваше огромна болка и съжаление от случилото се. Сигурен съм, че няма да си го прости никога това... Аз в този миг изпитвах странно спокойствие и дори лека радост, че сме добре. Че тя е добре. Да, плачеше и страдаше много в този момент, но беше в обятията ми жива и здрава. Това имаше значение за мен, нищо друго!
От моментния унес ме изкараха виковете на възрастен мъж как можело да се кара така на този път и можело ли да съм толкова безразсъден и да рискувам живота на себе си и на околните. Докато течеше тирадата отнякъде се появи камион на горското с кран. Май точно възрастния мъж го беше повикал. Видях, че по лицата на всички се чете голям укор към нас и казах, че не аз съм карал колата. Това някак си разведри обстановката. Обърнахме колата отново на гуми и извикахме репатрак да ни откара до града.
През това време един от хижарите предложи да изчакаме с него и семейството му пристигането на „паяка”. Много мили и отзивчиви хора се оказаха. В хода на разговора се разбра, че имаме и общи познати. Говорехме си с хората, успокояваха ни и в това време стояхме прегърнати. Тя едва сдържаше сълзите си, а аз я милвах нежно по главата...
Телефонът звънна и ме върна в реалността. Беше тя, не се бяхме виждали от два месеца. Попита ме какво ще правя следобеда. Казах й след половин час да слезе пред тях. Реших да я взема с мен и да спретнем една импровизирана обиколка из Родопите. Докато крачех към гаража в главата ми изплува споменът за първата ни вечеря...
- Здравей, много си захилен днес – минах покрай пазача, готин тип, с когото си бъбрим отвреме-навреме.
- Отивам до хижа Здравец – отговорих му.
- Няма да си сам май, като ти гледам физиономията – смигна ми с лукава усмивка той и бавно се отдалечи.
Отключих катинара и отворих вратата. Вече повече от година мина, откакто я купих, но всеки път като се изправех пред нея изпитвах една особена трепет – страхотно чувство. Много се гордеех с моята бима! Купих я след 7-8 години чакане – 318 купе, е46.Запалих мотора, включих на първа и се понесох напред. Машината се беше залепила за асфалта и послушно се движеше в указаната от мен посока. Бях доволен, вече бях сменил носачите и част от другата карантия по предницата и сега ми предстоеше само да карам и да се наслаждавам на всеки миг. С тези и други мисли в главата спрях пред нейния блок и зачаках...
Още като я видях за първи път ми направи страхотно впечатление тази мацка – много е красива, мамка му! Ходихме близо четири месеца, но въпреки, че бяхме много щастливи заедно, нещата не се случиха и се разделихме. Минаха шест месеца оттогава, през което време се видяхме само веднъж – направихме една кръчма по случай първи март. Почукване по стъклото ме извади от унеса:
- Какво си се заблял, бе - не ме забелязваш даже – невероятна усмивка има това момиче. Очите й блестяха. Каква прелест!!!
- Мислех да си тръгвам вече, няма да те чакам цял ден тука – не й останах длъжен.
Много е готино да си паснеш с някой не само в леглото, а и във всичко останало. Е, с нея винаги имаше какво да си кажем и какво да направим.
- Хайде, качвай се вече, к’во ми се моташ – продължих да я закачам и получих плесник по рамото за дързостта ми.
Беше прекрасен ранен следобед и всичко предвещаваше яко и вълнуващо преживяване. Моторът мъркаше сладко и ни караше да се усмихваме и двамата. Не е като шестак, ама и м43-ката си е расов мотор, я. Върнах една предавка, че баирите започнаха и се разцепвах от кеф от поведението на колата по завоите. Карах бавно, предимно с 40-50 км/ч, така си почивх и се наслаждавах на пътя и на гледката. Тя не пропусна да ме захапе, че не се кара така БМВ и съм баси пенсионера. Подсминах се и й казах, че и аз я обичам. На една отбивка спряхме да починем и направихме няколко снимки. Яката ми машина и още по-яката й усмивка – даа! Много ми беше хубаво в този миг...
