Виж темата - ... кога си давате сметка че ви е свършил таланта ?

от **steeN** » 01 Дек 2004, 12:52

преди година може би... някакъв път в покрайнините на Бургас.
хубав слънчев ден, нямаше много мисли, по-скоро инстинкти, всичко беше в рамките на секунда десен завой, (какво ли значи тоя знак с удивителната? други опасности. къде са?), пясък, неравност предните гуми подскочиха, (какво стана с този оборотомер? гумите превъртат?(колата беше с предно) трябва да намаля, не немога да намаля в завоя вече е късно, ще стане по-лошо) усетих как въртя волана във въздуха, (какво става с тази кола по дяволите, върху какво минах? изтървам завоя!), плъзнах се по допирателната или по-скоро полетях по допирателната, в следващия момент бърз поглед за видя, че няма коли в насрещното, инстинктивен, миг на успокоение, (съзнанието ми казва спирачки, натисни спирачките, още не си се измъкнал следва надолнище...), успях да ги натисна чак когато се оказах от другата страна на пътя в тревата...

от **Azrail** » 01 Дек 2004, 14:04

Имал съм много критични ситуации, като само 2 от тях се превърнаха в катастрофа. Точно като видя, че нещо ще се случи, усещам как времето започва да върви поне 2-3 пъти по-бавно... Ставам спокоен, имам време да помисля, че и от време на време имам усещането, че даже и цигара мога да запаля

... Всички звуци около мен заглъхват, чувам само мислите си... И въпреки това действам само с истинкт. Как така само инстинкт? ще си кажат някои, нали уж мисли тва-онова... Точно това искам да кажа, че в такива ситуации не се вцепенявам и продължавам да гледам съзнателно на нещата, действайки инстинктивно...
Малко ми е объркана мисълта и думите не са ми първи братовчеди, но се надявам да сте ме разбрали...

от **Един** » 01 Дек 2004, 15:12

OffTopic: В какъв процент от случаите мислите преди удара съдържат вариации по темата "ей сега си е*а мамата"? Според мен клони към 100.

Ontopic: Един от най-ярките ми спомени за критична ситуация. Влажен път, завои - от Чифлика надолу за Троян, аз съм още с аудито. Наближавам един наглед безобиден десен завой, но в последния момент преценявам че скоростта ми е малко височка. Натискам спирачката лекичко и нежно. Влизам в завоя, или поне така си мисля - въртя волана, а колата продължава направо. През главата ми минава онова за мамата, дето е болднато по-горе и съм на автоматичен режим - веднага пускам спирачката, колата почва да завива, но все още не се вписва в кривата на завоя, връщам втора, мотора изревава на умряло, и завиваме даже повече отколкото трябва, ляв волан, леко чукване на газта, да успокоим положението и завоя е взет с вратите напред. След това си мисля "Е добре де, как ми хрумна да върна на втора? Май това дето съм го чел за баланс, weight transfer (това си го помислих на английски) и сцепление се не е отишло на вятъра".

от **SlipKnoT** » 01 Дек 2004, 19:52

(Взимам десен завой, завоя е полегат,
движа се с около 100км/ч, виждам комбайн който не се движи с повече от 5-10км/ч, от другата страна идва кола)

"Ще го изпреваря от ляво" (през това време спирачки)
"Идва кола" (през това време още по яки спирачки, от 5та връщам 3та, колата е без абс и започва да се носи към насрещото платно)
"Ще се ударя" (за стотни от секундата пускам и пак натискам спирачката, колата влиза в мойто си платно, започвам да спирам хубаво)
"Няма да се ударя"
"Ще се ударя!Ще се удариме много яко!!!Возя 3ма човека!!!!!!Мамка му колата не е моя!" (През това време виждам 2 образа в глава та си, на сестра ми (нейна е колата) и на баща ми смотаната физиономия говореща ми как не мога да шофирам)
"Няма да се ударим"(В това време виждах просто как няма да се ударим, щях да спра, но ми трябваха още 4-5 метра асфалт а, за да не се бодна отзад на комбайна влезнах в бакета и колата подхлъзна яко на пясъка и се ударих странично и паднах в плитка канафка)

За тевзи 2-3 секунди ми минаха ужасно много мисли, образи и картини.. незнам как става толкова бързо.. напраоо еее :shock:

усещането..

П.С.Момчето което се возеше отпред пишеше смс и после ми вика "Пиша си аз и изведнъж спирачки, спирачки и хоп настрани в канафката :arrow:

поглеждам през прозореца и до мене няк'фи мравки се разхождат". :mhihi:

от **Sami99** » 01 Дек 2004, 22:48

Един написа:OffTopic: В какъв процент от случаите мислите преди удара съдържат вариации по темата "ей сега си е*а мамата"? Според мен клони към 100..

Абсолютно си прав

При мен в 4 от 5 случая в колата се крещи точно тази реплика :confused:

В петия нямаше време :roll:

от **Vasilen** » 02 Дек 2004, 12:39

Един единствен път ми се е случвало ... жалко че няма иконка да чукна на дърво :uups:

Неизбежна беше заради скороста: излизайки от тунела на НДК за тези които го знаят човек с москвич решава да направи ляв завой на едно от най-немислимите места именно на кръстовището след тунела, карах форд ескорт с около 70-80 км излизайки от тунела с периферното зрение видях че удара е неизбежен ... единствената ми мисъл беше да не го ударя във шофьорската врата (предполагах че ще го нараня) завъртях волана леко на ляво и видях че ако го врътна повече ще се удариме и двамата във бетонния пояс около подлеза задържах така и го ударих в предния ляв калник ... много поражение и натъртено коляно от моя страна. Макар и за по малко от секунда това което описах ми мина през главата.