Стигнахме до хижата и след кратка разходка решихме да хапнем по нещо. Поговорихме си кой как я кара – все пак отдавна не се бяхме виждали. Седнах така, че да виждам паркинга. Отвреме-навреме хвърлях поглед към колата. Бях паркирал до една е36-ца купе. И тя синя като моята – абе красота!
- Еее, не спря да я гледаш тази кола, бе! – малката хитруша искаше цялото внимание за себе си.
- Ми к’во, теб ли да те гледам? – засмях се миг преди юмрукът и да попадне в рамото ми.
Решихме да отидем до Бяла Черква и да пообиколим хубавите полянки там. Оправихме сметката и на тръгване реших да мина през тоалетната. На излизане видях, че тя е станала от масата и тръгнах към колата. Посрещна ме на шофьорското място отметнала кичур и с дяволита усмивка:
- Качвай се! Сега ще ти покажа как се кара тази кола.
Е, какво пък. Няма да й е за първи път да я кара бимата. Веднъж даже ни върна безпроблемно от Карлово... Докато сядах отдясно тя ровичкаше радиото – пак търсеше някаква чалга. Докато пътувахме тайничко я поглеждах на няколко пъти. Изглеждаше толкова уверена зад волана! Беше се залепила в седалката, вирнала леко брадичка. Наближихме някакви неравности и тя ги мина без да намали, само си извъртя главата към мен с лека усмивка. Очакваше реакцията ми, но аз нарочно стоях безмълвен. Всеки път й обръщах внимание, че машината е много ниска и трябва да се пази предната маска от нараняване като се кара. То аз в началото, още на първото бордюрче, където паркирах, я скъсах и оттам бях по-чувствителен на тая тема. Ха-ха.
През това време пътят стана още-по лош – появи се пясък, който явно е останал от зимното опесъчаване, а бабуните и дупките станаха навред. Тя намали на 40 км/ч и изкоментира мърморейки, че видиш ли са така ли трябва да кара. Казах й да кара както и е кеф и тя ускори. Бях се отпуснал в седалката и се кефех на преживяването. Колата, която до момента стоеше като залепена на пътя започна да проявява признаци на поднасяне. В това време по радиото пуснаха „Шопската салата” и двамата запяхме. Кефец!
По това време пътят се разшири и след малко приближихме остър ляв завой с обратен вираж, покрит с пясък. Влязохме в завоя с 60 км/ч, но задницата понесе сериозно. Посегнах към волана, но видях че тя завъртя леко надясно с надеждата да вкара колата в пътя. Докато я подкрепях с думи последваха няколко камшика и следващото, което видях е как, след като сме загубили тотално управлението, се носим към един огромен пън с коренище в дясната страна на пътя. Последва удар, още един, силен трясък и се обърнахме по таван, при което към шума от трошащи се стъкла се прибави и скърцането на огъваща се ламарина. Всичко свърши за няколко секунди...
Радиото беше доста засилено, но аз не го чувах. Бях обграден от тъмнина, а сред нея в главата ми оттекваха крясъците на момичето и боботещият на обороти мотор. Трябва да изключа двигателя! Тази мисъл не ми даваше мира. Бях виснал на колана и търсех нея с поглед. Трябваше да стигна до нея! Откачих колана и си ударих много лошо главата в тавана. Нещо във врата ми изщрака и ми причини силна болка. Не можех да мисля за това! Стигнах до нея... Тя беше ужасена и крещеше името ми и питаше за колата. Завъртях ключа и загасих мотора. Попитах я как е, но тя явно беше в шок от случилото се. Каза, че е добре. Целунах я. Крайно време беше да се задействам и да ни измъкна от купчината ламарина, в която се намирахме. Моята врата беше блокирана от пъна. Пропълзях през задната седалка и се измъкнах през сваления прозорец на нейната врата. Изпълзах навън и видях две момчета, които тичаха към нас, за да окажат помощ. Успокоих ги, че сме добре, но все пак и аз исках да се уверя в това, което казвам. Отворих шофьорската врата и се надвесих над нея. Казах й да ми подаде ръка и да я измъкна. Тя не искаше да излезе – не искала да вижда колата така. Помолих я да излезе, за да мога да я видя и да се уверя, че е добре. През това време дойдоха още хора и в мига, в който тя се озова в прегръдките ми около нас имаше вече 7-8 човека, които бяха слезли на пътя от близката вилна зона. За щастие и двамата бяхме невредими!