от **vaskoto1** » 03 Дек 2004, 11:36

всичко се забавя и всъщност виждаш как някакси реакциите на другите и твоите собствени стават мнооого бавно-прекалено бавно....
отчитам всичко което трябва да се направи само някак никога нямам време да го направя...като насън сякаш се движиш в желе...
досега не съм имал никога сериозна катастрофа нито съм участвал в такава.
относително леки са ми инцидентите и гордо мога да заявя че за към 10 години професионален шофьорлък за нито един не съм виновен аз!
но ситуации съм имал една гора!!!
бе сигурно все пак ми стига времето.....слава богу за което!

от **Leon** » 03 Дек 2004, 12:28

Няма да описвам отделни случаи, въпреки,че всеки е индивидуален. Не бих казал,че има "мисъл" в 1,2 или 3 сек. преди катастрофата. При мен е пронизващо усещане за неизбежност, което се появява изведнъж почти едновременно с критичната точка, след която това,което трябва да се случи ще се случи. Знам,че звучи абстрактно. Какво правя? Не знам. Разбирам го след като всичко е свършило. Дали ще завъртя волана, така че да уцеля кола вместо човек или ще си скрия главата между коленете на пътническата седалка летейки с 80 км/ч към спрял без светлини на платното камион с някакви железа в ремаркето, съзнанието сякаш се изключва (нямам предивд припадък) в секундите между предусещането,че лошото вече е неизбежно и възстановяването на същинския мисловен процес, а тялото действа само заедно с аварийния режим на мозъка... Досега предусещането не ме е подвело, когато го няма реакциите са трезви и дори си позволявам да продължа да се движа на ръба... А когато се опомня след инцидент, винаги ме връхлита еуфоричното усещане, че не съм преминал от другата страна, а първата трезва мисъл е за състоянието на останалите в или извън колата... Хмм, Алекс доста ме затрудни с тази тема... но се и замислих над доста неща...

от **ati** » 06 Дек 2004, 22:11

alx написа:опишете ми мислите секунди преди блъскането...

"какво направих, в какво се забърках....дано да остана жив и повече никога няма да правя подобни неща..."

от **rtzankov** » 07 Дек 2004, 1:04

ati написа:
alx написа:опишете ми мислите секунди преди блъскането...

"какво направих, в какво се забърках....дано да остана жив и повече никога няма да правя подобни неща..."

и след благополучно разминаване :
"...Боже, колко глупости изприказвах за толкова кратко време.... "

А по темата ... в 90% от случайте в който съм бил на косъм от евентуална катастрофа си помислям "... Е сега вече си е*а майката !" .

от **vlad0** » 07 Дек 2004, 1:20

alx ти обеща и твоята история

от **Veson** » 07 Дек 2004, 11:19

Никога не разчитай на другите ! Това ми е извода от единственото леко , слава богу произшествие по моя вина. И то от спрябо положение на кръстовище. Намирам се зад стар форд гранада с ЕЙЙ ТАКИВА брони... мястото е гара Пионер (аз съм естествено на пътя без предимство) и знак стоп. Форда се изнася леееекичко и си прави десния завой . Аз в това време също лекичко след него и си блея в лява посока за коли. Гледам - няма пукната кола и решавам да мина. Навивам надясно и на първа давам газ... обръщам се и виждам Гранадата спряла пред мен ! Никакво време за мислене, а само за реакция. Скачам на спирачката и се гмуркам с десния фар под бронята на форда... резултат 100 лв. ремонти и 100 лв. наказателно постановление. :roll:

За лош късмет преди нас се бяха ударили други двама юнаци и ченгетата тъкмо пристигаха.. Както маже да се очаква на форда нищо. Е най-накрая си казах никой не е застрахован от такива неща. Не мога да виня човека пред мен - просто си чакаше кой знае къде намираща се кола по пътя с предимство. Та мисълта ми е - винаги поглеждай преди да натиснеш педала на газта.

от **steeN** » 20 Дек 2004, 18:58

alx,
щеше да има продължение от твоя страна? :roll:

от **Cobra** » 20 Дек 2004, 20:11

8 Април 2002година
Горублян-кръстовищетоп след Фифти, спирам за ляв завои с моето Кавазаки ZXR7 с подпрян ляв крак на пътя,от там страшен удар в крака и добро утро в Пирогов след известен брои часове :confused:

Просто нямах време да мисля тогава,а за мислите си жената която ме удари с колата отстрани ще ги запазя за себе си за да не развалям тона на форума.
Съвет-99% се пазете от ДРУГИТЕ и 1% вие се пазете! :shock:

Виж темата - ... кога си давате сметка че ви е свършил таланта ?

Официален форум

... кога си давате сметка че ви е свършил таланта ?

Re: ... кога си давате сметка че ви е свършил таланта ?

Re: ... кога си давате сметка че ви е свършил таланта ?

Кой е на линия