Тя имаше леки натъртвания от волана в коремната област, но нищо страшно, както се оказа. Няма да забравя погледа й! Излъчваше огромна болка и съжаление от случилото се. Сигурен съм, че няма да си го прости никога това... Аз в този миг изпитвах странно спокойствие и дори лека радост, че сме добре. Че тя е добре. Да, плачеше и страдаше много в този момент, но беше в обятията ми жива и здрава. Това имаше значение за мен, нищо друго!
От моментния унес ме изкараха виковете на възрастен мъж как можело да се кара така на този път и можело ли да съм толкова безразсъден и да рискувам живота на себе си и на околните. Докато течеше тирадата отнякъде се появи камион на горското с кран. Май точно възрастния мъж го беше повикал. Видях, че по лицата на всички се чете голям укор към нас и казах, че не аз съм карал колата. Това някак си разведри обстановката. Обърнахме колата отново на гуми и извикахме репатрак да ни откара до града.
През това време един от хижарите предложи да изчакаме с него и семейството му пристигането на „паяка”. Много мили и отзивчиви хора се оказаха. В хода на разговора се разбра, че имаме и общи познати. Говорехме си с хората, успокояваха ни и в това време стояхме прегърнати. Тя едва сдържаше сълзите си, а аз я милвах нежно по главата...
- fancooler
- младши ентусиаст
- Мнения: 269
- Регистриран на: 15.09.2008
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: e46 320Ci '01
Re: Разходка в планината
Реална е, да! Случи се преди няколко месеца.
- ryan83
- gangstera
- Мнения: 140
- Регистриран на: 6.07.2010
- Местоположение: MY HOUSE
- Пол: Мъж
- Мечтае да кара: E46///M3 Е92///M3 E39///M5 E60///M5 F10///M5 F90///M5 COMPETITION
Re: Разходка в планината
Добре написано колега, лошо за колата ама важоното е че всичко е свършило добре за вас
Ако имаш каквото е необходимо...
можеш да имаш всичко
можеш да имаш всичко
- BMWPetar
- BMWPhotographer
- Мнения: 1672
- Регистриран на: 27.12.2004
- Местоположение: Sofia city
- Пол: Мъж
- Кара: E60 525d LCI++
- Мечтае да кара: Все по-хубави 5 серии
- Детайли за колата: My baby
Re: Разходка в планината
Колкото и банално да звучи, затова аз им давам да сядат на шофьорската седалка в BMW-то само при 0 км/ч
"Когато пътят стана мокър, Audi quattro-то беше по-бързо в завоите, но просто някакси усмивката на лицето на шофьора на BMW-то беше доста по-голяма..." Джереми Кларксън, сравнение между Audi RS6 и BMW M5, Top gear
BMW Navi Doctor - ъпдейт на навигационни карти и ремонт на всички видове навигационни системи BMW
**E60 525d+ LCI ///M 2008**
Gone, but not forgotten:
*E60 530d++ 2004
*E39 540iA Individual 1998
*E39 523i 1997
*E34 520i M20 1990
BMW Navi Doctor - ъпдейт на навигационни карти и ремонт на всички видове навигационни системи BMW
**E60 525d+ LCI ///M 2008**
Gone, but not forgotten:
*E60 530d++ 2004
*E39 540iA Individual 1998
*E39 523i 1997
*E34 520i M20 1990
- BRAAT
- младши ентусиаст
- Мнения: 406
- Регистриран на: 1.11.2008
- Местоположение: Асеновград
- Пол: Мъж
- Кара: мноого черно Е28
- milas_7777
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 70
- Регистриран на: 25.10.2013
- Пол: Мъж
Re: Разходка в планината
Добре добре
7 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани